Когато "титаните" смениха Сашо Томов аз бях един от малкото привърженици на ЦСКА, които не изпаднаха в еуфория. Още тогава смятах, че техния управленски капацитет е значително по-малък от този на Лупи, въпреки, че той допусна кражбата на евролиценза през лятото на 2008 г. Затова не бях изненадан от последвалите лоши резултати, включително и от най-големия еврорезил в историята на най-титлувания български тим - отпадането от Мура. Така, че откакто "Титан" е в Борисовата градина аз винаги съм подкрепял идеята за промяна в управлението на ЦСКА.

 

За съжаление, сега, когато червената общност напълно узря за необходимостта от тази промяна, се премина в другата крайност - да се иска моментално изгонване на сегашните собственици, без значение, кой ще ги наследи. За вредите от подобен подход, ще припомня само факта, че господата Димитър Борисов и Иво Иванов взеха властта на "Българска армия" точно, когато се искаше незабавното отстраняване на Александър Томов, без значение, кой ще го наследи.

 

При това след отнемането на лиценза, въпреки проблемите на Лупи, ЦСКА се стремеше с всички сили към първото място и беше спрян само благодарение на няколко куриозни съдийски решения. Опасявам се, че ако бъдат притиснати по същия начин, преди да сдадат собствеността "Титаните", не само ще абдикират от борбата за лидерска позиция в първенството, но има голяма вероятност направо да съсипят ЦСКА, а по този начин и самите себе си.

 

Всъщност най-лошият сценарий може да се предотврати не от друг, а от самите собственици, които преди още да са предали собствеността, трябва незабавно да се оттеглят от управлението. Да си припомним, че единствените две купи по времето на Митко Борисов и Иво Иванов бяха спечелени през пролетта и лятото на 2011 г., когато двамата перничани на практика се бяха оттеглили и бяха оставили почти всичко в ръцете на старши-треньора Милен Радуканов.

 

Сега наставник на тима е Стойчо Младенов специалист със значително повече опит от Милен, който, въпреки управленския хаос, със сигурност има визия за това как да се подобрят нещата в ЦСКА. Разбира се в своята треньорска кариера Стойчо е допускал не една и две грешки, които не е необходимо да бъдат изреждани - достатъчно е само да си припомним последните секунди на мача с Тулуза.

 

Искам обаче да припомня и това, което каза Жозе Моуриньо преди срещата между Левски и Челси в София през есента на 2006 г. Тогава попитаха Жозе дали има спомен от представянето на Мъри Стоилов в Португалия. Отговорът беше: "Не. Но помня големия Стойчо Младенов ". Да. Екзекутора на Ливърпул поддържа отлични отношения със "Специалния" - през 2002 г. и Моуриньо помогна на Стойчо при селекцията на ЦСКА.

 

Освен това Стойчо Младенов се е докоснал и до работата на светила като Ариго Саки и Свен Горан Ериксон. Бил е старши треньор в португалския елит, а много малко български треньори могат да се похвалят, че са ръководили отбор от толкова силно първенство.

 

И така, ако "Титан" се оттегли от управлението на ЦСКА още преди смяната на собствеността, това ще намали напрежението сред феновете, а ако Стойчо Младенов получи повече правомощия - това ще подобри организацията и ще стабилизира отбора. След това стабилният отбор може да бъде поет от стабилен собственик, независимо дали става дума за "Газпром" или за американски инвестиционен фонд. Другото ще бъде повторение на смяната на Сашо Томов с "титаните" или на историята с препоръчания от премиера Лъчезар Цоцорков, който отпусна 100 хиляди лева и спря кранчето.

 

Валентин Василев, Sport1.bg

Червените забравени от всички, да се оправят сами

 

Стана тя, каквато стана. “Газпром” в ЦСКА днес, утре, вдругиден, следващия месец. То бяха обещания, то бяха клетви. Накрая – хоп! “Газпром” в “Левски”! Тия от “Армията” да го духат, с извинение, днес “сините” са на дневен ред. “Левски” е закъсал, грам купа не е виждал от 2009 година. Приятел в нужда се познава. А приятелят не е един, а много. И не какви да са, а важни особи. ЦСКА също е закъсал, даже се е забил здравата в тинята. Ама няма толкова приятели. Не е сред силните на деня. Щом не си, ще чакаш. Днес “Левски” трябва да живее, а ЦСКА – да кучетата го яли...

 

Да се оправят сами. Нали обаче не сте забравили, че тези, които обещаваха, имаха едно важно условие - руският газ ще стопли "Армията", ако там боклукът бъде изчистен. Но той си стои... Разни фантасмагории се чуват напоследък... “Титаните” си осигурили живота в Либия. Оттам пари щели да потекат. Нали грабнаха сметопочистването на Триполи и Бенгази. И от дебелия пай щяло да има голямо процентче и за ЦСКА. 

 

Да вярваме или да не вярваме на ушите си? Ето туй се питат “червените” фенове. Те, завалиите, напоследък само се питат, ама идват едни отговори и те си задават пак същия въпрос: Да вярваме или да не вярваме на ушите си. И така се въртят в гадния и ужасяващ кръг. В омагьосания кръг. Димитър Борисов размаха някакво писмо от УЕФА и успокои “червения” народ. Лицензът на ЦСКА бил спасен. Само че се чува и една друга фантасмагория – че това се отнасяло за този сезон, а какво ще се случи за следващия, щяло да стане ясно напролет.

 

Ха, сега! Шах с пешката!

 

Румен Илиев, БЛИЦ

Нямах намерение да коментирам предпочитанието на Газпром за спонсорство на „Левски”, но се натъкнах на дописника Явор Пиргов в Спортлайн. Оплакването му е озаглавено: „Почему таварищи?”. Стана ми кеф, но и ми домъчня малко – има правда в сълзите на този младеж, симпатизиращ на отбор, който носи името „централний спортивний клуб армии”. Някаква недомислица е да се унижава такъв задунайски маладец.

 

Заради друг, който носи българското „Левски”? При това поставено от българчета, а не по линия на Коминтерна… Как нестьйдна вам, таварищи!

 

Не ми се спори с пирговци, га говци, на новци, диковци…Техен проблем е да се вгледат в календара и да направят разликата във времената. Едниният пример е,  когато бай Тошо отива при Леонид Илич с предложението да им станем 16-а република. И  другият, половин век по-късно, когато пълноправната европейска държава влиза в икономически взаимоотношения  като уважаван партньор.

 

Няма съмнение накъде щеше да завърти работата др. Брежнев – ну, сдавайте  помогим  етат   ребята! .. /?!…/

 

Ами да, те са гордостта на социалистическия спорт. Те са верни и предани, те са рожба на българосъветската дружба…

 

Тук бих могъл повечко да се погавря с автора Пиргов, макар и руският ми толкова да куца.  А той се е опитал да се гаври, доносничейки пред ръководството на Газпром за всички европейски футболни неудачи на тяхното несправедливо избрано протеже.

 

Само се питам – това дописниче толкова ли подценява хората от тази най-прочута световна фирма, считайки, че за „Левски” и цска те са хвърляли жребий в самолета, току снишавайки се над квартал Враждебна.  Без да има с какво да се аргументират.

 

За нас е добре, че имаме противници и зложелатели от калибъра на Явор Пиргов. С писанията си те продължават да държат своите дучета далеч от истината за дереджето на остатъчната петолъчка, и надали “харизмата” им   скоро ще се съвземе. Поне  толкова, че хората, които правят мониторинг в полза на богаташи като Милер, да докладват: надеждни са, минали са  в 21 век…

 

За тях докладът  трябва да съдържа – великики са, най-великите за  всички времена…

 

Това му трябва на Милер и подобни. Хич не ги интересува кой пирго подтичва след тях с лаптопа и подвиква: Андверпен, Беверен, Темпере, Търнава…

 

И, разбира се, и едно яко и мощно КЗЛ – за Милер, Бойко и всички, които не могат да схванат  какво е да си най-великият, изваян в храма на на светлината…

 

Само дето Москва е вече доста  различна,  а  Милер  също  не вярва на сълзи, за разлика от   великодушньй  медведь   Льоня. А за да оглавява такова нещо като Газпром, със сигурност и на петолъчки не вярва…

 

Драгой, dragoi2010.wordpress.com

От официално водените в списъците на Интерпол около 80 хил. нацисти и членове на неофашистки организации близо 50 хил. са... руснаци. Страната, дала десетки милиони жертви в борбата с опасната идеология всъщност е тази, която я поддържа днес жива. Дали е шизофрения да вееш знамената, под които са изклани дядовците ти, си е тяхна, руска работа. Ние си имаме на наша почва подобен пример за психическо разстройство, не ние е необходимо да гледаме чак на изток към Москва, стига ни да се ориентираме леко на изток по „Ботевградско шосе”.

Заклетите фашисти и антикомунисти от „Герена” пак са отворили големите си, ненаситни усти и чакат някоя рубла от Големия брат. Сочат с пръст червените екипи с петолъчната звезда, но трябва да знаят, че едно е да носиш петолъчката на гърдите си, а съвсем друго - дълбоко в доносническото си сърце.

 

Мрънкат как преди осем петилетки някаква УАЗ-ка отвлякла свинарчето от Пловдив да го води на „Армията”, дават инцидента за пример как цялата държавна машина работела в полза на ЦСКА. А какво да кажем днес, когато на официална пресконференция за обявяване на междудържавен енергиен проект се анонсира спонсорството на подуянци? Кой е казионното отроче, за кого фиктивната ни държава е майка-хранителница?

 

Сектор „Г” си го изкара в неделя на Бойко Борисов, но той да беше проблемът, с мед да го мажеш. Просто поредната брънка, този път - дясноцентристка, от огромната верига политблагодетели на „Герена”, преминали през лукановското кремълско-червено, през тъмносиньото на Бъки Бомбата, розовото на розовия функционер на ПЕС до днешното бледожълто.

 

И няма защо тук да търсим световна конспирация, или евтина популистка манипулация. Всяка власт работи с Подуяне, защото Подуяне с готовност работи  с всяка власт. От източния квартал смърди на колаборационизъм и родните пишман-политици логично се насочват натам, защото големите им носове подушват разкрачения контрагент така, както войник в отпуска подушва ученичка от ТОХ-а.

 

Че подуянци са морални проститутки, които продадоха прокламирания си антикомунизъм за рубли, е повече от ясно. Само че не са евтини проститутки, а лапат огромен ресурс, при това наш, държавен. Вярно, не им стига и за точка срещу разградската флотилия, но поне на половината народонаселение никак не му е приятно да служи на каузата на „сините” ментета с името на оня, истинския.
Всички блага текат към коритото на „Сухата река”, защото всеядните тарикати там са готови да продадат всеки идеал за пари. Но, за бога, докога ще има кой да купува?

 

Кольо, Sport1.bg

През последните 43 години футболен клуб Левски и неговите привърженици трябваше да изтърпят много страдания, но те са сладко изпитание, на фона на постоянната интеграция на чужди елементи в синия клуб. Като започнем от партийни функционери на старата тоталитарна система и преминем през всякакви ченгета от ДС, откровени доносници и друга сволач, превзеха през годините отборът създаден през 1914 по коренно различни съображения от момчетата- първостроители.

 

От 12-13 години насам нов катран в чашата е все по засилващото се присъствие на съветското, пардон руското влияние и то с най-смъртоносния ефект – финансовия. Левски София като футболен клуб е бил изначално прозападно ориентиран и отдалечен от орбитата на Съветска Русия. Ясно е кой клуб в България бе създаден по образ и подобие на същия от СССР. Нормално е натам да бъдат насочени и новите руски интереси, които винаги са геостратегически. Руснаците не дават пари пей така да развиват спортът на България. Те го правят изключително и само за да държат позиции в тази, тяхна Задунайска губерния и 16- та република. Така че тука някой да ми прави сравнение с Шалке 04 просто е смешно. Само преди месец европейския съюз отвори процедура точно заради монопола на руския газ!

 

От тази гледна точка цинично е руският гигант „Газпром" да предлага парите си на българския „Левски". Просто двете общности коренно се разминават. Автентичните левскари не изпитват и грам добри чувства към Русия, и не случайно в историята има мачове като Левски срещу Днепър, където много добре публиката показа какво мисли. При все това, че тогава това бе и много опасно. Антисъветските прояви въобще не се толерираха.

 

След руската банката, появата и на „Газпром" на „Герена" отдалечава все повече „Левски" от неговия първообраз и история. И превръща клуба в нещо съвсем различно, от това за което е бил замислен преди 100 години. Патриотите затова са му и дали име „Левски", за да демонстрират независимост и обич към своята родина. Сега руснаците слагат ръка върху името на най-големия български герой, който се е борил за свободна и независима България. На някои това не им прави впечатление, други пък се радват в своята дебилност, но всъщност случващото се е удар в сърцето с ръждив нож.

 

И сериозен размисъл предизвиква фактът, че привържениците на един друг, създаден по тоталитарен замисъл отбор, свободно изразиха онзи ден волята си и аз се питам дали вече е актуален слоганът „И преди, и сега, Левски значи свобода". Лично аз, свободата я съзрях на националния стадион „Васил Левски", но сред привърженици на другия клуб.

 

Жаклин Михайлов

ГОЛЯМОТО ПИКАЕНЕ НА ГАЗ В СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ТОАЛЕТНИТЕ

 

„Заклетите фашисти и антикомунисти от „Герена” пак са отворили големите си, ненаситни усти и чакат някоя рубла от Големия брат. Сочат с пръст червените екипи с петолъчната звезда, но трябва да знаят, че едно е да носиш петолъчката на гърдите си, а съвсем друго – дълбоко в доносническото си сърце.”

 

Това се е отделило от пикочния мехур на популярен автор, който бори лефскарщината, яхнал виртуален велосипед. Срещу левчета. Изразът пък „газ пикае” е някакъв идиом, който обяснява как някой се пука от завист и злоба за нещо си.

 

Близо седмица съпартийците на писача също пикаят газ. Неудържимно, по армейски гордо и ормъстително. А „урологичното възпаление ” се дължи на един правилен бизнесменски избор на чуиждестранен инвеститор. Капиталистическият подход обаче среща пролетарско недоволство – трябвало да се помага на този, който е по-беден, социално слаб и под мониторинг. Това е породило класовата омраза у активист, който е озаглавил своя агитационен материал „Купува ли се фашизъм с рубли”. /На разположение е в сайта Спорт1.бг/

 

Пак там се е възродила се е крилатата мисъл на Милко Балев, според която всички левскари са фашисти. Коeто означава, че i всички цесекари са комунисти. И следва терзанието – на кого повече се полагат московските рубли – на фашистите от Подуене или на комунистите от парка на свободата…

 

Илич в такава обстановка ребром  би  задал въпроса – „Какво да се прави?” Но авторът, завъдил хемороиди от въртене на педалите из бедняшкия североизточен район, е доста по-категоричен от вожда. Ето какви са наблюденията наш Кольо от тези обиколки и как той на въпроса отговаря с въпрос:

 

„Всички блага текат към коритото на „Сухата река”, защото всеядните тарикати там са готови да продадат всеки идеал за пари. Но, за бога, докога ще има кой да купува?”

 

Може да е глупаво, но каво от това?  Когато даден армеец пикае газ, той няма спиране, докато не напълни някоя тръба и да конкурира самия Южен поток.

 

На всеки може да се случи да изпадне в положението на Кольо Колелото, той си е дал под наем червения задник и от сайта ще го използват, както намерят за добре. Лошото е и друго – стига се за самозаблуда и в географския смисъл. Толкова често споменаваното Ботевградско шосе е тъкмо маршрутът, по който са влезли в левскарска София бойците на командира Лазар и агентите на др. Янко. Новите им чепици, винтяги и каскети да не би да са стрували нещо друго, освен пролетарски рубли? В този район рубладжиите са поставили основите   на днешния   московски мутант, когото първо са назовали “Спартак-Чавдар”. Хич бива ли такава неблагодарност към баш подуенските ви дядовци?

 

Голям пропуск за Кольо в днешната „колоездачна обиколка” из виртуала е пропуснатото отбелязване на Световния ден на Тоалетните. Пропуснат е не само един червен запалянковски блян, но също и още   пикане на газ срещу отбора  на всички власти. Онзи, на когото държавата е обзавела два декара писоари из секторите на Гей арена, а в същото време, за четвърт век, е обзавела само две химически тоалетни в помощ  на трийсет и една кратните шампиони.

 

Този Милер поне с това трябваше да се съобрази. И да вземе под крилото на Газпром поне дучетата, които пикаят из храсталаците зад сектора, както дядовците им в подножието на Бузлуджа.

 

Мощната компания можеше да възвърне старата армейска слава за модерни европейски тоалетни, спечелена още на първия полуфинал срещу Интер. Знае се за онзи автобус с вътрешната тоалетна, за която „говедата” даже не са мечтали. Отказ от победа в един европейски финал, и готово. Цяла социалистическа България дава мило и драго да имаме скъпа футболна витрина, но Милко и Добри правилно са преценили, че държавата има нужда и от капиталистически долари, а отборът-витрина – от модерна тоалетна в автобус.

 

Дали оттогава не е плъзнала и приказката, че капиталистическите доларите не миришат, когато са спечелени от продадена национална чест и гордост?

 

Ей такава хубава тема и такъв светъл празник е пропуснал препускащият с велосипед из Подуене.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Пълнят пикочопровода Перник - Сектор Г - Панчарево

 

Всяка армейска капка - удар срещу премиера

 

Един анализ на „газовите” медийни дописки от последния месец е оплодил „мислителите в червено” за доста интересен проект – пълненето на собствена тръба с наименованието „Северен поток” – според нахождението на Сектор Г. Той трябва да започва да се реализира веднага след като влезе в сила спонсорството, застрашаващо националната сигурност на отечеството. Бързо  проучване дава много обнадеждаващи резултати на директора-публицист Георги Илиев – Майкъла- пикаещите харизматична газ срещу бездарното спонсорство са напълно достатъчни да пълнят „северен поток”. До тогава, докато най-великият български футболен отбор не бъдел   върнат на историческото  му  място..

 

/По пъргавите в мисълта сини градски момчета вече са доловили майтапа, но е по-добре да си замълчат и да се даде повечко шанс за мечтите на пикаещите природно гориво…/.

 

За първи път от шейсет и няколко години съществуване, родените от трибуквената  витрина   ще имат възможност сами да направят нещо за себе си. А “пикането на газ”, даже в преносен смисъл,  не се отдава всеки му. Освен да можеш силно да мразиш  /”Левски”/ и още по-силно да мразиш   /лефски/, е нужно и да се самоконтролираш.

 

Пък и само да  пикаеш газ срещу показалите ти кукиш газпромци не е достъчно – важното е горивото, което сам си произвел по “злъчен път”, по -бързо и сигурно да стигне до червената тръба. Според проектантите, това ще може да става по два начина – чрез директно насочване с помощта на „колектори” като Sport1.bg, Sportlain.bg, Prosport.bg и още няколко не толкова строго специализизрани пунктове за природна урина.

 

Особено внимание заслужава информацията, че под строга секретност,  най-после,  се подготвя строителството на  вътрешни тоалетни на харизматичния армейски стадион,а те директно ще бъдат свързани с колектора на „Северен поток”.

 

Приятна изненада ще има и за облекчаващите се от „кремиковския сектор” – там комсомолците от двата враждуващи отряда /дуче и офанзива/но едно и също пикаещи, докато скандират „КЗЛ”, ще могат да разчитат на писоари, а не само на  шубраците.  Те ще са по проекти, откраднати  от „говеждия стадион” преди две десетилетия, но забутани  някъде около алеята на славата…

 

„Северен поток”, който от Перник ще пристигне до  Сектор Г, и ще опаше  Панчарево,  на по-късен етап ще минава през кремиковските общежития. След гара Яна, по посока Правец тръгва пък  ново трасе, а пикочопровода   ще носи името „По стъпките на чавдарци”.

 

Софийските тръби ще се срещнат с тръбите в „Етрополските заменки”, след което ще се проведе поредното тържествено заседание на спасителния комитет „Възраждане”. „Възрожденци” първи ще имат възможност да си изпикаят газта в чисто новите тръби, а говорителят на комитета ГА   ще раздаде на половин цена по две от своите червени библии.

 

Нашите източници уверяват, че в перспектива е помислено и за „армейците”, пикаещи газ в по-дълбоката провинция. Националният фенклуб вече събирал пари за хореография по откриването на пикочопроводите във Враца, Пловдив, Видин, Бургас… Из цялата страна. Ще бъдат организирани и конкурси за най-много изпикана газ, за най-мощно скандиране КЗЛ и ББПП и други екстри.

 

А нима ще пропуснем великолепната инициатива на търговския директор на четирибуквието? Лекоатлет Павлов е замислил да заложи на „простамол УНО” в  полза на по-трудно пикаещите „армейци”. Неговата идея е те просто да бъдат мъже и да подпомогнат максимално любимия отбор, когато простата ги алармира. Лекарствата ще бъдат фактурирани  като капки за нос, а  великият мълчаливец д-р Крайнов ще бъде опростен и доведен в багажник от Цимбика.

 

Фирменият правен екип „Радо и юристите” вече е готов да се съди с фармацевти, здравно министерство, нестандарни лечители…И с всеки, готов да оспори нещо, свързано със забраната за      разделно  облекчаване в  армейската, вместо в държавната газова тръба.

 

Това, което  добровлно и с хъс е изпикано в тези трудни  времена от всеки „армеец”, да бъде вложено в школата, в базите, в бъдещето на  емблемата, призовава директорът-публицист от своята трибуна в „7 дни майкъла”.

 

От своя страна екзекуторът на всички ливерпули по света призовава: всеки ден да се пикае газ, но да сме сигурни, че тя ще се превърне в удар срещу онези, които късат живо месо от снагата ни. Онези, които забравят, кой през 21 век е най-достойно представящият се български футболен отбор на Арабския полуостров…

 

Дааа, мобилизацията в сектор Г-аз е на високо пехотинско ниво. Дано този, който   насади “Левски” на пачи газпромски яйца, по-скоро насади и враговете ни  на нещо толкова предизборно!

 

Инак, очаква се,    родината ни буквално да  бъде опасана от “предизборни пикочопроводи”. А  като знаем всеки от нас по колко “газ “може да изпикае срещу всеки,   ”харизматичната”  армейска  завист може да ни се стори само разплискване  от бебешки гърнета…

 

Драго Драгоев - Драгой, dragoi2010.wordpress.com

Или защо привърженици и псевдожурналисти потриват доволно ръце от абдикирането на Бойко Борисов

 

Левски остава без стадион“, „“Газпром“ се отказа от Левски“! На бас, че заглавия от този род ще ни заливат в следващите дни в родната преса, с оглед оставката на Бойко Борисов!

 

Така де - дайте да си говорим директно! Нивото на журналистика у нас е елементарно и повърхностно, имайки предвид факта, че значителна част от „ексклузивитета“ на новините, е породен от бляновете и мокрите сънища на писачи, сгушени в редакторските кътчета на съответната медия... 

 

Или с прости думи казано - масата, поради една или друга причина, действа на принципа „дай да го напишем, щото така ни се иска, пък нищо, че няма и грам истина в дописката“.

 

На това му се казва манипулиране на общественото мнение – акт, който през годините, се оказа най-лесно осъществим у нас. Защо става така, е съвсем друга тема на разговор...

 

И така, абдикирането на премиера, ще предизвика инфантилни усмивки освен у марионетката на руските служби Сергей Станишев и фурнаджийската лопата Ахмед Доган, също така и у немалка част в по принцип недоволните привърженици на ЦСКА. Убеден съм, че хорът ще бъде допълнен още от обичайните фенове, наричащи себе си журналисти...

 

Защо са доволни ли?! Та нали заради разпоредбите на Бойко, световен гигант, какъвто е „Газпром“, се отказа от ЦСКА, за да пренасочи реките от пари на „Герена“! 

 

Нали с такава информация ни заливат от месеци насам мастити „анализатори“ и „разбирачи“. „Червени“ и бембени, хвърлят се като Матросов на амбразурата, бръщолевят небивалици в ефирно време, в печатни и онлайн издания, как, видите ли, властта е с Левски! 
Удобна теза за плиткоумни създания и „достойни“ журналисти, яростно защитаващи креатурата на политбюро, които така и не зададоха два задължителни въпроса като:

 

1 – Как Бойко Борисов ще заповяда на хора с много по-сериозно влияние от неговото, каквито са шефовете на „Газпром“, НА ВСЯКА ЦЕНА да инвестират в Левски?

 

2 – Сериозно ли е да се смята, че Борисов е стигнал до такива висини в политиката, че да дава индиректно заповед на президента на Русия Владимир Путин – човекът, който командва „Газпром“?

 

Затова, хайде малко по-сериозно, уважаеми колеги от гилдията! Извадете главите от пясъка, разсъждавайте без имплантирания „армейски“ чип, пък после говорете...

 

Защото дори наивниците и „сините“ хейтъри са наясно, че със или без „Газпром“, Левски ще има нов, модерен, с европейски вид стадион. Това са фактите!

 

Другото, метафорично казано, е чиста проба „мастурбация в червено“...

 

Иван Тепавичаров, Livesport.bg

Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

"Ще бъде голямо падение, ако "Георги Аспарухов" бъде прекръстен на "Газпром Арена"! Това е все едно да заличиш историята и символите на клуба", това заяви именитият футболист на Левски от миналото Мишо Вълчев.

 

"Как така ще се сменя името на стадиона?! Според мен, "сините" фенове никога няма да допуснат това да се случи. Ще има голяма съпротива, ако се стигне дотам. Да, вярно е, че живеем в други времена, но винаги има начин да се стигне до компромис. Добре е, че Левски има шанс да бъде спонсориран от такъв гигант, но също така би било добре да заяви ясна позиция по този въпрос. Какво пречи комплексът да се казва "Газпром Арена", а самият стадион да носи името на Гунди?! Това е патронът на Левски, той не е просто футболист. Ако трябва, нека се преведе референдум по този въпрос", каза още отстранилият Щутгарт Вълчев пред Livesport.bg.

 

"За мен има много какво да се подобри организационно в Левски. Не може хората, които са създали и участвали в историята на клуба, да не са в отбора за сметка на хора като Ясен Петров, Георги Гергиев и т.н. Нямам нищо против тях, но нима Гонзо, Кокала, Мъри, Гибона, Наско, Боримиров и т.н. не са по-достойни и по-кадърни?! Тези хора трябва да са в Левски, така както в ЦСКА е Паро Никодимов, Димитър Пенев и други "червени" легенди, с които са свързани най-големите успехи на тима", продължи Вълчев.

 

"Добре е, че Илиан заложи на българска селекцията, защото тези, които бяха привлечени през лятото взимат само пари, а не са по-добри от нашите момчета. Какъв е този Ели?! В България е пълно с футболисти от неговия калибър. Същото се отнася за Прохазка и Марсиньо. От новите имам впечатления от Милен Василев. Бърз е, остър е, но това беше в Миньор. Технически обаче ми се струва малко недодялан", завърши Вълчев.