За тези, които се интересуват от това, което действително се е случвало в миналото, които се интересуват от истината за миналото, не следва да има теми страшни и непозволени, теми, които да избягват, теми и страници, които да не отварят. Един от най-често срещаните упреци от страна на противниците на ЦСКА през годините е бил този, ЦСКА или ЦДНА, е развил стройна система от сателитни отбори, отбори под шапката на МНО, благодарение на които е почвал всяко първенство с пълен актив. Така ли в действителност стоят нещата и прави ли са армейските недоброжелатели? Дали са стоели в позиция “мирно” останалите военни отбори пред ЦСКА или са играли в зависимост от това какво могат към съответния момент?

През периода 51-62г., период, в който ЦДНА печели 11 титли и заради който най-често се съмняват в почтеността на червените действия, той играе точно 20 пъти срещу военните Черно море от Варна и пловдивския Ботев. В тези 38 двубоя (шампионатът от 1958г. се провежда само в един кръг) ЦСКА регистрира 24 победи, 11 равенства и 3 загуби. Средното крайно класиране на тези отбори в края на съответния шампионат е 8-о място. Когато тези два отбора са завършвали в призовата тройка, срещу тях ЦСКА има следния актив: 3 победи, 3 равни и 2 загуби, което идва да подскаже, че резултатите са тясно обвързани и с моментните възможности на противниците. Изводът, който може да се направи за този период е категоричен. ЦСКА няма пълен актив срещу военните Черно море и Ботев. Отборите са играли срещу него и това е добре видно всеки път, когато тези отбори са имали по-класен състав, но и не само тогава.

Извън тази манифестация на неопровержимите факти, не може да не се стигне и до някои други изводи. Така напр. през 1953г., когато по административен път е забранено на най-добрите армейски футболисти от столицата да се борят за поредната шампионска титла, ЦСКА участва в първенството с втория си състав, а в крайното класиране завършва само на една точка след Динамо Сф. Точно в това първенство срещу отбора на Черно море, трети в класирането, армейците постигат едно равенство и една загуба, а срещу друг военен отбор – ВВС, предпоследен в крайното класиране, загуба 0:3 и победа 1:0. Всеки би могъл да пресметне с тези пет точки кой би финиширал първи през далечната 1953г., в годината, когато червените са имали най-голяма нужда от армейска солидарност. Прави впечатление, че винаги, когато ЦСКА става шампион в този толкова силен за него период с минимална разлика, е губил точки от военни отбори. Шампионат 51г. 0:0 с Ботев Пд /10-и/, крайно класиране: ЦДНА – 37т., втори Спартак Сф – 36т. Шампионат 57г. 1:1 и 0:0 с Черно море /9-и/, крайно класиране ЦДНА 34т., втори Локомотив Сф 33т.

Тенденции ЦСКА да е изпадал в привилегировано положение благодарение на други военни отбори отсъстват и по-нататък. Така например през 62/63г., когато червените са трети в класирането след Ботев Пд, губят и двата мача срещу него с по 1:2. Същото едва ли може да се каже за продължаващите да съчиняват и днес митове и легенди. Така например в първенство 77-78г., в мач решаващ шампионата, Левски-Спартак и Локото правят театър за публиката за 3:3. Шампион с точка пред ЦСКА става отборът на железничарите. В следващото издание на първенството шампион е Л-С с 43т. пред ЦСКА, който има 40т. В този шампионат ЦСКА е победен два пъти от Локото, които от своя страна имат загуба и равен срещу “сините”. В същия този шампионат срещу военните отбори на Тракия, Черно море, Сливен и Славия, ЦСКА регистрира 3 победи и 5 равенства. С тези 5 загубени точки би завършил първи.

Споменавайки тези данни, следва и да отчетем, че след 1964г. Ботев и Черно море за няколко години престават да бъдат към МНО. Т.е. ако е имало подобна система, ако се е разчитало на това тези отбори да помагат, ако ЦСКА именно на това е дължал привилегировавното си положение в родния футбол, няма никаква логика и тази система да бъде взривявана.

Интересно е да бъдат проследени и мачовете на сините с отбора на Спартак непосредствено преди 69г., когато, благодарение на дейността на влиятелни левскари и преди всичко на шефа на футболния съюз от онова време Недялко Донски и министъра на вътрешните работи Ангел Солаков, се появява отборът Левски-Спартак. В четири шампионата от 64 до 68г. в преките двубои “сините” регистрират 6 победи и само две равенства, при положение, че в последните три издания Спартак е имал твърде силен отбор и е завършвал винаги четвърти в крайното класиране.

Въпросните тенденции на честна игра на ЦСКА и на странно поведение на някои военни отбори срещу отбора на ДС се засилват особено през 80-те години. Така напр. през 87/88г. ЦСКА е втори в класирането на две точки от шампиона Витоша. Срещу отбора на Тракия, трети в крайното класиране, ЦСКА, тогава ЦФКА Средец, постига една победа и една загуба. Срещу отбора на Сливен, осми в края на първенството, също победа и загуба. Витоша печели и четирите мача срещу тези отбори съответно с по 1:0 срещу Ботев Пд и 3:0 и 4:0 срещу Сливен.

Крайният извод, до който ме доведе краткия исторически преглед е недвусмислен - в миналото, в епохата на комунизма, не съществува тенденция военните провинциални отбори да са били в позиция на точкодарители спрямо отбора на ЦСКА. Напротив, в тези двубои, в зависимост от моментното си състояние, военните от провинцията са постигали по-малки или по-големи успехи, като тези успехи в редица случаи са попречили ЦСКА да финишира първи. Този извод ме кара да направя още едно заключение за това как всред подуенската общност разбират футболната игра, как стигат до техните си заключения за характера на спортните битки в един нетолкова далечен период. Очевидно в пространството наречено Подуяне, пространство любимо за родната милиция, няма разбиране за това какво представлява историята и още по-малко липсва култ към истината. Инсинуациите, откровените лъжи, невежеството отдавна и единствено са на въоръжение в този отбор. Там не четат и не тачат достойното минало на достойните хора. Това, което вирее и избуява там, е единствено лъжата.

Петко Суровянски, специално за FanFace.bg