Изключително грозни сцени са се случвали след мача Лудогорец - Дунав в неделя, разбра BGfootball.com. Журналистът Христомир Раков, който е бил на мача в качеството си на обикновен зрител, е бил атакуван, както се изразява той, от "пишман-ултраси" на Лудогорец.
Ето какво пише той в социалната мрежа. Снимката е на скъсаната му тениска след срещата с феновете.
"Скъсаната ми тениска след пишман-засада снощи в Разград, от "ултраси" на Лудогорец. Вероятно надрусани, и със сигурност - изключително тъпи пишлемета. Ритнаха ми и лаптопа, който си носех, и имах късмет, че не го счупиха. А това дори не е тениска (фен-артикул) на Дунав, въпреки че е светлосиня. Но те се нахвърлиха при влизането ни в колата, и се опитаха да ми издърпат тениската, вероятно мислейки си, че е шал, който те явно са тръгнали да "крадат", по стара (и малоумна) ултраска традиция. Няма такъв идиотизъм".
И това е при положение, че за мен лично например, след Дунав, вторият отбор в България, който подкрепям, е точно Лудогорец (когато играе в евротурнирите, или срещу Левски или ЦСКА). Срам и позор за Разград са такива елементи.
След това продължава с коментари под поста си:
"След опита си за "засада", хвърляха и твърди предмети (вероятно камъни) по колата, но шофьорът съобразително тръгна бързо, и се измъкнахме. Можеше някой от нас да пострада, и на колата да нанесат сериозни щети... Но нали трябва да се правят на "ултраси".
"Учете ги децата в Разград, не само на баскетбол, но и да стават нормални и читави хора. А не след няколко години да се превръщат в идиотизирани пишман футболни "ултраси" като тези..." BGfootball.com се свърза с пострадалия, който добави още подробности: "Бяхме четирима мъже и една жена. Бяхме паркирали не точно до стадиона, но не и много далеч. Още не сме затворили вратите след като тръгнахме да се прибираме и се нахвърлиха върху нас, да крадат шалове - нали има някаква таква ултраска традиция, да се крадат шалове".
"Псуват нещо и викат "дай шала" и други подобни. После ми ритнаха и чантата с компютъра, като се надявам да няма проблем с него. Един ми хвана фланелката и не я пусна докато шофьорът не тръгна. Бяхме още с отворени врати". "Големият късмет беше, че виновникът не пострада. Сигурно ние щяхме да излезем след това виновни..." "Дамата с нас се отърва само с уплаха. От нейната страна вратата беше затворена и само са блъскали по прозореца. След като тръгнахме, чухме удари отзад по колата. Явно са хвърляли камъни", завърши разказа си потърпевшият.