FanFace.bg продължава с поредицата на в. "Новинар" с историческите статии затова как футболът и политиката са били като скачени съдове. Днешната тема е как големи футболисти от държави в бившия Източен блок са пробивали Желязната завеса.

Един от първите футболисти след Втората световна война, избягали от Източна Европа на Запад - Ласло (Ладислав) Кубала, преодолява Желязната завеса с риск за живота. Когато през 1949 г. Унгария става комунистическа държава, той бяга в Австрия във военен камион, който по случайност не е претърсен, и това го спасява от сигурна смърт.

Унгарската федерация го обвинява за неизпълнен договор, но ФИФА го защитава и се разминава с едногодишна дисквалификация. През 1950 г. е забелязан и от "Реал", и от "Барселона", но каталунците изпреварват мадридчани. С него и с унгарците Золтан Цибор и Шандор Кочиш в края на 50-те "Барса" печели 2 титли и Купата на панаирните градове. Източна Европа показва, че все още ражда силни играчи, както е било и преди войната.

Друг унгарец, разкрил потенциала си на Запад, е Ференц Пушкаш. Виден представител на магическия отбор от 50-те години, той е един от няколкото играчи, напуснали Унгария след съветската окупация през 1956-а. Пушкаш е прибран от "Реал", с който 3 пъти вдига Купата на европейските шампиони.

През 1972 г. като треньор на "Панатинайкос" участва в още един финал за КЕШ, но губи от "Аякс" (0:2). Неговите сънародници Цибор и Кочиш са приютени от свободолюбивата "Барса". Вторият впоследствие остава в града и открива ресторант, наречен на футболния му прякор - "Златната глава".

Другите играчи – световни вицешампиони от 1954 г., си остават в Унгария, включително звездата Нандор Хидегкути, който обаче през 1961 г., вече като треньор, извежда "Фиорентина" до трофей в първото издание на КНК. Гюла Лорант и Йожеф Закариаш също се пробват като треньори на Запад. За съжаление никога не заиграват отвъд Желязната завеса и други именити унгарци от следващи периоди – Флориан Алберт, Янош Фаркаш (работи като готвач и умира млад), Лайош Тихи, Ференц Бене...

Съдбата на унгарския отбор от 50-те е най-тъжната футболна приказка по време на Студената война. По-различно е положението на чехословашките национали, които през 1962 г. повтарят вицешампионския подвиг на Унгария. На някои от тях им се разрешава да поиграят на Запад, но след като са минали зенита си и без да могат повече да печелят трофеи. За това говорят и клубовете, които ги вземат: майор Йозеф Масопуст и Ян Поплухар отиват в белгийския "Моленбек", Томаш Поспихал в "Руан", Адолф Шерер в "Ним", Анджей Квашнак в "Мехелен" и т.н.

Идеята, заимствана по-късно в Полша, СССР и България, е, докато са в разцвета на силите си, футболистите да се отдадат за родината, за да не "намазва" Западът, а трансферите да са награда за добре свършена работа. Навършването на 30 години е граница, която, вече премината, дава право на играча да претендира да го пуснат "навън". По тази логика се действа и спрямо поляците, които през 1974 г. стават трети в света.

Едва 4 години по-късно вратарят Ян Томашевски отива в "Беершот", Ладислав Жмуда във "Верона" (чак през 1982 г.), Казимеж Дейна е пуснат в "Манчестър Сити" по-рано – през 1978 г., но и той вече е минал 30-те. Той става част от първата голяма вълна чужденци в Англия. Гжегож Лато, вкарал гола на бразилците в малкия финал, е на 30, когато през 1980 г. отива в "Локерен", отказвайки персонална покана на Пеле за американския "Космос".

 

Когато през 1982 г. Полша отново е трета в света, част от звездите са наградени с трансфери, някои – веднага. Като Збигнев Бонек, спечелил КНК и КЕШ с "Ювентус" и изработил "онази" дузпа, с която "Ливърпул" бе бит с 1:0 в кървавия мач на "Хейзел".

В СССР първият официален трансфер на футболист на Запад е на никому неизвестния днес Анатолий Зинченко - от "Зенит" в "Рапид" (Виена) през 1980 г. Осемкратният шампион на СССР и носител на 3 евротрофея Олег Блохин обаче едва 35-годишен получава такъв шанс, и то, къде мислите? В австрийския "Форвертс"! Подобна е съдбата и на Игор Беланов – носител на Златната топка през 1986 г.

Най-тежко е положението в Източна Германия. Абсолютно всички национали на ГДР, участвали в Мондиал '74 и победили бъдещия шампион ФРГ с 1:0, започват и завършват кариерите си в скъпата родина. Има и едно печално изключение. През март 1979 г. източногерманецът Луц Айгендорф емигрира в Западна Германия. Той обаче нанася голяма обида на бившия си клуб "Динамо" (Берлин), покровителстван от секретната полиция ЩАЗИ. Айгендорф дори си позволява да обяснява в медиите за уговорени мачове в полза на "Динамо" и да критикува социалистическата система.

В резултат съпругата и дъщеря му, които остават в източната част, са поставени под полицейски надзор, а през март 1983 г. самият играч мистериозно намира смъртта си в катастрофа. Когато след политическите промени намират досието му в архива на ЩАЗИ, става ясно, че автопроизшествието е планирано с цел да бъде убит.

Най-щастливите източногермански футболисти пък са онези осем, които след обединението на Германия и в разцвета на силите си достигат и до Бундестима - Улф Кирстен, Матиас Замер, Андреас Том, Томас Дол, Дариуш Вош (роден в Полша), Олаф Маршал, Хайко Шолц и Дирк Шустер.

Източна Европа дава на световния футбол и няколко велики треньори. Роденият в Тимишоара Щефан Ковач развива тоталния футбол на Ринус Михелс и печели два КЕШ-а, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа с "Аякс". Милян Милянич, който 2 пъти води бивша Югославия на световни първенства, 3 години ръководи "Реал". Велибор Милутинович участва на 5 мондиала с различни отбори, като прави пробиви с Мексико, Коста Рика и САЩ.

 

Пробивите на българските футболисти на Запад - от Гробаря до Любо Пенев

Първият български футболист, емигрирал след 09.09.1944 г., е Димитър Антонов-Гробаря. В края на 1946 г. с писмена препоръка на някогашния си треньор в "Славия" Франц Кьолер заминава за Франция. Година по-късно става шампион на Франция с новооснования "Рубе" и никога повече не се връща в България. По-късно легендата на ЦСКА Стефан Божков ще признае, че Гробаря му урежда документите да отиде да учи в Лион, но затваряне на границата му попречва да напусне Чехословакия, където е бил в този момент.

Владимир Танчев пък, играч на някогашния "Бенковски" (Сф), емигрира в Австралия и дори записва един мач в тамошния национален отбор. В първите години след войната нашите легионери са предимно студенти, играещи, докато следват. До 80-те големите ни звезди ще останат завинаги закотвени тук, въпреки че към някои от тях е проявен интерес – Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев... Начко Михайлов, който също е можел да замине на Запад, е пуснат в кипърския "Неа Саламина" в последната година от кариерата си.

България също спазва правилото играчите да отдадат златните си години на родината. След 1980-а обаче, когато Христо Бонев повлича крак в АЕК, множество играчи поне получават право да се "пенсионират" в чужбина. Най-успешен е Андрей Желязков, спечелил титлата на Холандия с "Фейенорд" рамо до рамо с Йохан Кройф.

Джеки Димитров не успява да го дублира, защото след отличен първи сезон в "Сент Етиен" го удря на нощен живот и се проваля. След Кипър и Португалия става любима дестинация – там отиват Джони Велинов, Ради Здравков, Георги Славков, Стойчо Младенов, Боби Михайлов, Пламен Гетов... Те обаче не забогатяват особено, защото част от парите, платени за тях, ги прибира държавната фирма "Спорткомерс".

Малко преди промените през 1989 г. България прави и първия си голям удар на трансферния пазар. Любослав Пенев получава право да премине от ЦСКА във "Валенсия". Той повлича крак за всички онези звезди, които през 1994 г. извоюваха бронзови медали именно благодарение на опита, натрупан на Запад.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

Един материал на Асен Спиридонов за проваленото Първо държавно първенство просто плачеше за коментар. Никой не го даде. Преди година, когато още не се бях обезверил напълно, че в България е възможно да се случи нещо смислено, имаше кой да отговори. Подобна реплика и подобна защита на истината и морала съществуваше. Непрекъснато, постоянно, не само в последния материал: За какво се борите, г-н Спиридонов?

 

Днес това го няма. Днес пропагандният апарат на отбора на ДС отново надига глава. Отново напира да лансира лъжите и измислиците на подуенския фолклор. Отново онеправдава виновните и клейми невинните. Отсъствието на адекватност всред цесекарската част на журналистическата гилдия не е от днес и не е от вчера. С действия и бездействия червената журналистика помогна ЦСКА да не бъде в състояние да изпълнява историческата си мисия. И е време някой да каже нещо и за това. Защото големите и заслужилите няма как да пострадат от истината. И защото е задължително истината да се знае. Тя е Чистилището. Тя е вратата, през която може да излезем. На светло и на чисто.

 

Първият грях на червената журналистика е, че веднага след 1989г., когато се съчиниха подуенските митове и легенди, когато се формира идеологията, оправдала репресиите срещу ЦСКА и несекващото административно толериране на държавния отбор, е, че срещу този процес не застана никой. Нищо не му попречи да се развие, да завладее обширни територии от общественото съзнание, да стане част от мисловния затвор на неспособната на рационална дейност, безкритична подуенска маса. Трябваше да минат повече от десет години, за да може фенове, а не журналисти, да лансират простия аргумент, че няма как ЦСКА да бъде създаден с партиен указ, най-малкото защото БКП никога не е издавало укази. Издавала е решения.

 

Ако в първите години на т.нар. демокрация бе налице адекватен отпор на подуенските измислици, много от впоследствие случилото се можеше да ни бъде спестено. Такъв отпор нямаше и причините за това могат да бъдат две. Първата причина, която е по-малко вероятна, по-екзотична, но все пак не бива да се изключва съвсем, е, че червената и синята журналистика може и да се различава, може понякога и да си противостои, но е единна в едно. В това да има активна публика, която да купува нейния продукт. Която да формира доходи. Естествено, че колкото е по-голямо напрежението, колкото конфликтите са по-страстни и разгорещени, толкова по-солидни ще са и паричните потоци. Втората причина е по-прозаична и по-вероятна.

 

Лъжата може да бъде преборена единствено с факти. А фактите са в библиотеките, в периодиките, в спомените на съвременниците на отминалите събития. Седмици и месеци усилен труд за едно материалче. Неимоверно трудоемък процес, през който са в състояние да минат единствено тези, за които ЦСКА не е занаят и прехрана, а кауза. Ако е първото, усилията не са оправдани. По-лесно е да спретнеш нещо за автогола на Легендата, отколкото ден след ден да търкаш стола в Народната библиотека.

 

Вторият грях на червената журналистика е, че бе един от двигателите на събитията от лятото на 1999-а година, когато ЦСКА бе харизан на Любо Пенев. И то в момент, когато машината бе задвижена и армейците бяха започнали да произвеждат играчи. Последните големи играчи, създадени от родния футбол – Димитър Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови. След шест месеца лъжи Чичовото продаде ЦСКА на Васил Божков. След още два месеца Чичо Пенчо пак духна супата заради Чичовото. Червените фенове не видяха нито големите европейски фирми, стоящи зад Любо Пенев, нито европейска организация. В този деструктивен процес журналистите-цесекари се подредиха до сините вицепремиери. Управляваният де юре червен отбор от червената общност, при което акциите на АД-то бяха 96% за Общото събрание и 4% за Христо Стоичков, бе преотстъпен на персони не споделящи армейската ценностна система. Червената общност се оказа неспособна да изгражда работещи управленски структури, да взима правилни решения, да предугажда опасностите и да работи за голямото. В този момент журналистите от червената част на обществото нито видяха очевидното, нито погледнаха в бъдещето. Не само това. Те и до днес не знаят какво се е случило и каква са я свършили.

 

Третият грях на пишещите братя с цесекарски уклон бе подмяната на Иван Славков – Батето с бандата на четвъртите. Първата последица на това активно съдействие бе един мач в Смолян, в който с Наско Сираков на тъча се игра до гол много след показаните две минути продължение и то при положение, че родопчани активно бездействаха, за да им бъде отбелязан гол. Естествено не последва нищо. Естествено това беше единственото, което следваше да се очаква. Естествено събитията продължиха в подобно темпо до отнемане евролиценза на ЦСКА след убедително спечелена шампионска титла. Евролиценз взет не от УЕФА, а от Боби Михайлов и неговото обкръжение.

 

Четвъртият голям грях на цесекарите в журналистиката е този, че те бездействаха и позволиха да бъде срината детско-юношеската школа на ЦСКА Червено знаме, децата на ЦСКА да започнат да обикалят баирите, заради една зала, за която е очевидно, че не е построена на точното място. Няма бъдеще отбор, който не се грижи за децата си, който е в състояние да допусне да му вземат неговото. Репресиите срещу ЦСКА продължават с активното съдействие или бездействие на червената журналистика. Която убедително доказа, че не е в състояние да види очевидното, която продължава да не предлага работещи решения и не създава значим интелектуален продукт.

 

Петко Суровянски, специално за FanFace.bg

Обръщам се към тези, които НЕ протестират и НЕ споделят вижданията на Офанзива и тези от нас, които не сме членове на ултрас обединението: Кажете ми, драги цесекари, след като призовавате за подкрепа и да се спре с този вид протест, какво искате да направим? Какъв пример ни давате? Вие какво направихте срещу Калиакра? Колко от вас викаха постоянно "ЦСКА"?!? Нито един! На стадиона беше ГРОБНА тишина, докато Офанзива си изпълняваше заканата!

Вие, които тук обвинявате тях и останалите като мен, които също мислят по този начин, да не би реално да подкрепихте Стойчо и футболистите? Станали сте за малко при излизането на отборите, изръкопляскали сте, викнали сте за цвят "ЦСКА, ЦСКА", после сте седнали и сте чоплили семки и чат-пат сте пращали по 1-2 сочни псувни при некадърно отиграване на терена. После пак сте скокнали за 30-40 сек. при головете. Това ви беше днес поведението. Стадионът бе огласян звучно само в началото и в края на първото полувреме!!! Защо ли точно тогава?

Това ли ви е подкрепата, за която така лицемерно ни карате да окажем?!? Не е зле да започнете да мислите с тези тикви на раменете, които имате. Не мога да повярвам, че има толкова много овце-цесекари, на които им е нужен да им бъде подхвърлен малко прах в очите, за да мирнат. Преди прахът беше с името Любо, после с Милен. Сега със Стойчо.

СТЕГНЕТЕ СЕ БЕ, МЕКОТЕЛИ!!! ПРОГЛЕДНЕТЕ! В МОМЕНТА ЦСКА ГО КАРА НА ФОТОСИНТЕЗА, А ВИЕ ТОЧНО С ПОДОБЕН НАЧИН НА МИСЛЕНЕ СПОМАГАТЕ ТОВА ДА ПРОДЪЛЖАВА! ЦСКА Е БЕЗ БЪДЕЩЕ ПРИ ТЕЗИ ПРЕСТЪПНИЦИ НА АРМИЯТА И НИТО ЕДНО, ПОВТАРЯМ НИТО ЕДНО ВРЕМЕННО РЕШЕНИЕ, КОЕТО ДОРИ МАЛКО ДА ВИ СЕ ПОНРАВИ, НЯМА ДА ПРОМЕНИ СИТУАЦИЯТА, ЗАЩОТО ТОЗИ ФИЛМ ВЕЧЕ НИ ГО ПРОЖЕКТИРАХА. НА НЯКОЛКО ПЪТИ! ВЪН ПЕРНИШКИТЕ МУТРИ ОТ АРМИЯТА! НИКАКВО ОТСТЪПЛЕНИЕ!

Иван Георгиев (коментарът е взет от Фейсбук)

Феновете на Литекс скочи­ха на треньора Любослав Пе­нев след нулевото равенство с Монтана. Това бе втора по­редна издънка на ловчанлии, в предишния кръг те направиха 2:2 срещу Миньор в Перник.

 

Така оранжевите вече изо­стават на седем точки от лидера Лудогорец. При провал в понеделник срещу разградчани то рано-рано ловчанлии ще сдадат титлата.

 

Запалян­ковците на оранжевите негодуват от факта, че с Монта­на тимът игра цяло първо по­лувреме без чист нападател. Отделно от това привърже­ниците се обърнаха против специалиста заради постоян­ните му оправдания с липса на късмет. В официалния сайт на клуба все повече от тях призовават за неговото освобождаване.

 

По-всичко личи, че Пенев няма да завърши сезона в Ли­текс. За това вече няколко пъти "Тема Спорт" писа. Са­мият Пенев пък явно изглеж­да примирен със случващото се в клуба.

 

"Признавам, че това като че ли са ни въ­зможностите към момента. Може би ще е наложително да има промени през зимна­та пауза. Не искам да говоря дали титлата е мираж, интересуват ме те­кущи неща. Сега ни пред­стои труден мач срещу Лу­догорец, който играе и пече­ли солидно", заяви Пенев.

Нашият национален отбор ще изиграе първия си мач за 2012 г. срещу тима на Унгария тази сряда (29.02.), като двубоят в град Гьор ще бъде дебютен за новия селекционер Любослав Пенев.

 

Контролата с унгарците ще бъде излъчена за територията на България директно по "Филм+", който легално е достъпен единствено за абонатите на сателитния оператор "Булсатком".

 

Други канали, за които е известно, че ще предават срещата на "трикольорите", са арабският "Al Jazeera Sport +1" и унгарският "Sport 1". И двата обаче са платени.

 

Началният час на Унгария - България е 19:00, а коментарното студио по "Филм+" ще стартира 15 минути по-рано.

Звучи кощунствено от устата на един правоверен цесекар, но за да запазим авторитета на нашият кумир, а и за самата истина сме длъжни да го отбележим.

Адмирираме амбицията с която Любо Пенев се захваща за настоящата си работа, но трябва да го предупредим, че успехът му е предварително торпилиран от множество фактори.

За да успее на Любо ще му трябва освен огромния професионализъм и хъс, които той самият притежава и страшно много други неща независещи от него.

В ютията описана от него ще тежат като оловни късове, многото проблеми натрупани с годините. Един такъв проблем е този с липсата на държавна политика към спорта и в частност футбола.

Това включва: 

- всякаква липса на данъчни преференции за спомосъществователите на футболната игра. /Причина, държаща хората с чист бизнес далеч от футбола, ненамиращи икономическа логика да помагат/

- занемаряването от държавата на базата необходима за развитието на детският и масовият спорт.

- несправянето на държавата с корупцията в спорта.

- несправяне на държавата с футболното хулиганство.

Другият основен проблем е абсолютно неадекватното управление и администриране на футбола, изразяващо се в:

- Допускането на сериозни конфликти на интереси в най-високите етажи на управление на българският футбол.

- вмешателство в работата на българските съдии /нещата стигнаха дотам, че те отказвайки се в прав текст пред цялата страна да казват, че им се оказва натиск/

- допускане да бъде превзето българското първенство от анонимни неуспели чужди футболисти, играещи за сметка на българските такива за в пъти по-големи заплати.

Претегляйки значимостта на всички тези проблеми съвкупно и насреща професионализма и желанието на Любо Пенев да промени представянето на първият отбор на страната, смятаме че:

- ще бъде дискредитирана треньорската кариера на един от най-обещаващите български треньори /справка - П. Марков,Х. Стоичков и др./

- за да бъде успешен като треньор трябва футболните хора и всички ние, които обичаме тази игра, да разберем нуждата от незабавни радикални промени във футбола ни.