През август 2016 г. Адалберт Зафиров стана първият треньор на четвъртодивизионната формация ЦСКА 1948. Той започна лятна подготовка с играчите на „Армията”, когато бе посрещнат с псувни и бе залят с бира от група привърженици на ЦСКА. По-малко от 30 дни по-късно изненадващо бе освободен от треньорския пост в аматьорския клуб.

 

Шест месеца по-късно Зафето дълбоко съжалява заради авантюрата си там. Той разкри в подробности пред „Тема Спорт” какви са причините за разочарованието му. 

 

„През лятото, докато бях треньор, телефонът ми не спираше да звъни. Постоянно някой искаше да говори за нещо с мен. А от 6 месеца насам вие сте първият, който ме търси. Лицемерието е на мода”, казва с огорчение Зафиров.

 

 

Г-н Зафиров, в началото на септември приключихте престоя си в четвъртодивизионния ЦСКА 1948. Какво се случи с вас след това?

 

- Нищо интересно няма. Отказах се да се занимавам с онзи клуб и приключих. В момента не съм във футбола. Много мръсотия има в българския футбол и той за мен е затворена страница.

 

Смятате ли, че събитията през лятото се отразиха негативно на вашата кариера?

 

- Абсолютно. Дълбоко съм разочарован.

 

Следите ли все още какво се случва с четвъртодивизионния клуб?

 

- Не, изобщо не следя нищо. Нито тази формация, нито българския футбол. Само резултати гледам, но ми е опротивяло всичко.

 

Намерихте ли обяснение шест месеца по-късно защо ви освободиха? Тогава казахте в интервю за „Тема Спорт”, че е било решение на човек от Инициативния комитет, но не знаехте кой е бил. А сега?

 

- Не знам и не ме интересува вече. Така са преценили, така са направили. Решили са да постъпят гадно с човек, който се опита да направи нещо. Много мръсни и много долни хора работят във футбола и не искам повече да имам общо с тях. Така ми се случи, че в четвърта дивизия попаднах на такива. Приел съм го вече. Макар че аз поех най-много щети от цялата тази история. Срещу мен бяха нападките, мен ме псуваха на „Армията”. Но няма значение, гледам напред. И такива неща се случват в живота. 

 

 

Бях употребен 

от долни хора

 

това е.

 

Защо ви употребиха?

 

- Трябваше да си свършат някакви техни игри и се възползваха от мен и от името ми.

 

А какви бяха тези игри?

 

- Определен кръг от хора явно се възползваха от всичко, което стана, но нямам представа какво е то. Не мога да гадая кой и защо, но не съм се и интересувал.

 

Сега предстои търг за емблемата, има ли значение за вас?

 

- Не ме вълнува. Феновете на ЦСКА са си приели своя ЦСКА. Имат си клуб и това е. Където са привържениците и базата, там е ЦСКА. Щом те са застанали зад някое ЦСКА и базите са в ръцете на някого, там е ЦСКА. Няма какво повече да коментираме и да обсъждаме. Привържениците са направили своя избор, а футболът се прави за тях. Всякакви размишления оттук насетне са излишни. Но да кажем условно, че този, който вземе емблемата, ще може да се нарече истинският ЦСКА.

 

Колко участници смятате, че ще има в този търг (на 30 март)? Допускате ли, че и четвъртодивизионният клуб може да участва?

 

- На първо време според мен би било добре да се разбере кой всъщност стои зад четвъртодивизионния клуб, защото това не го знаем. При другия е ясно – там Гриша

 

 

Ганчев излезе

многократно 

с лицето си

 

Зад аматьорския клуб обаче кой стои, не се знае. Нека видим лицето му, няма страшно. Там се харчат някакви пари, без да се знае кой ги дава. Никой не пита за това. Идват някакви средства, но как влизат, къде влизат и как се издържа клубът – нямам представа. Ако участват на търга, значи отнякъде имат достатъчно пари.

 

Във връзка с този търг членът на УС на аматьорската формация Никола Газдов каза преди време в едно интервю, че някои от феновете на въпросния клуб били готови да си ипотекират апартаментите, за да съберат пари за участие в търга. Как ви се струва подобно нещо?

 

- Пълни глупости. Прах в очите на хората.

 

 

Стига вече с 

тези лъжи, 

демагогия и 

глупости

 

Това е смехотворно. Това няма как да се случи. Няма такъв човек, който да си ипотекира жилището, за да помогне в името на някаква идеология. Идеологията отдавна умря, вече близо 30 години станаха. Не вярвам някой да си ипотекира жилището и да хвърли парите си в нещо, от което няма как да си ги възвърне. В България да издържаш клуб, си е само на загуба. Без фенове, без големи спонсори, от какво ще си на печалба?! От 400 до 1000 души идват на повечето мачове в първенството. За да се надяваш да печелиш пари, ти трябва постоянно да минаваш по няколко кръга в евротурнирите и да ти идват по 20 хиляди зрители на мачовете. Иначе е абсурдно да очакваш печалба от български футбол. Всичко друго е спонсорство на някой благодетел, който хвърля пари на вятъра, за да прави спорт.

 

Говори се, че точно благодетел на клуб от Първа лига стои зад четвъртодивизизионната формация. Вие чували ли сте нещо подобно?

 

- Слухове много. Най-ясно ще бъде, когато видим какво ще се случи с емблемата. Ако аматьорската формация участва,

 

 

ще е ясно, че 

благодетелят 

зад клуба е 

много силен

 

Те пари току-така няма да извадят.

 

Оставате ли с впечатлението, че директорите и феновете на този клуб едва ли не са поравно?

 

- Наистина много хора имаше на работа в клуба, но мен вече изобщо не ме интересуват. Не мога да се вълнувам от хора, които нямат капка уважение към другите. Те и към себе си явно нямат. Не мога да имам респект към безпринципни хора. Преглътнах обидата и униженията. Всичко си беше за моя сметка. Съжалявам, че се занимавах цяло лято с това нещо.

 

А смятате ли, че вашето освобождаване в началото на септември е било умишлено, с цел да се случат определени назначения? Валентин Илиев стана треньор след вас...

 

- Не мога да гадая. Можеше да се каже още в самото начало, нямаше да е никакъв проблем. Явно някой има интерес, може да не съм бил удобен. Но защо не казаха още в началото?! Като учредявахме онзи клуб, идеята бе аз да съм треньор, макар че не исках. Но нали щяхме да правим нещо ново и начисто – съгласих се. И 20 дни по-късно изведнъж се стигна до съвсем различно решение. Цялата работа беше много подла. Но най-много знаете ли кое ме обиди? Че

 

 

някакво си 

момченце

 

 

което доскоро е било спортен журналист, изведнъж се появи в клуба. Това момченце никога не се е занимавало нито с футбол, нито с друг спорт. Не знам откъде го спуснаха този парашутист. Той изведнъж започна да взима някакви решения, които не знам кой и как му позволи да ги прави. В дъното на всичко беше той. Според мен е кроял разни планове още от самото създаване на проекта. Но кой му даде тази сила и му го разреши – не знам. Аз му ги казах нещата в очите. С толкова подъл и долен човек никога не съм работил. Отиваше и говореше зад гърба на всички. Даваше и информация на журналисти, която изобщо не биваше да излиза. Много ми е чудно как едно момченце, което преди това е било журналист, изведнъж започна да взима решения и да влияе на хората.

 

 

От 6 месеца работи в чужбина

Адалберт Зафиров разкри, че е напуснал България почти веднага, след като си е тръгнал от аматьорския клуб в началото на септември.

 

„От шест месеца не съм в България и не знам дали изобщо ще се върна. Не съм отишъл отново в Германия, но съм далеч. Сега се занимавам със странични неща, съвсем малка част от дейността ми е свързана с футбол. След всичко, което се случи през лятото, предпочетох да напусна България. Бях използван и затова се махнах. Има много мръсотия в българския футбол. Бих се завърнал като треньор, но не и в родината си”, каза Зафиров.