След година може да имаме пет чудесни и (почти) нови стадиона в София. Проектът за държавна намеса и реконструкция на арените звучи като музика за ушите на запалянкото. Това ще е революционен ден за играта. А за хората - удоволствие от нея.
Но намеса трябва да има и в организацията около мачовете, която в определени параграфи противоречи на световния начин да се "прави футбол". Ние сякаш предлагаме този продукт напук на печелившите модели на големите европейски и световни сили.
Стадионите ни са празни и защото не се прави необходимото да ги понапълним. Няколко казуса будят лек смут при сравнителен анализ от типа "а как го правят по белия свят".
Блокирано движение в центъра на София
Случва се дори за мачове от калибъра на "Локомотив" - "Монтана". През тази пролет двубоят на стадион "Васил Левски" привлече около 300 зрители, но часове по-рано булеварди и улици край него бяха затворени. Появи се дежурният бюлетин от Столичната община със заглавие "Промени в движението".
Защо? Какъв е смисълът да блокираш стадиона за мач в късен час, ако така прекършиш и малкото желание на дори един зрител да иде с колата си да гледа двубоя?
А как е по света? В Манчестър например в деня на мача отварят дори пешеходни алеи край стадион "Олд Трафорд" и ги превръщат в паркоместа. Специфичният временен пътен знак с нарисувана футболна топка върху син фон означава - тези места и улици са за хората, тръгнали на мача!
Другите шофьори и пешеходци избират съвсем различни маршрути. Но по собствено желание, а не заради затваряне.
Как е на "Сантяго Бернабеу"? Стадионът на "Реал" е досущ подобен на "Васил Левски". Само като местоположение. Намира се на кръстовище между два булеварда. Но никой не си и помисля да спре огромния поток от автомобили. Само има повече полицаи, които следят за доброто поведение на феновете. Има още една разлика - "Бернабеу" е по-близо до булеварда от "Васил Левски"!
Мисленето - това е, което трябва да променим. Подходът с идеята "Какво не бива да се прави около мача" трябва да бъде заместен с манталитет "Как да се направят и позволят максимално много неща". Паркоместата около стадионите по света не са очертани с боя кутийки в затворени пространства, а отделени от улиците зони. Вместо да изкушим хората да дойдат на мач с примамливи и разрешени неща, ние ги спираме с още повече забрани.
Как така в слънчев априлски ден, в който ЦСКА играе на "Българска армия" насред Борисовата градина, в радиус повече от километър не се продава бира. Този абсурд е приет у нас от години като правило, което не се обмисля или обсъжда. Наредба. Нещо наложено отгоре.
А хората по света правят точно обратното - пускат бирата да се лее дори на стадионите. Така се постига двоен ефект. Всяка забрана води до хитрини в стил "Бай Ганьо" с нелегално вмъкване на друг алкохол (значително по-лесен за прекарване през охранителните режими). А и по-силен от бирата. И съответно в състояние да доведе до доста по-пияни хора на трибуните. При страх от прекалили с пийването нали новата мярка срещу хулиганството у нас включва и дрегери пред секторите? Защо при наличието им свободно да не оставим обикновения запалянко да си купи бира в хубавия слънчев ден преди мача? Та футболът и бирата са неделими в съзнанието на фена!
Да обърнем внимание и на това чудо - дрегерите. По някакъв признак (обикновено външен вид) полицаите подбират фенове, които да застанат на уреда. Става опашка, някои заподозрени напълно неоснователно изпускат дори началото на мача, за който са платили билет. А и каква е мярката? 0,5 ли е, 0,8 ли, над 1 промил ли...? Колко трябва да изпиеш, за да си в графата "пиян на мач"? Все пак говорим за фенове, а не за шофьори. Например на мача от Шампионската лига "Барселона" - "Ливърпул" (0:1) преди четири години пиян англичанин се скара с полицаите на трибуните на "Ноу Камп", когато му поискаха билет. Заради замаяната си глава британецът скъса билетчето си, което струва 170 евро. Тогава органите на реда отново го попитаха къде е билетът, който беше на парченца, и културно помолиха пияния да излезе. Без грам агресия. Но въпреки очевидно нетрезвия си вид англичанинът вече бе пуснат на "Ноу Камп"...
Да дадем и тук един пример с "белите държави". Новият стадион на "Манчестър Сити" - "Ийстлендс", редом с "Уембли", е най-атрактивното футболно съоръжение в родината на футбола. В него спокойно влизаш през проверката за билети, стигаш до самия вход за трибуната и там отвсякъде продават бира. Единствената забрана е да не се вкарват пластмасовите халби на самите трибуни. Хайде сега - да не изкарваме, че пием повече бира от англичаните, нали? Там състезанието сме го загубили.
Да не говорим за маркетинговия ефект, който съвсем сме загърбили. Не умеем да правим бизнес от футбола, който си е... най-големият бизнес сред спортовете. Клубовете на Запад печелят милиони от кетъринг на стадионите си. Тук го забраняват някакви наредби. На стадиона на "Арсенал" можеш да идеш по обяд, да гледаш ранните мачове по телевизията, да изпиеш няколко бири и да заложиш в букмейкърски пункт дори. А какво предлага един роден стадион на запалянкото? Няма бира, както пее Васко Кръпката. Клубовете не правят бизнес на арената, защото тя не е тяхна (това скоро би трябвало да се промени). Няма магазини и закусвални, няма шоу. А фенът иска и шоу, не само футбол на терена. Иска един съботен ден да мине на стадиона на любимия му отбор. От сутринта до дългите с часове коментари за изхода от мача.
Налага се уточнение. И по света има ограничения, например по английските стадиони, когато дойде напечен и рисков донякъде мач. Такива са дербитата с градски съперник или при визита на отбор с по-агресивна агитка. Тогава бирата е само безалкохолна, а в секторите за гостуващи фенове дори не се продава. Но за това са предупредени всички запалянковци дни по-рано и мерките са им обяснени разумно и аргументирано.
Напоследък е модерна темата с елемент на разсъждение "за" и "против" късните мачове
В изминалите два-три сезона притежателят на тв правата за първенството започна да налага двубои от 21 ч. Мнозина са възмутени и набират аргументите си от недобрата организация на градския транспорт, трудния достъп, късното прибиране до дома и т. н. Тези мачове са използвани и като оръжие в защита на феномена "изчезване на публиката", който през новия век тотално изпразни стадионите.
Добре де - ама такива двубои се играят в цял свят. И ако транспортът към стадионите е недобре организиран в часовете преди полунощ, то за това може да бъде помислено сега, когато предприемаме "бетонната реформа" със стадионите. А и това също изисква държавна и общинска намеса, а не такава от футболните хора. И най-важното - в модерния футбол правилата диктуват тези, които дават парите. У нас основните външни пари в клубовете идат от тв правата. А телевизията иска мачове в праймтайма или поне във време, когато аудиториите са големи и стабилни. Това не е по обяд, разбира се.
Абсурден е аргументът, че някакъв български мач трябва да бъде изместен за друг час, защото по същото време се играело дерби, било то и "Реал" - "Барса"! Това е все едно да спреш да си продаваш хотдоците, с които си изкарваш прехраната, за да гледаш показно как работи заведението за бързо хранене на съседния площад.
А и как така концертът на Мадона или "Металика" може да почне в 21 ч, че дори в 22 ч, а 70 000 от цяла България да дойдат на него? Каква е разликата с това на националния стадион да има мач в такъв час?
А и защо се опитват да ни убедят, че късните мачове спирали хората от други градове? На другия ден били на работа, щели да се приберат по нощите и да изпуснат половината работен ден след мача. Ако насрочиш двубоя за 18 ч, няма ли този фен пак да пропусне половин работен ден, за да дойде навреме на стадиона? Защото трябва да тръгне по обяд, за да хване мача.
Има и друг казус, познат по света и неоткрит у нас - фиксираният часови пояс. Извън него започват само дербита и изнесени по искане на телевизията сблъсъци. В Италия се знае - мачовете стартират в неделя в 15 ч местно време. В събота в същия час из четирите английски дивизии започват десетки битки. В Германия съдиите дават първия сигнал в 15,30 ч в събота. Тук някой знае ли в колко започва основният пакет мачове от кръга в "А" група?
Ако ще правим печеливш модел на футбола, трябва да играем по правилата. И да използваме момента, в който има добра воля от държавата, а и нелоши условия за финансова и логистична подкрепа от европейския и световния футбол.
Не само трябва да се ремонтират стадионите, а да се направят те притегателни места за потребителя, който сега третираме само като фен. А дори и това е спорно.
Хора, обичащи лудо футбола у нас, има. Вижте интереса към мачовете от първенството, излъчвани на екрана. Сериозен. Да не говорим как половин България се лепва пред телевизорите да види поредния мач на Бербатов или между грандовете в Шампионската лига.
Фенове има! Да ги направим и потребители
Да се чувстват нормални привърженици на нормални отбори, които им осигуряват условия да заведат и децата си на мач, да ги облекат в екипчета и да изпият по една бира с приятели. Клубовете ще са доволни от приходите. И по-важното - феновете ще са щастливи. Ще дойдат пак, ще почувстват по-голяма принадлежност към любимия отбор. Системата ще заработи и можем спокойно да кажем - имаме футбол!
Със сигурност, за да се увеличи посещаемостта, е нужно и вдигане на нивото на продукта на терена, но тук зависимостта е двустранна. Повече публика - по-висока мотивация на футболистите. По-добри и зрелищни мачове - по-пълни стадиони.
Любима тема в държавата след голямо дерби е поведението на полицията. Защо са "бити невинните ни деца" или защо "не са бити тези наркомани"? Факт - полицаите са поставени между чука и наковалнята. Каквото и да направят, ще бъде грешка. Но има и друг момент. Поведението на полицай по време на мач със сигурност контрастира на всички държави от Западна Европа. Там, където футболът е бизнес, човекът с шлема служи на фена. Усмихва му се, обяснява подробно как да стигне до входа си, ако не знае. Дори може да го хване за ръка и да го заведе. Как е в България? Полицаите гледат повече от сурово, без да си направил нищо, се чувстваш като престъпник. Без дори да те оставят да попиташ каквото и да е, с палката се посочва пътят на обратно. И тук вероятно обяснението е - те не са добре платени като западните си колеги. Обвиняват ги за щяло и нещяло.
Изброяването на абсурдите, с които "напук" на нормалния свят опитваме да правим футбол, има нужда и от дебело и подчертано пояснение.
Уловката отчасти е и в манталитета на родния запалянко, полицейски началник, бизнесмен или бос на клуб
ЦСКА бие с 3:1 на "Герена" след 25 г. и на следващия домакински мач на отбора има 2000 фенове. В центъра на София. О.к. - не е направено достатъчно да се привлекат 20 000 от институции и любимия им клуб (за сбора от абсурди и фактори прочети всичко по-горе). Но и тяхното мислене е трудно обяснимо. Какъв по-добър момент да покажеш колко обичаш отбора си?
За манталитета на запалянкото нека дадем пример и с "Левски". Наесен "сините" биеха, играеха силно и вдъхновяващо в Европа, показаха на света халата с име Гара Дембеле. И на домакинства като това с "Миньор" или "Калиакра" идваха по 5000-6000. Но на старта на пролетта "Левски" падна от ЦСКА и пролетта минава пред празни "сини" трибуни на "Герена".
Промените трябва да са на всякакво ниво. Революцията със стадионите е отличен старт. Да ги използваме за платформа. Без правила играта няма как да е печеливша. А тя генерира милиарди по света и вълнува вероятно повече от половината население на планетата. Защото е футбол, социален феномен от огромен мащаб. В България го обичаме не по-малко от англичаните и бразилците.
Но това не е достатъчно. Трябва да умеем да го показваме, а и той, в лицето на управляващите го, да е във вида, който времето изисква.
Да създадем условия феновете и играта отново да се заобичат и да зажаднеят за тръпката на трибуните. Било то и от 21 ч. Закъснели сме, изпреварват ни бивши републики на СССР, че дори и Албания и Кипър. Но не сме изпуснали влака.
Да побързаме, че се чува свирката на машиниста.
Динко Гоцев, Боян Бойчев, "Труд"