Паро ми бе един от любимите футболисти. Мъдрец е. Миналата година, през есента, тук развивах тезата да бъде привлечен като съветващ, като бащинска строгост и разсъдливост.Чета с интерес всичко, което казва. Той е абсолютен професионалист, а аз - тотален любител, така че не мога да коментирам по същество.

 

Само ще споделя какво не ми е напълно по сърце.

 

1. Неговата острота с всяко интервю нараства, засилва се неимоверно критичният тон, което не се връзва с постоянното развитие и укрепване на ЦСКА, който е вече абсолютно реален фаворит за първото място.

 

2. Паро коментира без оглед на външната агресия спрямо ЦСКА, сякаш има едно абсолютно справедливо, честно и почтено първенство, в което към ЦСКА се тонасят обективно и всичко негативно, което се случва в и с ЦСКА си е резултат на това, което прави ЦСКА; но това фрапантно и жестоко не е така, ЦСКА е поодложен на репресии, сеч, брутално ощетяване и мерзки двойни стандарти.

 

3. Паро с вс по-суровите критики вече е близо до момента, в който ще подсече крилете на момчетата, ще ги обяви за лимитирани и не само не развиващи се, а напротив - дърпащи назад. Докато практически всички стават по-добри, израстват и се държат максимално мъжки в кошмарно тежката ситуация, макар че и те се хора и не може да не им влияе системното порязване у нас, а сега и в Европа.

 

4. Паро е твърде монологичен, назидателен, безпощаден в дисекцията, която си е направо при него вивисекция, звучи като едноличен притежател на истината от последна инстанция и се опасявам, че скоро от силно и мощно принципно говорене, ще започне да говори тенденциозно и безжалостно по принцип.

 

Това е моето усещане.

 

Пак ще кажа, като дете в Перник си взех автографи след един мач от Митата, Пената и Паро. Митата предложи да ми съдейства за още, но на мен тези ми бяха предостатъчни. Купих си и книгата на Паро. Той е един от по-по-най-любимите ми футболисти, изключителен треньор и капитал, богатство за ЦСКА.