През миналия сезон Уест Хем изпадна от Висшата лига и това донесе огромно разочарование на феновете на тима. Единственият повод за радост в този факт бе, че през новия шампионат "чуковете" ще се срещнат със стария си враг Милуол. Противопоставянето на двата тима е едно от най-старите и най-свирепите дербита в английския футбол. Срещите между двата отбора датират още от края на ХІХ в. Въпреки това са изиграни по-малко от 100 мача между тях, тъй като двата тима рядко в една и съща дивизия.

Често срещано явление на мачовете между двата отбора е присъствие на повече полицаи, отколкото фенове на противниковия отбор. На 17 септември 2011 г. ще се проведе първата среща за първенство между двата отбора от 2005 г. насам. От съображения за сигурност на феновете на "Уест Хем" бяха отпуснати само 2000 билета за срещата. "Чуковете" дори предупредиха: "Заради естеството на мача, не ви съветваме да водите деца на трибуните".

ИСТОРИЯТА

Противопоставянето на двата отбора в началото е заради георграфското им разположение в Източен Лондон. Милуол е основан през 1885 г. от работниците в консервната фабрика "Джей Ти Мортън" на Кучешкия остров. Десет години по-късно ръководството на "Темс Айрънуъркс", последната голяма лондонска корабостроителница, решава да създаде футболен отбор, за да подобри взаимоотношенията между работниците си. Първоначално тимът се нарича Темс Айрънуъркс, а през 1900 г. сменя името си на Уест Хем. Двата клуба бързо набират популярност сред работниците в конкурентинети корабостроителници и докове, което е и първия признак на разделение на феновете.

Работниците на доковете "Милуол", "Лондон" и "Съри" подкрепят Милуол, докато тези от Кралските докове са за Уест Хем. Това са хора, които се борят за една и съща работа, едни и същи клиенти. Разделението им е доста сериозно. През 1910 г. Милуол се мести в Югоизточен Лондон - от другата страна на Темза, където е новия им стадион "Дъ Ден". Противопоставянето на феновете от доковете става още по-сериозно заради Голямата стачка през 1926 г. Работниците от Кралските докове (привърженици на Уест Хем) отказват да работят, докато тези от Кучешкия остров (подкрепящи Милоул) продължават да изпълняват задълженията си.

През 50-те и 60-те години на ХХ век се появява нов повод за противопоставяне на отборите от Източен и Югоизточен Лондон – войната между бандите. По това време "Крейс" (подкрепят Уест Хем) и "Ричардсънс" (стискат палци за Милуол) са двете враждуващи групировки от двете страни на Темза. Медиите постоянно критикуват поведението на членовете на "Крейс", но "Ричардсънс" си били по-безмилостни и зли. Заради поведението им Югоизточен Лондон е наричан "Индианска територия", където цари беззаконие и всичко може да ти се случи. Противопоставянето на двете банди на футболна територия ражда агитките, които се борят за по-голямо влияние. Двете враждуващи публики започват да се сравняват – кои са по-големите биткаджии, кои се обличат по-добре и т.н.

На 15 май 2011 г. Уест Хем, воден от израелския специалист Аврам Грант, изпадна от Висшата лига след загуба с 2:3 от Уигън, което гарантира дербита с Милуол в Чемпиъншип през следващия сезон. Когато Уигън изравни за 2:2, малък самолет премина над стадиона и теглеше след себе си огромен банер, на който бе изписано: "Аврам Грант - легенда на Милуол".

СБИВАНИЯТА

Двубоят от Западната Лига на 17 септември 1906 г. (спечелен от Уест Хем с 1:0) е доста напечен. Един играч е запокитен върху метално рекламно пано, а други са изнесени с носилки заради груби нарушения. Двама играчи на Милоул са изгонени. Огненият заряд от терена се пренася на трибуните, където има множество сбивания между феновете.

През 1972 г. Милуол кани Уест Хем за бенефиса на Хари Крипс (3:5). Ставащото на терена обаче е помрачено от битките по трибуните. Впоследствие се оказва, че сбиванията са били уговорени предварително. Полицията се намесва на няколко пъти, а конни полицаи дори излизат на терена. Четири години по-късно фенът на "лъвовете" Йън Прат загива на жп гара Ню Крос. Той е блъснат под идващ влак при сбиване с привърженици на "чуковете". В следващите мачове на Милуол се появяват брошури с текст: "Фен на Уест Хем трябва да умре за отмъщение".

На 21 март 2004 г. "лъвевете" печелят с 4:1, въпреки че пропускат две дузпи. Стивън Байуотър от "чуковете" е изгонен. По трибуните обаче има сбивания между феновете на двата тима. За да бъде възстановен реда на стадиона, в един момент на терена има осем конни полицаи. Двубоят остава известен като "Клането в Деня на майката".

Последният мач между двата тима бе на 25 август 2009 г. "Чуковете" спечелиха с 3:1 след продължения двубоя за Карлинг Къп. Полицията опита да предотврати очакваните неприятности, като намали билетите за феновете на Милуол от 3000 на 1500. Сблъсъци имаше преди, по време и след мача. Двубоят бе прекъснат за кратко, а привържениците на Уест Хем в три случая нахлуваха на терена. След края на двубоя 20 души бяха приети в болница, а запалянко на "лъвовете" бе наръган с нож.

ВЛИЯНИЕ В ПОПУЛЯРНАТА КУЛТУРА

Враждата между Уест Хем и Милуол е била повод за създаването на няколко кино филма.

* The Firm (1989) – Привърженикът на Милуол Гари Олдман играе ролята на Бекс, лидер на групата футболни ултраси "Inter City Crew". Това е филмовата интерпретация на "Inter City Firm" (феновете на Уест Хем). Групировката на Милуол "Bushwackers" в лентата се нарича "Buccaneers".

* Green Street (2004) – Филмът е известен с различни имена. Оригиналното английско име е "Green Street", въпреки че първоначалното заглавие е било "Hooligans". В Северна Америка и Авсралия лентата е с името "Green Street Hooligans", а в други държави е "Football Hooligans". Привърженикът на Уест Хем Илайджа Ууд играе ролята на американски студент, който попада сред ултрасите на "чуковете". Историята на филма е изградена около сбиването с феновете на Милуол, след като двата тима са противопоставени от жребия за Купата.

* Rise of the Footsoldier (2007) – Лентата разказва за възхода на футболен хулиган, който израства от лидер на агитката до член на известна групировка от бандити. Свирепата вражда между Уест Хем и Милуол е показана още в началото на филма.

* Green Street 2: Stand Your Ground (2009) – Продължение на "Green Street". Лентата разказва за няколко привърженика на Уест Хем и Милуол попадат в затвора.

* The Firm (2009) – Римейк на филма от 1988 г. Направен е от режисьора на "Football Factory" Ник Лав, който е заклет привърженик на Милуол.

Източник: БЛИЦ

Няколко любопитни двубоя трябва да приковат този уикенд вниманието на интересуващите се не толкова от случващото се на терена, а от онова, което става на трибуните.

 

Безспорно италианските ултраси отново ще попаднат в светлината на прожекторите. В неделя от 21:45 ч. един срещу друг ще се изправят грандовете „Милан" и „Интер". Наред с цялото съзвездие от мултимилионни селекции на двата тима, погледите трябва да са съсредоточени и върху трибуните, където ще бъде не по-малко интересно. Двe от най-могъщите ултрас армии в света ще заемат своите места в крайните трибуни на „Джузепе Меаца".

 

Годините след 2005 г., белязана от разформироването на легендарната групировка Fossa Dei Leoni, бяха тежки за голяма част от миланските ултраси. Дълго време те разпознаваха във Fossa закрилници на миланската чест и креативни организатори на хореографии. Все пак групировката Brigate Rossonere бързо пое лидерските функции, за които се готви още от началото на 80-те. В момента в южната трибуна поне привидно цари обединение, символ на което е огромният транспарант CURVA SUD MILANO. Зад него застават лидерите и членовете на повечето фракции.

 

Вторият етаж на Curva Nord, която стои зад "Интер", отново ще бъде ръководен от Boys S.A.N. Една от най-старите групировки на територията на Италия, формирана през 1969 г., е активният фактор сред „синьо-черните" от 80-те години, когато организира първите хореографии с картони, ленти, транспаранти и димки. Другите основни фракции, без които Curva Nord не би била тази могъща сила са Viking, Irriducibili, Ultras и Brianza Alcoolica. Четирите групировки, които под управлението на Boys S.A.N. не се спират пред нищо в името на основната цел Curva Nord да диктува редът на Апенините, със сигурност са подготвили нещо интересно за неделя вечер.

 

Очаквам сблъсъкът между Юга и Севера на „Сан Сиро" и този път да остане само на трибуните – с хореографии, факли и подкрепа. Нравите от 80-те години, когато сблъсъците достигат колосални размери, а омразата между ултрасите на двата отбора минава границите на спортното съперничеството и по чудо няма жертви, изглеждат отминали. Все още е в сила и споразумението „За ненападение", макар практиката да показва, че такива „договори" имат по-скоро фиктивна стойност. А и миланският спор не е обикновено съперничество, което може лесно да се тушира само с лист хартия и два подписа. Очаквайте грандиозни хореографии и много, много страст.

 

Всъщност, на Ботуша ще ври и кипи още от обяд. В столицата Рим се срещат „Лацио" и „Аталанта". Съперничеството между двата отбора се слави с по-особен заряд именно заради привържениците им – крайнодесните от Curva Nord на „Олимпико" ще посрещнат в своя дом левите бергамаски. А и ултрасите на „Аталанта" от Brigate Neroazzurre по традиция са сред най-многочислените гостуващи в Рим, въпреки сериозното отстояние на Бергамо от столицата. Безспорно един от мачовете, за които има всички предпоставки да станат основна тема на разговор в следващите няколко дни.

 

Очаквам другите мачове от кръга в Серия А да минат безпроблемно и без особени изненади както на трибуните, така и извън тях. Е, винаги когато „Наполи" и „Катаня" не играят пред празни трибуни трябва да имаме едно наум, че може да се случи нещо интересно.

 

В Белгия също предстои голямо дерби. „Андерлехт" посреща „Брюж" в неделя от 15:30 ч. През последните години обстановката е по-нажежена на дербита по оста Фландрия – Валония, но все пак сблъсъкът „Андерлехт" - „Брюж" попада в графата „класика" и заслужава своето внимание. Мauves Аrmy зад „Андерлехт" и Blue Army зад „Брюж" са новите формирования, които прокарват ултрас манталитета в секторите пълни с кежуал хулигани, организират хореографии и поддържат 90-минутна подкрепа с песни и скандирания. От страна на K4 Casuals и Brugge Casual Firm могат да се очакват проблеми извън трибуните. Така че един от мачовете, които препоръчвам да следите, е именно белгийското дерби.

 

В събота пък напрежение ще има на Острова. Не се заблуждавайте, там хулиганите все още действат активно, особено по долните дивизии. Просто е наложено сериозно медийно затъмнение, което цели да създаде впечтление, че британските служби тотално са се справили с бандите. Е, тази събота поле за изява ще имат старите познайници на „бобитата" – хулиганите на „Милоул", „Бирмингам", „Портсмут" и „Уест Хем". Двата сблъсъка „Милоул" - „Бирмингам" и „Портсмут" и „Уест Хем" са с начален час 17:00 ч. Убеден съм, че последователите на легендарните поколения на Bushwackers, Zulu Warriors, 6.57 Crew и Inter City Firm ще потърсят изява тази събота. Дали ще стигне информация до нас е отделен въпрос.

 

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

Там, където обичат футбола, както никъде другаде по света

 

Една събота в Лондон е изключително малък период от време, за да се усети футболната атмосфера в пълния и блясък, защото става дума за мегаполис с много стадиони и клубове от различните дивизии и огромни разстояния.

Предварителната ми програма бе разходка до любимия "Ъптън Парк", въпреки че в същия ден Уест Хям играеше като гост на Бърнли. И все пак няма как да си в Лондон, да имаш малко свободно време и да не отскочиш до мястото, което е дом на любимия ти отбор. Всеки, който обича истински футбола, знае какви чуства предизвиква едно макар и празно съоръжение, когато то е стадион, а на входа му е изписано името на отбора, за който ти стискаш палци всяка седмица, макар и на хиляди километри разстояние.

Толкова за лондонските чукове. От източен Лондон посоката е на югозапад. Първият стадион, свързан със спортно събитие през деня в програмата е "Стамфорд Бридж", където от 12:45 Челси трябваше да се изправи в градско дерби с Тотнъм. Мотрисите на метрото, което извозва запалянковците на тези два тима към спирка "Фулъм Бродуей хвърчат една след друга, а проблемите с футболните хулигани на Острова явно са сведени до минимум, щом фенове на Челси и Тотнъм пътуват заедно към стадиона. Хората са едни такива усмихнати, лъчезарни, приветливи, позитивни, облекли си фланелките на любимия отбор. Безценно! Всеки си скандира каквото му хрумне и изобщо няма предпоставки някой да срита другия, да не говорим за масови схватки, каквито биха се получили в София, ако цели групи привърженици на два отбора се омешат по пътя към стадиона.

Билети за такива мачове не се продават. Сезонната карта е това нещо, което ти дава гаранция за място на стадиона. Ние в случая разчитаме на служебни билети от вратаря на Тотнъм Брад Фридел, който е изпълнил заръката на бившия си съотборник от Астън Вила Стилян Петров да остави на рецепцията на "Стамфорд Бридж" три билета. Иначе отвън закоравели мъжаги над 50-те продаваха на черно с първа цена 150 паунда на парче, като цената вероятно може да претърпи корекция в посока надолу.

Много бързо обаче решаваме, че Челси и Тотнъм пукат топката без никакъв шанс това да се промени и се отправяме към главната ни и основна цел, която е в съвсем друга част на Лондон – стадион "Емирейтс".

 

Здравко Георгиев е един от онези запалянковци, чийто ден започва с отваряне на клубния сайт на любимия отбор и завършва със същото. Той е от Арсенал. Негов огромен житейски до събота бе, че до този момент не бе гледал любимия си тим наживо. Всъщност това пътуване в Лондон бе заради него. Хората са казали, че винаги има първи път, а сефтето се помни цял живот, като това в огромна степен се отнася за онези човешки индивиди, чието ежедневие е обсебено от магията на футбола. Двайсетина метра след излизане от поредната спирка на метрото виждам покрива на "Емирейтс" и сръчквам Здравко, сочейки с пръст натам. "Видях го", бяха първите му думи, а в следващите секунди той не бе на себе си.

Наоколо всичко е червено и както е около всеки английски стадион, се носи ухание на дюнери и пържени картофи. Доближаваме стадиона, който от няколко години е нов дом на Арсенал и в един момент уникалната постройка се показва в пълния си блясък. Наоколо всичко е стилно и много изпипано, от тротоарите и плочките пред стадиона, до статуята на Тиери Анри и артилерийско топче, всичко носи някакъв белег на великия английски клуб.

Магазинът на "Емирейтс" е пълен като и този на Челси. Цели семейства влизат вътре и общо взето никой не излиза без покупка. Билети за стадиона на Арсенал също са изключително трудна цел и ние отново разчитаме на служебни пропуски от Стилян Петров, а местата са ни при така наречените пътуващи фенове на Астън Вила. На влизане един от стюардите насочва специално обучено куче към торбите ни с покупки от фен-магазините, а след като влизаме, друг стюард деликатно обяснява, че няма как да допуснат човек с тениска "Аз обичам Лондон" като в сърцето е нарисувано оръдието от емблемата на Арсенал. И въпреки, че отгоре имаше яке, Здравко бе принуден да се преоблече преди да се появи на трибуните. Стюардите ни инструктираха също така, че не трябва да реагираме при гол за Арсенал.

Когато си някъде отдалече и не си всеки ден на такъв стадион, първите ти минути минават в ахкане и цъкане с език и всичко това съчетано с много снимки. Един поглед към терена те кара да си мислиш, че поддържането на тревата в Англия не просто е издигнато в култ, това е някакъв вид изкуство. Доближавайки се на два метра от терена си мислиш, че някой цяла вечер е уеднаквявал дължината и структурата на всяко стръкче трева с ножичка за нокти. Струва ти се, че това игрище не е истинско, а нарисувано.

На този мач вече се нагледахме на голове, Арсенал победи Астън Вила с 3:0, наслушахме се и на песните на английските запалянковци. Въпреки че 90 минути си разменяха "храна", отвън феновете на двата тима отново бяха заедно. Всеки си пое към своята посока с поглед към следващия футболен уикенд.

 

Най-интересното за мен обаче бе в метрото от "Емирейтс" към центъра на Лондон. Едно момче с оранжев шал разглеждаше програмка от мача Лутън – Гримзби и аз му поисках да я разгледам, като му представих да погледне моите две от елитните лондонски мачове. Момчето обясни, че е привърженик на Кристъл Палас, който в същия ден бе гост на Дарби, но е бил на този двубой от конференцията, защото баща му е фен на Лутън. Аз обяснявам че съм бил на един 40-хиляден и после на един 60-хиляден стадион, а бащата с характерен жест споделя, че това е доста скъпо удоволствие, а и за такива мачове не се намират билети. Справка след това показа, че на Лутън – Гримзби е имало 6 419 зрители. Пак по същото време в Лондон, на "Бърлогата" в мач от Чемпиъншип Милуол и Лийдс са играли пред 14 309 зрители.

Ако имаше как всички тези мачове да се състоят от сутрин до вечер с достатъчно време да придвижване между стадионите, сигурно щеше да е изключителен кеф. Ние смогнахме само на два. А в събота в Лондон имаше и други мачове от различните нива на английския футбол. Най-впечатляващо от всичко обаче бяха сутрешните гледки - на много идеални тревни игрища малки деца, екипирани и ентусиазирани, играха футбол. Вероятно следобед бащите им са ги повели към различни стадиони в Лондон. Но така е в цяла Англия, там където обичат отборите си независимо от резултатите и класирането.

Какво са две хиляди километра в нашия случай? Ще разберем по-късно. Важното бе, че на един истински фен от България му се случи първия път да стъпи на любимия си стадион и да гледа любимия си отбор. За Здравко вероятно от днес живота ще тече по малко по-друг начин, с едно наум, че му се е случило нещо твърде лично, но достатъчно значимо, че да го сподели с останалия свят.

Желю Станков, "Тема Спорт"

Събота е сравнително постна откъм брой възлови срещи, но за сметка на това "Уест Хем" приема "Милоул" от 14:30 ч. в мач от "Чемпиъншип". Лондонският двубой от втория английски ешалон противопоставя двете най-легендарни хулигански армии на Острова, при които традициите са все още живи. Неслучайно, за последно Англия бе втрещена от хулигански прояви в стил 70-те именно по време на мач "Уест Хем" – "Милуол" (за Карлинг къп през лятото на 2009 г.). Безредиците тогава се разиграха директно на терена, на който нахлуха фенове  на "чуковете", в последствие 64-ма бяха арестувани, а преди двубоя фен на "докерите" бе прободен с нож в гърдите по време на уговорен бой между хулиганите.

 

Мениджърът на "Уест Хем" Джанфанко Дзола тогава заяви: "Случвало ми се е да присъствам на доста напрегнати мачове и на неприятни сцени, но не съм виждал подобно нещо. Бях шокиран, напълно шокиран. Знаех какви са отношенията между двете агитки, но не съм си представял подобно поведение от тяхна страна и такива сблъсъци". За да няма после изненадани, предупреждавам, че двубоят отново ще е с огромен заряд, а на трибуните и из града ще вършеят "обичайните заподозрени". Какво по-вълнуващо начало на уикенда!

 

 

Очертава се и прелюбопитна неделя за изкушените да следят атмосферата по евопейските трибуни. Още от сутринта полицията в Амстердам ще е на нокти, за да предотвратява евентуални сблъсъци между две от агитките с най-голяма вражда в Холандия – тези зад "Аякс" и "Утрехт", които ще си дадат среща на "Амстердам Арина" в 13:30 ч. българско време. За привържениците на "Аякс" от F-side и VAK 410 това е третият по стойност двубой, след сблъсъците с "Фейенорд" и "АДО Ден хааг". Както е известно феновете на последните два отбора и тези на "Утрехт" от BunnikSide са с изявени крайно-десни възгледи.

 

Ето защо, за всички тях най-напрегнатите двобои са тези с "евреите" от Амстердам. Хулиганите от BunnikSide и FCUYouth несъмнено ще търсят начини да провокират нелюбезните си домакините, като е възможно най-хард ядрото от четвъртия по големина град в Холандия да атакува в дните преди двубоя – практика с цел избягване на полицейско присъствие, която вече има своите корени в "ниската земя".

 

 

Всяко гостуване на "Наполи" крие потенциална заплаха за домакините – както на терена, така и на трибуните. А когато дестинацията е Милано и съперник е "Милан" – интригата е още по-голяма. Няма съмнение в масираното присъствие на ултрасите от Curva A (Teste Matte, Mastiffs, Rione Sanitа) и Curva B (Fedayn, Ultras Napoli) на "Сан Сиро". Домакините също ще се подготвят подобаващо, предвид значимостта на двубоя, който може да остави "Милан" в борбата за Скудетото или да ги откаже от него. Шоуто от 16 ч. в южната и северната трибуни на "Джузепе Меаца" е гарантирано.

В Истанбул също трябваше да е напечено, защото в неделя от 19 ч. излизат "Фенербахче" срещу "Бешикташ" – два от най-големите съперници на местната сцена. Само че до края на сезон 2011/2012 отборите от голямата четворка "Галтасарай", "Фенербахче", "Бешикташ" и "Трабзонспор" няма да могат да разчитат на подкрепата на своите привърженици по време на гостуванията. Забраната на местните фуболни власти и полицията остава в сила, въпреки протестите под мотото "Do not touch my away game" и въпреки опитите да бъдат заобиколени рестрикциите чрез пробив на билети и посещение в друг сектор, различен от отделената за гости клетка. Дали от Carsi ще успеят да проникнат на "Шюкрю Сарачоглу" ще разберем в неделя. Ако го направят – това ще повиши неколкократно заряда на и без това ключовия сблъсък.

 

 

 

Ще изгуби от блясъка си и друго голямо балканско дерби – ПАОК - "Олимпиакос", от 19:30 ч. българско време. Причината е отново същата – от съображения за сигурност не се допускат гостуващи ултраси. Така всичко, което ще се случи около мача, всъщност ще бъде под прожекторите на "Тумба". Но и това никак няма да е малко. Солунският стадион със сигурност ще се пръска по шевовете и от Gate 4 ще се опитат да направят за 90 минути живота на играчите от Пирея черен. А те умеят да го правят.

Подобаващо ще са се подготвили и ултрасите на "Олимпик" Марсилия за посрещането на отбора и феновете от Лион тази неделя от 22 ч. Въпреки че понасят доста подигравки за липсата на креативност и неизменното изобразяване на символите ОМ в южната трибуна, Commando Ultra и South Winners винаги могат да представят нещо интересно. Аз съм сигурен, че това е един от мачовете, за които те ще са се постарали и ще ни изненадат приятно.

 

 

В понеделник "Бреша" приема "Торино" от 22 ч. Два отбора с традиции в италианския елит се срещат този път на ниво "Серия Б". Ултрасите на "Бреша" и "Торино" със сигурност не са доволни от моментния статут на клубовете и ще дадат всичко от себе си да видят любимците си отново сред най-добрите. И двата отбора са в челото и имат всички основания да претендират за място в "Серия А", което придава допълнителен залог на срещата.

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

Фен зоната в Киев е най-посещаваното място в Украйна вече две седмици. Могат да се срещнат всякакви елементи. Шведският ъгъл е за шведите. Има англичани, германци, холандци. Има и какви ли не гледки. Например хора с огромни чукове правят юбилейни монети за първенството. Празник като празник.

Рядко, но наистина много рядко, можеш да видиш и още по-странни птици. Дори да пиеш бира във фен зоната е трудно, защото няма места. На една от масите обаче стои младо наглед момче, гледа в нищото. "Можем ли да седнем?", питаме на руски. "Да, заповядайте", отговаря той.

Чува разговорите ни и пита: "Откъде сте? Говорът ви ми е познат." Като разбира, изстрелва с широка усмивка: "Когато бях малък, майка ми казваше: "Курица не птица, Болгария не заграница" (Кокошката не е птица, България не е чужбина - б.а.). Прочута руска поговорка, заради която години наред страната ни бе определяна за 16-а република на СССР.

Този ден Русия играе печалния мач срещу Гърция в Гданск, а фенът е в Киев - на над 1000 км разстояние. "Тук съм, защото нямам виза", обяснява Володя, 29-годишният руснак. Проблем ли е да се вземе виза за Полша? Не е, ако не си в регистъра на Интерпол за футболни хулигани. Като Володя.

"Не ме пускат да пътувам за мача - продължава руснакът. - Аз съм футболен хулиган. Ако знаете в колко побоища съм участвал... Но сега не мога да гледам моята "сборная". След малко тръгвам с влака за Лвов за Дания - Германия. Обичам футбола и трябва да съм тук. Ще пътувам 17 часа и по радиото ще слушам как се справят моите хора."

Разказът на Володя става все по-интересен. Питаме го за боевете между поляци и руснаци, които като земетресение разклатиха Варшава. Уговорени ли са, или са станали случайно.

"Ха-ха-ха. Полицията въобще не е разбрала какво всъщност е станало. Тези, които са се били в центъра, не са от нашите. Явно са ги подразнили и те са се хвърлили в битка. Но там си обречен срещу полицията.

Разбира се, че имаше уговорен бой

Но полицията никога няма да разбере за него. В един от крайните квартали на Варшава са се били 500 срещу 500. Само с голи ръце, без никакви оръжия или предмети. Хулигани сме, но правилата се спазват. Нямаше как да отида, но разбрах - счупили сме главите на курвите. О, извинявайте, вие сте журналисти - на поляците. Много дълго ще помнят този бой."

Разбира се - едва ли би бил такъв краят на разказа, ако се бяхме срещнали с човек от полския стан.

 

Усмивката му става още по-голяма. "Ще ми позволите ли, ако отпия от моето си питие", пита Володя. И без да чака отговор, бърка във военната си раничка. От там се подава литрова бутилка коняк. В тази жега! Странно как е успял да мине през охраната на фен зоната. Но какво се чудим - видно говорим с човек с опит като хулиган, за когото белите, вършени от малък, си остават като детска игра и до днес.

"Преди всяко дерби в Русия има уговорени боеве - продължава Володя. - Аз съм роден с идеята "Спартак" (Москва). Най-великият руски тим. Големият ни враг е ЦСКА. Омразата между нас е огромна. Ако знаете колко обичаме да ги бием... Оставете на терена, важното е навън. Но най-много мразим Кавказ. Случи ли се да играем с отбори от този регион, тръгваме рамо до рамо - спартаковци и цесекари." Володя ни хваща през рамо, за да покаже как се прави обединението с врага.

Питаме го дали не се стига до смъртни случаи. "Сигурно е имало, но не съм виждал - продължава хулиганът. - Повтарям ви -

в нашите битки няма правила, но са честни

Използваме само ръцете си. Ние сме двете големи агитки на Москва. След това са "Динамо", после "Торпедо", който сега е някъде в долните дивизии. Само тези от "Локомотив" са някакви женчовци. Как са нещата в България? Има ли хулиганство? Аз познавам няколко фенове на "Левски". Те са побратимени с нашето "Динамо". А ние - с "Цървена звезда". ЦСКА е военният отбор и се обича със сърбите от "Партизан" и гърците от ПАОК..."

Видно е, че Володя се интересува не само от руския футбол. Започва да разпитва какъв е този "Лудогорец", който е станал шампион на България. Как върви националният ни отбор. "Моят "Спартак" веднъж игра с вашия шампион "Литекс" - припомня си той. - Пребихме ви от бой. Ха-ха-ха! (Мачовете свършиха 5:0 и 6:2). Мислех да ходя скоро да гледам софийския ЦСКА срещу "Динамо". Но ми намериха работа и не успях. Зарадвах се, че вашите са били "милицията". (ЦСКА отстрани "Динамо" след 2:1 в Москва - б.р.).

А когато става дума за националната гордост, в Русия клубни пристрастия няма. Всички са мобилизирани под знамето. "Когато преди четири години победихме Холандия на 1/4-финала на европейското в Базел, точно 4 дни не изтрезнях - спомня си Володя. - Ходех на работа само за да не ме изгонят. Но шефовете не ме закачаха. Знаеха в какво състояние съм. Сега ще сме на финал!" (Володя не знае какви тъжни вести го чакат във влака - б.а.).

Почти час върви разговорът, а лекотата, с която той говори за кръв и бой, е потресаваща. Но идва времето за влака. Накрая руснакът става и си взема довиждане. Едва тогава разбираме, че е висок около 160 см. А на килограми отговаря на определението "джезве с кокали". Кой знае, може пък да е някакъв Лео Меси на хулиганството. И затова да е в аналите на Интерпол - нещо като Идеалния тим на хулиганите.

Родината на футбола дава и дербитата извън терена

Звучи абсурдно, но е факт - още преди да даде живот на футбола, Англия е родила... футболното хулиганство. Работници са се били още през XVIII-и век по време и след двубои в игра, наподобяваща днешния вид на най-популярния спорт. Най-голямото шоу се разигравало в град Дарби (в България го знаем като Дерби), където страстите достигали до крайности като в римски гладиаторски игри. Оттам идва названието "дерби" за най-оспорваните двубои.

Разцветът на този плевел е през ХХ век, когато на Острова изявите в агитката се оформят като вид субкултура за младежите. Англичаните са дали на света 3 от най-силните групировки - Headhunters ("Челси"), Inter city Firm ("Уест Хем") и Bushwackers ("Милуол"). Това са най-лудите глави, които се бият за надмощие в Лондон.

Репутацията им през миналия век била толкова убийствена, че някои фенове на други отбори не рискували да гостуват на арените им. А престрашилите се били готови да понесат варварски набези дори в сектора си. Преди това гостуващата агитка била атакувана по паркинги, спирки и най-вече в метрото. Там се стига дори до блъскане на запалянко на релсите при приближаващ влак и спасение по чудо от подадена в последния момент ръка.

Всичко това довежда до неравната битка на ултрасите в страната с органите на реда. Започва се с инсталиране на безброй камери на и край стадионите. После се появи черен списък за пред съда и за спиране на проявените на входовете на стадионите. А първият резултат е неочакван - пред обективите агитките вече не се биели, а минавали с обиди.

Днес английските ултраси са като дресирани зверове в клетка. Живеят със старата си слава и ближат рани от последната загубена голяма битка. Срещу каталунците Boixos Nois ("Барселона") преди 3 години. Преди полуфинала "Барса" - "Челси" гостуващата агитка избягвала среща в метрото и само за 25 секунди нанесла удар на улицата. Мъже с маски за отрицателно време натръшкали на асфалта десетки окървавени.

Около арената постепенно се появяват нови герои. През 90-те години на първа линия излизат сръбските "Делие" ("Цървена звезда") и "Гробари" ("Партизан"), испанските Frente Atletico, хърватските BBB ("Динамо" - Загреб), както и силни групировки на най-големите полски и руски клубове.

В тази обстановка англичаните опитват да защитят името си поне с националния тим. Загубата на клубно равнище се приема като случайност. Но твърдите британски глави бяха разбивани в Хърватия и дори в Македония. А допингирана с алкохол тройка таджики с фланелки "Русия вперед!" наби петима от Bushwakers, и то... без да знае кои са тези страшно изглеждащи мъже. "Бяха англичани там някакви." Някъде при изричането на тази фраза си е отишъл вероятно и митът за опасните английски фенове. На Евро 2012 основно пият бира и скандират.Но полицията в Украйна винаги внимава. Защото дори и празна пушка понякога гърми.

Първите 5 дни бяха кървави

Първата седмица на европейското беше кървава, като всяка вечер имаше сблъсъци на агитки. Напук на обещанията на домакините, че са взели всички мерки.

В деня на откриването 8 юни руснаци и чехи се биха след мача им във Вроцлав. Поляци също се включиха, имаше над 30 арестувани. За поведението на руската агитка в този ден УЕФА им наложи "пробация" - при следващо провинение на фенове "сборная" ще започне световните квалификации с отнети 6 точки.

На 9 юни поляци нападнаха ирландци и хървати в Познан, въпреки че в този ден мачовете бяха в друга група и в Украйна. Германци пък опитаха да се сбият с охраната в Лвов преди двубоя, но се размина само с двама арестувани.

На 10 юни хърватите атакуваха центъра на Познан в търсене на отмъщение за кървищата от предишната вечер, сбиха се и с полицията. А това в Полша е рискована работа - местните ченгета са невероятно подготвени, защото първенството е като дива надпревара на хулигански групи от различните отбори.

На 11 юни бе изненадващо спокойно и само двама англичани бяха набити в Донецк от местни.

На 12-и бе битката за Варшава, където руската агитка мина организирано през центъра на столицата. Боеве с поляците имаше цял следобед, завършиха с над 20 ранени, 184 арестувани и много скандали, стигнали и до първите мъже на двете страни Владимир Путин и Доналд Туск. Това е официалният бюлетин. Според Володя (виж горния материал - б.р.) някои неща остават неуловени от медии и обективи.

Ирландците ще липсват

На Евро 2012 номер едно по колоритност, численост и изпиване на бира са ирландците.

Близо 40 000 наводниха Полша, където бяха посрещнати като свои. Причината са не само сходствата в католическото образование и разбирания на двата народа, а и огромният брой поляци, емигрирали и добре приети на Зеления остров.

Ирландците се изсипаха в Гданск и Познан за мачовете на своите, пяха до зори, извадиха най-оригиналните знамена с чувство за хумор и спечелиха симпатии и на неутрални, и на съперници.

"Ангела Меркел си мисли, че сме на работа", изсмяха се с огромен транспарант симпатягите от Острова по време на мача с Испания (0:4). Германската канцлерка бе казала, че ирландците трябва да работят по-усърдно, за да преодолеят кризата.

Ейре отпадна от първенството с три загуби и агитката на тима ще липсва на турнира.

Владимир Памуков, Боян Бойчев, "Труд"

Английският футболен елит открива корпоративния мегацирк Премиършип. Но истинският футбол там се играе в по-долните дивизии, където стадионите все още не гъмжат от туристи с видеокамери

 

За пръв път от 1981-ва година съм почти безразличен към отбора, чийто мачове съм посещавал с религиозна отдаденост, започнах да си припомням някои футболни приключения, несвързани с Арсенал. А за такива винаги мога да разчитам на моя откачен и безкрайно скъп приятел от Лондон – Гари. Това се случи преди няколко години...

 

Експлозия след експлозия! Картечен огън, минохвъргачки, ракетни атаки, рояци от хеликоптери, орди пехотинци и бронирани коли! Всички те преследват един-единствен човек – супергероя Джон Рамбо. Него обаче, не го лови нито куршум, нито шрапнел, нито дори ядрена ракета. А когато той се развърти, само за секунди дави в кръв цели батальони... и така в продължение на два часа, почти нонстоп...

 

„Този пич няма да издържи и две минути, ако дойде на Милуол”, подмята съвсем небрежно моят добър приятел Гари, минавайки покрай телевизора, на път към кухнята, където има бира. „Между другото, довечера играем с Ориент и всеки притежател на сезонен билет може да вземе още един човек със себе си, срещу символичната сума от пет паунда. Искаш ли да дойдеш?”, добавя той.

 

Замислям се. До този момент години наред бях давал между 35-60 паунда на мач, следвайки моя любим Арсенал навсякъде - от Лондон до Мидълзбро (което е на майната си) и обратно. Пет кинта ми се виждат направо смешни, пък било то за футбол две нива под Премиършип. Не че в Стоук играят като бразилци де...

 

Преди това бях гледал Милуол на живо само веднъж - в Кардиф, през 2004-та, когато играха единствения си финал за ФА Къп, загубен с 0-3 от Манчестър Юнайтед. Докато отборът им ядеше пердах на терена, по трибуните феновете от Лондон категорично обезличиха масите привърженици в червено, наблюдаващи Роналдо и компания с хладната резервираност на театрална публика. В сектора на Милуол се вихреше безкомпромисно парти, песните не секваха, а се преливаха една в друга, като след всеки втори „поздрав” към противника, гръмваше емблематичната за този клуб и войнствените му привърженици:

 

No one likes us, no one likes us

No one likes us, we don't care!

We are Millwall, super Millwall

We are Millwall from The Den!

 

 

Никой от тях не очакваше победа, но всички се погрижиха пътешествието до уелската столица да бъде паметно и весело. Мнозина дори си бяха наели лимузини за случая (когато сте група не излиза много скъпо), поддържайки имиджа на лондончани като „надути южни лайненца, надменни кокни копеленца”, мразени от цялата провинция.

 

Ето че сега имах шанса да отида на The New Den - право, както се казва, „в бърлогата на звяра”. Всъщност феновете на Милуол наричат новия стадион с името на стария – The Den, защото разстоянието помежду им е незначително. Той се намира в Бърмъндзи, югоизточен Лондон, недалеч от доковете. Единият от пътищата, водещи там, минава през онзи прочут тунел, познат от филми като Футболната фабрика, на който с боя е написано Върни се обратно сега!

 

Аз обаче съм с Гари, който познава местните, и освен това не съм привърженик на Уест Хям – кръвният враг на „лъвовете”. Като по-млад Гари е бил доста палав, участвайки в не една хулиганска проява заедно с хората, изобретили така-наречената „Милуол тухла” – увита във вестник тухла, използвана срещу врага. За хулиганската история на Милуол могат да бъдат изписани книги, но това е друга тема. А и времената вече са други и Обединеното Кралство е лабиринт от видеокамери, броят им на британска земя е между 4 и 6 милиона!

 

Съответно ако ти се прииска и ти да бъдеш Рамбо, шансовете да те хванат са 99%, а в новия век вече няма да се отървеш с парична глоба и строго мъмрене – сега наказват със затвор.

 

Милуол е квартален клуб и местните се гордеят с това. „Едва ли ще срещнеш фен на Милуол от Китай например”, казва ми човек, с когото се запознаваме в една от кръчмите около стадиона. Всъщност това не е пъб, а по-скоро старомоден клуб на работниците, където цените са максимално ниски и всички се познават помежду си. "Не сме печелили почти нищо, но се гордеем с нашия клуб и като фенове сме много сплотени – продължава той. – В този район човек не става привърженик на Милуол, а се ражда такъв. И когато навлезе в пубертета, не започва да носи фланелки на Манчестър Юнайтед само защото са шампиони, а продължава да ходи на Милуол с приятелите си.”

 

Той ми подарява един брой на No One Likes Us, списание писано от фенове, за фенове. В него някои от най-заклетите привърженици на Милуол изказват мнения за всичко актуално около клуба. Има и карикатури, вицове за Уест Хям и ретро секция, защото хората ценят историята си, макар да не е окичена с трофеи. Авторските материали са на високо ниво, чувството за хумор – също.

 

Когато отиващ на Милуол, футболният мач е само една част от преживяването. Преди всичко това е социално събитие, повод да се видиш с приятели и да се поразчорлите. Още повече, че по стара английска традиция повечето от мачовете на Милуол започват в класическото три следобед в събота – нещо, рядко срещано в Премиъпшип тези дни. В Бърмънзди обичат традициите и мнозина все още се придържат към старомодното меню от желирана змиорка (традиционна за източен Лондон още от ХVIII век) и бира преди мач.

 

След близо два часа социализиране с местните, се замъкваме през квартала към The Den. Случили сме на лондонско дерби между „лъвовете” и Лейтън Ориент, при това на вечерно осветление. На влизане в стадиона чуваме „Lalalalalalala! Oh lalalalalalala! Oh there’s only one team – Orient!” от хилядата гостуващи фенове в червено и бяло зад едната врата. Тъкмо тогава обаче излизат двата отбора и от централната уредба гръмва химнът на Милуол “Let Them Come!” Десет хиляди гърла запяват гордо:

 

 

Let 'em come, Let 'em come, Let 'em come, Let 'em all come down to The Den,

Let 'em come, Let 'em come, Let 'em come, We'll only have to beat 'em again!

 

 

„Обикновено има по 10-12 хиляди на мач – казва ми Гари, и добавя: Навремето идваха повече, но сега половината са наказани да не стъпват на стадиона!”

 

Мачът започва с мълниеносно темпо, домакините в синьо-бели екипи се хвърлят за всяка топка, решени на всяка цена да отбележат ранен гол. За минута-две пред вратата на Лейтън ври и кипи! Всички очакваме неизбежното и... в 12-та минута резултатът вече е 0:3 в полза на Ориент! Гостуващите фенове пеят подигравателни песни, което естествено дразни местните. „Пейте, пейте... Да видим после как ще се приберете у вас! Ако не бяхa чак на втория етаж отсреща, щяха да видят тия посерковци”, смеят се насядалите около мен Милоуол хора. Местните обаче, освен чувство за хумор, имат и достойнство, и моментално дават на своя отбор да разбере, че подобен резил е неприемлив. Макар да сме в така-наречения „семеен сектор”, тук и петгодишните хлапета крещят: „Wake up Millwall, you fucking cunts!”

 

Видимо разтърсени от трите бързи гола и от гнева, заливащ ги от три страни, играчите в синьо се хвърлят като обезумели за всяка топка – хвърчат лакти, бутони, шпагати, пукат кости! На моменти е направо комично колко пренавити са Милуол и всяка камикадзе проява предизвиква смях и аплодисменти от трибуните. Иначе футболът, който практикуват, е изумителен – средна част на терена сякаш не съществува за тях. Топката тръгва от вратаря към защитниците, които бързат да я изритат с всички сили напред към нападателите. В този смисъл схемата на Милуол в мача е горе-долу 1-4-0-2, плюс четирима напълно излишни халфове. Сега разбирам защо билетът ми струваше само пет паунда!

 

За сметка на това някои от коментарите сред публиката са направо шедьоври. През второто полувреме Милуол бързо връща два гола и дори един 80+ годишен дядка зад мен става, за да покаже триумфално среден пръст на гостуващата агитка. „Бил съм се срещу есесовци през Втората световна – казва ми той – почти толкова трудно беше, колкото да гледаш Милуол.”

 

За жалост краткият подем на домакините приключва, когато вратарят им Лени Пиджли прави идиотска грешка, благодарение на която играещите по-техничен футбол Лейтън Ориент повеждат с 2:4. „Какво очакваш от бивш играч на Челси”, хили се Гари, докато феновете на гостите правят серенада на омърлушения Пиджли: „4-2 and it’s all your fault!”

 

В крайна сметка срещата завършва 2:5, а на излизане виждам как някои от местните пубери се опитват да предизвикат полицията на бой – КОННАТА полиция! Трябва да си доста откачен, за да ти хрумне нещо подобно. „Някои неща тук никога не се променят”, е заключението на развеселения от инцидента Гари, а аз си мисля, че отново бих посетил Шоуто Милуол!

 

Насо Русков, egoist.bg

Кръв опръска футболния уикенд в Англия. Феновете на Милуол се биха свирепо на трибуните на "Уембли" в съботния следобед, а в неделя безредиците отпътуваха на север, за да завладеят лютото дерби между Нюкасъл и Съндърланд. Равносметката е като след ЦСКА - Левски - над 40 задържани, ранени полицаи, изпочупени витрини и редица други материални щети.

 

Няколко дни след смъртта на Маргарет Тачър, винаги асоциирана като политика поставил край на хулиганството на Острова, напрежението ескалира до стряскащ римейк на тъмната страна на английския футбол от 70-те и 80-те. В Лондон и Нюкасъл хвърчаха полицейски каски и фуражки, а хулиганите, които скочиха на органите на реда дори не се опитваха да скрият лицата си.

 

"Излезе ли духът от бутилката?", се питат английските таблоиди, които в материалите си твърдят, че феновете на Милуол в болшинството си са били пияни, а за десерт открито са смъркали кокаин на трибуните на "Уембли". Според очевидци причина за масовия бой станал надрусан фен, който блъснал малко момче и се държал арогантно с неговия баща, който му поискал обяснение.

 

Появиха се дори слухове, че сред агитката на "лъвовете" е имало провокатори от кръвния враг Уест Хам, които се предизвикали мелето, но от Милуол категорично ги отхвърлиха.

 

В Нюкасъл пък голяма група фенове на "свраките" се опитала да влезе във фул контакт с тези на Съндърланд в района на гарата, но полицейският кордон издържал. Много от хулиганите били въоръжени с бухалки и дори изобщо не ходили на мач. Тяхното дерби било на улицата...

 

Сега в Англия по традиция една седмица ще се говори и пише само за това, като всички материали ще започват еднакво: "Shame!" - все едно на Острова никога не са имали проблеми от такова естество.

 

Напротив. Проблемът съществува, но се опитват да го прикриват като не му дават гласност. Но как да скриеш това, което се случи на "Уембли" и по улиците на Нюкасъл?

 

Какъв контраст в добрата стара Англия, в която билетите за мачовете са по-скъпи от тези за опера и театър и се отнемат сезонни пропуски, ако си позволиш своеволието да гледаш прав? Видяхме им и прочутата стюардна система по време на Милуол - Уигън. Мяркаха се някакви зелени жилетки, които се чудеха къде да се дянат, докато на бобитата им хвърчаха фуражките...

 

Наско Георгиев, webcafe.bg

След като цяла Англия буквално гори от размирици и нападения, в битките се включиха и футболните фенове. ФА на страната реши да отложи контролата на Англия с Холандия днес, тъй като не може да гарантира сигурността на нормалните хора по улиците и на стадиона.

 

Утре пък трябва да се вземе решение кои от срещите в стартиращото в събота първенство на Висшата лига ще бъдат отложени заради проблемите между вилнеещите банди срещу полицията в Лондон, Манчестър, Бирмингам и още някои по-големи градове на Острова.

 

Всички отпуски на полицаи и хора от правителството бяха спрени, а по улиците патрулират мобилизирани повече от 16 000 униформени, които се опитват да нормализират живота в градовете.

 

Феновете на Милуол, които имат една от най-черните репутации на Острова, този път събраха симпатиите на неутралните. В Интернет се появи тяхна снимка с надпис: "Вие може да ги мразите много, но тази нощ ще ги обичате!"

 

За тима от Югоизточен Лондон, който в момента се подвизава във втория английски ешелон Чемпиъншип, са направени не един и два филма, в които се показва съперничеството и омразата им към Уест Хем и Челси.

 

Този път момчетата от Милуол обаче демонстрираха своята гражданска позиция, бранейки от върлуващите банди прословутата "Елтъм Хайстрийт".

Група фенове на английския Милоул ще бъдат наказани да не посещават футболни срещи на любимия си отбор в продължение на цели 5 години.

53-годишен мъж, привърженик на лондонския Милуол, е арестуван за отправяне на расистки обиди към нападателя на Лийдс Ел-Хаджи Диуф по време на двубоя от Чемпиъншип между двата тима през ноември.

 

До задържането на фена се е стигнало, след като "Sky Sports" излъчи близки кадри на запалянковци на "лъвовете", които ругаят сенегалеца на расистка основа, обясниха от "Скотланд Ярд".

 

От клуба, известен с едни от най-големите хулигани на Острова, обявиха, че са "шокирани" от репортажа и призоваха разследването на случая да бъде подновено.

 

Капитанът на Милуол - тъмнокожият Дани Шиту пък сподели, че е "дълбоко натъжен" от това, което е видял в репортажа.

 

Задържаният мъж е прекарал нощта в ареста и ще му бъде повдигнато обвинение, разкриха от Metropolitan Police, а от клуба се зарекоха да накажат доживот всеки един фен с подобно провинение.

 

Интересно е, че видеоматериалът е от 18-ти ноември, но в Англия се хвърля огромен ресурс за борба с подобни прояви и 3 месеца по-късно органите продължават да търсят заподозрените.

 

Изпълнителният директор на "лъвовете" Анди Амблър каза, че първоначалното разследване е било прекратено, след като самият Диуф е разкрил, че не е чул обиди от трибуните на "Дъ Ден".

 

"Подобно на всички фенове на футбола, ние сме потресени от репортажа на Sky. За жалост расизмът е част от нашето общество и има отделни единици, които искат да го преместят и по стадионите", заяви Амблър.

 

По-късно се появи и официално становище на капитана на Милуол Дани Шиту по случая на клубната интернет страница.

 

"Дълбоко съм натъжен от репортажа, който показва расистки прояви на наши фенове. Като настоящ капитан на Милуол искам да заявя, че не подкрепям подобно поведение. Вече разговаряме с ръководството какви мерки могат да се вземат за недопускането на подобни случки в бъдеще. Не искам показаното по телевизията да сложи петно на усиления труд на нас, футболистите, и ръководството на клуба да се справим с този проблем. Всеки играч има правото да представлява своя отбор без да бъде обект на хомофобски и расистки обиди. Ще направя всичко по силите си да премахнем расизма в Милуол и футбола като цяло", заяви Шиту.

 

Преди време от феновете на Милуол се оплака и нападателят на Болтън Марвин Сордел, който твърдеше, че е бил обиждан по време на целия мач на "Дъ Ден".

 

На следващата среща с Уондърърс феновете на "лъвовете" издигнаха обиден транспарант за Сордел, чиито обвинения не се потвърдиха, а 13-годишен запалянко на лондончани получи забрана за посещение на мачове заради последвалия инцидент.

 

Текст: Sportcafe.bg