Да бъдеш Адикс! Поне за 90 минути...
Сряда, 25 Април 2012 17:55Футболна романтика или някъде там, където още помнят Тинката Кишишев
Някъде там, където футболът е религия. Все още... Някъде там, където атмосферните условия се менят като настроението на жена – слънце, дъжд, топло, студено... Някъде там, където едно парче земя е обградено от вода и го наричат остров. Да, Островът на футбола! Родината на най-великата игра, където все още футболът е страст! Има и такива места, където на хората не им пука дали играят Манчестър Юнайтед, Челси, Манчестър Сити, Арсенал, Ливърпул, Тотнъм или някой от постоянните заподозрени във Висшата лига на Англия.
Да си шампион не е малко, независимо за коя дивизия става въпрос. Чарлтън Атлетик се завърна в Чемпиъншип – второто ниво на английския професионален футбол. Направи го по безапелационен начин, печелейки два кръга преди края Лига 1. Точно 18 539 зрители на „Дъ Вали” (при капацитет 27 111 места) видяха последния успех на Адикс над гостуващия Уикъмб, който все още се бори за своето оцеляване. Да, наистина е доста по-различно, когато гледаш футбол от по-долно ниво – някак си е романтично, тъй като не става дума чак за толкова големи пари, каквито се разпределят в Премиършип, няма кой знае какви постъпления от телевизионни права, но пък има друго – любовта на хората, на феновете на този отбор.
Те,
феновете, се радват и страдат за отбора, готови са на всичко само и само той да побеждава и да им носи радост
в и без това сивото английско ежедневие. Около стадиона на Чарлтън всичко е празнично – многобройни търговци продават артикули на клуба (шалове, тениски и знамена), които са с преобладаващи надписи „Шампиони 2012”. Всеки си купува по нещо за спомен от този ден, който се превърна в паметен за Атлетик. Във феншопа положението е същото след мача – многобройни тълпи от хора се редят на дълги опашки, за да оставят своя дан за клуба.
Преди двубоя прави впечатление, че дори статуята на легендата на Чарлтън – Сам Бартрам (с 623 мача за клуба между 1934 и 1956 години), е облечена във фланелка на Атлетик. Всички очакват това да е големият ден за Адикс и да не се налага да тръпнат в очакване до последния 46-ти кръг. И всичко се нарежда, както публиката на домакините иска. Основният конкурент на Чарлтън за първото място – Шефилд Юнайтед, падна същия ден при визитата си на Милтън Кийнс Донс с 0:1, а победата момчетата на Крис Пауъл им гарантира титлата с 9 точки преднина два кръга преди края на кампанията. Еуфорията е голяма, почти пълният стадион пее най-често припева „Станете за шампионите”. Шампионите пък им се отблагодариха с хубава игра и два гола във вратата на
Уикъмб, който бе подкрепян от близо 2 000 свои почитатели. Всъщност, Уондърърс демострираха игра, която бе достойна за уважение
и на моменти по нищо не личеше кой е лидер и кой изпадащ.
Да гледаш футбол от по-долно ниво в английски футбол си е наистина маниашко. Няма ги вече старите дълги подавания и високи топки, но пък има много борба, тичане и себераздаване, което публиката го оценява подобаващо. Е, разбира се, има и подвиквания от рода на „селянин”, „дърводелец”, „нещастник”, както и споменаване на майките, но това е в реда на нещата по всички стадиони.
Феновете на домакините вече са позабравили Алън Кърбишли и неговият Кръстоносен поход с Чарлтън във Висшата лига, но пък сега си имат нов герой – Крис Пауъл. Чернокожият наставник на Адикс, който пое тима през януари 2011, успя да сглоби боеспособен състав, който да извърви трудния път до Чемпиъншип. Именно той бе част от шоуто след последния съдийски сигнал, след като играчите на домакините му отдадоха заслуженото, хвърляйки го във въздуха, а малко по-късно Пауъл, с микрофон в ръка, взриви буквално почти пълния стадион с думите: „Благодарим ви за подкрепата! Продължавайте да ни вярвате и да бъдете с нас! Продължаваме заедно напред! Само Чарлтън!” С тези слова той си осигури излизането на своеобразен бис, изскачайки още два пъти от тунела, за да обере овациите.
Апладосменти си заслужи и
едно голобрадо момче, което успя да пробие кордона от охрана и да потича по терена на „Дъ Вали”
Младежът бягаше така бързо, че няколко минути повече от дузина стюарди не успяха да го хванат и всеки път, когато се измъкваше от опита да бъде хванат, публиката изреваваше с мощно: „Йеееееееее!” Накрая той стигна до своята цел – футболистите на Чарлтън, които бяха събрани в центъра преди почетната обиколка.
Беглецът се хвърли в прегръдките на двама от играчите, но и те не успяха да го спасят от охранителите
които с извити ръце го изведоха извън стадиона. Неговата участ сполетя още трима-четирима, дръзнали да пробват късмета си и да пробият кордона.
Едно име, оставило трайна следа в Чарлтън Атлетик, е това на Радостин Кишишев. С близо 200 мача за Адикс в елита на Англия, бургазлията си е спечелил място в сърцата на феновете и хората от клуба, които все още са на работа на „Дъ Вали”. Тинката, както го наричат в България, преди близо две години, когато играеше за Брайтън, бе аплодиран тогава бурно от феновете на Чарлтън при появяването си на стадиона. Не са го забравили и това е факт. Киш, както пък го наричат в Англия, направи сериозна кариера на Острова, сега защитава цветовете на Черноморец Бургас. На въпрос, свързан с Кишишев, към един от хората от пресслужбата на Чарлтън, очите на нашия събеседник грейват, както и усмивката на лицето му. „Помните ли един българин...” и още преди да е довършено изречението, той отсича: „Да, Кишишев! Как е той?” Обяснаваме му, че играе в един отбор, който се намира в един наш морски град, а човекът още по-усмихнат отговаря: „Да, знам го този град. Той се намира на морето, а там е и Каварна. Моят син миналата година ходи там на море, съчетан с някакъв музикален фестивал”, явно визирайки „Каварна Рок Фест”.
Да, светът е малък, а футболът е велик! Велик е в Англия, където продължават да го боготворят и да му се наслаждават, но лошото е, че България не е далеч само от Острова, а и от най-голямата игра. За съжаление...
ИВО ТОНКОВ (материалът е публикуван в Sport1.bg)
*Заглавието е на FanFace.bg
Букурещ видя на живо испанската фиеста, дала много емоции на феновете
Събота, 12 Май 2012 10:32Ако някой си задава въпроса кое е най-значимото спортно събитие на Балканите за 2012, то безспорно отговорът е един: финалът на Лига Европа в Букурещ. Годината още не е преполовена, но със сигурност до край на 12-ия лист от календара няма да има нещо подобно. Преди самия сблъсък хиляди бяха тези, които имаха желание да посетят сблъсъка Атлетико Мадрид – Атлетик Билбао, но имаше и такива, които предвещаваха “тъп” финал. Чудя се на такива хора как могат да определят даден мач като еди-какъв си без дори да е изиграна от него и минута?!
Един финал си е винаги впечатляващ, независимо кои са отборите, които играят, независимо какъв е трофеят. Един финал си заслужава да го гледаш на живо, пък ако ще да е и “Горна баня” – “Княжево” за Купата на центъра! Кощунствено е да си на толкова близко разстояние и да не посетиш Букурещ, да не усетиш атмосферата на събитие от такъв ранг.
Северните ни съседи се бяха подготвили подобаващо – празнично настроение, плакати на всички възлови кръстовища, на различни места в Малкия Париж организирани фен-зони за гостите от Испания, специални автобуси, които да превозят иберийците до стадиона, а и всяка спирка на метрото беше с името на футболист на един от двата отбора. Предпоставка за един истински празник.
Предпоставка бяха и сблъсъците между двете агитки, а това бе причината местната полиция да вземе необходимите мерки. Все пак омразата между столицата и баските е голяма, а това се забеляза и малко преди началото на мача, тъй като пред централния сектор на стадиона фенове на двата отбора се сбиха, засегнати на чест. Испанците не се посвениха да влязат и в ръкопашна схватка с органите на реда, но конфлктът бе потушен своевременно без да има задържани, ранени или нещо подобно.
Атлетико Мадрид спечели по категоричен начин с 3:0, но това не попречи на феновете на Атлетик Билбао да аплодират победителите при награждававето. Същото направиха за подгласниците и привържениците на дюшекчиите – нещо, което трудно ще видим у нас. Всъщност, трудно ще видим в България скоро и такъв финал. Е, имаме черна борса, която около стадиона се вихреше с пълна сила и то на доста “добри” цени. Важното е друго – че новият национален стадион на Румъния се напълни до краен предел (малко над 52 000 зрители), а непредубедените фенове видяха хубава игра и голове. Щеше да е хубаво и Атлетик Билбао да вкара поне едно попадение, за да се види и тяхната публика в “Одата на радостта”, но не се получи. Тимът на Атлетико Мадрид бе направил така, че да обезличи основните фигури на баските – Фернандо Йоренте и Икер Мунаин, а в същото време Диего и головата машина Радамел Фалкао имаха поле за изява и заслужено попаднаха под светлината на прожекторите. Колумбиецът Фалкао вкара два от трите гола и бе избран за Играч на мача, но със сигурност бразилецът Диего също заслужаваше това признание.
Билбао заслужи адмирациите на всички на стадиона, тъй като по пътя си до финала играчите на Марсело Биелса се подиграха с Манчестър Юнайтед и Шалке, което говори достатъчно за класата на тима. Баските са като светлина в тунела на комерсиалния футбол и показаха, че понякога нещата стават и само с местни кадри и не е нужно да се прахосват милиони за чуждестранни звезди. Феновете на Билбао няма за какво да тъжат, все още сезонът на за баските не е приключил, тъй като те ще имат още едно приключение - финалът за Купата на Краля срещу Барселона.
Да гледаш на живо Радамел Фалкао, Диего, Диего Годин, Адриан Лопес, Хуанфран, Фернандо Йоренте, Мунаин, Сусаета, Хави Мартинес, както и надиграването между опитния треньор Марсело Биелса и вървящият по неговите стъпки Диего Симеоне, никак не е малко. Тръпка си е, която никой не може да ти я отнеме!
ИВО ТОНКОВ, Sport1.bg
(Букурещ - София)
Феновете на Дуисбург и Херта се обединиха: Ние мразим ГФС, а Спорт1 е лайнян!
Петък, 05 Октомври 2012 21:24Последният двубой от 8-ия кръг на Втора Бундеслига между Дуисбург и Херта завърши 2:2, но не това бе важното в срещата. Само преди дни, миналия уикенд, феновете на Динамо Загреб и Хайдук Сплит - кръвни врагове, се обединиха срещу корупцията в хърватския футбол, както и срещу президента на столичани Здравко Мамич. Сега същото сториха и двата германски тима, но не срещу корупция, а срещу отношението срещу тях.
Те се възпротивиха на забраната за използването на барабани в агитките, както и на мегафони, с които да се дава тон за песен. От този сезон Германският футболен съюз наложи строги забрани на местните фенове, които не са доволни от този факт.
Също така, ГФС не разрешава и използването на пироефекти, придаващи още колорит на футболните срещи. Глобите, които се налагат, както на отделни фенове, така и на самите клубове, са наистина големи.
Традационния плакат: „Давай винаги най-доброто от себе си” в агитката на Дуисбург, този път бе гарниран и с: „Ние не обичаме ГФС” (Германския футболен съюз).
Наред с мирния протест близо 11 000 фенове на зебрите не спряха да подкрепят отбора по време на мача с Херта (на трибуните имаше общо 12 117 зрители, като около 1 000 бяха от столицата). Добрата акустика, шаловете и знамената на „Шауинзланд-Райзен Арена” допринесоха за атмосферата и празника.
Преди началото на срещата целият стадион стана на крак с вдигнати шалове в ръце, за да изпее химна на Дуисбург.
В сектора на гостите от Берлин също беше горещо, а феновете на Старата госпожа бяха още по-крайни. Те издигнаха: „500 пъти продадохте феновете – лайнян Спорт1”. С този транспарант те визираха медията, наследник на телевизионния канал DSF, която застана на страната на ГФС, а не бе в услуга на феновете.
Привържениците на Херта бяха наистина добра публика, подкрепяйки своите от първата до последната минута. Преди и след мача фенове на двата отбора вървяха рамо до рамо, а проблеми липсваха – нещо нормално за тези географски ширини. За разлика от Балканите, където винаги е горещо и напрегнато.
Ретро:
Атаките срещу германските фенове не са от този сезон. След като през миналия няколко привърженици на Хановер 96 и Майнц бяха солено глобени за използване на пироефекти, а Фортуна Дюселдорф пострада заради нахлуванията и празненствата на терена на своите запалянковци в плейофа за място в първа Бундеслига срещу Херта, не останаха незасегнати и ултрасите на Борусия Дортмунд.
През август 2011 година шампионите гостуваха на една от приятните изненади в последните сезони - Хофенхайм. Тогава агитката на Дортмунд бе заглушавана с т. нар. "акустична атака" - високочестотен шум, който пречеше на привържениците на Борусия да пеят своите песни.
Е, тази атака тогава не дойде от страна на ГФС, а от служител на Хофенхайм, който в последствие си призна, че на совя глава е донесъл и монтирал уредбата под знамената на дортмундци и при всеки техен опит да запеят, той ги е заглушавал с дразнещия звук.
От страна на феновете на Борусия Дортмунд бе подадено оплакване в полицията и стартира разследване. От страна на Хофенхайм се извиниха на всички привърженици на Дортмунд.
ИВО ТОНКОВ, специално за FanFace.bg
Dead men Schalking - дори и смъртта не може да ги раздели
Петък, 16 Ноември 2012 16:36Футболът е велико нещо, голяма магия, страст и лудост! Доказаха го феновете на Шалке, които не искат да се разделят с отбора, дори и когато умрат. Те вярват, че и душата им да излети, ще могат да са близо до Кралскосините и да ги подкрепят.
В средата на декември предстои да бъде завършено гробището за феновете на германския Шалке. То ще се намира в непосредствена близост до стадиона на клуба - "Фелтинс Арена", на 1.2 км.
Самото гробище ще представлява своеобразно футболно игрище - трева, футболни врати, а на мястото на седалки, ще има надгробни плочи.
След като от доста време привържениците на тима от Гелзенкирхен имат възможност да се венчаят на "Фелтинс Арена" или пък да кръстят своето новородено дете, сега ще получат и възможността последният им земен път да бъде на стадиона - там, където е минала част от живота им.
"Един живот, синьо-бял за цял живот!", е девизът на феновете на Шалке.
Шефът на отдел "Връзки с обществеността" на Кралскосините - Соня Бергер, сподели, че до този момент в Европа няма нещо подобно, което да се сравни с гробището на Шалке.
Всичко става с предварително записване и феновете могат да си предплатят тази услуга - погребение в клубното гробище. 100-тина вече успяха да сторят това - след края на земния си път да бъдат част от зеления правоъгълник с двете футболни врати. Цветята, които ще бъдат засадени, ще изобразяват емблемата на Шалке.
Капацитетът му е ограничен, тъй като гробището разполага с 1904 парцела - цифрата символизира годината на основаване на клуба. Цената на този вид услуга е 6 639 евро, която включва 25-годишна поддръжка. Иначе само срещу 1000 евро и 100 евро на година за поддръжка, привържениците могат да резервират място в "Schalke Fan Field".
В рамките на града е значително по-голямото като размери гробище "Бекхаузен-Щум", но някои семейсва вече искат тленните останки на техните предци да бъдат прехвърлени в клубното гробище.
По обяснеми причина гроб номер 04 (годината на основаване на Шалке - 1904) вече е "ангажиран", както и номер 215 - датата (21 май - 21/5), на която Шалке спечели вече несъществуващата Купа на УЕФА през 1997 година. Те са предплатени от Ролф Ройек - председател на фенската Асоциация на Шалке. "Моят живот е Шалке и един ден искам да бъда погреман тук, до моите приятели, гледайки към стадиона завинаги. Какво повече мога да искам от живота?", заявява Ройек.
"За нормалните хора това е лудост, но не и за мен. Аз подкрепям Шалке от повече от 26 години и бих искал да продължа да доказвам своята лоюлност към клуба и след смъртта. Шалке е част от културата на Гелзенкирхен. Шалке е велик клуб, който обичам и смятам,, че идеята е наистина чудесна", споделя Артур Горе, който е само на 34 години. - "Без Шалке нищо не би било същото, градът живее с този отбор", допълва той.
"Един от моите женени приятели иска да си закупи парцел в гробището. Мисля, че съпругата му ще го разбере, тъй като когато тя се е омъжила за него, е била наясно, че сключва брак с... Шалке! Мачове у дома, пътувания в други градове, това наистини изисква много време и ако тя не влезе в положението на моя приятел, то бракът им може и да не просъществува дълго", казва още Горе.
39-годишният фен на Шалке - Ендер Улупинар (той винаги е мечтал да бъде футболист на Кралскосините), чиято съпруга е в този вид бизнес и има такъв вид павилион в западната част на Гелзенкирхен, твърди, че много от феновете търсят артикули на тима - флагчета, свещи, снимки на отбора, цветя и т.н., с които са украсили немалка част от надгробните паметници на градското гробище.
Според много от хората това не е христянско - да си предплащаш или един вид да капарираш гроб приживе, но на повечето тази идея се харесва и я приветстват.
Пенсионираният пастор и фен на Шалке - Ханс-Йоахим Дом, признава, че от доста години насам е имал молби от много привърженици на тима, за да им уреди място в гробницата.
Шалке не е първият футболен отбор, който разполага със свое клубно гробище. През 2006 година аржентинският Бока Хуниорс направи гробище с 3 000 парцела, а германския Хамбургер последва примера на синьо-жълтите през 2008-ма.
Иво Тонков, специално за FanFace.bg
Ели Ваташка: Дойде времето да спрем с безкрайното деление в България!
Петък, 28 Септември 2012 00:02Елена Ваташка е една от малкото дами, чието име се свързва с БФС и в частност с феновете у нас. Тя работи в "Отдел международна дейност и помощни програми", който е създаден отскоро. Ели Ваташка изпълнява и длъжността координатор за феновете, като с това се занимава още от самото й постъпване на работа в БФС през януари 2010г. Наскоро Ваташка претърпя катастрофа на връщане от панахидата в Катуница. Въпреки инцидента и шока, в който се намира още, тя даде специално интервю за FanFace.bg:
- Ели, няма начин да не започнем разговора ни с инцидента и катастрофата, която се случи на магистрала "Тракия" при завръщането ви от панахидата в Катуница. Кратък и ясен въпрос - какво точно се случи?
- Стана тежък пътен инцидент, но докато трае разследването нямам право да разгласявам подробности.
- На много хора ще им е интересно да разкажеш как се озова в БФС и по-точно да се занимаваш с феновете... Странното е, че си жена, а това е сериозна работа, която хората са свикнали да бъде изпълнявана от мъже.
- Преди това съм работила на различни длъжности в "ПФК Левски", най-разнородна административна и организационна работа. През 2009г., когато се случи абсолютно недопустимата история с четиримата футболисти ходили до Москва, вместо да играят в дербито Левски - ЦСКА, си позволих да изразя доста остро своето мнение. Затова длъжността ми към момента "Връзки с обществеността и клубни привърженици" беше закрита. Поканиха ме в БФС и веднага започнах работа. Знам, че много фенове на ЦСКА, или други отбори, ще кажат тя е от Левски, и ние не искаме да имаме нищо общо с нея. Тези, които ме познават, знаят, че съм човек, който може да бъде обективен и безпристрастен. Например, на мача България - Италия група фенове на сините предизвикаха сбиването с Берое.
Старозагорци по никакъв начин не са търсили този сблъсък, бяха си донесли българските трибагреници, едно познато на всички страхотно знаме - "Свобода или смърт"
подкрепяха отбора. Като ги нападнаха, те, естествено, се защитатиха, няма как да стоят така.
- Разкажи малко повече за Конгреса на феновете, който се проведе тази година в Истанбул - с каква цел се организира, кои представители бяха на него, какво се обсъжда на този конгрес, какви решения бяха взети?
- На конгреса на Европейската федерация на феновете (Football Supporters Europe), която съществува от 2008г., и на която аз станах член в началото на 2012г., се обсъждаха много въпроси, които могат да бъдат обобщени в няколко теми:
1. Разбирането на феновете, че ограниченията в съвременния футбол вече станаха прекалено много и пречат на удоволствието и забавлението на самите тях. Затова те се обявяват за върщане на добрите стари правостоящи трибуни, за легализиране на пиротехника, за повече човечност, добронамереност, вежливост и уважение към феновете и срещу тежките репресивни мерки от всякакъв характер.
2. Силно противопоставяне срещу непрекъснато увеличаващата се комерсиализация във футбола - високи цени на билетите, неудобни дни и часове на двубоите, които затрудняват живото гледане на мач, и фаворизирането на телевизиите и рекламодателите, са за сметка на зрителите, и особено за сметка на ултрасите.
3. Констатира се изчерпване на системата на ФИФА и УЕФА за сериозни финансови и дисциплинарни наказания, защото тази система разорява клубовете, но те имат доста ограничено влияние върху поведението на своите фенове, още по-малко влияние имат те върху процеси в обществото, които влияят върху това поведение.
4. Признава се огромната заплаха за футбола от уреждане на мачове, черно тото и други форми на корупция и измама.
- Тази година имаше доста проблеми с българските фенове. От къде идват те и кои са главните виновници - управници, полиция, агитки, държавата?
- Не бих казала, че е имало чак толкова много проблеми. Някои инциденти доста преувеличено се представят в медийното пространство. В Европа има несравнимо по-големи проблеми в някои страни, включително в Англия, Германия, където все ни ги дават за пример. Като се има предвид колко много е спаднала посещаемостта, което е много тревожно, основните проблеми се създават от неуредеци по стадионите, нежеланието на много футболни клубове да обръщат внимание и да уважават повече своите привърженици и неподготвеността на полицията винаги да реагира по най-удачния начин.
- Разполагате ли със статистика със забраните на фенове (обща бройка, по отбори и т.н.)?
- Феновете със забрана са относително малко в България, постоянно има може би около 30 забрани за посещение на мачове за фенове от различни отбори, които постоянно изтичат. Най-точната справка може да даде МВР, което поддържа този регистър. Например в Германия постоянно със забрана са около 10 000 души при 80 милиона население.
- Какво е нивото на българската фенска култура, ако изобщо на този етап може да се говори за такава?
- Разбира се, че в България имаме своя самобитна фенкултура, която е в стила на Южна Европа. Балканите изобщо имат много емоционален и много темпераментен начин на изразяване на емоциите - много пиротехника и впечатляващо гръмогласен и внушителен начин на пеене и скандиране, силна патриотична и социална насоченост на хореографията, изобщо неща, с които българските фенове могат да се гордеят. В много европейски страни това вече го няма и тамошните
фенове ни завиждат, дори това да не се вярва на някои хора
- Би ли взела отношение по някои от последните наистина скандални случаи - Катуница, случката с феновете на ЦСКА в Разград последния кръг (ти беше казала, че можеш да предоставиш и подробна информация и копие от писмо, свързано с едно твоя молба за мач на червените!), случаят с агитката на Левски и публиката на ФК Сараево, както и последвалата глоба за сините от 30 000 евро от УЕФА...
- Убийството на Ангел Петров от с. Катуница отприщи един
справедлив гняв у много български граждани срещу неспособността на властите у нас
да се справят с циганската престъпност. Материалните щети, причинени от разгневени хора, сред които е имало и доста футболни привърженици, бяха израз на гражданско неподчинение и те по никакъв начин не могат да бъдат по-серизни като противообществена проява от бруталното убийство на Ангел. Междувпрочем запалените, напълно незаконни къщи, бяха някакъв вид отмъщение не само заради Ангел, но и заради много други жертви на убийства, кражби, заплахи, причинени от цигани в цялата страна, които са останали през годините без гласност. Беше натрупана огромна вълна от недволство, която се отприщи.
По отношение на мача Лудогорец - ЦСКА от края на миналия сезон, считам, че имаше няколко сериозни проблема. Умерени зрители на ЦСКА не бяха допуснати до местата си в секторите А и В, а билетите бяха късани. Аз съм противник на идеята, че фенове на различни отбори изобщо не могат да гледат мача един до друг, а трябва да бъдат всички в така наречените "клетки". Някои от охранители си позволиха действия, които най-малкото будеха недоумение,
допусна се раняване на фенове на ЦСКА, използаваха се някакви манивели, железни прътове, все абсолютно неприемливи неразрешени неща
МВР извърши проверка по случая с дейстивята на съответната частна охранителна фирма, но за съжаление аз не разполагам с резултатите от тази проверка. От своя страна фенове на ЦСКА също са прекрачили определена граница, хвърляйки бомбички върху зрители на Лудогорец. Това е изключително опасно и тук е моментът да кажа на феновете, че ако искаме да легализираме пиротехиниката, трябва да има общо разбиране на пълно отрицание на бомбичките, хвърлени по пистата или по хора.
За нередностите в Разград миналата година аз направих всичко възможно тези неща да станат достояние и за първи път в БФС беше внесена много прецизно изготвена жалба от фенклуба на ЦСКА.
Наистина имам много приятели сред феновете на Левски, познавам много хора, винаги съм гледала да помогна, с каквото мога. Искам да кажа обаче на феновете, че докато те се карат и се бият за щяло и нещяло, се прилага принципът "разделяй и владей". През 2004г. е приет закона за футболното хулиганство, правени са и много поправки, през 2008г. се криминализира пиротехниката, но никой нито ги е питал, нито се е съобразявал с тяхното мнение по този закон. Често става някакъв скандал с полицията, или с разни организационни неродности от страна клуба-домакин, един път с фенове на Левски, друг път с фенове на ЦСКА, или Ботев Пд. Феновете правят декларация, вдигне се малко шум и нищо, всичко си върви постарому. Ако феновете обаче са солидарни помежду си, и не злорадстват, че някои техни колеги са били третиране по несправедлив начин, този проблем маже да намери разрешение. Днес едни са в неизгодна ситуация, утре същото ще се случи и с друг фен-клуб.
За мача Левски - Сараево се изписаха много неща. От една страна е важно да се каже, че издигането на точно този плакат, беше неуместно, защото в Босна го изтълкуваха като просръбски и оттук дойде голямата истерия. Феновете на Левски, ако са истински патриоти, трябва да се стремят да правят нещата така, че посланията им да са основно пробългарски и никакви други. Те имат опит със забраните на УЕФА и е трябвало да знаят, че ще донесат солена глоба. Ако именно това са целели, би било жалко, защото клубът полага много усилия да се разбира със своите фенове, да се съобразява с тяхното мнение. От друга страна - изобщо не приемам за нормално и цивилизовано заради един плакат в Босна да бъде обявена война на всеки българин, който стъпи на тяхна територия и да бъде заплашван със смърт. Ситуацията малко напомня абсолютната истерия и агресия, която в момента е обхванала мюсюлманския свят заради някакъв глупав филм и някакви карикатури.
- Как би коментирала случая с феновете на Лудогорец в Разград (забраната за внасяне на знамена и гаврата с родния трибагреник) и конфликта им с тамошния полицейски комисар?
- Считам, че в Разград имат намерение да приложат критериите на УЕФА за мач от евротурнири за мачове от нашето първенство, вероятно това е съвместна политика на органите на реда и ръководството на "ПФК Лудогорец". Това значи никаква пиротехника, никакви социални и патриотични послания върху плакатите на феновете и други подобни. Тази политика може да се прилага само в клубове, които от много скоро са в професионалния футбол и фенската им общност е, така да се каже, още млада и приема тези ограничения относително кротко. Ако този тип организация се приложи върху феновете на Левски, ЦСКА, Ботев Пловдив, Локомотив Пловдив, Берое, Локомотив Сф, Миньор и др. ще бъде все едно да се обяви война, защото тези фенове от десетилетия имат свой облик и начин на поведение на стадиона, който не се вписва в тези ограничения. Считам, че състезанията от УЕФА имат друг вид стил на организация, който няма как да се впише в родното първенство и това е нормално, така е и в другите държави. Така, както много от българските стадиони не отговарят на най-високите УЕФА-критерии за инфраструктура, по същата логика няма причина именно ограниченията и цензурата на УЕФА състезанията да ги прилагаме в България. Бих го казала и по друг начин - нека построим първо стадионите, нека първо завишим критериите за лицензиране, нека накараме клубовете да се управляват наистина професионално, пък тогава да налагаме ограничения за зрителите, ако изобщо има нужда.
- Самата ти оприличаваш ли се като футболна фенка? Била ли си някога в агитките и на кой отбор симпатизираш? Във фенските среди се говори, че си от Левски и мнозина те обвиняват, че защитаваш предимно техните интереси...
- Аз вече казах, че съм един обикновен фен и на стадиона обичам да стоя права, нямам нерви да седя, дразнят ме излишно многото проверки, дразни ме полицейщината, недоволствам. Фен съм на Левски, но ми се струва, че
би било много смешно и нелепо да работиш с фенове, да работиш във футболна федерация и да твърдиш, че си неутрален. Не може да си неутрален, ако не си от никой отбор
значи просто не се интересуваш от футбол и си там заради някаква длъжност и заплата. Същевременно обаче аз уважавам феновете като една много особена група в обществото, която много хора и много медии изобщо не познават, и имам респект и симаптия към всички тях, без значение от кой отбор са. Уважавам тяхното
свободомислие, бунтарският им дух, смелостта, с която казват каквото мислят, дори пред висшестоящи
дори когато това може да им причини проблеми. Освен това всички те се интересуват от история, политика, вълнува ги всичко, което става около тях. Тези неща не са много типични за нашето общество, тъкмо обратното - повечето хора за затънали в еснафлък, бездушие и безразличие.
- В България наскоро, през лятото, бе основан нов синдикат, или по-точно сдружение. Какви са неговите цели? То не е първото, или пък последното, защото и преди имаше такива, но се стигаше дотам, че започваха с пресконференции, а след това нищо не се случваше. УЕФА дава пари за такива проекти, а някои запознати твърдят, че тези пари потъват по нечии джобове, най-вече сред определени фенове.
- Това сдружение го основахме седем човека като физически лица. Двама от членовете бяха председатели на фенклубове към момента на учредяване, сега вече не са, но това за нас няма значение. Аз също съм член на сдружението, не защото работя в БФС, а защото вярвам в определени каузи, които сме изразили в нашия устав. И да не работих в БФС, пак бих се занимавала с това, защото виждам смисъл. Вече имаме и няколко нови членове. Такива сдружения, асоциации на фенове, има в много европейски страни. Има, както вече казах и общоевропейска организация на феновете. Дълго време футболът като организация и управление зачиташе интересите на най-различни страни: федерации, футболисти, треньори, рекламодатели, телевизионни компании. Нямаше го обаче най-важния партньор - зрителите, феновете, които се измориха да им налагат всякакви ограничения и правила, да им повишават цените на билетите и от тях да се очаква само позитивно отношение и одобрение. Затова самата централа на УЕФА преди няколко години започна да инициира този диалог с феновете, да налага взаимоотношенията с феновете като един от приоритетите на управлението на един клуб. За съжаление много футболни клубове в България, и в други страни в Европа, не осъзнават колко важни са тези неща.
За нашето сдружение в момента има няколко основни задачи:
- приемане на нашите предложения за изменения и допълнения на т. нар. „Закон за футболното хулиганство”. Искаме този закон да стане един приложим и справедлив закон, който отчита особеностите на средата в България, а не копира механично чужди модели. Мога по-подробно да разкажа за тези неща, но може трябва отделно място само за тази тема;
- искаме феновете за започнат да имат повече уважение един към друг, ако искат и обществото и медиите да ги уважават повече и да постигнат някои неща, които ще са от полза за всички, без значение кой отбор подкрепят;
- искаме нашата дума на обикновени фенове и граждани да се чува в обществото по най-различни въпроси, касаещи спорт, футбол, изгражане на спортна инфраструктура, възпитание на деца, реализация на млади хора. Затова изпратихме и много остро писмо до различни държавни институции по повод опити на разни експерти да редактират Ботев и Левски, и да преправят българската история;
- искаме и да работим за връщане на публиката по стадионите, защото стадионът е мястото да кажеш каквото имаш да споделиш, ако те боли за клуба ти, а не само по форумите в интернет.
- Коя е най-активната публика в България до момента, на кои агитки симпатизираш чисто като отношение към играта, хореографии, подкрепа и пример за подражание?
Не искам на такава база да изказвам мнение, не искам никого да деля на по-малки или по-големи агитки. Мога да кажа, че
се възхищавам на всеотдайността към клуба, дори и в най-трудните моменти, на феновете на Ботев Пд, Локо Пд, Берое
Там няма тези спорове и сръдни, които понякога докарват не повече от 1500 човека на мач на Левски или ЦСКА, което е просто необяснимо, при положение, че София е с население над милион и половина.
Одобряваш ли ръководствата на клубовете да дават пари на агитките, а те в последствие да ги използват за своите нужди - хореографиите, екскурзиите и т.н.? Не стават ли обаче така, че феновете са зависими и до голяма степен платени, както е модерно да се изразяват хората в последно време?
Аз съм от хората, които считат, че клубовете трябва да гледат на взаимоотношенията си с феновете като една инвестиция, която винаги ще се възвърне, за разлика от много рисковата инвестиция в някоя висока заплата на футболист, който се оказва голямо разочарование, или инвестицията в много скъпа кола за старши-треньора, който ще реши да си тръгне един месец, след като е започнал работа. Заради неразумно управление клубовете правят големи разходи, затъват в сериозни задължения, на фона на което парите, дадени за фенове са незначителни. Щом клубът е постигал успехи, щом е имало голяма подкрепа за отбора, значи парите, дадени за екскурзии, хореография са си стрували до стотинка. Ако някой от феновете е злоупотребявал, то е ставало възможно и заради незаитересоваността на самите клубни ръководства, за които е по-лесно да дадат на някого някакви пари и оттам да не се занимават с нищо.
- Как би коментирала смяната на Димитър Ангелов - Дучето, от поста председател на фенклуба на ЦСКА?
- Уважавам самостоятелността и независимостта на фенклубовете на всички отбори да вземат своите решения, да правят промени. Не бих си позволила да коментирам, дори да имам мнение, защото това си е работа на феновете на ЦСКА.
- Как ти се струва новата организация на ЦСКА - "Офанзива", и работите ли съвместно с хора от фракцията?
- Запознах се с едно момче от "Офанзива". Разказах му за това, което правим в сдружението.
Във фенклубовете идват нови поколения хора, с нови идеи, с нови представи
Това е една динамична среда, в която непрекъснато се случват нови неща, раждат се нови лидери и това е част от живота.
- От полиция или от стюарди имат нужда нашите стадиони?
- Има клубове, където имат вече готовност да се охраняват и само със стюарди, някъде още нямат разбиране за това. Ще ви кажа съвсем откровено, че на много места би могло да се работи и само стюарди, имайки предвид колко малко хора има по българските стадиони. Тези стюарди трябва да са добре обучени, да са подходящо подбрани, клубовете трябва много да се срещат с фенове, да разясняват разни неща, а имат утвърдена система на постоянен контакт с хората. Това обаче изисква време и носене на голяма отговорност като обществена дейност. Охрана с полиция им е по-скъпият, но и по-простият вариант - не правиш нищо със своите фенове, просто наемаш полицаи да ги респектират. Считам този подход за неефективен, защото полицията не може да свърши тази работа, която ти не си свършил като ръководител. И оттук идват част от недоразуменията, инцидентите.
- Всеки ли става за стюард? Не е ли странно хора от агитката да пазят своите фенове? Да, те имат респект безспорно, но не трябва ли да са преминали през някакви курсове за футболни стюарди (така се прави в Англия и Германия) и кога ще има такава школа и у нас?
- Няма нищо толкова странно в това стюардът да е твой приятел, фен от агитката. От него по-лесно ще приемеш някои неща, вместо от полицай, а и той ще те разбира по-добре, защото познава психиката на фена. За съжаление това обучение, което съвместно трябваше да реализираме БФС, МВР и Министерство на спорта се забави с цяла една година. Надяваме се, че ще започне да се реализира от януари 2013 като европейски порект. И за това мога да разкажа по-подробно, но по друг повод, когато имаме повече време.
- Наближават две от големите дербита у нас - пловдивското Локомотив - Ботев и ЦСКА - Левски. Не мислиш ли, че доста преди това напрежението се нагнетява и от самите фенове по Интернет, и от медиите, и от полицията, та ексцесиите започват доста преди самите двубои?
- Медиите често използват един и същи клишета "кърваво дерби, кръв ще се лее", които разбира се, трупат агресия. Самите фенове
имат доволно много антагонизъм помежду си, особено в големите противопоставяния Левски - ЦСКА, Локо Пд - Ботев Пд, че е напълно излишно да се помпат
с допълинтелно медийно напрежение. Известно спокойствие могат да внесат самите футболни клубове, ако имат класата да поддържат коректни взаимотношения по организационни въпроси като брой и цени на билети, коректно посрещане на феновете-гости на стадиона, колкото и да е голям залогът на даден мач. Прекомерното присъствие на полицаи също понякога вместо възспиращо има дразнещо въздействие, ако някои мерки по охраната не са прецени добре.
- Кога най-сетне ще се продава бира на родните стадиони? На Запад това е нещо нормално, както и на съседни нам страни, но тук всичко се забранява. Повечето фенове предпочитат да се напият рано преди мача, а след това стават проблемите.
- Забраната за продажба на алкохол е много от отдавна и тя вече не е в съзвучие с модерното разбиране за стадиона като място, на което клубовете се стремят да предолжат повече удобстава и забавления. Исината е, че в момента в много други страни алкохолът също е забранен, продава се само безалкохолна бира. Има места обаче, където си се продава качествена бира и това са много обичани стадиони. Нашето сдружение си е казало мнението, че е много по-добре нещо да се предлага в умерено количество, отколкото да караш хората да изпиват набързо бутилка литър бира. Дали сме и предложение да се завишат промилите за проверка на алкохол на стадиона, защото хората все пак не сядат да карат кола, а отиват да се забавляват.
- Смяташ ли, че след като загина в катастрофа фенът на ЦСКА Младен Кънев - Байо, е възможно потулване на случая? Това вече е често случвано явление в България - да се прикрият виновниците.
- Не познавам човека, Бог да го прости, и не знам нищо за обстоятелствата, при които е починал, извън това, което пише по медиите. Нямам право да коментирам каквото и да било. А дали като граждани вярваме в компетентността и честността на следствието, съда, прокуратурата. Отговорът ми е "НЕ", отдавна не вярваме!
- Доста е оскъдна информацията за задържаните момчета (а и фенове според информациите) в Сандански. Имаше кампании в тяхна подкрепа, че са невинни, от Пирин СС застанаха зад тях, както и националисти от София...
- За четиримата задържани в Сандански нашето сдружение ще излезе с позиция, че предвид чистото съдебно минало, крехката възраст, скромните материални възможности на момчетата и техните семейства, прави впечатление, изключителното строгото и дори безчовечно отношение към тях - те са задържани вече три месеца, едно от момчетата има астма. Ние знаем добре в България, че хора, извършили сериозни престъпления ги задържат максимум 72 часа. Считаме, че
върху тях се упражнява натиск да признаят за престъпление, което не са извършили
Това, че са участвали миналата година в протестите в Благоевград срещу убийството в Катуница, и сега са обвинени за убийството на човек от цигански произход, е много опасно подвеждане на следствието по грешна следа, за да се правят ПР-акции.
- Колко са проблемните елементи в агитките у нас? Следиш ли развитието на нещата със задържаните фенове на някои от водещите клубове у нас - Иван от Локо Пд, Росен Животното от ЦСКА, Любо Младежа от Левски и т.н.
- Следя максимално, доколкото времето ми позволява, новини за фенове и фенклубове. И с времето излизат някои интересни и парадоксални неща, които си струва да бъдат коментирани и анализирани, но медиите често не могат да ги уловят, защото доста клиширано и доста повърхностно пишат за фенове. Например в България почти никой не коментира зашеметяващата новина, че една от най-големите трагедии в футбола, смъртта на 96-те фена на Ливърпул, която е използвана за драстични промени в организацията на стадионите и охраната, се базира на една лъжа и чудовщна политическа манипулация на обществото. Трябва сериозно да се замислим дали и сега определени кръгове не поддържат разни страхове и заблуди поради някакъв свой интерес, политически, икономически.
- Поутихна и случаят с лидера на една от групиворките на Левски "София - Запад" - Антон Калчев. Знаеш ли какво е развитието по този случай? Какво знаеш по случая с друг от лидерите на синята агитка - Любо Младежа?
- Не искам да коментирам неща от частния живот на Антон Калчев и Любомир Костадинов, защото това няма нищо общо с футбола. Познавам ги лично и мога да кажа, че са големи левскари и са помагали много на клуба, който обичат.
Едни от най-добрите идеи за организацията на стадиона са именно на "София Запад"
Който работи с фенове, се интересува най-вече с какво те могат да допринесат за подкрепата на отбора, не можем да се месим в живота на хората и с лека ръка да ги съдим. Специално за Любо, мисля че той сам казва достатъчно в интервюто, което публикувахте. Близо три години той беше следствен без присъда, но както разбирам
не се е пречупил и е отказал да бъде поръчков свидетел
А това значи много, за който разбира за какъв натиск става въпрос. Уверявам ви, че и да влезе в затвора, той няма да загуби уважението на своите приятели и те ще го подкрепят.
- Доколко е вярно твърдението, че в родните агитки наркотиците са доста разпространени и хора с влияние в подземния свят диктуват нещата и пазара на забранени стимуланти и съставки?
- Твърденията, че сред агитките наркотиците са разпространени особено много, е именно от тези популярни мнения, които очернят напълно незаслужено цялата общност на феновете. Аз
за толкова години не чух за някой бар, дискотека, училище, махала или квартал да се говори, че е бъкано с наркотици и наркоразпространители
въпреки че знаем всички за какви ужасяващи места става въпрос. За тези места не се пише по разни причини. Сред феновете със сигурност има и наркозависими, и наркоразпространители, както има и хора с неплатени данъци, пътни нарушения, криминални прояви, по простата причина, че на стадиона се събират много хора, абсолютно всякакви хора. Да се обобщава и да се преувеличава не е коректно, но редовно се прави срещу феновете. Най-вече ми се иска обществото да разбере, че
във фен-средите има невороятно интелигентни, будни и способни момчета и момичета, мъже и жени, които ако имат общи позиции по някои важни въпроси, представляват сериозна обществена сила
Ако феновете само осъзнаят това, биха постигнали много неща в полза на спорта, футбола, възпитанието на децата. Аз, като гражданин, се изморих да гледам как българсикте политици се интересуват от мнението на обществото само преди избори, цели градове и региони в страната са със западнала напълно спортна база, срив в образование и възможности за работа и спорт, деградация на моралните ценности, затова младите хора бягат панически в София или в чужбина. Това ме тревожи, мен и моите колеги, членовете на сдружението на българсикте футболни привърженици, искаме с нещо да променин нещата към по-добро.
Мисля, че дойде времето да спрем с безкрайното деление в България, и да осъзнаем, че на тези, на които ни се работи и които желаем да променинм нещата, и които сме избрали да живеем в България, и я обичаме безкрайно
въпреки че е бедна и много неподредена, ни трябва единение на всички читави хора, за да постигнем промяна. Ето, затова ние се събрахме съмишленици от средите на феновете, в името на спорта, футбола и бъдещето на нашите деца.
ИВО ТОНКОВ, специално за FanFace.bg
Само на стадиона ли са престъпниците?
Вторник, 01 Ноември 2011 20:23Независимо, че Вечното дерби отмина, интересът към него не стихва. Дали Левски е правилно наказан за един мач без публика, дали глобата на ЦСКА е адекватна и дали червените въобще са заслужавали победата, или дали реферът не е изпуснал срещата. Все въпроси, по които всеки един от вас има отговор и мнение. Най-дискутираната тема обаче е това, което се случи след последния съдийски сигнал на Таско Тасков.
За последното издание на ЦСКА - Левски, като за мъртвите - или добро, или нищо. По-добре нищо... Разочароващ двубой, в който по-малко слабият победи. Срещата на "Васил Левски" в петъчния следобед показа за пореден път колко сме далеч от футболните дербита на Балканите, а да не говорим за Европа.
Треньорските драми в червения и синия стан да си ги решават ръководствата, това им е работата.
Боят в сектор Б с полицията. Когато колата се обърне - пътища много. Всеки има своята истина. Полицият обвинява феновете на сините, те пък от своя страна органите на реда. Така леко-полеко колелото на историята се завъртя и се върнахме някъде към края на февруари, когато хората на Цветан Цветанов и Калин Георгиев изгониха целия сектор Г, пълен с червени привърженици, при визитата на "Герена". Тогава отново станахме свидетели на грозни сцени, които няма нужда да припомняме. Мнозина прогнозираха, че това ще се случи на следващото дерби, но с агитката на Левски. Е, стана...
Въпросите са докога и кои ще са следващите? Може би публиката на Локо Пд, на Ботев Пд или пък на столичните Славия и Локо Сф, които открито протестират срещу своите президенти. Нещата започнаха да излизат от контрол, а единственото, което виждаме в последните месеци е едно - дакларации, протести, деклараци, пак протести... Кучетата си лаят, керванът си върви. А отгоре мерки никакви, важното е бой да има. По този начин органите на реда само настройват все повече хората срещу себе си, тъй като вместо да преследват истински големите нарушители, те виждат само престъпници на стадионите.
И накрая, но не на последно място - победителят на трибуните този път бе агитката на Левски, колкото и да не се харесва на някои. Това поне го признаха доста хора. Без да ми се сърди никой, в последните години бяхме свикнали ЦСКА да има по-сплотена, по-изобретателна и по-мощна агитка, но този път нещата бяха различни. В последното дерби сините имаха хореография, синхрон в песните и действаха като едно цяло в сектор Б. Левскарите показаха нагледно защо гостуващите публики винаги са по-готини по време на мач.
ИВО ТОНКОВ, Sport1.bg
Феновете на Германия могат да са спокойни за Евро 2012
Сряда, 23 Ноември 2011 12:47Националният отбор по футбол на Германия оставя една отлична година зад себе си. Тимът доминираше над останалите си противници в евровалификациите, а в контролните си мачове успя да "излъже" един след друг големите си противници. Край на скромността: Германия, заедно с Испания, е фаворит за титлата на Европейското първенство през 2012. С едно изречение – феновете на Бундестима могат да са спокойни, че техният отбор отново е фаворит на голямо първенство, а също така и че момчетата на Йоги Льов ще демонстрират игра, за която мнозина мечтаят.
Цифрите говорят сами за себе си: 13 изиграни мача, 9 победи, само една загуба, при 36 отбелязани гола, т.е. средно по 3 попадения на мач. Националният отбор оставя една изключителна година зад себе си: респектирани, даже будедещи взъхищение в другите големи футболни нации като Италия, Холандия, даже и Бразилия. Това е най-силният отбор на Германия за последните 20 години - и би било почти абсурдно, ако този отбор и този треньор останат без нито едно международно отличие. През 2012 това може да се промени, тъй като избраниците на Льов имат закалката на истински битки и победи в големи турнири.
Отборът доминираше през тази година над световния рекордьор по титли Бразлия, тотално надигра световния вицешампион Холандия, би четвъртия на световното в ЮАР и победителя на Копа Америка - Уругвай, а срещу Италия пропусна да спечели само поради неконцентрирана игра и отчасти глупави грешки. През 2011 немците играха с почти всички големи от футболния небосклон. Липсваха като противници само световният и европейски шампион Испания, както и Аржентина. В крайна сметка никой от тях не се оказа равностоен за класата на Бундестима.
Селекционерът Йоахим Льов лаконично коментира: "Ние работим от години по нашето развитие. Трябваше от година на година да ставаме все по-добри". И станаха… Нещо, от което в България можем само да се поучим и да почнем да градим отбор за бъдещето. Кога ще стане обаче, е друг въпрос.
Някой би могъл и да подхвърли, че това са само приятелски мачове и дуели без стойност, но няма да е прав. При тези двубои срещу големите отбори бяха изиграни пред собствена публика, имаше мотивацията и еуфорията на почти 50 000 зрители зад гърба си във всеки мач. Така е, но когато стане напечено, когато става въпрос за точки за европейското, тогава отбора също се справи чудесно в мачовете си навън. Някъде с късмет (в Австрия), другаде просто с доминираща игра (в Турция).
Постоянството впечатлява силно противника
И в близкото си минало Бундестима е играл силни, дори зрелищни двубои. Имаше ги и при предшественика на Йоги Льов - Юрген Клинсман, имаше ги и под егидата на Руди Фьолер. Това, което обаче по един внушителен начин допълва отбора, е неговото постоянство. Постоянството, с което отборът достига своите постижения. След самбата срещу Бразлия, изглеждаше така, сякаш Маншафта едва ли можеше да подобри това постижение. Последва пороя от голове в домакинския мач срещу Австрия в Гелзенкирхен, превърнал се в нещо като наркотик за играчите и публиката. Последната контрола, това 3:0 срещу старите съперници от Холандия, беше нещо като обобщение на качествата, които междувременно отборът притежава. Това важи както за тактическите му, така и за персонални такива.
"Само като видя кой стои на пейката, ми става готино!", каза холандският треньор, а бразилския селекционер Мано Менезес беше толкова безмълвен след загубата на отбора му в Щутгарт, колкото може би никой треньор на Селесао досега не е бил. Думите му бяха еднозначни: "Бих желал отбора ми през 2014 да достигне това ниво, на което в момента се намират немците!" Кратко, ясно и точно!
Немският колега на Ван Марвийк и Менезес в момента се намира на завидната ситуация, да разполага с безброй алтернативи. Бастиян Швайнщайгер е контузен? Тогава ще играе Тони Кроос. Подолски в незадоволителна форма? Няма проблеми - Марко Ройс е на линия. Миро Клозе не може да играе? Марио Гомес (независимо от критиките към него) ще разпердушини противника. Това че Филип Лам липсва на отбора като капитан срещу Холандия не забеляза почти никой...
За очакванията и надеждите Маншафта загатна на Световното в ЮАР, сега ще трябва да затвърди впечатленията в Полша и Украйна.
Има само два фаворита
И въпреки всичко - в играта на Бундестима има малки пропуски. През 2011 Йоги Льов не постигна кой знае какви подобрения в това отношение. Позицията на десният защитник не е достатъчно добре подсигурена: все още не е ясно дали Жером Боатенг, Бенедикт Хьоведес или Кристиан Треш ще бъдат предпочетени от Йоги Льов през 2012. За съжаление никой от тримата не е оптималното решение.
А за заемането на позицията в централната защита се оказа, че точно с най-опитният от всички - Пер Мертезакер, е свързано в последните месеци с известни рискове. Досега Бундестима можеше да се довери - при всички случаи му остава не повече от половин година време, за да си подобри формата. Неговият 22 годишен съотборник отдясно - Холгер Бадщубер междувременно е с класи пред него. Поне според пресата в Германия.
При огромнота офанзивна мощ на отбора, тези слабости на защитата изглеждат поносими. При играта си в предни позиции отборът е толкова силен, че неговите противници, независимо дали бяха Бразилия или Холандия, въобще не достигнаха дотам, че да поставят под натиск немската защита. На Европейското би могло обаче да се стигне и до такива моменти. Испания е отбор, който умее великолепно да се възползва от тях. Бундестима инкасира 17 гола през тази година. Това не е малко. Никой не може да гарантира, че офанзивната игра ще компенсира евентуалните пропуски в защитата.
След мача с Холандия Йоги Льов започна с презастраховането: “Има още половин година до първенството, всичко е възможно да се случи. На един турнир всичко се свеждало до това топ-формата на отбора да се "консервира" за четири седмици”.
И всичките онези послания, с които се цели да се държат очакванията от Бундестима в определени граници.
Няма нужда от тях. Германия е фаворит за европейското първенство. Единственият конкурент на Испания. Поне към днешна дата и на хартия. Скоро ще видим и отборите в действие на Евро 2012, но сметките ще почнат да се правят, след като жребият бъде изтеглен след малко повече от седмица в Киев.
Иво Тонков, Sport1.bg
Ел Балканико
Понеделник, 28 Ноември 2011 15:14Когато човек иска да гледа и прави нещо различно, винаги намира време и начин. Така е и във футбола – когато искаш да гледаш мач, още повече на живо, пак намираш начин. Когато в България няма подходящи срещи, дори и да не попадат в графата „Дерби”, винаги има нещо, което да ти хване окото. Безспорно едно от големите дербита на Балканите е това между Цървена звезда и Партизан.
Присъствайки за пореден път на среща от такъв ранг и с такъв заряд, се уверих, че всъщност не сме чак толкова далеч от голямата игра. Поредното голямо дерби на Сърбия, 141-во поред, завърши с нова победа на Партизан и то не къде да е, а в храма на Звезда – „Мала Маракана”. Какво имах предвид, че не сме толкова далеч от голямата игра. Мисълта ми беше, че това, което двата най-титулувани отбора на Сърбия предложиха на футболния терен, не бе чак толкова добро като класа, в сравнение с това, което родните ЦСКА и Левски ни предлагат.
Тук обаче има един друг момент – публиката придава още по-голям колорит на един такъв мач, тогава феновете го правят наистина голям и по-специален. Да си в един такъв клокочещ вулкан, какъвто бе „Мала Маракана” в събота вечер, е наистина впечатляващо. Тътенът от трибуните, песните, баклеадите и нажежената атмосфера са наистина нещо великолепно. В такива моменти е трудно човек да се съсредоточи върху едно нещо. Тогава почваш да се чудиш дали да гледаш играта, или това, което се случва на трибуните и пистата около терена.
Отдавна не се сещам да съм гледал на живо български мач, на който да има не 45 хиляди зратели, а поне 35 000... Нещо наистина позабравено. В такива моменти и по време на такива двубои, какъвто бе в събота Звезда – Партизан, се сещаш за великолепните моменти на футбола, насладата от играта и тръпката да си част от нещо такова, наречено не случайно дерби.
В този мач наистина имаше от всичко – напрежение, драма, пропусната дузпа, обрати, агитки, факли, атмосфера... За добро или за лошо, Партизан победи с 2:0, а с успеха Гробарите затвърдиха доманицията си над червено-белите в последните сезони. Шампионите и носители на Купата на Сърбия демонстрираха класата си и доказаха за пореден път, че публиката не е фактор. Публиката може да повлияе върху представянето на някой средностатистически отбор, но не и върху играчите на големите. Звездашите бяха много повече на стадиона, направиха неревоятна атмосфера, подкрепяха своите до последно, но накрая се радваха феновете на Партизан.
Двубоят в Белград доказа, че ако даден футболист попадне в подходяща среда, то той може да играе на високо ниво. Визирам Иван Иванов, който демонстрира добър синхрон със своите съотборници в ариергарда на черно-белите, покриваше добре, стараеше се да изнася топката, когато му се удаваше възможност, включваше се в атака, но най-вече при статичните положения. Този абзац обаче едва ли вълнува голяма част от феновете в България, но пък спокойно новият селекционер Любо Пенев може да го вземе под внимание. Това в кръга на шегата, разбира се. Пенев си знае работата...
След като мачът приключи, мравунякът „Мала Маракана” почва бавно да се изпразва и всеки тръгва по своя път. Гъмжи от полиция, дори в пъти повече, отколкото на ЦСКА – Левски. Униформени има на всяко кръстовище. Няма обаче кавги, няма излишно повишаване на тон между привържениците, въпреки че на по-голямата част им се реве. Това, което прави впечатлени е, че дори и след загуба от големия съперник, феновете посещават фенмагазина на Цървена звезда и си купуват артикули. Тук, в България, когато падне Левски или ЦСКА, настроението е трагичо, което до известна степен е нормално, но едва ли има някой, който да пожелае да влезе в клубния магазин и да си купи нещо с емблемата на тима, и после цял живот да се сеща, че това нещо е от „онзи” злополучен мач.
Търсейки след двубоя някакво подходящо заведение, в което да гледаме някое от дербитата на вечерта след Звезда – Партизан, се натъкваме на възрастен господин, който разхожда кучето си. Като разбра, че сме от България, първият му въпрос бе: „Дошли сте да гледате Звезда, а?”, а в погледа му имаше някакъв особен блясък и може би до известна степен сълзи. Не сме дали индикации, че сме били на дербито, но той попита. Вторият въпрос на дядото бе: „Как е в България, въведоха ли еврото?”
Навсякъде в заведенията вечерта след сръбското дерби, има телевизори, които излъчват Реал – Атлетико, Бенфика – Спортинг и Марсилия – ПСЖ, както и тенис от финалния турнир в Лондон, а на другия ден постоянно се въртят по каналите Манчестър Юнайтед – Нюкасъл, Челси – Уулвс и т.н. Въобще футболна нация!
В Белград не само футболният, а и спортният живот, кипи. В този момент си зададох въпроса ”Как ще ги стигнем?”, както навремето Тодор Колев питаше в едно предаване, но тогава ставаше дума за американците. Независимо, че плавите не се класираха за Евро 2012, мъжкият им волейболен отбор не се представя в момента на ниво, сърбите продължават да постигат резултати и да трупат престиж в други спортове като баскетбола и тениса. А аз си задавам и друг въпрос – колко войни трябва да претърпим и да преживеем, за да стигнем сърбите?
ИВО ТОНКОВ, Sport1.bg
Hashish From Amsterdam
Сряда, 22 Май 2013 23:11Амстердам. Първата асоциация за много хора, когато чуят името на този град, е трева, по-тежки наркотици, леки жени... За меломаните и песента "Hashish From Amsterdam" на Mark Foggo's Skasters. Амстердам е една от любимите дестинации на младите хора от цяла Европа и най-вече на намиращите се наблизо Германия и Белгия.
Е, в средата на май, когато и времето е малко по-готино в Амстердам, има събитие, което си заслужава да се види на живо - финалът на Лига Европа. Съперници бяха Челси и Бенфика. Островен колорит, примесен с латино-иберийски страсти. Близо 50 хил. англичани и португалци бяха дошли в Ниската земя, за да усетят атмосферата на голям финал и пороците, естествено!
Преди всичко обаче феновете имат две основни неща, които да направят - да се придвижат до стадиона и да пият бира, която така или иначе не е толкова евтина, но на англичаните не им пука и не им прави впечатление. Британците са като извадени от калъп - по-възрастните с бирени шкембета, фланелки на Челси и... добро настроение, гарнирано от популярните песни и скандирания за любимия отбор. Чашата с бира в ръка пък е нещо традиционно. Младите наследници са доста по-стройни момчета, които няма търпение да се докажат в такива мачове, а не само на собствена сцена.
Учудващо 95 процента от англичаните имат билети - нещо, което при тях рядко се случва. Те винаги пътуват с отбора си, но тези, които са дръзнали да тръгнат без билет, търсят на място и не им е проблем да отделят стотина паунда за него. Билетите на такъв финал не върват толкова скъпо, колкото на Шампионска лига, примерно. Само големите късметлии имаха щастието да продадат входни талони на печалба, т.е. над номинала. Голяма част бяха принудени да ги дадат на схемата "два за лев", т.е. два билета на половин цена.
В голяма част от местните заведения и пъбове поддръжниците на Челси се отличават и с тематични татуси, а на някои спокойно можеш да им дадеш някоя и друга годинка затвор само за физиономия и белези по лицето. В случая обаче те са кротки и не дават никакви поводи на полицаите да извадят белезниците.
Немалка част от феновете на Челси, дошли в Амстердам, са членове на зловещата и известна не само в Англия групировка Head Hunters. Един от тези членове дори написа преди време книга за членството си във фракцията. Естествено, той също присъства на мача, но избягвайки темата за групировката.
Англичаните нямат проблеми с португалците, нямат просто какво да делят. Все пак иберийците не са нито германци, нито поляци, нито унгарци... Е, няма как да се размине и без прехвърчането на искри. Заяжданията след определено количество алкохол са нещо нормално, особено, когато става дума за футболен мач. В това отношение островитяните са доста по-напред с материала от феновете на Бенфика и не изпитват и капка свян да хвърлят на земята празната си халба в краката на някой с червена фланелка. Естествено, всичко си има граници и португалците не остават по-назад. Полицията обаче е засилила присъствието си навсякъде из града, а органите на реда имат богат опит от доста гостуващи агитки и най-вече на местния Аякс.
Именно членове на VAK410 и F-Side, подкрепени от фенове на белгийския Андерлехт, се опитали да нападнат част от агитката на Челси, но всичко се е разминало само с голямо желание.
За разлика от англичаните португалците са типично латино фенове - много шалове, знамена, шапки, тениски и т.н. Феновете на "орлите" са приятелски настроени, добронамерени, а голма част от тях са дошли със семействата си. Те не търсят конфронтация, а просто искат техният отбор да спечели купата и да счупи прокобата на Бела Гутман. Унгарският треньор, който в началото на 60-те години води Бенфика, поискал тогава увеличение на заплатата, но получил отказ. В яда си той изрекъл клетвата Бенфика никога повече да не спечели голям европейски финал и прокобата продължава да тегне над лисабонския гранд до ден-днешен.
До голяма степен изходът от мача бе предизвестен. Защо ли? Защото португалците бяха нахъсани за победа на всяка цена в първия си голям финал от 23 години насам. Припряността им им изигра лоша шега. Майтапът на съдбата бе наистина зловещ, след като само дни преди финала "орлите" загубиха в 93-та минута визитата си на Порто, с което кръг преди края на португалската Суперлига позволиха на "драконите" да ги изпреварят в подреждането, а в последствие и да спечелят титлата на страната. И този път 93-та минута не бе тяхната.
Даващи всичко от себе си, феновете на Бенфика вярваха и бяха с усмивка на стадион "Амстердам Арена", но след гола на Иванович нещата вече стояха по друг начин. Е, животът продължава, но защо по този начин, нали!
"Синята" част на "Амстердам Арена" пък получи неочакван подарък в края, след като вече се подготвяше за продълженията. Попадението на Бранислав Иванович пък отприщи бента на радостта, а с това и отварянето на чакрите на англичаните за пиене след мача. Със сигурност съдържателите на местните локали и кръчми са останали доволни от настроението на агитката на Челси. Част от публиката на англичаните продължаваше да празнува и на другия ден, макар и вече поизморени.
Не само каналите на Амстердам (там има дори лодки, в които хората си живеят постоянно!), кореспондиращи по един или друг начин с тези във Венеция, а всичките кофишопове и бардаци привличат като магнит иностранците. Освен веселите цигарки, които може човек да изпуши почти навсякъде, на всеки ъгъл дебнат чернокожи продавачи на кокаин, които с въпросителен поглед и интонация задават въпроса: "Кока?"
И британци, и португалци, обаче предпочитат да се разходят из малките улички в центъра, където зад стъклените витрини дами предлагат плътски удоволствия срещу 50-тина евро. Голяма част от работещите там момичета са българки и румънки, а техните работодатели са също балканци.
Абе, въобще идилия!
Иво Тонков, tv7.bg
"Гърнетата" се осраха здраво!
Събота, 17 Март 2012 10:09Напоследък в медийното пространство освен името на Бойко Борисов, трайно се намесва и това на ЦСКА. След вчерашния резил в Симитли, на доста хора трябва да им е светнала вече червената лампичка и да се усетят накъде отиват нещата. На феновете наистина почна да им писва от "Титан", на които отдавна бях писал, че времето на "Армията" им е изтекло. Те обаче са се впили като пиявица в клуба и продължават да смучат и без това малкото останала кръв в тялото на ЦСКА.
Нямам представа, а и не ме интересува, дали мачът в Симитли се игра, дали е бил манипулиран или каквото и да било още, но в едно съм убеден - ЦСКА в момента е трагичен отбор. Няма какво да се търси под вола теле, просто с тези футболисти толкова. Отпадането на червените от турнира за Купата е в тяхна полза, тъй като няма да се резилят на две места. До края на първенството е ясно, че армейците няма да претърпят кой знае какви промени в игрово отношение, което от своя страна означава, че ще доиграват сезона с тези футболисти. Лошото е, че някои от младите, които тъкмо ще посвикнат с титулярната фланелка и ще направят някои добри мачове, ще бъдат изритани след това. Причината? Новата селекция, която ще бъде с още куп чужденци или родни звезди, а местата на младоците ще изстинат много бързо.
Всеки може да отпадне от турнир за националната купа, не е срамно. Срамен е начинът, по който стана това. ЦСКА няма право да отпада по такъв идиотски начин, най-малкото, защото това е... ЦСКА! Които и да излязат на терена срещу скромен отбор, какъвто е Септември Симитли, дори и без треньор да бъдат, те са длъжни да победят. Моите уважения и адрмирации иначе към тима от Симитли, който заслужено продължава напред. Септемврийци вкараха хубави голове, демонстрираха добра игра.
През 1993 година ЦСКА отпадна от Купата от Чирпан. Е, лошо няма. Аз обаче се сещам и за едни доста срамни сезони, в които червените завършваха пети, а имаха нелоши играчи. Натам вървят нещата и сега - т.е. място извън тройката.
Станалото - станало. Лошото е, че собствениците от "Титан" за пореден път доказаха, че не могат да управляват такъв клуб и тотално се компрометираха. Днес бяха обявени цените на билетите за домакински мач с Монтана, който по идиотско стечение на обстоятелствата е в понеделник от 20 часа. 15, 12, 10... Това не са числа от някоя бинго зала, а цените на билетите, които едва ли някой ще плати.
Колко хора ще отидат на стадиона тогава? Дали този въпрос си го задават собствениците? Може би да, ама на тях им е по гот да няма скандирания срещу самите тях, да няма публика, което в случая е жалкото. С всякакви средства те са решени на всичко, за да запазят собствения си комфорт на "Армията", който обаче е към своя край.
Вместо да се засрамят и ръководители, и играчи, и да направят някакъв реверанс към и без това оредяващите трибуни, те определят безумни цени на билетите. До края на сезона домакинските мачове на ЦСКА трябва да се играят при свободен вход и онези, които срамят червената фланелка на терена, да плащат по 10 лева на всеки, който дойде на стадиона. Пък да видим и тогава колко публика ще има, това ще бъде барометърът, но... Не им стиска, това е! И още нещо - нямат и пари.
Преди години феновете на Шалке, а съвсем наскоро и тези на Арсенал, бяха погъделичкани от ръководството на своите клубове - бяха им върнати парите, дадени за билети за мачове, в които артилеристите и кралскосините допуснаха срамни загуби. Така се поднасят извинения, а не като качиш цените двойно! Преди дни пък станахме свидетели как привържениците на Динамо Дрезден се извиниха на своя клуб и ръководните му органи, тъй като източногерманците бяха наказани да не играят пред публика срещу Инголщад. какво направиха феновете на Динамо? Изкупиха над 30 хиляди билета и бяха пак близо до отбора, но извън стадиона. На трибуните бе пусто и имаше само знамена в жълто и черно. Купонът бе отвън - песни, факли, димки и т.н.
Така може и да стане в понеделник вечер в Борисовата градина, само че купонът съвсем няма да се понрави на "Титан"-ите. Пък и крайно време е да разберат, че вече не са желани на "Армията"! Малко ли са им постоянните брожения срещу тях, скандиранията, плакатите...
ИВО ТОНКОВ (коментарът е публикуван в Sport1.bg)
*Заглавието е на FanFace.bg