Амстердам. Първата асоциация за много хора, когато чуят името на този град, е трева, по-тежки наркотици, леки жени... За меломаните и песента "Hashish From Amsterdam" на Mark Foggo's Skasters. Амстердам е една от любимите дестинации на младите хора от цяла Европа и най-вече на намиращите се наблизо Германия и Белгия.
Е, в средата на май, когато и времето е малко по-готино в Амстердам, има събитие, което си заслужава да се види на живо - финалът на Лига Европа. Съперници бяха Челси и Бенфика. Островен колорит, примесен с латино-иберийски страсти. Близо 50 хил. англичани и португалци бяха дошли в Ниската земя, за да усетят атмосферата на голям финал и пороците, естествено!
Преди всичко обаче феновете имат две основни неща, които да направят - да се придвижат до стадиона и да пият бира, която така или иначе не е толкова евтина, но на англичаните не им пука и не им прави впечатление. Британците са като извадени от калъп - по-възрастните с бирени шкембета, фланелки на Челси и... добро настроение, гарнирано от популярните песни и скандирания за любимия отбор. Чашата с бира в ръка пък е нещо традиционно. Младите наследници са доста по-стройни момчета, които няма търпение да се докажат в такива мачове, а не само на собствена сцена.
Учудващо 95 процента от англичаните имат билети - нещо, което при тях рядко се случва. Те винаги пътуват с отбора си, но тези, които са дръзнали да тръгнат без билет, търсят на място и не им е проблем да отделят стотина паунда за него. Билетите на такъв финал не върват толкова скъпо, колкото на Шампионска лига, примерно. Само големите късметлии имаха щастието да продадат входни талони на печалба, т.е. над номинала. Голяма част бяха принудени да ги дадат на схемата "два за лев", т.е. два билета на половин цена.
В голяма част от местните заведения и пъбове поддръжниците на Челси се отличават и с тематични татуси, а на някои спокойно можеш да им дадеш някоя и друга годинка затвор само за физиономия и белези по лицето. В случая обаче те са кротки и не дават никакви поводи на полицаите да извадят белезниците.
Немалка част от феновете на Челси, дошли в Амстердам, са членове на зловещата и известна не само в Англия групировка Head Hunters. Един от тези членове дори написа преди време книга за членството си във фракцията. Естествено, той също присъства на мача, но избягвайки темата за групировката.
Англичаните нямат проблеми с португалците, нямат просто какво да делят. Все пак иберийците не са нито германци, нито поляци, нито унгарци... Е, няма как да се размине и без прехвърчането на искри. Заяжданията след определено количество алкохол са нещо нормално, особено, когато става дума за футболен мач. В това отношение островитяните са доста по-напред с материала от феновете на Бенфика и не изпитват и капка свян да хвърлят на земята празната си халба в краката на някой с червена фланелка. Естествено, всичко си има граници и португалците не остават по-назад. Полицията обаче е засилила присъствието си навсякъде из града, а органите на реда имат богат опит от доста гостуващи агитки и най-вече на местния Аякс.
Именно членове на VAK410 и F-Side, подкрепени от фенове на белгийския Андерлехт, се опитали да нападнат част от агитката на Челси, но всичко се е разминало само с голямо желание.
За разлика от англичаните португалците са типично латино фенове - много шалове, знамена, шапки, тениски и т.н. Феновете на "орлите" са приятелски настроени, добронамерени, а голма част от тях са дошли със семействата си. Те не търсят конфронтация, а просто искат техният отбор да спечели купата и да счупи прокобата на Бела Гутман. Унгарският треньор, който в началото на 60-те години води Бенфика, поискал тогава увеличение на заплатата, но получил отказ. В яда си той изрекъл клетвата Бенфика никога повече да не спечели голям европейски финал и прокобата продължава да тегне над лисабонския гранд до ден-днешен.
До голяма степен изходът от мача бе предизвестен. Защо ли? Защото португалците бяха нахъсани за победа на всяка цена в първия си голям финал от 23 години насам. Припряността им им изигра лоша шега. Майтапът на съдбата бе наистина зловещ, след като само дни преди финала "орлите" загубиха в 93-та минута визитата си на Порто, с което кръг преди края на португалската Суперлига позволиха на "драконите" да ги изпреварят в подреждането, а в последствие и да спечелят титлата на страната. И този път 93-та минута не бе тяхната.
Даващи всичко от себе си, феновете на Бенфика вярваха и бяха с усмивка на стадион "Амстердам Арена", но след гола на Иванович нещата вече стояха по друг начин. Е, животът продължава, но защо по този начин, нали!
"Синята" част на "Амстердам Арена" пък получи неочакван подарък в края, след като вече се подготвяше за продълженията. Попадението на Бранислав Иванович пък отприщи бента на радостта, а с това и отварянето на чакрите на англичаните за пиене след мача. Със сигурност съдържателите на местните локали и кръчми са останали доволни от настроението на агитката на Челси. Част от публиката на англичаните продължаваше да празнува и на другия ден, макар и вече поизморени.
Не само каналите на Амстердам (там има дори лодки, в които хората си живеят постоянно!), кореспондиращи по един или друг начин с тези във Венеция, а всичките кофишопове и бардаци привличат като магнит иностранците. Освен веселите цигарки, които може човек да изпуши почти навсякъде, на всеки ъгъл дебнат чернокожи продавачи на кокаин, които с въпросителен поглед и интонация задават въпроса: "Кока?"
И британци, и португалци, обаче предпочитат да се разходят из малките улички в центъра, където зад стъклените витрини дами предлагат плътски удоволствия срещу 50-тина евро. Голяма част от работещите там момичета са българки и румънки, а техните работодатели са също балканци.
Абе, въобще идилия!
Иво Тонков, tv7.bg
