Ако някой си задава въпроса кое е най-значимото спортно събитие на Балканите за 2012, то безспорно отговорът е един: финалът на Лига Европа в Букурещ. Годината още не е преполовена, но със сигурност до край на 12-ия лист от календара няма да има нещо подобно. Преди самия сблъсък хиляди бяха тези, които имаха желание да посетят сблъсъка Атлетико Мадрид – Атлетик Билбао, но имаше и такива, които предвещаваха “тъп” финал. Чудя се на такива хора как могат да определят даден мач като еди-какъв си без дори да е изиграна от него и минута?! 

Един финал си е винаги впечатляващ, независимо кои са отборите, които играят, независимо какъв е трофеят. Един финал си заслужава да го гледаш на живо, пък ако ще да е и “Горна баня” – “Княжево” за Купата на центъра! Кощунствено е да си на толкова близко разстояние и да не посетиш Букурещ, да не усетиш атмосферата на събитие от такъв ранг.

 

Северните ни съседи се бяха подготвили подобаващо – празнично настроение, плакати на всички възлови кръстовища, на различни места в Малкия Париж организирани фен-зони за гостите от Испания, специални автобуси, които да превозят иберийците до стадиона, а и всяка спирка на метрото беше с името на футболист на един от двата отбора. Предпоставка за един истински празник.

 

Предпоставка бяха и сблъсъците между двете агитки, а това бе причината местната полиция да вземе необходимите мерки. Все пак омразата между столицата и баските е голяма, а това се забеляза и малко преди началото на мача, тъй като пред централния сектор на стадиона фенове на двата отбора се сбиха, засегнати на чест. Испанците не се посвениха да влязат и в ръкопашна схватка с органите на реда, но конфлктът бе потушен своевременно без да има задържани, ранени или нещо подобно.

 

Атлетико Мадрид спечели по категоричен начин с 3:0, но това не попречи на феновете на Атлетик Билбао да аплодират победителите при награждававето. Същото направиха за подгласниците и привържениците на дюшекчиите – нещо, което трудно ще видим у нас. Всъщност, трудно ще видим в България скоро и такъв финал. Е, имаме черна борса, която около стадиона се вихреше с пълна сила и то на доста “добри” цени. Важното е друго – че новият национален стадион на Румъния се напълни до краен предел (малко над 52 000 зрители), а непредубедените фенове видяха хубава игра и голове. Щеше да е хубаво и Атлетик Билбао да вкара поне едно попадение, за да се види и тяхната публика в “Одата на радостта”, но не се получи. Тимът на Атлетико Мадрид бе направил така, че да обезличи основните фигури на баските – Фернандо Йоренте и Икер Мунаин, а в същото време Диего и головата машина Радамел Фалкао имаха поле за изява и заслужено попаднаха под светлината на прожекторите. Колумбиецът Фалкао вкара два от трите гола и бе избран за Играч на мача, но със сигурност бразилецът Диего също заслужаваше това признание.     

 

Билбао заслужи адмирациите на всички на стадиона, тъй като по пътя си до финала играчите на Марсело Биелса се подиграха с Манчестър Юнайтед и Шалке, което говори достатъчно за класата на тима. Баските са като светлина в тунела на комерсиалния футбол и показаха, че понякога нещата стават и само с местни кадри и не е нужно да се прахосват милиони за чуждестранни звезди. Феновете на Билбао няма за какво да тъжат, все още сезонът на за баските не е приключил, тъй като те ще имат още едно приключение - финалът за Купата на Краля срещу Барселона.

 

Да гледаш на живо Радамел Фалкао, Диего, Диего Годин, Адриан Лопес, Хуанфран, Фернандо Йоренте, Мунаин, Сусаета, Хави Мартинес, както и надиграването между опитния треньор Марсело Биелса и вървящият по неговите стъпки Диего Симеоне, никак не е малко. Тръпка си е, която никой не може да ти я отнеме! 

 

ИВО ТОНКОВ, Sport1.bg

(Букурещ - София)