Председателят на сдружение „ЦСКА Завинаги” Александър Чакмаков, който е син на първия „червен” капитан Нако Чакмаков, в момента работи по възраждането на баскетболния клуб. Той обаче продължава да следи изкъсо процесите и във футбола.
„Има различни начини да се върнеш на върха. Животът е такъв в 21-ви век, че да говорим за романтични неща от 30-те години на миналия век очевидно не може. Това е начинът, по който ЦСКА в момента съществува - с публиката си, с историята си. Сега съотношението е такова, че публиката е важна. А тя е на стадиона. До ден днешен ЦСКА има най-голямата публика - факт неоспорим”, подчерта Чакмаков пред БТВ.
Той е категоричен, че последната стъпка, която ще легитимира клуба докрай и пред всички, е придобиването на марката и емблемата.
„Смятам, че този въпрос също ще бъде разрешен по някакъв начин. Най-важно е какво иска публиката, тъй като спортът се прави за хората. Никой не гледа в справочници и в книги как функционира и как е регистрирана една търговска фирма. Тъжно е, че има две дружества, които се казват ЦСКА.”
„Много пъти са ме питали аз от кой ЦСКА съм. Всеки път отговарям - от този на баща ми. Това е достатъчно за всеки интелигентен човек да разбере какво искам да кажа. ЦСКА има нужда от публиката си. След като преобладаващата част - над 90 процента - е на стадион "Българска армия", отговорът е даден. Другото е въпрос на интерпретации и на емоции.”
„Според мен купуването на емблемата е от ключово значение. Такава е търговската логика. Това ще даде възможност на сегашните собственици да кажат - ето, ние платихме една голяма част от дълговете към държавата, придобихме емблемата - значи историческото минало, публиката е на стадиона...
„Ако някой погледне "Ботев" Пловдив - дали феновете се интересуват чий лиценз е взет? Или тези на "Лудогорец"? Самите ЦСКА и "Левски" са минали през толкова трансформации - "Динамо", "Левски-Спартак", "Витоша"...”
„В крайна ЦСКА си плати цената - беше във "В" група, откъдето спечели Купата на България. Не играе трета година в евротурнирите. Даже и от морална гледна точка е факт, че по някакъв начин клубът плати за този фалит.”
