На мнение съм, че предимно блоговете могат да бъдат гарант за свободно слово в посткомунистическото общество – другото е алъш-вериш и политика. А за сайтовете, които се гечинят от драсканици за футбол пък, това не се оспорва и от самите „надничари” – без да си хванеш солиден „сводник” има да кършиш снага из виртуала, докато не клекнеш и пред най-долния клиент от дъното на таблицата...

 

В този смисъл да вдигнем палче за редакции като тази на „7 дни спорт” – там са съвсем наясно къде зимуват „майкълите” и си поддържат кампании, които после дават заглавия и „папу” на десетки несретници из мрежата. Хвърлят я на възможно най-плиткото във футболния батак, а там боклукчийската собственост е най-личната. И нон стоп се търсят подходящи хора, които да върнат московското съкращение на „историческото му място” място. Макар че то и сметището край Суходол вече е историческо.

 

Висажиите обаче отново доказаха, че са класа при рязането на гущеровата опашка – този път дойде ред да замъглят работата с един от най-големите мераклии за историческо признание.На Майкъла не му се признава онова, което е вкарало съотборниците му във „военното гробище на щата Небраска”, както един автор е оприличил полегналите петолъчки в „алеята на славата”. Набеждават го заради стила „боц”, който настървено практикуваше с червената фанелка. Но такива пък са двойно по амбицирани да ползват „боца” и като стил на администриране.

 

Да видим как се изявява избраникът на боклукчийските крале досега. Има ли си трайни идеи към които да се движи тихо и упорито...

 

Има – приказки, приказки, приказки! В тях, разбира се, „на боца” му най-често попада вечният противник, и в този стил на клубно ръководене, Жорко от Иваняне си е един стопроцентов Стойчо от село Плоски.

 

Пак ви съветвам да отворите понеделнияшият бюлетин „7 дми майкалиада”, който е захранил чирашката журналистика с дописки и загалвия за подвизите на чорбара за седмици напред. Там ще прочете и за съдийския комфорт на противника, и за големия червен потенциал, препоръки и характеристики от такива свежи футболни деятели като Валентин Михов. Също и предупреждения към въображаеми врагове и

 

Онова, което „египетският специалист” ал Стойчо привнесе като арабска пролет в нашия футбол – решаване на клубните проблеми чрез прехвърлянето им при противника, се оказва голямата надежда за успех и за назначения да доиз реже мутренската опашка на боклукчийската собственост.

 

ЗА ЛЕВСКАРИТЕ, А И ЗА ДРУГИТЕ КЛУБНИ НАЧАЛНИЦИ, КОИТО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ КАТО МЪЛЧАЛИВО ОРГАНИЗИРАТ, СТРОЯТ И СЕ ДВИЖАТ КРАЧКА ПО КРАЧКА, ЩЕ БЪДАТ ВСЕ ПАК ОЦЕНЕНИ НЯКОЙ ДЕН, ПРИМЕРЪТ НА „ВДОВИЦИТЕ ОТ ПАРКА НА СВОБОДАТА” Е ОБЕЗКУРАЖИТЕЛЕН. ЧЕ ТЕ С ДВЕ ИЗЛИЗАНИЯ НА СЕДМИЦАТА И С ОСЕМ СТРАНИЦИ ПРИ ЮЛИ МОСКОВ ПОСТИГАТ ТОЛКОВА, КОЛКОТО „ДРУГИ СТРАНИ И НАРОДИ” НЕ МОГАТ ЗА ПЕТИЛЕТКА.

 

НАПРАВО СМЕШНА И ЖАЛКА РАБОТА – ЦЕЛИЯТ НИ ФУТБОЛ ПАК СЕ ЗАВЪРТЯ ОКОЛО ПОРЕДНИТЕ ГРЪМОГЛАСНИ ТОМОВЦИ, ДУЦЕТА, ДУЧЕТА , ГРАДЕВЦИ, ГЪРНЕТА ...ОКОЛО ЕДИН СПОРТЕН КЛУБ, СЪЗДАДЕН САМО И ЕДНИСТВЕНО ДА СЪЩЕСТВУВА ПОД НЯКАКВИ СТРОГИ КОМАНДИ - ОТ ФУРАЖКИ И ПЕТОЛЪЧКИ.

 

ПОВЕДЕНИЕТО НА МАЙКЪЛА И СТОЙЧО НАИСТИНА МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖА ЗАРАЗИТЕЛНО И ЗА ДРУГИ КЛУБНИ НАЧАЛНИЦИ, ТЕ ДА НЕ СА ПО-НЕКАДЪРНИ И БЕДНИ, ДА НЕ МОГАТ ДА СИ ОПРАВЯТ ВЪТРЕШНИТЕ ПРОБЛЕМИ С ПЛАЧ И СТЕНАНИЯ. КАК ПОНЕ ЕДНА МЕДИЯ НЕ ИМ НАТРИ НОСА ЗА ТЕЗИ БАЗИ И ВЪОБРАЖАЕМИ НАЕМИ – ШЕЙСЕТ ГОДИНИ ДА СТОПАНИСВАШ НЕЩО, БЕЗ ДА ЗАБИЕШ ЕДИН ПИРОН. КОМПЛЕКСЪТ ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ БЕШЕ УЗУРПИРАН ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА ПЪРВИ СТОЛИЧЕН РАЙОН, ДЕБЕЛОГЪЗИТЕ ПОЛКОВНИЦИ ПОЛЗВАХА БАСЕЙНИТЕ И КОРТОВЕТЕ, ПОСЛЕ ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА ИМ ПРАВИ ИГРИЩА ЗА ШКОЛАТА...

 

НЕ ЗНАМ, ТЕМАТА Е ДОСТЪПНА ЗА ВСЕКИ, НО ЛИЧНО АЗ НЕ БИХ ИСКАЛ ИВО ТОНЕВ И ИЛИАН ИЛИЕВ ПО НИАКЪВ НАЧИН ДА ПРИЛИЧАТ СПОМЕНАТИТЕ ДВАМА ПЛАЧЛИВИ ИНТРИГАНТИ.

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com