Често пъти говорим как определени млади футболисти са големи таланти, как ги чака велико бъдеще и т.н. Да, една част от тях действително изпълняват потенциала си и години по-късно са на най-високата сцена. Други обаче не успяват. Остават си с големия потенциал и толкова. За тях дори и не чувате, защото те не попадат под светлината на прожекторите.
Причини затова и оправдания винаги могат да се намерят. В много от случаите обаче разликата е в желанието и усилията, които талантът е готов да положи, за да превърне потенциала в реалност.
Тази история е именно такава. Тя показва разликата в желанието и действителността, че само талант не е достатъчен. Историята за двама най-добри приятели с коренно различни съдби.
Пренасяме се в последните години на миналия век в столицата на Португалия Лисабон. Там срещаме един от бъдещите най-велики футболисти Кристиано Роналдо. По това време той е само Рони и наскоро се е преместил от родния Мадейра, за да пробва късмета си в школата на гранда Спортинг.
Там обаче не е лесно. Кристиано не успява да създаде много приятелства, а вглъбяването във футбола дразни съотборниците му.
"Смейте се колкото искате, но един ден аз ще карам Ферари, а вие ще ме зяпате", казва им веднъж Роналдо, което пък води до още повече подигравки.
В днешно време футболистът може да си позволи всеки един автомобил на света, а след трансфера в Ювентус ще бъде и глобален посланик на Ферари. Май думите му се оказват верни...
По онова време обаче е трудно. Футболът не е индивидуален спорт и още тогава Роналдо е наясно, че за да стигне до това да кара Ферари наистина, са му необходими и добри съотборници, които да му помогнат да покаже класата си. А в съблекалнята той няма много приятели. За щастие, Фабио Ферейра е изключение.
Също като Роналдо, Ферейра е играч с изключителен талант. Според много специалисти, всъщност той е по-големият талант от двамата.
Нападател с прекрасна физика и великолепни умения да завършва всяка една атака. "Имаше толкова голяма сила, беше много трудно да бъде спрян в ситуации един на един, много впечатляващ", спомня си младежкият треньор в Спортинг Жоао Коуто за Ферейра. "Той определено бе една от най-големите ни надежди."
Роналдо и Ферейра имат доста сходства извън терена, което ги сближава. Ферейра също е далеч от своя дом в Алгарв и също не се разбира особено с момчетата от Лисабон. Докато всички останали се прибират по домовете си през уикенда, Роналдо и Ферейра остават в общежитието.
Много бързо стават неразделни, споделят своите мечти и създават прекрасно партньорство на терена.
Двамата приятели вървят в една посока. Когато Роналдо вкарва в дебюта си за отбора на Португалия до 15 години в контрола с Южна Африка през 2001-а, Ферейра също е на терена и празнува гола с него.
Изглежда предначертано един ден да играят заедно и за мъжкия отбор на Португалия. Може би пък Ферейра бе партньорът в атака, който толкова липсваше на Роналдо на Световното първенство в Русия?
Само че това така и не се случи. Вместо това Ферейра води живот на бавни обороти в Алгарв, занимава се с продажба миди, а папараците не са и чували за него. В същото време бившият му най-добър приятел е един от най-великите футболисти в историята.
Къде се разделя толкова драматично общият път, по който двамата тръгват? Тук идва моментът на усилията и на труда.
Вече приключилият с футбола нападател Карлос Салейро е от същото поколение и трябва да работи много здраво, за да получи шанс да играе при наличието на двата таланта. "Фабио бе по-лудият играч", спомня си Салейро. "Както казваме в Португалия, правеше доста глупости на терена, но не искаше да пречи на някого. Той бе по-незрял и не бе минал през това, през което мина Роналдо. "Той (Ферейра) беше няколко стъпки пред Роналдо, въпреки че основното нещо, желанието да бъде най-добрият, по-скоро не бе налице. Това направи разликата за Роналдо."
Техническият координатор на Спротинг Луис Мартинс, който е работил и с двамата като треньор, си спомня същото - Ферейра е показал повече потенциал в първите няколко месеца в клуба.
"Той беше играч за наказателното поле, не се нуждаеше от много пространство, имаше мощен удар. Беше нещо като Фернандо Торес, може би Папен. Кристиано играеше зад него и му казваше да тича вляво и вдясно, за да дава топката, където той я желае. Не пропускаше."
Мартинс обаче допълва, че поведението на Ферейра на терена е било притеснително отрано. "Той бе от тези деца, които определяха правилата. Понякога не се държеше правилно, не можеше да избягва конфликтите."
Дали Ферейра можеше да бъде партньор на Роналдо в националния отбор, е въпрос, който никога няма да получи своя отговор.
В отборите на Португалия до 15 години и до 17 години централният нападател вкарва 3 гола в 10 мача. В доста от тях Ферейра играе заедно с Роналдо. Едно от тези места е Андора, на 8 март 2002, когато домакините играят с Португалия за място на Европейското до 17 години.
Португалците побеждават с 4:0, Роналдо вкарва два гола, а Ферейра един. Това е първият и последен път, когато двамата вкарват в един и същ мач с националната фланелка.
Ферейра никога не е повикан повече, а 6 месеца по-късно Роналдо вкарва първия си гол за мъжкия отбор на Спортинг. На 17 години той преминава в Манчестър Юнайтед за над 12 милиона паунда. Ферейра пък никога не стига до първия тим.
"Голямата разлика между тях бе в главата. Когато Роналдо пристигна в Мадейра, той вече бе атлет. Виждахме го да прави лицеви опори и коремни преси в общежитието и да вдига тежести в 1 през нощта. Той никога не спираше да работа и стана завършен футболист", сподели бившият треньор в Спортинг Нуно Наре.
"За момент Фабио бе пред него, той беше много силен, имаше мускули, беше по-висок, но нямаше същото отношение. Това беше решително."
"Когато бяхме на 13, може би на 14, той бе един от най-високите деца в нашата възраст, беше по-бърз, краката му бяха много по-здрави", разказва Салейро. "Той израстна по-рано от другите и естествено изпъкваше в игрите. След време другите от отбора изравниха нивото, а чистите таланти, не само тези, които имаха физически предимства, изпъкнаха."
Ферейра има и много проблеми извън терена, които пречат на репутацията му в Спортинг.
"Роналдо бе амбициозен, а Ферейра мислеше, че вече е достатъчно талантлив и не трябва да работи, за да се подобрява. Винаги е бил много добър човек, но бе обграден от лоша компания. Обичаше да излиза с аверите си и накрая се изгуби. Вярвах в него, дадох му много шансове, но той не тренираше като другите", обясни Коуто. "В последствие осъзна, че е опропастил потенциала си."
Феноменалното израстване на Роналдо също повлиява на Ферейра, за когото е невъзможно да поддържа темпото. Изведнъж той не бе един от най-големите таланти на Спортинг, а бившият съквартирант на Роналдо.
Контузии в колената също провалят кариерата му. "Беше извън терените 6 месеца. Не знам, дали слушаше лекарите и внимаваше за възстановителния процес, жалко е, защото имаше потенциала. Той не бе същият след това."
Ферейра е част от Спортинг за последно през сезон 2003-04, след това играе в полупрофесионалните дивизии, където средната заплата е около 580 евро на месец, минималната заплата в страната.
"Фабио стана сериозен и осъзна шанса, който е провалил. Имаше възможности, не взе правилните решения и вече никога не бе същият впечатляващ играч. Ако погледнете назад, кариерата на единия стигна най-високо ниво, на другия можеше да бъде също толкова успешна."
В днешно време Ферейра се е затворил за света. Логично не му е приятно да се връща назад в годините и спомените с именити играчи като Роналдо, Нани, Жоао Моутиньо и Мигел Велосо.
Два огромни постера на Роналдо по бельо в центъра на града, в който живее обаче му напомнят постоянно. Двамата с Роналдо отдавна не са толкова близки. "Предпочитан да не говоря за моята кариера. Дал съм много интервюта и съм говорил едно и също. Други са по-близки до него (Роналдо) в момента", споделя единствено Ферейра за Bleacher Report.
Двамата все пак поддържат отношения повече от 10 години, дори се срещат на няколко пъти. Ферейра има и снимка с трофеите на своя бивш съквартирант. В един момент обаче обажданията му остават без отговор, а самият той няма обяснение защо.
