След година може да имаме пет чудесни и (почти) нови стадиона в София. Проектът за държавна намеса и реконструкция на арените звучи като музика за ушите на запалянкото. Това ще е революционен ден за играта. А за хората - удоволствие от нея.

Но намеса трябва да има и в организацията около мачовете, която в определени параграфи противоречи на световния начин да се "прави футбол". Ние сякаш предлагаме този продукт напук на печелившите модели на големите европейски и световни сили.

Стадионите ни са празни и защото не се прави необходимото да ги понапълним. Няколко казуса будят лек смут при сравнителен анализ от типа "а как го правят по белия свят".

Блокирано движение в центъра на София

Случва се дори за мачове от калибъра на "Локомотив" - "Монтана". През тази пролет двубоят на стадион "Васил Левски" привлече около 300 зрители, но часове по-рано булеварди и улици край него бяха затворени. Появи се дежурният бюлетин от Столичната община със заглавие "Промени в движението".

Защо? Какъв е смисълът да блокираш стадиона за мач в късен час, ако така прекършиш и малкото желание на дори един зрител да иде с колата си да гледа двубоя?

А как е по света? В Манчестър например в деня на мача отварят дори пешеходни алеи край стадион "Олд Трафорд" и ги превръщат в паркоместа. Специфичният временен пътен знак с нарисувана футболна топка върху син фон означава - тези места и улици са за хората, тръгнали на мача!

Другите шофьори и пешеходци избират съвсем различни маршрути. Но по собствено желание, а не заради затваряне.

Как е на "Сантяго Бернабеу"? Стадионът на "Реал" е досущ подобен на "Васил Левски". Само като местоположение. Намира се на кръстовище между два булеварда. Но никой не си и помисля да спре огромния поток от автомобили. Само има повече полицаи, които следят за доброто поведение на феновете. Има още една разлика - "Бернабеу" е по-близо до булеварда от "Васил Левски"!

Мисленето - това е, което трябва да променим. Подходът с идеята "Какво не бива да се прави около мача" трябва да бъде заместен с манталитет "Как да се направят и позволят максимално много неща". Паркоместата около стадионите по света не са очертани с боя кутийки в затворени пространства, а отделени от улиците зони. Вместо да изкушим хората да дойдат на мач с примамливи и разрешени неща, ние ги спираме с още повече забрани.

 

Как така в слънчев априлски ден, в който ЦСКА играе на "Българска армия" насред Борисовата градина, в радиус повече от километър не се продава бира. Този абсурд е приет у нас от години като правило, което не се обмисля или обсъжда. Наредба. Нещо наложено отгоре.

А хората по света правят точно обратното - пускат бирата да се лее дори на стадионите. Така се постига двоен ефект. Всяка забрана води до хитрини в стил "Бай Ганьо" с нелегално вмъкване на друг алкохол (значително по-лесен за прекарване през охранителните режими). А и по-силен от бирата. И съответно в състояние да доведе до доста по-пияни хора на трибуните. При страх от прекалили с пийването нали новата мярка срещу хулиганството у нас включва и дрегери пред секторите? Защо при наличието им свободно да не оставим обикновения запалянко да си купи бира в хубавия слънчев ден преди мача? Та футболът и бирата са неделими в съзнанието на фена!

Да обърнем внимание и на това чудо - дрегерите. По някакъв признак (обикновено външен вид) полицаите подбират фенове, които да застанат на уреда. Става опашка, някои заподозрени напълно неоснователно изпускат дори началото на мача, за който са платили билет. А и каква е мярката? 0,5 ли е, 0,8 ли, над 1 промил ли...? Колко трябва да изпиеш, за да си в графата "пиян на мач"? Все пак говорим за фенове, а не за шофьори. Например на мача от Шампионската лига "Барселона" - "Ливърпул" (0:1) преди четири години пиян англичанин се скара с полицаите на трибуните на "Ноу Камп", когато му поискаха билет. Заради замаяната си глава британецът скъса билетчето си, което струва 170 евро. Тогава органите на реда отново го попитаха къде е билетът, който беше на парченца, и културно помолиха пияния да излезе. Без грам агресия. Но въпреки очевидно нетрезвия си вид англичанинът вече бе пуснат на "Ноу Камп"...

Да дадем и тук един пример с "белите държави". Новият стадион на "Манчестър Сити" - "Ийстлендс", редом с "Уембли", е най-атрактивното футболно съоръжение в родината на футбола. В него спокойно влизаш през проверката за билети, стигаш до самия вход за трибуната и там отвсякъде продават бира. Единствената забрана е да не се вкарват пластмасовите халби на самите трибуни. Хайде сега - да не изкарваме, че пием повече бира от англичаните, нали? Там състезанието сме го загубили.

Да не говорим за маркетинговия ефект, който съвсем сме загърбили. Не умеем да правим бизнес от футбола, който си е... най-големият бизнес сред спортовете. Клубовете на Запад печелят милиони от кетъринг на стадионите си. Тук го забраняват някакви наредби. На стадиона на "Арсенал" можеш да идеш по обяд, да гледаш ранните мачове по телевизията, да изпиеш няколко бири и да заложиш в букмейкърски пункт дори. А какво предлага един роден стадион на запалянкото? Няма бира, както пее Васко Кръпката. Клубовете не правят бизнес на арената, защото тя не е тяхна (това скоро би трябвало да се промени). Няма магазини и закусвални, няма шоу. А фенът иска и шоу, не само футбол на терена. Иска един съботен ден да мине на стадиона на любимия му отбор. От сутринта до дългите с часове коментари за изхода от мача.

Налага се уточнение. И по света има ограничения, например по английските стадиони, когато дойде напечен и рисков донякъде мач. Такива са дербитата с градски съперник или при визита на отбор с по-агресивна агитка. Тогава бирата е само безалкохолна, а в секторите за гостуващи фенове дори не се продава. Но за това са предупредени всички запалянковци дни по-рано и мерките са им обяснени разумно и аргументирано.

 

Напоследък е модерна темата с елемент на разсъждение "за" и "против" късните мачове

В изминалите два-три сезона притежателят на тв правата за първенството започна да налага двубои от 21 ч. Мнозина са възмутени и набират аргументите си от недобрата организация на градския транспорт, трудния достъп, късното прибиране до дома и т. н. Тези мачове са използвани и като оръжие в защита на феномена "изчезване на публиката", който през новия век тотално изпразни стадионите.

Добре де - ама такива двубои се играят в цял свят. И ако транспортът към стадионите е недобре организиран в часовете преди полунощ, то за това може да бъде помислено сега, когато предприемаме "бетонната реформа" със стадионите. А и това също изисква държавна и общинска намеса, а не такава от футболните хора. И най-важното - в модерния футбол правилата диктуват тези, които дават парите. У нас основните външни пари в клубовете идат от тв правата. А телевизията иска мачове в праймтайма или поне във време, когато аудиториите са големи и стабилни. Това не е по обяд, разбира се.

Абсурден е аргументът, че някакъв български мач трябва да бъде изместен за друг час, защото по същото време се играело дерби, било то и "Реал" - "Барса"! Това е все едно да спреш да си продаваш хотдоците, с които си изкарваш прехраната, за да гледаш показно как работи заведението за бързо хранене на съседния площад.

А и как така концертът на Мадона или "Металика" може да почне в 21 ч, че дори в 22 ч, а 70 000 от цяла България да дойдат на него? Каква е разликата с това на националния стадион да има мач в такъв час?

А и защо се опитват да ни убедят, че късните мачове спирали хората от други градове? На другия ден били на работа, щели да се приберат по нощите и да изпуснат половината работен ден след мача. Ако насрочиш двубоя за 18 ч, няма ли този фен пак да пропусне половин работен ден, за да дойде навреме на стадиона? Защото трябва да тръгне по обяд, за да хване мача.

Има и друг казус, познат по света и неоткрит у нас - фиксираният часови пояс. Извън него започват само дербита и изнесени по искане на телевизията сблъсъци. В Италия се знае - мачовете стартират в неделя в 15 ч местно време. В събота в същия час из четирите английски дивизии започват десетки битки. В Германия съдиите дават първия сигнал в 15,30 ч в събота. Тук някой знае ли в колко започва основният пакет мачове от кръга в "А" група?

Ако ще правим печеливш модел на футбола, трябва да играем по правилата. И да използваме момента, в който има добра воля от държавата, а и нелоши условия за финансова и логистична подкрепа от европейския и световния футбол.

Не само трябва да се ремонтират стадионите, а да се направят те притегателни места за потребителя, който сега третираме само като фен. А дори и това е спорно.

Хора, обичащи лудо футбола у нас, има. Вижте интереса към мачовете от първенството, излъчвани на екрана. Сериозен. Да не говорим как половин България се лепва пред телевизорите да види поредния мач на Бербатов или между грандовете в Шампионската лига.

 

Фенове има! Да ги направим и потребители

Да се чувстват нормални привърженици на нормални отбори, които им осигуряват условия да заведат и децата си на мач, да ги облекат в екипчета и да изпият по една бира с приятели. Клубовете ще са доволни от приходите. И по-важното - феновете ще са щастливи. Ще дойдат пак, ще почувстват по-голяма принадлежност към любимия отбор. Системата ще заработи и можем спокойно да кажем - имаме футбол!

Със сигурност, за да се увеличи посещаемостта, е нужно и вдигане на нивото на продукта на терена, но тук зависимостта е двустранна. Повече публика - по-висока мотивация на футболистите. По-добри и зрелищни мачове - по-пълни стадиони.

Любима тема в държавата след голямо дерби е поведението на полицията. Защо са "бити невинните ни деца" или защо "не са бити тези наркомани"? Факт - полицаите са поставени между чука и наковалнята. Каквото и да направят, ще бъде грешка. Но има и друг момент. Поведението на полицай по време на мач със сигурност контрастира на всички държави от Западна Европа. Там, където футболът е бизнес, човекът с шлема служи на фена. Усмихва му се, обяснява подробно как да стигне до входа си, ако не знае. Дори може да го хване за ръка и да го заведе. Как е в България? Полицаите гледат повече от сурово, без да си направил нищо, се чувстваш като престъпник. Без дори да те оставят да попиташ каквото и да е, с палката се посочва пътят на обратно. И тук вероятно обяснението е - те не са добре платени като западните си колеги. Обвиняват ги за щяло и нещяло.

Изброяването на абсурдите, с които "напук" на нормалния свят опитваме да правим футбол, има нужда и от дебело и подчертано пояснение.

Уловката отчасти е и в манталитета на родния запалянко, полицейски началник, бизнесмен или бос на клуб

ЦСКА бие с 3:1 на "Герена" след 25 г. и на следващия домакински мач на отбора има 2000 фенове. В центъра на София. О.к. - не е направено достатъчно да се привлекат 20 000 от институции и любимия им клуб (за сбора от абсурди и фактори прочети всичко по-горе). Но и тяхното мислене е трудно обяснимо. Какъв по-добър момент да покажеш колко обичаш отбора си?

За манталитета на запалянкото нека дадем пример и с "Левски". Наесен "сините" биеха, играеха силно и вдъхновяващо в Европа, показаха на света халата с име Гара Дембеле. И на домакинства като това с "Миньор" или "Калиакра" идваха по 5000-6000. Но на старта на пролетта "Левски" падна от ЦСКА и пролетта минава пред празни "сини" трибуни на "Герена".

Промените трябва да са на всякакво ниво. Революцията със стадионите е отличен старт. Да ги използваме за платформа. Без правила играта няма как да е печеливша. А тя генерира милиарди по света и вълнува вероятно повече от половината население на планетата. Защото е футбол, социален феномен от огромен мащаб. В България го обичаме не по-малко от англичаните и бразилците.

Но това не е достатъчно. Трябва да умеем да го показваме, а и той, в лицето на управляващите го, да е във вида, който времето изисква.

Да създадем условия феновете и играта отново да се заобичат и да зажаднеят за тръпката на трибуните. Било то и от 21 ч. Закъснели сме, изпреварват ни бивши републики на СССР, че дори и Албания и Кипър. Но не сме изпуснали влака.

Да побързаме, че се чува свирката на машиниста.

Динко Гоцев, Боян Бойчев, "Труд"

БЛЕКПУЛ - УЕСТ ХЯМ 1 или гол/гол

Блекпул и Уест Хям се изправят един срещу друг на "Уембли" във финален плейоф за влизане в английската Висша лига. "Мандарините" завършиха редовния сезон на 5-о място в Чемпиъншип със своите 75 точки, постигнати след двадесет победи, петнадесет равенства и единадесет загуби и голова разлика 79:59. 

 

В последните си пет шампионатни двубоя "мандарините" записаха две победи и три равенства. На полуфиналите Блекпул успя да елиминира коравия отбор на Бирмингам след минимална победа с 1:0 на "Блуумфийлд Роуд" и равенсво 2:2 при гостуването си на "Сейнт Андрюс". Очаква се Йън Холуей да може да разчита на всичките си играчи за този решаващ за целия сезон на отбора сблъсък. 

 

Почти през цялата кампания Уест Хям се намираше на едно от първите две места в класирането, даващи право на директна промоция във Висшата лига, но в крайна сметка завършиха на 3-а позиция в класирането с 86 точки в своя актив, спечелени след двадесет и четири победи, четиринадесет равенства и осем загуби, при голова разлика 81:48. 

 

В последните си пет шампионатни двубоя момчетата на Сам Алърдайс записаха пет победи. На полуфиналите "чуковете" се изправиха срещу Кардиф Сити и след успех с 2:0 като гости и победа с класическото 3:0 като домакини се класираха за финала. Трябва да отбележим факта, че Уест Хям запазиха огромна част от своите основни футболисти и привлякоха някои класни попълнения, като Кевин Нолън и разполагат с широчина в състава си. Сам Алърдайс ще може да разчита на най-доброто, с което разполага, след като всички контузени футболисти вече излекуваха своите травми. 

 

Ето и очакваните състави на двата отбора. 

 

За Уест Хям се очаква двубоя да започнат: Робърт Грийн, Матю Тейлър, Джеймс Томкинс, Уинстън Рийд, Гай Демел, Джак Колисън, Марк Нобъл, Кевин Нобъл, Гари О'Нийл, Карлтън Коул и Рикардо Ваз Те. 

 

За Блекпул срещата ще стартират: Матю Джилкс, Нийл Еърдли, Стивън Крейни, Алекс Баптист, Йън Евът, Анхел Мартинес, Стивън Доби, Бари Фъргюсън, Гари Тейлър-Флетчър и Томас Инс.

БАЙЕРН МЮНХЕН - ЧЕЛСИ 1

Байерн Мюнхен и Челси се изправят един срещу друг във финала на тазгодишното издание на Шампионската лига. Баварците не правят много добър сезон, след като станаха втори в Бундеслигата и стигнаха до финала за Купа Германия, загубен катастрофално от Борусия Дортмунд. 

 

В Шампионската лига Байерн завърши първи в своята група пред Наполи, Манчестър Сити и Виляреал със своите 13 точки, спечелени след 4 победи, 1 равенство и 1 загуба и голова разлика 11:6. На 1/8-финалите се падна с изненадата на сезона Базел и след 0:1 в Швейцария и 7:0 отборът от Мюнхен продължи. На 1/4-финалите игра с Олимпик Марсилия и с две победи с по 2:0 се класира на 1/2-финалите. Там пък игра срещу Реал Мадирд, като победи у дома с 2:1, загуби в Мадрид с 1:2 и след дузпи стигна до финала. 

 

Челси пък прави добър сезон засега. Ако отборът спечели Шампионската лига, това ще е най-добрият сезон в историята, но загуби ли ще бъде провал. Отборът на Роберто Ди Матео спечели ФА къп след победа срещу Ливърпул. Ако Челси не триумфира с Шампионската лига, няма да играе там догодина. 

 

Лондончани завършиха първи в групата си пред Байер Леверкузен, Валенсия и Генк със своите 11 точки, спечелени след 3 победи, 2 равенства и 1 загуба и голова разлика 13:4. На 1/8-финалите играха с Наполи и след драми – 1:3 и 4:1 след продължения продължиха напред. На 1/4-финалите Челси игра с Бенфика и след победи с 1:0 и 2:1 стигна до 1/2-финалите. Там се падна с Барселона и точно, когато всички бяха отписали "сините", те победиха с 1:0 у дома и направиха 2:2 в Испания с човек по-малко.

Сръбската турбо-фолк тигрица Весна Змиянац потвърдила, че ще извиси глас с: "После тебе е остала нива као пустиня" в популярния си хит "Йок-герени"

 

3 февруари 2013-а. 16,30 часа. 360 килограма взривно вещество, 1000 заряда, малко повече от 5 секунди... Край! Събитието на годината вече е факт. Централната трибуна на стадион "Георги Аспарухов" я няма. Скоро ще я последват и другите. Североизточните покрайнини на София сега са някак по-пусти. Столицата на България вече не е същата. На 21 август 1999 по заповед на Евгений Бакърджиев събориха Мавзолея, който хората бяха строили с толкова любов. Сега им отнеха и "Герена". Остава само паметникът на Съветската армия. И уж е за добро, но все пак светът скърби заедно с България за разрушаването на "бастиона". Според достоверен източник дори Найджъл Фарадж е проронил няколко сълзи и моментално се е свързал с Дейвид Камерън, за да му предложи "братския английски народ" да покаже своята толерантност към "българите с каруците" и да се организира концерт на "Уембли" в чест на събарянето на "Герена". Как така на "Уембли"? Ами там, много ясно. Къде другаде? Нали и той е строен от държавата, а и така се пее в песента "И на "Герена", и на "Уембли" и т.н... Камерън моментално се съгласил и съставил комитет за организирането на мероприятието, който действал със светкавична бързина и малко повече от час след падането на сектор А, вече била изготвена примерна програма. Ето как изглежда тя:

Предвижда се събитието да започне с изпълнение на Данчо Караджов, в което той със сълзи на очи ще изпее: "Късно е, няма обратен път назад". Втората песен отново ще бъде на “Сигнал”, а именно “Скъп спомен мой”, като през това време на огромни екрани ще вървят кадри от радостта на “десетте малки негърчета” от Беверен, на футболистите на Ботев (Враца), на Любо Пенев, Стойчо Младенов, Милен Радуканов и т.н. Третото парче се очаква тотално да отприщи страстите. Костинбродският славей Васил, по-известен като Азис, ще изпее в чест на стадиона, където беше най-впечатляващият му концерт, песента “Боли”.

 

 

Събитието няма как да мине без Васил Найденов, който специално за случая ще перефразира изпълнението си на “Адаптация”, като в случая текстът ще звучи по следния начин: “Спри, не я взривявай. Ще ми бъде тъжно. Под сектор “А” поставил съм тротил, съблекалните напълнил съм със мини, о, Герена, о прости ми!”

 

В този дух е и следващата песен, предвидена в програмата, която ще бъде на Милко Калайджиев, но този път той няма да пее “Камъните падат”, а ще бъде така: “Козирките падат, падат на “Герена”. Козирките падат, падат на “Герена”. Капка ми капна на сърцето”.

В знак на солидарност, участието си е потвърдила вече и Весна Змиянац, която специално за случая е подготвила кавър на песента си “Йорговани”, но този път заглавието е “Йок-герени”, а думите в текста гласят следното “После тебе е остала нива као пустиня”.

Кондьо дълго време се чудел дали да не вдъхне надежда на левскарите с “Мъни, мъни” като през това време на екрана зад него да седи логото на “Газпром”, но все пак решил да се представи с “Мъка”. Глория не разбрала, че всичко върви по план и предложила да изпее в чест на “Герена” песента си “Крепост”.

Софи Маринова била категорична, че по случая най-подходящото й парче е “Плачещо сърце”, а международното участие ще бъде продължено от Guns and Roses, които ще отговорят на Софка с посланието си към всички левскари “Don’t cry”. Тук организаторите все пак решили да вкарат и малко позитивизъм в проявата и ангажирали изпълнителката Пепа, която обещала срещу скромен хонорар, след изпълнението си на “Синя прашка”, да си хвърли бельото в екзалтираната публика. Финалните акорди ще бъдат посветени на всички селскостопански труженици от земите около “Георги Аспарухов” с песента на Борис Машалов “Изкарай Гано говедата”.

За финал хор от ЕС ще изпее под акопанимента на Васко Кръпката и “Подуене Блус Бенд” “You’ll never walk alone”. С това парче Европа иска да ни каже, че след като са дали субсидия на “Пайнер”, са готови да инвестират и в стадиона на Левски, ако стане засечка с “Газпром”.

Веднага след като уточнили програмата Фарадж и Камерън я изпратили по факс до офисите на булевард “Тодорини кукли”, който завършвал по следния начин: “Скъпи приятели, ето това са тези 1:3 песни, които избрахме. Как ви стоят?”. Тодор Батков погледнал намусено и само промълвил “Дис бритиш хомосекшуъл броук дъ гейм”.

 

Явор Пиргов, Sportline.bg

Уелски футболен фен почина, след като беше нападнат от няколко други запалянковци край стадион "Уембли" в Лондон преди европейската квалификация между Англия и Уелс снощи, съобщи Ройтерс.

 

44-годишният мъж е получил сърдечен удар в следствие на инцидента.

 

Шестима души, всичките от които също са уелски привърженици, са арестувани от полицията във връзка със случая.

96 267 привърженици на Барселона са подали молби до клуба, за да се сдобият с билет за финала в Шампионската лига на 28 май срещу Манчестър Юнайтед на "Уембли".

Числото е исторически рекорд за каталунския клуб, като превишава значително желаната бройка билети за финала в Лигата в Париж през 2006 година. Тогава 72 690 искаха да присъстват на решителния мач в надпреварата.

Барселона обаче ще може да задоволи доста малък процент от желаещите, защото общият брой на билетите за финала, с който разполагат каталунците, е 24 360. Толкова има на свое разположение и английският им опонент.

От Барса ще разпределят с жребий 16 415 от общата бройка на ценните хартийки.

Нелегалният пазар на билети за финала на Шампионската лига между Барселона и Манчестър Юнайтед на "Уембли" стартира… и то как. Известен сайт за продажба на билети за спортни събития онлайн пусна пропуск за сблъсъка между английския и испанския гранд срещу сумата от 7088 паунда (15 548 лева).

 

Цифрата е шокираща, при положение, че реалната цена на пропуска е 140 паунда (307 лв). В същото време в популярния интернет портал за продажба на всякакви стоки "e-bay" се появиха потребители, предлагащи билети за финала срещу 6000 английски лири (13 162 лв).

 

От УЕФА веднага изразиха готовност да се борят с "черния" пазар на билетите, но от централата споделиха, че "е много трудно да се проследят всички места, където се продават билети нелегално".

 

"Всички билети се продават законно единствено от клубовете, класирали се на финала. Феновете на Барселона и Манчестър Юнайтед могат да закупят билети единствено от централите на двата отбора", заявиха от УЕФА.

 

"Червените дяволи" и "блаугранас" ще получат по 25 000 бройки от билетите за редуцирания до 86 хиляди зрители за финала "Уембли". Останалата част от трибуните ще се разпределя от т.нар. "европейско футболно семейство", включващо всички спонсори на Шампионската лига и други големи компании свързани с най-комерсиалния футболен турнир.

Арсенал и Бирмингам излизат един срещу друг тази неделя в спор за определяната като най-маловажна купа в английския футбол. Въпреки това, е ясно, че и двата тима, които извървяха дългия път до финала ще дадат всичко от себе си, за да заслужат първото отличие за сезона на домашната сцена. По всичко личи, че Артилеристите са големият фаворит, но никой не бива да отписва бирмингамци, тъй като този турнир неведнъж ни е предлагал шокиращи резултати.

 

Пътят до „Уембли”

За символичните домакини от Арсенал, надпреварата в „Карлинг Къп” започна в края на септември, докато техните опоненти от Бирмингам трябваше да преминат един кръг повече, като Сините стартираха участието си в турнира през последната седмица на август.

 

Младите артилеристи на Арсен Венгер записаха впечатляваща победа с 4:1 над Тотнъм (след продължения) на „Уайт Харт Лейн” в първия си двубой в турнира, а впоследствие преминаха през Нюкасъл (4:0), Уигън Атлетик (2:0) и Ипсуич (0:1 и 3:0). Френският мениджър на Артилеристите през цялото време даваше възможност за изява на много от резервните си състезатели, но въпреки това, както ясно се вижда от победния път на Арсенал, Топчиите нямаха сериозно проблеми. Голмайсторът в турнира за тима от Северен Лондон до момента е датчанинът Никлас Бентнер, като по всяка вероятност той ще има шанс да добави още попадения към сметката си, започвайки като титуляр в неделя.

Отборът на Бирмингам стартира участието си в турнира на 26-и август срещу Рочдейл, като момчетата на Алекс Маклийш се наложиха с 3:2 на „Сейнт Андрюс”. В следващия кръг от надпреварата Сините надделяха над МК Донс, вкарвайки отново три попадения (3:1). В четвъртия кръг, бирмингамци се измъкнаха срещу Брентфорд (1:1 в редовното време и победа след дузпи), а на четвърфиналите бе победен местния съперник Астън Вила. На полуфиналите пък последва нова драма и продължения, като този път Бирмингам Сити надви коравия тим на Уест Хем (1:2 и 3:1). Крейг Гарднър, Никола Жигич и Лиъм Риджел отбелязаха по две попадение до този момент в надпреварата, като по този начин поделят първото място по този показател сред съотборниците си.

Новини около отборите преди финала
Основните притеснения за Арсен Венгер преди финала на „Уембли” в неделя идват от здравословното състояние на няколко от ключовите футболисти на тима. Въпреки явното си желание за игра, което капитанът Сеск Фабрегас изрази, френският мениджър на Артилеристите няма никакво намерение да рискува с включването на получилия контузия срещу Стоук Сити (1:0) испанец. Така, Робин ван Перси ще изведе съотборниците си с капитанската лента на „Уембли”, след като стана ясно, че контузията му в подбедрицата не е в състояние да му попречи да играе. Лоран Кошчелни също изглежда възстановен от травма в гърба, но Тио Уолкът сякаш ще трябва да се присъедини към Фабрегас на трибуните в Северозападен Лондон. Най-вероятно, Андрей Аршавин и Никлас Бентнер ще започнат по двата фланга, а Маруан Шамак ще трябва да се задоволи с място на пейката за сметка именно на Ван Перси.

В отбора на Бирмингам под най-сериозна въпросителна е участието на белоруския полузащитник и бивш играч на Арсенал Александър Хлеб. Халфът е въвлечен в битка с времето след контузията в коляното, която той получи в последния двубой на Сините (3:0 срещу Шефилн Уензди за ФА Къп). Мениджърът на тима Алекс Маклийш обяви, че силно се надява да може да разчита на един от основните си офанзивни футболисти Камерън Джером, който има лека контузия в глезена. Същото важи и за чешкия бранител Мартин Иржанек, получил травма в бедрото срещу Уензди. При положение, че Джером се възстанови, най-вероятно именно той ще партнира на сръбския гигант Никола Жигич в предни позиции, а твърде възможно е в противен случай Маклийш да използва схема с един нападате (Жигич).

Купата
Купата на Лигата, или Карлинг Къп, както е по-известна тази надпревара, е основана през 1960-а, като първият носител на трофея е Астън Вила. Основната идея на основателните на турнира е футболните фенове на Острова да имат забавление в средата на седмицата, тъй като по онова време не е имало друг турнир, мачовете от който да не се играят през уикенда. В турнира участват 92-а професионални отбори от Висшата лига и Футболната лига (Чемпиъншип, Лига 1 и Лига 2), като интересен е фактът, че английските участници в евротурнирите в съответния сезон се включват от трети кръг, а отборите от Висшата лига започват участието си кръг по-рано. От сезон 1966/1967-а, финалът на надпреварата е в един мач, като това въведение засилва неимоверно интереса, ако не към целия турнир, то поне към последния двубой. Въпреки че Карлинг Къп се числи към един от трите основни трофея в английския футбол, надпреварата често е подценявана от по-силните отбори и неслучайно някои от подигравателните наименования на турнира са „Купата на Мики Маус” и „Безполезната купа”. Настоящият носител на трофея е Манчестър Юнайтед, а рекордът за най-много спечелени отличия принадлежи на Ливърпул, като Мърсисайдци са печелили купата цели седем пъти.

 

Интересно е, че при победата в неделя, Бирмингам Сити ще изравни своя опонент по брой на спечелените отличия в надпреварата, като до момента Сините са вдигали един път купата (1963), докато отборът от Северен Лондон е правил това два пъти (1987 и 1993).

 

Букмейкър
Няма как да подминем и една неделима част от играта, която в последните години придобива все по-широка популярност – футболните залози. С оглед на стила, изповядван от Арсенал, няма да е изненадващо, ако Артилеристите успеят да отбележат повече от един гол, а това неминуемо ни насочва към опцията „Над 2.5 гола”. От статистическа гледна точка, два са фактите, които говорят в полза на това предложение – и двата двубоя през този сезон между тези отбори ни предложиха по три гола (2:1 и 3:0 в полза на Арсенал), а в шестте си изиграни финала в турнира в този формат, Арсенал пет пъти постигна опцията „Над 2.5 гола”. От друга страна, въпреки мнението, че Бирмингам разчита предимно на защитата си, тимът от „Сейнт Андрюс” не се представя убедително далеч от дома и е записал четири „Оувъра” в последните си пет двубоя.

 

Какъвто и да е изходът от двубоя, със сигурност можем да знаем само едно – в неделя от 18:00 българско време пред 90 000 зрители на митичния „Уембли” ще излязат два отбора, които ще дадат абсолютно всичко от себе си за победата и не се съмнявайте, че сблъсъкът ще се превърне в поредната прекрасна реклама за английския клубен футбол.

Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин