ЦСКА се подготвя да отпразнува 70-годишен юбилей, а на празненството, което ще бъде на стадион „Българска армия” следващата събота преди мача с Лудогорец, ще присъстват легенди от над 40 вида спорт. Сред тях ще бъде и една от легендите на българския футбол Христо Стоичков, който се прибира специално за юбилея, въпреки че е ангажиран всекидневно с американския тв гигант „Унивижън”. От Маями кавалерът на „Златната топка” даде интервю само за ЦСКА, публикувано от „Труд”. То е част от юбилейната програма, която клубът изготви специално за 5 май. Тя ще се раздава безплатно на феновете.
– Какво е за вас ЦСКА?
– Царство! Съдба! Класа!
– Да не забравихте буквата „А“?
– Никога не забравям! „А“ е първата буква от азбуката. А ЦСКА е първата буква на българския спорт. Вече 70 години. Както нашата обща любимка Данчето Христова пее: „Всичко започва и свършва така!“ Започва и завършва с ЦСКА! Няма друга по-известна българска марка по света. Не говоря само за спорта. ЦСКА е истинският български цар в последния век!
– Кои са най-хубавите ви спомени от ЦСКА?
– Денят, в който чух, че ме искат. Не можах да повярвам. Представете си едно дете, което е гледало двубоите с Ливърпул, Байерн (Мюнхен), Нотингам Форест. И изведнъж съм в съблекалнята с моите идоли – Джеки Димитров, Стойчо Младенов, Джони Велинов, всички. Знаех и вярвах, че и аз ще оставя своя печат на „Българска армия“. Нямаше ден, в който да не съм мислил за ЦСКА. По мое време на „Армията“ и в държавата въобще нямаше големи пари или някакви особени екстри. Но имаше ЦСКА и този клуб даваше смисъл на нашия живот и мечтите ни. Надявам се днешните футболисти, които идват в отбора, да осъзнават в какво велико царство попадат. Да пробиеш в ЦСКА е трудно. Да се докажеш в ЦСКА е адски трудно. А да те запомнят завинаги – не знам дума, с която да го опиша.
– Кой мач няма да забравите?
– Цяла класация ме карате да правя. От победния финал за Купата срещу Левски през 1985-а, след който някакви умни глави в държавата решиха да ни разформироват. А когато днес гледам как се бият по българските терени, ние тогава сме се прегръщали. Едва 19-годишен новобранец в този мач скочих в битка за ЦСКА и не съжалявам. Струваше си, на каквато и да е цена. Три пъти в живота ми са се опитвали да ме откажат. Е, накрая успяха – приключих с националния отбор на моя стадион „Българска армия“ пред очите на учителите ми Димитър Пенев и Йохан Кройф. С ЦСКА почти не помня да съм губил. Четири пъти на „Левски“ вкарах в един мач. Един път им забих шампионски гол. В Европа и Барселона дори ми стана абонат. Знаете, че никога не използвам „Аз“. Там бяхме много хора с червени фланелки и емблемата на ЦСКА. Заслугите и победите не се делят.
– Как решихте да се завърнете като съсобственик на ЦСКА?
– България е една прекрасна страна, която за съжаление в много от годините на прехода е ръководена лошо. Хора с комплекси бяха решили да няма ЦСКА, да го заличат. Това е все едно да взривиш паметника на Шипка! Не, не и не! Милионите „червени“ сърца няма как да го позволят. За България ЦСКА означава гордост и слава с всичките си олимпийски, световни и европейски шампиони вече 70 години. И така ще бъде безброй пъти по 70.
– Съдбата ви наложи дълго време да играете и работите в чужбина. Чувствахте ли се встрани от ЦСКА в тези периоди?
– Няма как Христо Стоичков да е встрани от ЦСКА. На теория дори. Даже да съм на Северния или на Южния полюс и да играя футбол със снежни топки. Никога не съм бил далеч от ЦСКА! Следял съм всичко. Но прекалено много хора използвам името на Христо Стоичков и затова понякога съм предпочитал да не вземам отношение публично. В един момент обаче чашата преля и се намесих. По-добре да ме няма, отколкото да оставя ЦСКА да умре, каквато опасност се задаваше. За щастие в лицето на Гриша Ганчев и Юлиян Инджов видях съмишленици, които искаха да върнат самочувствието на клуба. И сега тепърва предстои да извървим дългия път към тази цел. И ЦСКА да стане онази сила, която разтърсваше света в почти 40 вида спорт.
– Какво ще пожелаете на феновете за юбилея?
– Да са навсякъде с ЦСКА! Благодарение най-вече на тях нашият клуб го има и ще го има, докато свят светува. Всеки един с червено шалче е важен за ЦСКА. Феновете го доказаха, тръгвайки под знамената да бранят емблемата. Само можем да им се поклоним. По случай 70-ия юбилей бих искал да стисна ръката на всеки един от тях. Нека, който чете тази програма, да приеме една истинска прегръдка от Христо Стоичков.
– Феновете ви боготворят като най-великия в историята на клуба.
– Не е вярно! Аз съм само една малка частица от великата история на ЦСКА. Христо Стоичков е горд човек, защото е имал привилегията да носи емблемата на гърдите си! Велики са Симолията, Пената, Вальо Йорданов, Таня Богомилова, Любо Ганев, Боре Кьосев, Кубрат Пулев и стотици други „червени“ шампиони. Аз съм просто един от тях – човек с „червено“ сърце, който безумно обича ЦСКА!
– Голям фурор вече предизвика фотоалбума за историята на ЦСКА.
– Страхотна творба! На едно място е събрано всичко най-хубаво с марката ЦСКА. Вече го имам в Маями. Разгледах, прочетох и съм истински възхитен. Толкова много спомени, трофеи, великани на българския спорт. Очите ми се насълзяваха, когато гледах снимките. Този албум е още едно доказателство за величието на ЦСКА. Нашият клуб е космически и отдавна лети из галактиката. Това разбрах от снимката на първия ни капитан Нако Чакмаков, който се ръкува с първия космонавт Юрий Гагарин. Това е съдбата на ЦСКА – вечна слава.
