Феновете на Левски, след дълго време на дрязги и междуособици, са на път да се обединят в името на любимия отбор. Привържениците разпространиха интересна декларация по този повод. 

 

Ето и какво написаха от Националния клуб на привържениците на Левски на Фейсбук страницата си: Съединението прави силата. Този девиз стои на сградата на Народното събрание в центъра на София. В днешните времена у нас, в които често се натъкваме на отчуждение и озлобление, тази стара житейска истина е болезнено актуална. Тя важи и за любимия ни клуб – Левски.

 

Една институция, храм, смисъл на живота. Когато влезеш в този храм, виждаш две икони – Апостола и Гунди. Добре е да са замисляме, когато правим нещо, свързано с клуба на сърцето, че те ни гледат горе от небето. С тях ни гледат онези наши дядовци и бащи, които не са сред нас, и които са ни възпитали в любов към футболния клуб Левски. А на някои от нас са ни хвърлили и пъпа на „Герена“. Там е футболното светилище, на което трябва да сме единни. Иначе няма как да оцелее нашата любов. Затова и ние, група левскари, които не спираме да страдаме от скорошните неудачи на любимия отбор, които се превръщат застрашително в рецидив (слаба игра, неспособност да се побеждава в решителни мачове, изоставане от конкурентите в първенството, треперене до последните секунди, изпускане на „спечелени“ мачове – като финала за Купата със Славия, честа смяна на треньори, огромно текучество на футболисти и най-вече бездушие), решихме следното: На първо време всички групи под мотото на Левски в социалната мрежа Фейсбук да се обединим, въпреки различията си. Решихме да координираме действията и политиката на всяка една група към една обща цел- да приканим всички фенове да отидат на стадиона! 

 

Там да продължаваме да дискутираме, като в същото време подкрепяме отбора. Така ще помогнем на клуба и на себе си. Целта ни е- всеки мач по 20 000 на „Герена“ независимо от представянето на отбора! От това по-голямо задължение за футболисти и ръководство – здраве му кажи. Кой държи най-обичания клуб в България на командно дишане?

 

Кой го е страх от най-многобройната публика в България?Ако е вярно, че всички ръководители в последните години са поставени лица с цел клубът ни да бъде унищожен, какъв по-ясен ясен знак от този, че няма да позволим това да се случи! Какво би попречило на тези 20000 да стигнат дори до жълтите павета? Винаги сме претендирали, че сме различни от едни други привърженици, които оставиха клубът си да умре. Така ли е наистина? Различни ли сме?Ще оставим ли клубът ни в тези тежки времена?Сега е момента да го покажем! В този момент се обръщаме, към всеки един от вас не, като член на група, не като фен, а като брат, като част от нашето семейство, защото левскарите, винаги сме били семейство. Нужно е всеки един от нас да осъзнае, колко силни можем да бъдем стига да сме единни. 

 

Постигнем ли тази цел, това ще бъде не само прецедент в българската футболна история, но и ясно послание, че няма да оставим нашият клуб! А като сме 20000 на следващите 10 мача и всеки даде по 10 лв (грубо казано) за билет, може да се събере един фонд, който клубът да използва като сигурен финансов лост – най-вече за децата в школата, селекция,за подобрения по стадиона, за инициативи, които ще възпитат „синята“ любов в следващите поколения. Защо да чакаме някого с вълшебното куфарче? А и защо трябва да оставяме тима с постоянна подкрепа само от около 1000-2000 души? Защо трябва да си скубем косите и да ругаем някой си, който е проклел отбора да не вземе трофей? Всъщност ние проклинаме клуба, като не сме до него.

 

Ние сме главният коректив. Ние трябва да ходим с децата, приятелките, съпругите си. Да покажем, че Левски е едно семейство! Да се върнем на стадиона, както го направихме във финала за Купата със Славия? Няма как подобно отношение да не даде резултат. Но трябва гласът ни да е един!!!

 

И той да се извиси със „Само Левски!“ Не аз, ти, те… Левски е един!