Да, няма шега. Това на снимката е Дучето. Датата е 7 юли 1987 година, когато той и жената на сърцето му Аделина сключват граждански брак. В този материал на БЛИЦ обаче ще дойде за друго реч. За годежа на двамата, който е малко по-рано... 

 

Вчера, 30 май 1987 година, се навършиха 25 години от деня, в който Димитър Ангелов иска ръката на своята любима. Влюбените организират пищен купон в столичния квартал “Младост 3”. Интересното е, че в същия ден един срещу друг на Националния стадион застават ЦСКА и “Левски”. Мачът е от 29-ия, предпоследен кръг на “А” група, а началният му час е 20:00. “Червените” имат една точка аванс и ако победят, печелят титлата.

 

50 хиляди се изсипват да гледат на живо големия мач. 

 

Сектор “Г” е претъпкан, но го няма Дучето 

 

Той за сефте пропуска вечно дерби, ама си има уважителна причина.  Докато треньорът Димитър Пенев дава заключителни съвети на своите възпитаници в съблекалнята, Дучето подарява годежния пръстен на своята Ади. Тържеството се провежда в блок 366 на “Младост 3”. Фен №1 на ЦСКА, който тогава е на 22 години, не може да гледа мача и по телевизията. По необясними причини БНТ не излъчва двубоя директно,  а го пуска на пълен запис от 22 часа.

 

Димитър Ангелов е раздвоен – хем празнува, хем и надава по едно ухо на радиото, откъдето слуша развитията на терена. В 80-ата минута Христо Стоичков вкарва единствения гол, донесъл успеха на “червените” с 1:0. Подивелият от радост запалянко, който в тези години тежи само 63 кила, вдига във въздуха Аделина и започва лудо да я целува. Мачът свършва, ЦСКА става шампион, а около 300 фенове тръгват от Националния стадион към “Младост 3”. И окупират като Червената армия вход А на блок 366.

 

Гостите са толкова много, че няма как да бъдат настанени в жилището. Те обаче се намърдват между етажите – от първия до шестия. И вдигат такава олелия, че съседите се хващат за главите, а някои тръгват да звънят на Народната милиция. “Я си стойте на задниците и не се обаждайте на никого. Ще ни изтраете час-два.

 

Дошли сме да уважим Дучето и нищо не може да ни спре!”, отсича в един глас“червената” орда 

 

После се започва. Ядене, пиене, танци и тостове. Поне 30 пъти се чува “Горчиво!”, а някои от ултрасите крещят с пълно гърло: “Айдееее, Дучеееее, вкарвай като Ицата Стоичкооов!”

 

Блок 366 се тресе ли тресе, а из стълбите от първия до шестия етаж се разнасят бутилки, чаши и чинии, пълни с мезета.

 

“Армейската войска” опуква няколко кила ракия и безбройни бутилки с червено вино. Обещаните на комшиите “един-два часа” се удължават чувствително. Веселбата продължава до 3-4 часа след полунощ. Здраво пийналите запалянковци после тръгват по улиците и където зърнат сини автомобили, ги атакуват сякаш са на фронта.

 

Няколко коли пострадват, а два чисто нови москвича са преобърнати с гумите нагоре. На 7 юли Дучето и Ади се женят, а на 7 март 1988 година се ражда техният наследник Александър, който генетично е свързан и до днес с “червената” футболна идея.

 

“Дучето остана верен и на жена си, и на ЦСКА. Винаги я е обичал и ще я обича. Тя също. Дано често си спомням за този луд купон. Те всъщност няма как да го забравят, защото такива събития се помнят за цял живот. Още повече, че в същия ден победихме “Левски” и спечелихме шампионската титла. Няколко дни по-рано – на 13 май, ги ударихме и на финала за Купата на България и направихме дубъл”, спомнят си по-паметливи приятели на Дучето от Сектор “Г”.

 

Текст: БЛИЦ