С поведението си "червените" фенове носят сериозна вина за поредния резил

 

Чорбарят е видял заглавието и отваря статията бесен. Готов е да псува, да мрази, да руши. Емоциите му идват в повече. За четвърта поредна година е останал с калъфка. Всички са виновни, не и той, не и клубът му. Цял сезон е оправдавал неудачите си с директиви, съдии, греди и всичко останало.

 

Днес сутринта чорбарят отново се е събудил в ограничения си свят. Случилото се вчера не го оставя намира. Видял е неща в Разград, които съзнанието му не може да побере. Видял е организация, професионализъм, красота, видял е титла. Това го е смазало. Единственото, което може да каже е: И кво от това, само ЦСКА.

 

Чорбарят е като сектант. Защитава своите с цената на всичко, независимо дали те са прави или не. И това му изяжда главата. Чорбарят е и късопаметен. Понякога вика "Вън боклуците от ЦСКА", после иска от тях титла, после пак ги гони. Чорбарят започна сезона обнадежден. Боготвореше Радуканов, заканваше се на останалите със Зику. Пак му бяха замазали очите през лятото. Ходеше на стадиона, кефеше се на победите и искаше титла. Ама само на по-големите мачове беше, защото иначе билетите са му скъпи. Бие се в гърдите, че е от ЦСКА, но не и когато трябва да плаща. Не е като хората в Разград. Аа да, онези "селяни" пък къде са тръгнали, мислеше си чорбарят. И те ще изчезнат като Литекс, сигурен бе той. Може би под "изчезване" чорбарят имаше предвид третата поредна титла на провинциален отбор у нас. Чорбарят пак псуваше всичко останало, без да се замисли дори за секунда за деградиралия си клуб. А той си биеше, ама въпреки това шефовете уволниха любимеца на чорбаря - Радуканов. Никаква реакция. След това продадоха и звездите на тима. Пак никаква реакция. Чорбарят си въобразяваше, че клубът му е недосегаем. Нищо не може да го спре. Замина си "Свети Спас". Нямаше изпращане, нямаше нищо. Само малко псувни след провала с Лудогорец в 15-ия кръг. Чорбарят е с теб, само когато си силен.

 

В дома му междувременно се намърда кукувицата Симонович. "Гадните" сайтове започнаха да разкриват истината за сръбското менте. Чорбарят обаче го прие лично. Не обиждали само Дуци, а и него. Все пак Дуци е ЦСКА. И започнаха пак да псуват. Сайтовете са виновни, медиите, директивата, всичко. Иначе Дуци си е супер. И тези дето го назначиха също. И подготовката, и чичо Пенчо, и селекцията. Чорбарят не може да допусне, че това в което вярва може да е фалшиво. Той е с една сигнална система, като животните. И като го бият, и като го хранят, те са най-добрите. Върти им опашка, да лае не смее. Просто защото чорбарят е един пес. Мизерният му живот се осмисля, единствено от победата на любимия му отбор. Независимо как е постигната, трябва да има победа, за да може чорбарят да се гаври с феновете на останалите отбори. За дългосрочна концепция, строеж на бази, методика и т.н. чорбарят не е чувал. И не го интересува. По това си прилича със собствениците на клуба.

 

Минава първият мач от втория полусезон. Чорбарят вижда, че "говеждите" сайтове май са били прави през зимната пауза. И май повече от него искат прогреса на любимия му тим и футбола ни. Само че не може да проумее. Защото ще е прекалено страшно за жалката йерархия на нервната му система. Няма да има кого да мрази. Междувременно пак са му се подиграли. И то не хора, а орки. Водят му най-любимия стопанин - Стойчо Младенов. Той винаги дава я кокалче, я те погалва по ушето с мила дума. И чорбарят пак завъртя опашката, забравяйки за всичко останало. Всъщност трудно се забравя, нещо което дори не ти е направило впечатление. Като падащите балони, порутените терени, лъжите на Спектакъла, и т.н и т.н. до безкрай. А допингът за чорбаря не беше допинг, той е сигурен, че е бил сироп за кашлица.

 

Стопанинът започна да си върши добре работата. Всеки кръг даваше по някое друго кокалче, за да е пълна устата на чорбаря и да не вика "Вън боклуците от ЦСКА". Така тактиката на "орките" сработваше безотказно. Ах, колко лесно е да се манипулира чорбар. Видима, Калиакра, Светкавица накараха чорбаря вече да се вземе много насериозно. Почувства се човек, дори шампион. Стопанинът му бе Жозе Моуриньо, а любимите играчки от Карачанаков станаха Меси. Всичко функционираше перфектно за чорбаря и неговия измислен свят. Спомогна и още един евтин трик, прилъгаха го с билетче по левче. Тогава чорбаря най-много обича ЦСКА. Още малко и щеше да ревне "Титан завинаги едни от нас".

 

Дойде мача с Левски и първият провал на стопанинът му. Ама какво от това, голяма работа. Той е най-важен, по-важен дори от ЦСКА. Последва и резила в дома на орките. Започна да става притеснително за чорбаря. Дали пък стопанинът не е най-подходящия? Нее, животинският му мозък отхвърли тази версия за секунди. И си намира друга, много по-правилна. Всъщност стопанинът му я подхвърля. Директива, съдии, БФС, Бойко Борисов, слънчевото затъмнение. Даа, така вече се живее. Чорбарят спаси микрокосмоса си, не и този на ЦСКА.

 

Дойде и мачът за титлата. Чорбарят се готви да отиде при "селяните". Да руши, да чупи, да деградира. Той не допуска някъде да е по-различно от неговата кочина. Мисълта му не стига за да поиска и той модерен дом, а да го разруши, ако някъде има такъв. Пътувайки той вече празнуваше. Още преди две седмици стопанинът му беше обещал, че бие Литекс и чорбарят е шампион. Е да, ама не. Измисленият му свят изведнъж рухна. Бе отнесен от крейзи форест като къщата на трите прасенца. Гадният сайт пак се оказа прав. Чорбарят се почувства сиротен. Но все пак се върна на гроба на идеологията си. За да довърши останалото от ЦСКА. Той ръкопляска на второто място. И на човекът, който докара ЦСКА до него. И така постави надгробния камък на една идея. Идеята за "червеният" властелин на футбола ни.

 

Все пак за ЦСКА надежда още има. Защото там някъде по домовете си са останали малцина Цесекари. Те не бяха на стадиона през пролетта. Не са там, откакто "Титан" е собственик. Не се асоциират със случващото се от 4 години в Борисовата градина. Те гледат мачовете от 21:45. И мечтаят. Мечтаят за европейски ЦСКА. Искат да посещават новия стадион, искат да водят децата си да тренират на супермодерната база на "червените". Искат да им купуват качествена екипировка от официалния фенмагазин или да я поръчат по интернет. Искат да покажат на английския си приятел чуждестранната версия на сайта на ЦСКА. Искат да се гордеят с треньора на тима, който знае повече тактически схеми от 7-2-Мораеш. Искат изпълнителният директор да различава купата на България от шампионската титла. Искат да гледат цветни снимки от участие на ЦСКА в най-престижния европейски турнир. Искат ЦСКА на цесекарите, не на чорбарите!

 

Васил Хаджийски, Sportline.bg