За тези, които се интересуват от това, което действително се е случвало в миналото, които се интересуват от истината за миналото, не следва да има теми страшни и непозволени, теми, които да избягват, теми и страници, които да не отварят. Един от най-често срещаните упреци от страна на противниците на ЦСКА през годините е бил този, ЦСКА или ЦДНА, е развил стройна система от сателитни отбори, отбори под шапката на МНО, благодарение на които е почвал всяко първенство с пълен актив. Така ли в действителност стоят нещата и прави ли са армейските недоброжелатели? Дали са стоели в позиция “мирно” останалите военни отбори пред ЦСКА или са играли в зависимост от това какво могат към съответния момент?

През периода 51-62г., период, в който ЦДНА печели 11 титли и заради който най-често се съмняват в почтеността на червените действия, той играе точно 20 пъти срещу военните Черно море от Варна и пловдивския Ботев. В тези 38 двубоя (шампионатът от 1958г. се провежда само в един кръг) ЦСКА регистрира 24 победи, 11 равенства и 3 загуби. Средното крайно класиране на тези отбори в края на съответния шампионат е 8-о място. Когато тези два отбора са завършвали в призовата тройка, срещу тях ЦСКА има следния актив: 3 победи, 3 равни и 2 загуби, което идва да подскаже, че резултатите са тясно обвързани и с моментните възможности на противниците. Изводът, който може да се направи за този период е категоричен. ЦСКА няма пълен актив срещу военните Черно море и Ботев. Отборите са играли срещу него и това е добре видно всеки път, когато тези отбори са имали по-класен състав, но и не само тогава.

Извън тази манифестация на неопровержимите факти, не може да не се стигне и до някои други изводи. Така напр. през 1953г., когато по административен път е забранено на най-добрите армейски футболисти от столицата да се борят за поредната шампионска титла, ЦСКА участва в първенството с втория си състав, а в крайното класиране завършва само на една точка след Динамо Сф. Точно в това първенство срещу отбора на Черно море, трети в класирането, армейците постигат едно равенство и една загуба, а срещу друг военен отбор – ВВС, предпоследен в крайното класиране, загуба 0:3 и победа 1:0. Всеки би могъл да пресметне с тези пет точки кой би финиширал първи през далечната 1953г., в годината, когато червените са имали най-голяма нужда от армейска солидарност. Прави впечатление, че винаги, когато ЦСКА става шампион в този толкова силен за него период с минимална разлика, е губил точки от военни отбори. Шампионат 51г. 0:0 с Ботев Пд /10-и/, крайно класиране: ЦДНА – 37т., втори Спартак Сф – 36т. Шампионат 57г. 1:1 и 0:0 с Черно море /9-и/, крайно класиране ЦДНА 34т., втори Локомотив Сф 33т.

Тенденции ЦСКА да е изпадал в привилегировано положение благодарение на други военни отбори отсъстват и по-нататък. Така например през 62/63г., когато червените са трети в класирането след Ботев Пд, губят и двата мача срещу него с по 1:2. Същото едва ли може да се каже за продължаващите да съчиняват и днес митове и легенди. Така например в първенство 77-78г., в мач решаващ шампионата, Левски-Спартак и Локото правят театър за публиката за 3:3. Шампион с точка пред ЦСКА става отборът на железничарите. В следващото издание на първенството шампион е Л-С с 43т. пред ЦСКА, който има 40т. В този шампионат ЦСКА е победен два пъти от Локото, които от своя страна имат загуба и равен срещу “сините”. В същия този шампионат срещу военните отбори на Тракия, Черно море, Сливен и Славия, ЦСКА регистрира 3 победи и 5 равенства. С тези 5 загубени точки би завършил първи.

Споменавайки тези данни, следва и да отчетем, че след 1964г. Ботев и Черно море за няколко години престават да бъдат към МНО. Т.е. ако е имало подобна система, ако се е разчитало на това тези отбори да помагат, ако ЦСКА именно на това е дължал привилегировавното си положение в родния футбол, няма никаква логика и тази система да бъде взривявана.

Интересно е да бъдат проследени и мачовете на сините с отбора на Спартак непосредствено преди 69г., когато, благодарение на дейността на влиятелни левскари и преди всичко на шефа на футболния съюз от онова време Недялко Донски и министъра на вътрешните работи Ангел Солаков, се появява отборът Левски-Спартак. В четири шампионата от 64 до 68г. в преките двубои “сините” регистрират 6 победи и само две равенства, при положение, че в последните три издания Спартак е имал твърде силен отбор и е завършвал винаги четвърти в крайното класиране.

Въпросните тенденции на честна игра на ЦСКА и на странно поведение на някои военни отбори срещу отбора на ДС се засилват особено през 80-те години. Така напр. през 87/88г. ЦСКА е втори в класирането на две точки от шампиона Витоша. Срещу отбора на Тракия, трети в крайното класиране, ЦСКА, тогава ЦФКА Средец, постига една победа и една загуба. Срещу отбора на Сливен, осми в края на първенството, също победа и загуба. Витоша печели и четирите мача срещу тези отбори съответно с по 1:0 срещу Ботев Пд и 3:0 и 4:0 срещу Сливен.

Крайният извод, до който ме доведе краткия исторически преглед е недвусмислен - в миналото, в епохата на комунизма, не съществува тенденция военните провинциални отбори да са били в позиция на точкодарители спрямо отбора на ЦСКА. Напротив, в тези двубои, в зависимост от моментното си състояние, военните от провинцията са постигали по-малки или по-големи успехи, като тези успехи в редица случаи са попречили ЦСКА да финишира първи. Този извод ме кара да направя още едно заключение за това как всред подуенската общност разбират футболната игра, как стигат до техните си заключения за характера на спортните битки в един нетолкова далечен период. Очевидно в пространството наречено Подуяне, пространство любимо за родната милиция, няма разбиране за това какво представлява историята и още по-малко липсва култ към истината. Инсинуациите, откровените лъжи, невежеството отдавна и единствено са на въоръжение в този отбор. Там не четат и не тачат достойното минало на достойните хора. Това, което вирее и избуява там, е единствено лъжата.

Петко Суровянски, специално за FanFace.bg

Преди няколко дни група ентусиасти от Сектор "Б" подеха инициатива да "разкрият" вечния съперник ЦСКА и неговото "срамно минало", свързано с бившата комунистическа партия. За целта сините привърженици направиха сайт с името "Кои са те?". В него те публикуват архивни снимки, които показват връзката на червените с БКП. Похвално.

 

Браво за ентусизама, но има нещо гнило в цялата тази работа, защото това "произведение на изкуството" прилича повече на добре научен урок от предците, както и от част от настоящите ръководители на ПФК Левски. С две думи "компромата" има повече вид на донос. Как иначе да го приемем, след като виждаме само едната страна на медала. И за да има равнопоставеност, ще отворим и "сините досиета".

 

Не си мислете, че тук ще говорим за автогола на Легендата, Тройната коалиция, мръсносиньото БФС, паметника на Сталин, вдигнатите за хитлеристки поздрав ръце и т.н. Това е запазена марка. Ние ще разгледаме няколко други аспекта, на които от "Герена" не обръщат особено внимание.

 

Ще започнем с едно кратко помагало към авторите на сайта "Кои са те?". Явно познвайки добре историята, запалянковците от сектор Б биха могли да коментират следните имена:

 

* Цола Нинчева Драгойчева (Соня) е български политик от Българската комунистическа партия. Участва във въоръжената нелегална дейност на БКП в началото на 20-те години на ХХ в., прекарва дълго време в затвора и в емиграция в Съветския съюз. След Втората световна война заема различни номенклатурни постове. На 11 Декември 1947 става първата жена министър в историята на България.

 

След атентата в църквата Света Неделя (1925) Цола Драгойчева е осъдена на смърт по ЗЗД, но изпълнението на присъдата е отложено, тъй като е бременна.

 

След 9 септември 1944 заема редица постове — главен секретар на Националния комитет на Отечествения фронт (1944-1948), председател на Българския народен женски съюз (1945-1950), министър на пощите, телеграфите и телефоните (1947–1957), председател на Националния комитет за защита на мира (1949-1952), председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1957-1977), а от 1977 — негов почетен председател, председател на ФК Левски Сф и други. Член на ПБ на ЦК на БКП от 1966. Депутат в ХХVІ ОНС, VІ ВНС, ІІ-VII НС. Герой на социалистическия труд (1963). Герой на НРБ (1968).

 

Цола Драгойчева участва активно в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов, както и на много други т.нар. "врагове на народа". Тя е привърженик на идеята България да стане 16-та република на СССР.

 

* Ангел Солаков е роден на 20 юли 1922 година в София. Член е на Работническия младежки съюз от 1938 година и на БКП от 1941 година. През 1941-1942 година ръководи комунистическа терористична група в София, за което през 1942 година е осъден на 15 години затвор. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е освободен и работи в номенклатурата на комсомола, като от 1951 до 1958 година е секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз. След това е прехвърлен в апарата на БКП, като до 1962 година работи в нейния Градски комитет в София.

 

В началото на 60-те години, когато Тодор Живков окончателно утвърждава едноличното си лидерство, Солаков е сред новите кадри, които бързо се издигат в централното ръководство на БКП. През 1962 година той става член на Централния комитет на БКП и първи заместник-министър на вътрешните работи.

 

От 1965 година е председател на КДС, като от следващата година получава ранг на министър. През 1968 година КДС и МВР са обединени в Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност, което е оглавено от Ангел Солаков. През 1969 година то отново е разделено и той остава вътрешен министър.

 

През пролетта на 1970 година. В Стара Загора се играе култовият мач между Берое и Левски, който завършва 1:1. Когато сините изравняват в края на мача след гол с ръка, градският стадион под Аязмото се взривява от недоволство. Хвърлят се бутилки по терена, а тогавашният министър на вътрешните работи Ангел Солаков, който е и върл левскар, едва не е линчуван.

 

За отмъщение тимът на Берое е изваден от "А" група и елитът завършва сезонът 1969/1970 с петнайсет клуба.

 

* Иван Славков – Роден е на 11 май 1940.През 1966 г., едва на 25-годишна възраст, остава вдовец.През 1968 г., по време на социализма в България, сключва брак с Людмила Живкова, дъщерята на генералния секретар на БКП Тодор Живков.Две години по-късно става ръководител на Левски.

 

Дали някога ще получим отговор въпроса "Ще срете ли да преекспонирате историята?".

 

Ние не твърдим, че само и единствено Левски е бил подкрепян по време на комунизма. И за малките деца (стига да не са били зомбирани е ясно, че и сини и червени са били галеници на властта). Крайно време е сектор Б да спре с лозунгите.

 

"Сами срещу всички"

 

По тази тема е казано много. В опит да се изкарат многострадалци всички, които обичат тима от "Герена" не спират да тръбят, че винаги са били онеправдани, че се опитват да ги спрат със заговори, че едва ли не срещу тях и тяхното свято дело действа цялата мръсна и гадна държава.

 

Оказва се, че това не е точно така, а напротив. През почти цялото си съществуване Левски е бил сред галениците на властта – не само политическата, а и четвъртата – медиите. Първото не може да се оспори от никой при положение, че клубът в различни етапи е бил под шапката на 2 министерства (на Пощите и на Вътрешните работи), а в последните 20 години всички най-влиятелни политици не са криели пристрастията си към този отбор.

 

При пишещите братя положението е още по-показателно. И за да докажем твърдението си няма да говорим за случващото се в днешни дни, а ще се върнем в 60-те и 70-те години на миналия век, когато е времето на най-яростния тоталитаризъм и комунизъм, който според настоящите сини шамани е правил всичко възможно да заличи "отбора на народа".

 

Оказва се, че тогава въпреки успехите си и въпреки признанието на всички фенове великият Димитър Якимов и голмайсторът на Европа Петър Жеков не печелят вота на журналистите за Футболист на България, който обаче отива при... левия бек на Левски Стефан Аладжов. Същите тези журналисти по онова време не спирали да засипват с критики Жеков, който след един мач срещу Левски, в който отново бележи на сините им отговаря само: "Аз не мога да спирам топката, но мрежата я спира по-добре от мен"...

 

Спрете да изкривявате историята!

 

В последните 20 години не спираме да слушаме как с идването на власт на комунистическата власт през 1944 година, тя си създава свое грозно отроче, което е бутано напред, а "отбора на народа" е постоянно мачкан. Връщайки се назад в годините преди Втората световна война и прочитайки исторически справки откриваме, че всъщност и тогава Левски не е блестял с нищо, а по-скоро е бил посредствен отбор.

 

Цитираме: "За съжаление на тима, който показва голяма класа в София, то той не успява да се наложи на национално ниво. За първите девет години от съществуването си Левски играе само на три от първенствата на България.... Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, ала в този период отборът добива голяма популярност.... Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: 1938, 1939, 1940. Първите две първенства са отчайващи за Левски, завършил веднъж на седма и веднъж на шеста позиция... 1941г. е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК`13 София, Славия София и ЖСК София, като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство..."

 

Край на цитата. Оказва се, че възходът на сините май започва след това...

 

Волгите на военните

 

Другият изключително популярен мит сред сините фенове е за военните Волги, които прибирали насила най-добрите футболисти и ги принуждавали да играят за ЦСКА. Всъщност ще помоля да намерите един играч, който да се е оплакал, че е доведен в Парка на свободата насила.

 

Другият пример е доста по очеваден. Става въпрос за един от най-силните футболисти в България през 60-те години. Никола Цанев. През 1958 година той е принуден да играе (по районен принцип) в Левски. През следващия сезон обаче сам си тръгва и преминава в ЦСКА, като моли шефовете на клуба да му издействат правото да остане на "Народна армия". Тук Партията наистина помага и Цанев записва паметни моменти с червената фланелка. Един от най-великите е гол срещу Левски във финал за купата, когато на 3 пъти преминава през отбраната на сините и оставяйки ги да лежат в безпомощно състояние, праща топката в мрежата...

 

Към това можем да прибавим, че той изиграва 243 мача в първенството и отбелязва 119 гола, има 24 мача и 8 гола в евротурнирите, а според фенове е истинската причина Георги Аспарухов да е откомандирован от ЦСКА в Ботев. За съжаление обаче решението му да носи екипа на ЦСКА вбесява началника на Комисията за Държавна сигурност Ангел Солаков, който с подкрепата на Недялко Донски (шеф на БФС по това време) издава директива Цанев никога да не облича националната фланелка...

 

Сега е моментът от синия лагер да изреват, че те са били против обвързването на клуба с милицията. Добре. В такъв случай ги призоваваме незабавно да престанат да величаят своите легенди, които са подсилили Левски, преминайвайки от Спартак София при обединението. А това са, Стефан Аладжов, Павел Панов, Добромир Жечев – Бобата, Милко Гайдарски – Пилето, Васил Митков – Шопа, Людмил Горанов, Михаил Гьонин, Георги Цветков – Цупето, Иван Стоянов – Типеца...

 

И още нещо... Веднага след обединението Левски – Спартак печели дубъл... Приятели от "Герена", ако сте такива борци за справедливост, моля Ви, незабавно създайте петиция за връщане на всички отличия, завоювани в този период.

 

За финал. Опитахте да ни убедите, че ЦСКА е срам за България. Може и да сте прави, но преди това трябва да ни убедите, че това не е срамно: Нюрнберг 1:7 (1925 г.), Дрезден 0:6, Расинг Страсбург 0:9, в София с египетския Сфинкс 0:4 (1926 г.), Хайдук Сплит в Прага 0:6 (1932 г.), БСК Белград 0:10 (1934 г.) , Войводина Нови Сад в София 0:6, Четата на Кемал Паша 2:4, китайския И Бай 1:2 (1954 г.), пак Войводина в София 1:5 (1955 г.) и 0:5 (1958 г.), АЗ 67 Алкмаар 0:5, Динамо Букурещ 0:3 (1981 г.), ОФИ (Крит) 1:3, Антверен 3:4, Ференцварош (отдавна един обикновен отбор) 2:3 в София (1991 г.), Люцерн (по това време във Втора швейцарска дивизия) 0:1 (1992 г.), Олимпия за две години 2:3, 1:2, 0:1, Аалст 1:2, 0:1, Слован 1:2, БК Копенхаген 0:2, 1:4, Тампере...

 

Явор Пиргов, direktiva.net

ЩЕ РОВЯТ В ДОСИЕТО НА НАРОДА

ЛЮБИТЕЛСКИЯТ САЙТ "КОИ СА ТЕ" АМБИЦИРА ЧЕРВЕНИ ДОПИСНИЦИ

 

Позатихна ми меракът за този блог, започнат с идеята да се съпротивлявам на отпадаци като ГА, НА и пр. македонстващи дописници. Трябва да се реагира на фалщификаторите, но за жалост, трябва и да се следят текстовете им, а Антон Павлович Чехов кога? Може би трудната поносимост да се четат "едни и същи разновидни пасквили" е пречка и за други "сини" автори да възразяват срещу граничещи с престъпление манипулации в днескашното "работническо дело", на стария кадър Атанасов. Той вманиачен антилевскар, а като прибавим към това, че и е много работоспособен, /както повечето подтиквани от злоба самотници/, амбицията му все пак дава плодове. Не само сред най-нискочелите читатели, но дори и сред сериозни писачи, които му подражават – волно или неволно. А някои заемат щат и в сайтове, които искат да минават за "общонационални". Важното е да гонят слава с акции срещу "подуенските говеда"…

 

————————-

 

Ето един пример с горещ последовател на ГА-га. Статията е от Явор Пиргов, а не от някакви си "папая", "говедоебач" "говедоездач" или "говедокилър". Поводът за написването пък е новопоявил се любителски сайт на Сектор Б. Феновете са си го кръстили "Кои сте вие", а идеята на ентусиастите е да разкриват нелицеприятни за сектор Г моменти от доста спорната червена футболна история. Те са тръгнали да доказват това-онова със снимки, цитати и факсимилета, в които черно на бяло се виждат неоспорими неща, които гьобелсовата пропаганда прикрива или преиначава. Например, че четирибуквието е еквивалент на трибуквието, управлявало 45 години посредством член първи от димитровската конституция, а до 10 ноември това не е било притеснително, а напротив…

 

————————-

 

От "секторния сайт" са се захванали да опровергават с факти и документи , а такива със сигурност са в изобилие в целия виртуал. Но ето, че първият "матросовец", който подлага желязна гръд, вместо да го направят любителите отсреща, не е запалянко, а е от "банката кадри", назначени в " национална медии" като независими дописници и редактори.. В случая "цекиста Пиргов" не опровергава видяното и прочетено в сайта, а прибягва до закани още в заглавието – "Ние пък ще ви отоврим сините досиета!" И без да протака, "запретва гугъла" и започва да вади компромати за "срамни левскари" от комунистическото минало на "Левски" – София.

 

————————-

 

Както трябва и да се очаква – на първо място е биографичната справка за Цола Драгойчева. Къде е родена, как е станала ремсистка и комунистка, как участвала в атентати и лежала в затвора. После как дошъл 9 септември, как женицата тръгнала по своя отечетсвенофронтовски път. Който пък я е завел, по подразбиране, при детската й мечта – да стане почетен председател на пощенски спортен клуб "Левски". И с това да подсигури с мантри половин век напред симпатизантите на славния армейски отбор. Сякаш създаден, за да може да се гаври и конкурира с отбора на пощеското ведомство, откраднал чрез взлом и името на Апостола на свободата…

 

Става въпрос за една крайно неориентирана във футбола жена, която преди "гадната демокрация" е била на изключителна почит и е будела респект и страхопочитания в покорни рабкори като ГА. Днес обаче същите са я превърнали в нещо повече от "синя светиня", която им върши работа дори по-добре от "пияният убиец от Витиня". Цола им е безценната синя патерица, без която антилескарската червена общност ще наподобява на грохнал инвалид от боевете край Курската дъга. Накичен до последно с ордени и медали, той се опитва да ги продаде, под звуците на своята изтърбушена хармоника. Която стене и ридае по нявгашни "безимьоний въйсоти"… Част от държавните отличия сакатият боец е разположил върху червения си потник, а сергията му е между две кофи с боклук. Върху тях се чете животоспасяващият лозунг "Кур за Лефски" и съкратеното КЗЛ…

 

————————-

 

Но и без подобни клипчета, оставете на мира другарката си Цола Драгойчева! Тя в живота си не е ходила на мач, нито е стояла в левскарски президиум, над който пише "За ярки комунистически добродетели". Ако имате такива снимки, направете си сайт и ги пускайте, както са направили левскарите. И няма защо да се заканват вашите щатни дописници, че ще ни отварят "сините досиета". Досието на нашия клуб е досието на българския народ. Първо – от Освобождението до 9 септември 1944 година, когато, за първи път, от XIV век насам, българите се опитват да се равнят по европейците. Като им подражават и за спортуването. Това ученическо начинание край Могилката е тъкмо под влияние на новата европейска вълна за спортуване и специално за играта футбол. От това "досие" ли ще почвате? То си е черно на бяло и в съдебните регистрации. Регистрирани са и всичките ни клубни председатели до "фффаталния" девети септември. Сред тези ръководители са трима уважавани лекари, единият станал академик. Други са били висши офицери, демобилизирани след войните, двама са уважавани юристи, все публични личности./И нито един началник на затвор и милиционерски майор, като вашите Иван Михайлов и майор Мирски…/

 

————————-

 

Няма сметка Явор Пиргов да рови из "сините досиета", особено между 1914-1944 година. Още ги няма и Ангел Солаков и Иван Славков – другите му отрицателни примери, с които ни бори този независим професионален журналист. Той въобще не обръща внимание в своята "статия-картонче", че Солаков, като кореняк софиянец, би трябвало да е станал левскар дълго преди негови съпартийци да слязат от връх Мургаш и да основат "Чавдар" и "Спартак"-Подуене, предвестниците на днешния цска. Такъв отбор е бил мечтата на цървуъланковци, които за първи път стъпват в столицата точно на девети сутринта – след като отборът на народа вече е навършил трийсетак. Това е, кажи-речи, половин човешки живот. Виновни ли са Солаков, също и Иван Славков, че са се родили в същия град, където е създаден "Левски"? А не из ловешките и троянски села, откъдето доста по-късно идват "легендите" Милко и Добри…/А много по-рано в същия регион са се подвизавали предателите на Левски и Георги Бенковски…/

 

Нали под ръковдството на тази върхушка започва съставянето на "досието" на хиляди хора, само защото не са мечтали за новата "народна власт", а само са се надявали след войната да си заживеят подобно на европейците – мирно и кротко, със своята си собственост, а не отнета за сметка на разни абривиатури. С подобна нагласа е бил и предприемачът Иван Карадочев, един от последните спонсори на "Левски", убит от ДС в лагера край Ловеч.

 

Обаче пирговци няма да обявят и неговото досие, не им върши работа както на баба Цола. Както няма да разкрият досиетата и на хиляди други левскари, удвоявали своето присъствие по трибуните, успоредно с поредните титли на българо-съветския отбор. Получава се мантрата "отбор на всички власти", но нима целият български народ не е "народ на всички власти"? След като за цели 700 години имаме три-четири по-масово организирани протести срещу властите, а единият, според музея на славата, вероятно се води като всенародно вълнение срещу отнемането на европейския лиценз на най-великият за всички времена….

 

————————-

 

Ако си футболен клуб само на една власт, защо ще ревеш, че те потискат "онези с досиетата". "Пирговци" трябва по-често да ги подсещаме и за "върли цекисти" като полковник Димитър Иванов-Гестапото. Той е бивш началник на Шести отдел на цялата държавна сигурност, давати ли си сметка какво агънце в сравнение с него нашият антигерой Николай?По-късно Гестапото става вицепрезидент на Мултигруп и член на управителния съвет на ЦСКА, за да докаже, че точно това е отборът на бившата и настояща държавна сигурност. Маестрото сега е собсвеник на в. "Земя" и автор на незаменимото и незабравимо интервю с ген. Джуров,озаглавено "Защо създадохме нашия ЦСКА".

 

Това трябва да е важният човек в днескашните червено-сини спорове по темата "Кои сте вие". ГА=говци, ПИР-говци, НА-новци и сектор Ге-евци имат сметка, до края на преброените си дни, да повтарят за Тара и Мара, за Цола и Мола, само и само да не се докосват до теми като Митьо Гестапото и цялото котило червени ченгета, за които "Левски" и левскарите бяха неблагонадеждни елементи, даже и когато са вербувани.Те бягат и от темите за "олигарси с червени куфарчета", защото над 90 процента от тях са верните симпатизанти на "отбора без досиета". Там си остава вярата и надеждата на номенклатурата, прежалила великите комини на Кремиковци, но готова да брани спомена за великата футболна витрина. Която е можела да стане още по-велика, ако буржоазната пропаганда не е заблудавала, че на полуфинала в Болоня щяло бъде пълно с комунисти…

 

————————-

 

Има какво да помогнат за стогодишнионата ни момчетата от любителския сайт "Кои сте вие". А ако потърсят помощ и от сини симпатизанти, които могат да ползват достъп до централните архиви на МНО, МВР и ЦК на БКП, меракът на Явор Пиргов да вади "сини народни досиета" може да му изиграе много лоша шега. Ще стане ясно, със сигурност, по каква причина и по чия поръка хората, които са съставяли "досието на народа", са решили да надянат на любимия им отбор сини пагони. Защото едно е да се родиш с пагон, друго е да ти го надянат на петдесет годишна възраст…

 

————————-

 

Изчистването на името ни чрез факти и документи през следващите две години, ще бъде много достойно за стогодишният юбилей. Вацно е да разберем "кои са те" не са да се заяждаме и пустословим, а за да се открои истината за едно достойно съществуване в условията на "три Българии". Ние не сме искали нито други имена, нито игрища в други квартали. Всичко е натрапено от политическата конюнктура, която ни е докарала и изкуствен конкурент, на мястото на други футболни връстници. Ние и тях ще преживеем, но не искаме да се примиряваме с македонската им агресия и непочтеност към собствената ни история. Това напрежение и взаимна омраза не е резултат от игра на терена. За да си го обясним по-добре, трябва по-отблизо да следим как македонските историци вадят "досието на бугарите". Вижте и с какво одобрение се ползва от повечето червени сърца още невидяният антибългарски /и антилевскарски/ филм "Трето получвреме". Може ли да не се досетим, че и изкуствената нация и изкуствения отбор се появиха в една и съща година със съдействието на един същи червен интернационал…

 

————————-

 

Другото, разбира се, си остава само една проста игра за умни хора. Но също и за друг вид играчи, щом една футболна емблема може да изпере парите от две-три червени куфарчета. Но когато това се случва при нашите доблестни и смели армейци, тях ги подскокоросват, че става дума за световни конспирации, директиви, тари, мари… Лесни са за управление "дучетата", дарени с титла още преди да се родят. А ние какво друго да кажем, освен най-правдивото – Колко жалко е да си мутант! Докато се пъчиш, че си супер оригинал. Такава е съдбата на всички клонинги, те нямат нужда от досиета.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com