Ако някой ден измислят Машина на времето, едно от желанията ми ще бъде да ме върнат поне 40-50 години назад. За да мога да гледам наживо поне един мач на Гунди…

 

Всъщност, може би това е егоистично и би трябвало да поискам да ме върнат на една точна дата - 30 юни 1971 г. За да се опитам  да убедя Гунди и Котков да не тръгват за Враца…

 

(Бих се опитал да убедя в същото и Ботев. Той също намира края си във Врачанския балкан. И - също като Гунди - е бил само на 28…)

 

Ако на този ден не беше се качил в прословутата Alfa Romeo, днес Гунди щеше да празнува своя 68 рожден ден. И може би щеше да споделя съдбата и на останалите спортни легенди -- тъжни и безпарични старини, забвение и самота…

 

Съдбата обаче е милостива - не позволява това да му се случи. И той изгаря - за да свети десетилетия след това в паметта на милиони българи. (Пък и това си е стара наша традиция - още от прабългарски времена - да пращаме най-достойните си люде директно при Тангра).

 

 

Може и да бъркам, но в най-новата ни история българския народ излиза масово на улицата само два пъти: през незабравимото американско лято на 1994 и близо четвърт век по-рано - на погребението на Гунди. (Що за народ сме щом само коженото кълбо може да ни вдигне задниците от диваните… това е съвсем друга тема).

 

През онзи юнски ден над половин милион българи идват, за да се сбогуват с двете непрежалими футболни легенди. Доброволно, без строй и партийна повеля. Даже напук на Партията, която толкова се стряска от всенародната обич, че взима крути (и от днешна гледна точка - малоумни и жалки) мерки. Питам се какво ли им е било на онези агентчета на Държавна сигурност, които са били натоварени с отговорната мисия… да късат некролозите н Гунди?! И да следят, че в следващите некролози няма да се споменава час и дата на панахидата -- за да няма пак народни вълнения. Жалка история!

 

Още по-жалки са днешните (всъщност те не са от вчера) напъни на част от "червената" България да очерни паметта на Гунди и да омаловажи футболните му или чисто човешки достойнства.

 

Върхът беше Фейсбук групата с красноречивото заглавие "Гунди е разложен труп" (вече изтрита - бел. ред.). Публикувам линк към въпросната страница не за да правя реклама на психопатите, които са я създали - а да помоля всеки здравомислещ човек да докладва тази група, заради отвратителното й съдържание. А на авторите й ще кажа само това: Всеки един от нас - включително и вие, душици дребни - ще се превърне в разложен труп. Но в легенда като Гунди - едва ли!

 

 

И за да не ме обвинят в клубна пристрастност (никога не съм крил, че сърцето ми е синьо), ето оценката за Гунди на една от "червените" легенди:

 

"Приятел в живота. Съперник на игрището. За един футболист е трудно да бъде на върха в период от шест, осем или десет години. В този период нашият футбол имаше и други големи таланти, но това, което Аспарухов носеше със себе си, го отличаваше. Той слагаше завършека на това, което правеха другите -- головете, фигурата му, финесът, с които играеше, го правеха любимец на всички зрители, независимо дали са привърженици на Левски, или на другите отбори. Не трябва да го сравняваме с никого. Той си беше Георги Аспарухов, такъв го знаят футболна Европа и светът."

 

Димитър ПЕНЕВ (защитник на ЦСКА и България)

 

Ако и това не стига - гледайте който и да е от архивните записи с интервю на Георги Аспарухов! Ще видите един усмихнат и невероятно скромен човек. Човек с качества, които сега отчайващо липсват - не само в  днешните футболисти, но и в повечето съвременни българи…

 

Аз не си спомням Гунди. Бил съм само на годинка и нещо когато е изгорял, недалеч от родния ми град.

 

Но помня, че виждах усмихнатото му лице - от снимките по стените на десетки магазинчета, дюкянчета, работилнички, канцеларии (тогава не им викаха "офиси") и дори домове. По онова време по стените имаше и много портрети на един мустакат грузинец… но смея да твърдя, че снимките на Гунди бяха повече. А и той гледаше много по-усмихнато…

 

Да си спомним за легендата!

 

Наричаха го Гунди…

 

Пламен Петров

На 14 март 2011г. започна ход на работата по един твърде дълго отлаган дълг, една мисия, един завет! Ужасното състояние на лобното място на легендите Гунди и Котков от години стряскат съня на всеки истински левскар и не му дават мира! Но до днес! Както патриархът на българската литература Иван Вазов пише в своето произведение "Левски":

"И всякоя възраст, класа, пол, занятье
взимаше участие в това предприятие;
богатий с парите, сиромахът с трудът
момите с иглата, учений с умът"

Днес, на 27 март 2011г., повече от 50 души, доброволно, добросъвестно, безкористно, направиха Витиня едно по-чисто, по-цветно, по-светло и по-красиво място, достойно за висотата на нашите легенди, загинали там на 30 юни 1971г. Днес на Георги Аспарухов - Гунди и Никола Котков - Котето бе оказано нужното уважение на дело, а не само на думи! Сектор Б не може да скрие своето задоволство от постигнатото и да благодари на всички, включили се по някакъв начин в това благородно и пролевскарско начинание! Радостни сме, че плачевното състояние на Витиня е вече зад гърба ни и всеки левскар може да носи един грях по-малко на сърцето си.

 

В мащабната акция се включиха голям брой хора, а изцяло доброволно беше събрана огромна сума, необходима да се закупят всички нужни консумативи. Беше извозен цял микробус с боклуци, бяха боядисани и освежени оградите на прилежащите сгради, бяха засадени стотици цветя и дръвчета, почистена със специални препарати бе паметната плоча, а огромен графит с ликовете на Гунди и Котков вече краси стената зад паметника. Вече всеки левскар може да отиде и да постави цвете и да не се срамува от това, което вижда! Призоваваме всички левскари, които посещават мястото, да пазят чистота и сами да се погрижат ако видят препълнени кошове или разпиляни боклуци! Гунди и Котков заслужават поне това!

 

Но, уви, знаем, че съществува и една друга реалност. Знаем, че делим една страна с едни същества, за които оскверняването на паметта на умрели хора е ежедневие. Не можем да очакваме друго от хора, които пеят песни като "Гунди е разложен труп", "Гунди е шофьор", "К*р за Левски" и "Смърт за Левски", освен да освинят и осквернят отново това място. На практика това е единственото нещо, което е по силите им. Да драскат и рушат в тъмното, когато мракът е обгърнал душите им и на страха му е по-трудно да завладее дребното сърчице. Доста провали и унижения се насъбраха на червената агитка в последните месеци и знаем, че това е може би единственият начин да вземат реванш... Призоваваме ги да покажат поне елементарни наченки на човечност и да спрат гаврата с легенди на българския футбол, почитани и от сини, и от червени! Да спрат да се гаврят с паметта на умрели хора, като по този начин да демонстрират тоталната си несъстоятелност, ограниченост и душевна низост. На тези, наричащи се хулигани, им предлагаме да се насочат към битка с одушевени предмети, а не към битка със стени и паметници. Гунди и Котков нямат нищо общо с омразата. Те са символ на любовта и обединението на хората, на тяхното погребение са присъствали както нашите бащи, така и вашите!

 

Искаме да засегнем и една друга важна тема. Няколко дни след активното подемане на кампанията по набиране на средства, след отварянето на тема по въпроса в официалния форум на привържениците на ФК Левски и разгласяването на идеята сред привържениците, група журналисти от един спортен сайт с откровен афинитет към червения отбор, реши да командирова няколко свои служители до Витиня, за да покажат потресаващи кадри от мястото. Не знаем какъв е мотивът за подобна "изненадваща" визита на въпросните журналисти на въпросното място, но можем да предполагаме с определена сигурност. Очакваме въпросната медия да пусне съобщение със заглавие "След репортаж на ****** сините фенове решиха да почистят Витиня!" и по този начин медията да обере част от аплодисментите или да опита да омаловажи самоинициативността на феновете. Подобни изтъркани трикове са ни до болка познати и трудно бихме се вързали. Но голяма част от обикновените, незапознати хора, биха. Затова категорично искаме да се разграничим от всякакви подобни спекулации и да заявим, че този ден бе една отдавнашна мечта и дълг за Сектор Б, той не е провокиран от никоя търсеща евтин ПР медия и че зад него стоят само и единствено привържениците на футболен клуб Левски със своята самоинициатива!

 

Не можем обаче да подминен един особено гнусен детайл. На видеото на въпросната медия, до паметната плоча на Гунди и Котков, се появява на фокус табелка с надпис "ТОАЛЕТНА". В дните след 14 март няколко пъти коли със сини фенове са посещавали мястото, за да го огледат и да преценят какви мерки и действия са необходими. При нито един от пътите не си спомняме, а дори сме абсолютно сигурни, че не присъстваше подобна табелка с надпис "ТОАЛЕТНА". Нямаше я и днес! Имаше я само във видеото на въпросната медия. Единственото, което ни хрумва на акъл като възможна версия е, въпросните търсачи на сензация сами да са я поставили, за да добие клипът им още по-драматичен вид... Или пък просто, подобно на мнозина други бедни, червени душици, да са решили да се изгаврят с паметта на две от най-големите легенди на българския футбол!

 

Ще оставим всичко това без последствия. Засега! Просто днес е един хубав ден за Левски! Само Левски! 

 

Sector-B.com

 

СНИМКИ ОТ ВИТИНЯ МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!

Легендата на българския автомобилен спорт Стоян Колев хвърлил око на алфата, с която загинаха Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Това разкрива друг от елитните ни пилоти Бончо Дунев, който по стечение на обстоятелствата прави и настройките на злополучния автомобил малко преди фаталната катастрофа на Витиня.

 

"Спомням си как Димитър Василев разказваше, че са намерили супербегачка за Стоян. Дори била закарана в клуба на МВР по автомобилен спорт. Може би там я е забелязал и Гунди", обяснява Дунев. "Колата е била конфискувана на Калотина от италианец. Беше чисто нова, на не повече от 20 000 километра. Истински звяр. Последната дума на технологиите по това време. Двигателят бе над 160 коня. Въобще суперавтомобил", обяснява Дунев, който е един от най-добрите ни състезатели по това време.

 

Аспарухов отишъл лично при вътрешния министър Ангел Солаков, за да му иска колата. Най-вероятно му е била подарена, защото нямало по друг начин да бъде взета по време на социализма. По това време всички футболисти на Левски са офицери от Държавна сигурност, като Аспарухов е бил с чин майор. Това станало след завръщането на националите от световното първенство в Мексико през 1970 г.

 

"По това време беше нормално да се състезаваме с такива коли. Причини за конфискация колкото искаш. Или оръжие, или някакви забранени книги. Дори градската легенда беше, че Стоян ходи по границите и като види хубава кола, подхвърля някой пистолет в багажника и след това сигнализира. Това, разбира се, не е вярно. Но в този клуб са карали дори и "Ферари", което за останалите бе направо мечта", обяснява Бончо Дунев.

 

Самият той взема от МВР един автобус "Пегасо" и го прави сервизен. Бил с ликвидиран двигател. "Шефът на тила тогава бе Басмаджиев, един прекрасен човек. И тези автобуси бяха внесени от "Балкантурист". Португалски, направени по проекта на някакъв германец след войната. Уникално здрава рама и невероятно слаб двигател.

 

Солаков разрешава вноса, ако единият отиде за футболния отбор на "Левски". Тогава те бяха с най-модерния, но на всеки баир започвал да се задъхва. Това ми е разправял Иван Вуцов. Вероятно по същия път е минал и Гунди с алфата. Футболистите бяха на почит по това време. Спомням си, че бяха дали един ситроен на Иван Колев, бог да го прости. Такава кола нямаше в София", допълва асът на пистата.

 

Седмица преди катастрофата среща Гунди на бензиностанцията, която се намираше в коритото на Перловската, там, където днес е кръстовището зад НДК. Веднага усетил, че нещо прекъсва в двигателя.

 

И го поканил да му я закара в лабораторията.

 

По това време Дунев прави дипломната си работа във ВМГИ. Лабораторията е номер 105 и се намира около новия спортен комплекс на университета, който бе открит неотдавна. Дунев вече се познава с един куп футболисти и е свой в тези среди. Сред приятелите му е и Никола, първи братовчед и тотално копие на Котков, който обаче работи към пощите.

 

"На следващия ден закова точно в 2 часа. Нямаше и секунда закъснение. Беше ходил в сервиза на "Фолксваген", който бе до ЦУМ. За 20 минути свалих оборотите до 600 и двигателят замърка", допълва Дунев.

 

Ден по-късно минава покрай патрула на КАТ, който по това време виси постоянно на кръстовището на "Драган Цанков". "Познавахме се и спрях да поговорим. Тогава ми се похвалиха, че малко преди това са хванали Гунди по моста от парк-хотела със 160 км/ч. Разбира се, след като го познали го пуснали", допълва състезателят.

 

Дунев присъствал и на злополучния мач с ЦСКА, когато Аспарухов е изгонен. Заради това е наказан и решава да отиде на годишнината на Ботев (Враца) и взема Котков. "В края на кариерата си наистина бе доста изнервен. Показвал ми е краката си, целите в синини. Никога няма да забравя тази гледка.

 

Той на земята и рита във въздуха след поредния фаул. И го изгониха", спомня си Дунев.

 

В деня на катастрофата над София се извива страхотна буря. "Изведнъж притъмня от нищото. Затряскаха светкавици, спря токът. Аз бях в лабораторията. След като спря, около 15 часа по радиото съобщиха за трагедията", допълва Дунев.

 

След това в експеримента за катастрофата участва лично най-добрият български пилот Илия Чубриков. "Не знам какво е станало, но май си е типична ситуация на пътя. Единият тръгва, не вижда другия. След това има колебание и - бум!", завършва разказа си Дунев.
Колата на Аспарухов неуправляема

 

Дори най-големият ас на българския автомобилен спорт Илия Чубриков не може да овладее колата, когато го карат да повтори катастрофата на Георги Аспарухов и Никола Котков. Това разказа най-добрият в България експерт по тежки катастрофи Николай Камбуров, бивш навигатор на Стоян Колев. Той се занимава с това от 1968 година насам, като продължават да го търсят, когато има заплетен казус.

 

"Наредиха ми да тръгвам веднага, но аз отказах. Първо, бяхме близки приятели с Кольо Котков, а, второ, съм привърженик на Левски. Вътрешно знаех, че няма да мога да съм обективен и само помагах на колегите, но съм запознат напълно с всичко. Единствено ги помолих да арестуват шофьора на камиона и да го държат няколко дни, защото не знаехме как ще реагират запалянковците. Тогава накараха Чубриков да направи експеримента, а на Димитър Альоков наредиха да закупи абсолютно същия автомобил, за да бъде всичко перфектно", спомня си Камбуров.

 

Според него всичко в шофьорлъка е рефлекс. "Заради това съм се старал да го изследвам. Например на терена Гунди имаше под 0,3 секунди. Зад волана обаче му е трябвала повече от секунда, за да реагира. Това се е оказало фатално", допълва експертът.

 

Аспарухов взема фаталния ляв завой на Витиня с около 100 км/ч, което е било близо до максимално допустимата за това място на пътя. Наклонът е около 15% и това прави завоя достатъчно бърз. Пред него обаче изниква 14,5-метрова преграда, която е запушила целия път. Това е камион (7,5 м), носач (2 м) и ремарке (5 м). Движи се с около 5 км/ч. Аспарухов малко забавя натискането на спирачката. И автомобилът полита.

 

"Спирачният път е близо 68 метра. След първото натискане на педала за спирачка, той не е владеел колата. Всъщност е имало минимален шанс да се спасят, ако я е бил насочил зад ремаркето. То е оставило малък просвет. Дори да отидат в канавката, са имали шанс. Вместо това летят директно към резервоара на камиона. От искрите след удара бензинът се запалва и трагедията става. Спомням си, че бяха закарали колата в районното в Ботевград направо с труповете вътре. Не бяха посмели да ги извадят", обяснява Камбуров.

 

Според него не е търсена помощ от съветски експерти, каквито слухове имаше след катастрофата. "Напротив. Ние свършихме цялата работа. Категорично бе доказано, че шофьорът на зила не е имало как да види или чуе, че идва друга кола. Човекът стоя 8 дни в ареста невинен, но това според мен го спаси. Почти за няколко часа вече се знаеше кой е той, къде живее. Щеше да стане страшно за него и за семейството му. А цялата му кабина беше облепена със снимки на Гунди и играчи на Левски", обяснява Камбуров.

 

Според него Аспарухов и Котков станали приятели на терена. "Преди един мач на националния отбор между тях имаше нещо като съперничество. Тогава играхме срещу Израел на стадион "Славия". Гунди финтира няколко защитници, след което просто остави топката някъде около дузпата и продължи. Това увлече всички останали. Кольо само прати топката в мрежата. Беше нещо уникално", обяснява Камбуров. Двамата с Котков били близки приятели още от студентските години. Любимите им заведения били "Феята" и Чешкия клуб.

 

"Любимото му питие беше кафе с коняк. Веднъж аз изпих 4, а той 14. Питах го как ще играе на следващия ден, той ми каза да не се притеснявам. Бях на мача. 80 минути го нямаше на терена. И след това заби победния гол. Това беше Кольо", допълва адашът му. Според него най-невероятният играч в България по това време бил нападателят на "Локо" (Сф) Весо Василев-Фюри. Неговият пулс бил 52 удара в минута независимо от натоварването. Перфектно за спортист.

 

Не си спомня алфата да е била в спортния клуб на МВР. "По-вероятно е да е била на паркинга в Захарна фабрика. Там Държавна сигурност държеше конфискуваните коли. От него взехме дори и прословутото порше на Стоян. Такава кола нямаше в целия Източен блок", допълва Камбуров.

 

Според него в момента движението в България е ад единствено заради липсата на достатъчно добра подготовка. "Когато ставаш пилот на самолет, тренираш на сухо с месеци. А сега след няколко излизания си готов за шофьор. Така просто не става. На ден средно само от рефлекс избягвам до две катастрофи. Особено има едни момиченца с мощни коли, които смятат, че няма никого около тях. Те са особено опасни", твърди ветеранът. "Самият факт, че през мен като подсъдими са минали около 50 инструктори говори", обяснява Камбуров.

 

Камбуров продължава да следи и мачовете. "Знаете ли, че реакцията на Меси на терена е под 0,2 секунди. Това го прави толкова специален и неуловим за останалите. В България просто няма такива играчи", категоричен е той.

 

Малко след срещата ни очакваше колеги от Пловдив, които да го запознаят с тежката катастрофа на автомагистрала "Тракия". Той е готов да се басира, че вината е на шофьора на автобуса. "Мантинелата е ударена преди прелеза. Нито спуканата гума, нито счупеният носач са виновни. Дупката е около 4 сантиметра, това е в световния стандарт. Просто най-вероятно е заспал Той е направил предния курс. След това е имал часове за почивка, но кой знае колко неща е трябвало да свърши през това време. И е тръгнал обратно. Сигурен съм, че така ще се получи", категоричен е Камбуров.

 

"24 часа"

Стотици фенове на Левски и Локомотив Сф почетоха паметта на двама велики български футболисти - Георги Аспарухов - Гунди и Никола Котков - Котето.

 

Националният клуб "Гунди" организира поклонение на гроба на легендарната деветка в Централните софийски гробища. Събитието се състоя в 11:30ч.

 

Тази сутрин на Централните софийски гробища се стекоха десетки родни футболни легенди и деятели като Павел Панов, Добромир Жечев, Стоян Хранов, Сашо Костов, Войн Войнов, Джеси Стоянов, Георги Цветков, Димитър Якимов и др.

 

Днес (30 юни) се навършват 40 години от нелепата смърт на двамата футболисти. На тази дата двете легенди на Левски тръгват за бенефисен мач във Враца, за който така и не пристигат, след като колата им се разбива и запалва край прохода Витиня.

 

Собственикът на Левски Тодор Батков не уважи с присъствието си панихидата по случай 40-годишнината от смъртта на клубните легенди Георги Аспарухов и Никола Котков.

 

"Аз го познавах лично. Младото поколение трябва да познава историята на този клуб и тези велики футболисти и да следва техния пример. Историята не започва от нас", заяви председателят на СК Левски Стоян Хранов.

 

Съпругата на легендарния футболист Лита Аспарухова призна, че след толкова много години все още изпитва болка. "Чувствам се тъжна, въпреки че е минало толкова време.

 

Човек свиква с болката, но нея я има. Денят 30 юни 1971 година не си го спомням и не желая да си го спомням. Аз искам да се спомням само хубавите моменти с него", сподели тя.

 

Привържениците на Левски се събаха в 17 часа пред паметника на Гунди на стадион „Георги Аспарухов”, откъдето с коли потеглиха за лобното място на двете легенди. В 18 часа феновете и спортно-техническото ръководство ще отдадат почит на Гунди и Котето.

 

В 18.30 пък привържениците на Локомотив София се събират пред Централните софийски гробища, за да почетем паметта на Никола Котков.

 

Рано тази сутрин няколко коли с привърженици на железничарите пътуваха до "Витиня", за да поднесат венец пред паметника на Гудни и Котето.

Никога не съм проумявал смисъла да се задава въпрос „Кой е най-добрият български футболист за всички времена". Все едно да ме питат коя е най-дебелата народна представителка. Или да питат Димо Падалски колко милиметра е средната дължина на най-дребния сухоземен бозайник - етруската земеровка. Въпроси с понижена трудност.

 

И в мраз и в пек, във форма или махмурлия, в творчески блок или с настръхнало перо, винаги ще отговоря без да се замисля и за част от секудната - Христо Стоичков. При това се кълна във всички богове и пророци от Молох до Джоузеф Смит, че си вярвам напълно. Това съм видял с очите си и няма как да се отрека от него. Онези, които се съмняват в надеждността на възприятията си, или са чели твърде много Декарт, или са обикновени параноични глупаци, като втората категория леко преобладава.

 

Спомням си ТВ постановката „Зех тъ Радке, зех тъ" по Сава Доброплодни отпреди близо три десетилетия. Там главният герой Михал (Георги Парцалев) попада в схемите на ласкателя Вичо, който вечно го убеждава в собствената му красота. В една сцена Михал възкликва (цитирам по памет): „Като слушам Вичо, ще речеш, че съм изписан, а огледалото ме показва грозен. Ама Вичо е учен човек, на него ще вярвам, не на някакво си огледало." После строши невинния предмет от бита на малки парченца.

 

Та започвам и аз да се замислям - на очите си ли да вярвам, или на Ники Дантелата и сродните му клакьори. Това все пак са образовани хора, повивани в ръчно везани пеленки, докато дядо ми е доизносвал роклите на по-големите си сестри.

 

Нарочно изчаках да мине един ден от годишнината от кошмара на Витиня, за да могат засегнатите да останат насаме с мъката си, а хиените около тях да останат насаме със задавящите ги лиги. И сега искам да попитам - как да смятам Георги Аспарухов за велик футболист, като не знам истината за него? Аз и Пеле не съм гледал, но мога да чета - 1280 гола, три пъти световен шампион, 10 пъти шампион и 11 пъти голмайстор на Бразилия, 90 мача и 77 попадения за националния отбор. На мен това ми стига да видя, че не става въпрос за Светьо Бърканичков. По личните ми спомени, Марадона беше полубог, ама срещу тези цифри и Бойко Борисов не може да се оправдае с Тройната коалиция.

 

Интересувал съм се дълго, питал съм този и онзи за Гунди и с ръка на сърцето си признавам, че няма съвременник, който да е отрекъл качествата му на голям футболист. Голям, ама колко, той и Спас Делев е гигант ако го снимаш с Жоазиньо. Нещо обективно трябва тука, за да изиграе ролята на огледало и да отрази към мен пропуснатите десетилетия. Вместо огледало обаче, все се натъквам на тълпи мазни, подли Вичовци.

 

Георги Аспарухов - Първият българин в десетката на „Франс футбол" - лъжа. Авторът на първия български гол на „Уембли" - долна лъжа. Нерео Роко възкликнал „център-нападателят на моите мечти" - доооооообре.

 

Символ на свободата ли е Гунди, или примерен комсомолец и майор от милицията. Съвършеният спортист, или любител на тютюна и чашката - как да разбера? Толкова лъжи и подлагания са изговорени и изписани по адрес на този човек, името му е толкова преекспонирано от жадната за идоли синя пропаганда, принудена иначе в студените зимни нощи ядно да стиска зъби, защото над камината греят само сребърни трофеи, че личността на Аспарухов само за 40 години се е размила напълно.

 

Превърнали са го в нещо като Крали Марко, легендарният защитник на народа ни от османците, който всъщност се бие на тяхна страна на Косово поле и загива под флаговете на Мурад Първи в поход срещу власите.

 

Само преди няколко месеца в САЩ отпечатаха юбилейна пощенска марка по случай 80 години от рождението на Джеймс Дийн - гениален актьор и символ на цяло поколение, между другото също като Гунди простил се с този свят в зверска катастрофа преди да навърши 30. Използвана била една от класическите му фотографии - възседнал мощен мотор, с кожено яке и зализана назад коса. Само че се наложило да ретушират любимия му Честърфийлд, който висял от ъгъла на устата - по правилата на политическата коректност отвъд Океана пушенето отдавна е най-големият грях, то не е дребна работа като да бомбардираш Ирак.

 

Възпитателно, но... лъжливо. Махаш част от истината и вече имаш нещо друго. Сталин въвел практиката от фотографиите, на които присъства, да бъдат отстранявани изпадналите в немилост жертви на Голямата чистка. Голямо чистене ще да е паднало в кремълските фотолаборатории. Търкане с бръснарско ножче и дорисуване с тогавашните технологии.

 

Така се търка около Гунди вече 40 години от разни дантелчовци с малки ножчета. Ама от много търкане всеки прогимназист ще ви каже, че най-много да ви излязат пришки по дланите. Толкова време мина, сложете най-после край на глупостите и ни оставете да разберем кой наистина е бил Георги Аспарухов. Тогава, може би, не обещавам, ще се замислям по няколко секунди преди да отговоря „Кой е най-добрият български футболист за всички времена".

 

Кольо (коментарът е публикуван в Sport1.bg)

Навършиха се 40 години без Гунди, и това е повод за нас, левскарите, отново да изразим признателността си към клубната легенда. /По никакъв начин не искам да отделям Котков, но щом става дума за клубна легенда на „Левски”, двамата просто не са  в „тандем”. Ако Котето не беше се поблазнил на „стари години” да напусне родният „Локомотив”, днес стадионът им със сигурност щеше да се казва на негово име и там също щеше да има паметник…

 

Споменът ми е предимно за Гунди. Ако той беше доста по-различен от стотиците други спортисти, то не беше толкова във футболната му дарба, колкото от човешкото му излъчване. С него вдъхваше доверие и симпатии и на терена, и на улицата. Незлоблив, хубавец, с приятна усмивка, с чувствителност, малко неприсъща за спортист от тази гладиаторска игра. Имах късмет да го познавам, макар да не става въпрос за приятелство. Но той умееше да внуши у околните, че е приятел и доброжелател.

 

До ден днешен не съм чул или прочел някой негов противник на игрището да се изрази с остри думи за каквато и да е ситуация по време на футболен мач. За съжаление, джентълмените сред защитниците на синята деветка не бяха много, а контузиите му -  все по-чести. За да стигнем до последния мач, когато не издържа срещу „армееца” Пламен Янков. Проснат за пореден път на тревата, той невъздържано посегна да отвърне на балтията. По-късно се коментираше, че пазачът му протегнал ръка за извинение, а Гунди бил невъзпитания. Не беше така, но и постъпката му в този момент беше на играч, който вече не издържа…

 

Можах да видя прясно копираните снимки на Гунди, часове след новината за катастрофата. Направени са върху тревата, преди започване на тренировката – Гунди седнал, жонглира с глава, позира за спортната страница на  в. „Труд”. Репортерът Веселин Лесингеров също бил в очакване на информацията  ще бъде ли наказан Гунди за неделния мач.

 

Новината за наказанието поизнервила футболиста. Казал, че щом няма да играе в събота срещу Локо Пловдив, ще пътува за юбилейния мач във Враца. Приготвил се да пътува с него и Котков, също с покана за юбилейния мач във Враца. И потеглили с „конфискуваното Алфаромео”…

 

Пък  какво е станало по-нататък с „Гундю алкохолика”, „Тройният  убиец”, „пожизненият   пандизчия”… може да се научи  и от извратените  некрофилчета  от  групата  „Гунди – разложен труп” във Фейсбук. Също и от десетки и стотици кретении, с които овоняват  сайтовете  „кафявите ангели” от хора на фюрера Дуче. Също и във форумците, стопанисвани от учениците на Гьобелс Атанасов.

 

А аз като сега си спомням денят на погребението. Но нека да припомня, че в най-новата ни история българският народ масово излиза на улицата само два пъти – на погребението на Гунди и Котков и четвърт век по-късно – през незабравимото американско лято в 1994-та. /По друга тема е що за народ сме, щом само коженото кълбо може да ни вдигне задниците от дивана…/

 

Над половин милион българи дойдоха, за да се сбогуват с двете непрежалими футболни легенди. Доброволно, без строй и партийна повеля. Даже напук на Партията, която възнамеряваше да организира национален траур по случай загиналите ден по-рано трима съветски космонавти. Не ми се рови сега да уточнявам имена и подробности около тези космонавти, тях са ги ожалили, където трябва.

 

Никой не е броил дали точно половин милион хора е имало в деня на погребението по софийските улици, но лично аз наслуки видях поне десетина левскари, специално пристигнали от далечния ми роден край… Неописуемо беше. Както е казал поетът по друг повод – „и страшно, майко, и радостно”…

 

През целия ден се движех с един по-възрастен приятел, може да се каже – свиреп левскар, много кротък на вид. Той работеше на „най-чорбарското” място -  главен ментранпаж на в. „Народна армия”. Бай Стоян – Скиц, носеше един топ собственоръчно изработени некролози, разлепвахме ги където ни падне, след нас милиционерите ги късаха, без да ни се карат, ние пак лепяхме. Не на инат, а хей така, от мъка…

 

Но нека да се върна на заглавието – каква е връзката на загиналите  в катастрофата любимци на тогавашната младеж „от соца” с петимата ремсисти, загинали  в различни акции по партизански времена? Малчика, Сашо, Лиляна… Учехме за тях, те бяха в класните стаи и коридорите на училищата, бяха патрони на пионерски отряди и дружини, пред поовехтелите им образи се правеха   вечерни проверки, вдигаха се бригадирски знамена…

 

След чехословашките събития /1968 година/ червената идеология беше в явна криза, комсомолските активисти бяха изчерпани, нямаше нови лица за тържествените проверки. Тази липса на нови кумири задържаше върху стените на танцувалните салони в младежките домове черно-белите портрети и на споменатите герои, известни като „петимата от РМС”. Най-новите бяха от сорта на Гагарин и Терешкова. Към тях трябваше да се притурят и току-що изгорелите в поредния космически кораб Союз , може би те трябваше да „поосвежат” украсата.  Но се случи   трагедията на Витиня, която бързо-бързо показа на върхушката нуждата от нови идоли за младежта, далеч от идеологията и натрапената  българо-съветска дружба.

 

Светкавично отпечатаните цветни портрети на жертвите в космоса така си останаха без капка внимание, населението лудна по снимки и текстове, свързани с двете български звезди на спорта. Като жалко партийно мероприятие изглеждаха официалните некролози, издадени от МВР, на които Аспарухов и Котков бяха облечени в униформи на офицери. Хората отдавна бяха наясно кой и защо военизира клуба „Левски”,  и това погребение беше повод на хиляди да изразят отношението си към това посегателство. Нашата публика, която бе уплашила властниците след онзи знаменит мач /7:2/, сега пак блокира улиците, макар и по жесток повод. От подобен  запалянковски наплив винаги е бил страхът  на държавна сигурност, защото в България нямаше как да се случи „Пражка пролет” или „Солидарност”. На този ден, когато погребваха двете футболни звезди, се случи  малко и от онези   „унгарски и чехословашки събития”, на които много завиждахме, но по български не им подражавахме.

 

След толкова десетилетия спокойствие за агентчетата на държавна сигурност, беше дошъл и „денят Х”, след него и на властта нещо и трепна. Всенародната обич, не към космонавтите, а към две обикновени момчета от народа,  беше възбудила  живковистите отново да търсят врага с партиен билет – кой е разрешил и организирал едно такова умопомрачително погребение. Кой да им обясни, че никой! Ако в онзи момент в София имаше някакъв харизматичен дисидент-организатор, то със сигурност щяхме  да надминем и „Пражка пролет” и будапещенското  възстание. Но ние за това сме българи, за да нямаме такива организатори…

 

От всичко до тук може да излезе, че във всенародната обич и признателност към левскарската легенда Гунди има и някаква политическа  конюнктура. Враговете пък не спират да припомнят какъв галеник на властта е бил „майор Георги Аспарухов”, в какви комсомолски инициативи бил включван, какви привилегии бил ползвал… Във всичко това има и някаква истина, защото Гунди беше притегателен и за партийни и за комсомолски активисти, които са си давали сметка колко ще спечелят, ако една толкова обичана личност започне да се явява  по президиуми и да вдъхва доверие към партокрацията. Но, както най-ясно се видя на това историческо погребение, най-големи проблеми новоизлюпенияр „майор” бе създал тъкмо на милицията и държавна сигурност. Както и на онези партийни вождове, които се опитваха да го покровителстват. За него лично, най-щастливата развръзка в живота му би било развитието на кариерата в големи европейски клубове. Но вместо това, те искаха да го направят пример за патриотар, който пет пари не дава за капиталистическите оферти, защото няма нещо по-хубаво от социализма и по-светло от комунистическия идеал…

 

За непреходното значение на  „футболното явление Гунди” може да съдим не само от толкова дълготрайния интерес и любов на сините привърженици, но и от незатихващите злостни отрицания, идващи от посока „червена общност”. За мен това е свързано с някои традиционни за този клуб комплекси от „незаконно зачатие”, също и от липсата на подобна чаровна личност, не само отличен футболист. Съвсем повърхностно  ще посоча, че не мога да си представя Гунди да нарича някого „цървул” и да дава съвети на народа да си духа супата. Оттам и трудният избор на човек, на когото да бъде кръстен един клубен стадион.

 

С две думи казано, левскарите сме щастливи, че имаме  Гунди. Той е потвърждение на нашия девиз „И преди и сега, „Левски” значи свобода!”

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Всеки знае, че на 30 юни 1971 г. е денят, в който завинаги спряха да туптят две сърца - на легендите на българския футбол Никола Котков и Георги Аспарухов-Гунди.

В завой на Витиня те губят живота си, но остават живи в сърцата и душите на феновете си. Остават някак живи и в съзнанието на поколенията родени много след тяхната кончина. Това се случва благодарение на цветните разкази на нашите бащи и дядовци. Тези две легенди сякаш възкръсват от спомените и карат днешните привърженици на футбола да се гордее, че те са носили цветовете на любимия отбор.

За огромно съжаление обаче сякаш в Локомотив София повечето са забравили за Никола Котков - Котето... Смешното ръководство на клуба за пореден (n-ти) път пропуска годишнината от смъртта на легендите, но апатията у феновете в червено-черно сякаш е по-грозната и печалната част от историята.

На 40-та година от злополучния 30 юни 1971 г. на лобното място на Котков и Гунди отидоха шепа фенове на Локо - момчетата от УО "Железни бригади". Те се събраха под моста по стария път под магистралата и отдадоха почит. Някой бе минал преди тях, имаше запалени свещи, имаше оставени цветя. Не бяха забравени! Не бяха забравени от хора, които нямат претенции да са футболни босове на славния Локомотив София!

УО "Железни бригади" постави венец и цветя на паметната плоча и гробовете на двамата футболисти. Малко, но безценно!

Легендите не умират!

UltrasLoko.com

Фракцията на столичния Локомотив - "Железни бригади", отправи апел към всички привърженици на отбора да почетат паметта на легендата на клуба Никола Котков.

Публикуваме цялото съобщение от сайта UltrasLoko.com:

На 30-ти юни се навършват 40 години от кончината на най-значимата легенда за футбола у нас. Една много тъжна годишнина! Ултрас обединение "Железни бригади" призовава всички локомотивци и фенове на футбола да се съберем в 18:30 ч. пред Централните софийски гробища, за да почетем паметта на единственият и незабравим - НИКОЛА КОТКОВ!

Същият ден сутринта в 6:30 ч. няколко коли ще пътуват до лобното място на футболистите Никола Котков и Георги Аспарухов, за да поднесат венец. Всеки, който има възможност да отиде или да се включи с автомобил, да звънне на телефони 0884 997 828 или 0884 241 988.

ЛЕГЕНДИТЕ НЕ УМИРАТ!!!

В паузата на шампионата, на 27.03. (неделя) ще се прави почистване на паметника на Гунди и Котков на Витиня, информира фен-сайтът на Левски Sector-b.com.

Има идея да се почисти терена около плочата, както и да се засадят трева, цветя и дръвчета, а също и боядиса пространството в близост до нея. Ще има много работа, затова всеки, който има желание да помогне, може да се включи в инциативата, подета от сектор "Б".

 

Оттам приканват всеки, който има въпроси, свързани с почистването на Витиня да се свърже с тях на e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. или да посети темата във форума на Левски http://forum.levski.com/viewtopic.php?f=3&t=11698.

Ако пък иска някой да помогнете финансово също може да пише на електронния адрес или да преведете пари по сметката на сектор "Б" в "Райфайзенбанк": BG70 RZBB 9155 4072 5666 07.

"Ако нямате възможост да помогнете със сума пари, а искате да участвате в начинанието може да се включите и с физически труд или личен автомобил, в който ще има свободни места. Допълнителна информация за час на тръгване от София ще има по–късно в посочената тема във форума. Всеки един изпратен лев ще бъде използван по предназначение!", пише още в "синия" фен-сайт.

ЩЕ РОВЯТ В ДОСИЕТО НА НАРОДА

ЛЮБИТЕЛСКИЯТ САЙТ "КОИ СА ТЕ" АМБИЦИРА ЧЕРВЕНИ ДОПИСНИЦИ

 

Позатихна ми меракът за този блог, започнат с идеята да се съпротивлявам на отпадаци като ГА, НА и пр. македонстващи дописници. Трябва да се реагира на фалщификаторите, но за жалост, трябва и да се следят текстовете им, а Антон Павлович Чехов кога? Може би трудната поносимост да се четат "едни и същи разновидни пасквили" е пречка и за други "сини" автори да възразяват срещу граничещи с престъпление манипулации в днескашното "работническо дело", на стария кадър Атанасов. Той вманиачен антилевскар, а като прибавим към това, че и е много работоспособен, /както повечето подтиквани от злоба самотници/, амбицията му все пак дава плодове. Не само сред най-нискочелите читатели, но дори и сред сериозни писачи, които му подражават – волно или неволно. А някои заемат щат и в сайтове, които искат да минават за "общонационални". Важното е да гонят слава с акции срещу "подуенските говеда"…

 

————————-

 

Ето един пример с горещ последовател на ГА-га. Статията е от Явор Пиргов, а не от някакви си "папая", "говедоебач" "говедоездач" или "говедокилър". Поводът за написването пък е новопоявил се любителски сайт на Сектор Б. Феновете са си го кръстили "Кои сте вие", а идеята на ентусиастите е да разкриват нелицеприятни за сектор Г моменти от доста спорната червена футболна история. Те са тръгнали да доказват това-онова със снимки, цитати и факсимилета, в които черно на бяло се виждат неоспорими неща, които гьобелсовата пропаганда прикрива или преиначава. Например, че четирибуквието е еквивалент на трибуквието, управлявало 45 години посредством член първи от димитровската конституция, а до 10 ноември това не е било притеснително, а напротив…

 

————————-

 

От "секторния сайт" са се захванали да опровергават с факти и документи , а такива със сигурност са в изобилие в целия виртуал. Но ето, че първият "матросовец", който подлага желязна гръд, вместо да го направят любителите отсреща, не е запалянко, а е от "банката кадри", назначени в " национална медии" като независими дописници и редактори.. В случая "цекиста Пиргов" не опровергава видяното и прочетено в сайта, а прибягва до закани още в заглавието – "Ние пък ще ви отоврим сините досиета!" И без да протака, "запретва гугъла" и започва да вади компромати за "срамни левскари" от комунистическото минало на "Левски" – София.

 

————————-

 

Както трябва и да се очаква – на първо място е биографичната справка за Цола Драгойчева. Къде е родена, как е станала ремсистка и комунистка, как участвала в атентати и лежала в затвора. После как дошъл 9 септември, как женицата тръгнала по своя отечетсвенофронтовски път. Който пък я е завел, по подразбиране, при детската й мечта – да стане почетен председател на пощенски спортен клуб "Левски". И с това да подсигури с мантри половин век напред симпатизантите на славния армейски отбор. Сякаш създаден, за да може да се гаври и конкурира с отбора на пощеското ведомство, откраднал чрез взлом и името на Апостола на свободата…

 

Става въпрос за една крайно неориентирана във футбола жена, която преди "гадната демокрация" е била на изключителна почит и е будела респект и страхопочитания в покорни рабкори като ГА. Днес обаче същите са я превърнали в нещо повече от "синя светиня", която им върши работа дори по-добре от "пияният убиец от Витиня". Цола им е безценната синя патерица, без която антилескарската червена общност ще наподобява на грохнал инвалид от боевете край Курската дъга. Накичен до последно с ордени и медали, той се опитва да ги продаде, под звуците на своята изтърбушена хармоника. Която стене и ридае по нявгашни "безимьоний въйсоти"… Част от държавните отличия сакатият боец е разположил върху червения си потник, а сергията му е между две кофи с боклук. Върху тях се чете животоспасяващият лозунг "Кур за Лефски" и съкратеното КЗЛ…

 

————————-

 

Но и без подобни клипчета, оставете на мира другарката си Цола Драгойчева! Тя в живота си не е ходила на мач, нито е стояла в левскарски президиум, над който пише "За ярки комунистически добродетели". Ако имате такива снимки, направете си сайт и ги пускайте, както са направили левскарите. И няма защо да се заканват вашите щатни дописници, че ще ни отварят "сините досиета". Досието на нашия клуб е досието на българския народ. Първо – от Освобождението до 9 септември 1944 година, когато, за първи път, от XIV век насам, българите се опитват да се равнят по европейците. Като им подражават и за спортуването. Това ученическо начинание край Могилката е тъкмо под влияние на новата европейска вълна за спортуване и специално за играта футбол. От това "досие" ли ще почвате? То си е черно на бяло и в съдебните регистрации. Регистрирани са и всичките ни клубни председатели до "фффаталния" девети септември. Сред тези ръководители са трима уважавани лекари, единият станал академик. Други са били висши офицери, демобилизирани след войните, двама са уважавани юристи, все публични личности./И нито един началник на затвор и милиционерски майор, като вашите Иван Михайлов и майор Мирски…/

 

————————-

 

Няма сметка Явор Пиргов да рови из "сините досиета", особено между 1914-1944 година. Още ги няма и Ангел Солаков и Иван Славков – другите му отрицателни примери, с които ни бори този независим професионален журналист. Той въобще не обръща внимание в своята "статия-картонче", че Солаков, като кореняк софиянец, би трябвало да е станал левскар дълго преди негови съпартийци да слязат от връх Мургаш и да основат "Чавдар" и "Спартак"-Подуене, предвестниците на днешния цска. Такъв отбор е бил мечтата на цървуъланковци, които за първи път стъпват в столицата точно на девети сутринта – след като отборът на народа вече е навършил трийсетак. Това е, кажи-речи, половин човешки живот. Виновни ли са Солаков, също и Иван Славков, че са се родили в същия град, където е създаден "Левски"? А не из ловешките и троянски села, откъдето доста по-късно идват "легендите" Милко и Добри…/А много по-рано в същия регион са се подвизавали предателите на Левски и Георги Бенковски…/

 

Нали под ръковдството на тази върхушка започва съставянето на "досието" на хиляди хора, само защото не са мечтали за новата "народна власт", а само са се надявали след войната да си заживеят подобно на европейците – мирно и кротко, със своята си собственост, а не отнета за сметка на разни абривиатури. С подобна нагласа е бил и предприемачът Иван Карадочев, един от последните спонсори на "Левски", убит от ДС в лагера край Ловеч.

 

Обаче пирговци няма да обявят и неговото досие, не им върши работа както на баба Цола. Както няма да разкрият досиетата и на хиляди други левскари, удвоявали своето присъствие по трибуните, успоредно с поредните титли на българо-съветския отбор. Получава се мантрата "отбор на всички власти", но нима целият български народ не е "народ на всички власти"? След като за цели 700 години имаме три-четири по-масово организирани протести срещу властите, а единият, според музея на славата, вероятно се води като всенародно вълнение срещу отнемането на европейския лиценз на най-великият за всички времена….

 

————————-

 

Ако си футболен клуб само на една власт, защо ще ревеш, че те потискат "онези с досиетата". "Пирговци" трябва по-често да ги подсещаме и за "върли цекисти" като полковник Димитър Иванов-Гестапото. Той е бивш началник на Шести отдел на цялата държавна сигурност, давати ли си сметка какво агънце в сравнение с него нашият антигерой Николай?По-късно Гестапото става вицепрезидент на Мултигруп и член на управителния съвет на ЦСКА, за да докаже, че точно това е отборът на бившата и настояща държавна сигурност. Маестрото сега е собсвеник на в. "Земя" и автор на незаменимото и незабравимо интервю с ген. Джуров,озаглавено "Защо създадохме нашия ЦСКА".

 

Това трябва да е важният човек в днескашните червено-сини спорове по темата "Кои сте вие". ГА=говци, ПИР-говци, НА-новци и сектор Ге-евци имат сметка, до края на преброените си дни, да повтарят за Тара и Мара, за Цола и Мола, само и само да не се докосват до теми като Митьо Гестапото и цялото котило червени ченгета, за които "Левски" и левскарите бяха неблагонадеждни елементи, даже и когато са вербувани.Те бягат и от темите за "олигарси с червени куфарчета", защото над 90 процента от тях са верните симпатизанти на "отбора без досиета". Там си остава вярата и надеждата на номенклатурата, прежалила великите комини на Кремиковци, но готова да брани спомена за великата футболна витрина. Която е можела да стане още по-велика, ако буржоазната пропаганда не е заблудавала, че на полуфинала в Болоня щяло бъде пълно с комунисти…

 

————————-

 

Има какво да помогнат за стогодишнионата ни момчетата от любителския сайт "Кои сте вие". А ако потърсят помощ и от сини симпатизанти, които могат да ползват достъп до централните архиви на МНО, МВР и ЦК на БКП, меракът на Явор Пиргов да вади "сини народни досиета" може да му изиграе много лоша шега. Ще стане ясно, със сигурност, по каква причина и по чия поръка хората, които са съставяли "досието на народа", са решили да надянат на любимия им отбор сини пагони. Защото едно е да се родиш с пагон, друго е да ти го надянат на петдесет годишна възраст…

 

————————-

 

Изчистването на името ни чрез факти и документи през следващите две години, ще бъде много достойно за стогодишният юбилей. Вацно е да разберем "кои са те" не са да се заяждаме и пустословим, а за да се открои истината за едно достойно съществуване в условията на "три Българии". Ние не сме искали нито други имена, нито игрища в други квартали. Всичко е натрапено от политическата конюнктура, която ни е докарала и изкуствен конкурент, на мястото на други футболни връстници. Ние и тях ще преживеем, но не искаме да се примиряваме с македонската им агресия и непочтеност към собствената ни история. Това напрежение и взаимна омраза не е резултат от игра на терена. За да си го обясним по-добре, трябва по-отблизо да следим как македонските историци вадят "досието на бугарите". Вижте и с какво одобрение се ползва от повечето червени сърца още невидяният антибългарски /и антилевскарски/ филм "Трето получвреме". Може ли да не се досетим, че и изкуствената нация и изкуствения отбор се появиха в една и съща година със съдействието на един същи червен интернационал…

 

————————-

 

Другото, разбира се, си остава само една проста игра за умни хора. Но също и за друг вид играчи, щом една футболна емблема може да изпере парите от две-три червени куфарчета. Но когато това се случва при нашите доблестни и смели армейци, тях ги подскокоросват, че става дума за световни конспирации, директиви, тари, мари… Лесни са за управление "дучетата", дарени с титла още преди да се родят. А ние какво друго да кажем, освен най-правдивото – Колко жалко е да си мутант! Докато се пъчиш, че си супер оригинал. Такава е съдбата на всички клонинги, те нямат нужда от досиета.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com