СТАР КОМУНИСТ НАСТОЯВА ДА ВЪРНАТ БЛЯСЪКА НА ВИТРИНАТА

 

ОТ ДВАЙСЕТ ГОДИНИ “ГОЛЕМИ ЦЕСЕКАРИ” СЕ ЦЕЛЯТ В БАЗИ НА “МАРКАТА”, ВЪВ ВЪРТЕНЕТО НА “ПЕРАЛНЯТА”, А НЕ В  НОВО БЛЯСКАВО БЪДЕЩЕ НА СОЦ-ВИТРИНАТА

 

„България пропадна в олимпийската бездна точно 60 години назад и се свлече до острови и архипелази, непознати за днешните неграмотни поколения. Причините са много, но на никого ли не прави впечатление, че този срив тръгна откакто „сините боклуци” от С(Дс) разрушиха държавната спортна индустрия след 10 ноември 89-та? А първата цел на пъкленото им дело беше да ликвидират най-мощното дружество – ЦСКА (София)”.

 

Така пише един от  неволните сътрудници на блога на Драгой – журналистът Георги Атанасов. Този път го четем  в статия, , в която той настоява държавата да върне блясъкът на спортен клуб цска, който бе витрина на социалистическият възход в спорта. Признавам, че без размислите на този стар и уважаван комунист трудно попадам на интересни теми.А кое, всъщност, е инетересното в тези размисли…Първо, че боклуците от „червени”, са станали „сини”, и второ – че след 10 ноември не мастити котараци-номенклатурчици са се разпореждали със съдбата   марката на военния клуб цска, а не  някакви мишоци-маргинали от калибъра на Венци Коня, агент Николай, Бъки Валяка…

 

Но нека да видим някои факти – на 5 януари 1994 година в София бе разстрелян първият „демократичен” ръководител на   спортен клуб у нас. Това е доцент полковник Цветан Цветанов, президент на СК ЦСКА. Доцентът по право бе убит заради интереси към спортната база на четвърти километър,част от която   вече започнал да си присвоява.

 

Така се сложи началото на едни престрелки на мастити цесекари, сред които нито един „подуенски син боклук” – Илия Павлов, Димитър Джамов, Манол Велев…Все  свързани с интереси към „витрината” и нейните бази. Нищо  общо със загубения блясък на олимпийски медали и рекорди, за които страда в статията си ГА. Позорно, но какво да се прави – в основата на погазване на „ярките комунистически добродетели” стояха все червени баровци, но занемаряването  на  построеното от държавата сега се вменява във вина на “сините боклуци”.

 

Особено горко се реве за базата на четвърти километър. Но нека голобрадите читатели знаят, че тази база беше „цивилна собственост” на ДСО „Червено знаме” , и там се спортуваше по пет-шест дисциплини с масово участие на граждани от първи ленински район. Особено привлекателно тук стана, след като бе построен басейн – за тренировки на плувците и в определено време къпалня за гражданите. Кортовете за тенис и футболното игрище също се ползваха   като  достъпна придобивка.

 

На оформящият се хубав спортен комплекс, обаче,  специално  внимание обърнаха висши офицери от МНО, които населяваха жилищни блокове в района. Те си ползваха придобивките, но друго е да си някакъв по-вътрешен покрай министервството.

 

По него време живеех недалеч от зала Универсиада и често съм поритвал на „Червено знаме” / там тренираше и Тони Кръстев, считан по-късно за първия юноша на армейците, тук, според районирането, се водеше и “родното  гнрздо” на Сашо Костов и Никола Цанев/. Наясно съм  кога и защо стана превземането  на териториалната спортна организация, за да се присъедини , без капка логика , към ЦДНА –  ведомствени   спортен клуб на МНО.

 

Лека-полека и кортовете и басейна на ЦСКА „Червено знаме” станаха трудно достъпни за гражданите, а офицерите спортуваха там благодарение на служебни карти. По него време за юношеска футболна школа на цска минаваше школата за високо спортно майсторство „Чавдар”, където привличаха донаборници от цялата страна. Не им трябваха други момчета. Доста по-късно върху сгурията започнаха да тренират и деца от  школата.

 

Доцент покловник Цветанов, председател на спортен клуб цска, пак повтарям, е имал точно разработен план как   след 10. 11. 1989 г. да приватизира апетитната база и да я превърне в нещо много печелившо. /Нещо като това, което се вижда на снимката от днешно време/.

 

Завистниците-конкуренти  го застреляха, но  не само заради тази площадка, /върху която сега е зала Армеец/, а и заради също тъй обсебеният от висшето офицерство обект в курорта Панчарево. Там, ако не бе дошъл 10 ноември, сега навярно щеше да има ефектна зона за спорт и развлечение за военния елит.

 

Мога да спомена имената и на още деятели от офицерския клуб, с принос за бързия упадък на някои спортове при раздържавяването на армейския клуб. Но между тях няма да са омразните на ГА подуенски агенти. Напротив – Бакърджиевци, Венцита, Николаевци и пр. дребни риби, с които гуруту днес си пълни пасквлите, изглеждаха като паднали от небето – освен да крещят по площадите „червени боклуци” и „За да има мир – БКП в Сибир”, с друго не можеха да се противопоставят на врелите и кипели червени кадри. Червените  куфарчета  отиваха  при други, които  са могли да запазят и силата на червения клуб, с неговите безброй шампиони, но защо не са пожелали, за това “Подуене” не е длъжно да отговаря.

 

Полковник Митьо Гестапото, началник на шесто управление, а после заместник на Мултигруп и в управата на цска, е гледал на тези сини несретници като бели опитни мишки. Само Стефан Софиянски успя да се нареди както трябва на богатата маса на прехода  а на “Левскси” да помогне с  един дългосрочен договор за ползване на Герена без наем. Срещу  този  кметски компромис  на стадиона са вложени токлкова пари за подобрения, колкото в парка на свободата няма да вложат в близките десетина години.

 

Повтарям все заради ГА, за да смени малко плочата със „сините боклуци”. Ако пък много му се ще да я върти, нека се ограничи с Чорни и Батков, но те с какво са спрели олимписйкия принос на червените харизми.

 

Инак е неприятно за цялата нация, че спортната машина на НРБ -  за каквато  минаваше цска, толкова рязко се запъти към нафталина. Но то се случи  по подобие на „страховитата машина ГДР”. Помните ли – след СССР, в класациите беше германската демократична република, а чак някъде след България и Куба идваше германската федерална република.

 

За по-образно ще кажа, че сред лекоатлетките на ГФР нямаше мустакати и брадати момичета, докато отсам берлинската стена съперничките им често изглеждаха странно.

 

И ние имахме много такива странно обрасли атлетки,  някои от тежкоатлетите ни изглеждаха като  фотороботи,   но не това е основното. Просто нямаше как да не отпадне   един изкуствен  спортен  модел, след като политическия строй  той фалира и икономически.  Как да продължиш да го поддържаш само в спорта?

 

Георги Атанасов ни припомня и с какви „червени ангели” се  гордееше преди време армейският баскетбол. Добре, но цялата спортна продукция на този по съветски създаден клуб е с такива темели. Когато се появи   някакъв мошеник на име Емил Коен – появи се и изкуствен отбор  на  „ангели и ангелки”. Убият ли го, или той се самоубие, „баскетболните ангели” излитат след неидефицирания му дух и крайно съмнителната му личност.

 

Най-много този окултизъм  да заживе в някоя бъдеща червена библия…

 

Инак и аз съм се вълнувал – препълнена зала, химна на Данчето, плачат от радост червени сърца милиони, плачи с тях държавния глава, спортната министърка… Двамата се целуват, също целуват и афериста Емил Коен, благодарят му управниците за възродения военен баскетбол. За да почетат след година  благодетеля с една малка импровизирана синегога  в сектора на дучетата.

 

Добре, но след като приключи  всичко, защо приключи и с армейския баскетбол като цяло, нали  клубът бил велик, този спорт там бил  на върховна почит...Ами позната работа,   започват да се ослушват за някой друг.  Да не вземат сами да се трудят и да мислят. Няма такова нещо в нещото, създадено да бъде кърлеж в снагата   на спорта.

 

До следващият  мераклия да  ползва петолъчката, до следващия рев за помощ пред кабинета на властта. 

 

Как да не сме доволни от по-перспективната   работа в научения да се труди  “клуб на народа”? И във волейбола и в баскетбола, /футболът отделно/,  има широкобхватна школа из столичните училища. Баскетболният клуб обяви начално обучение от над 1000 деца, волейболният клуб само през 21 век е дал две трети от националите и националките ни. Преди да ревнеш за държавна помощ, трябва да се види твоя принос, ама наистина тук традицията на един клуб с дълбоки корени е най-важна.

 

Но това рядко може да се срещне като поука в размислите на който и да е стар комунист. Оттам се знае, че някой с нещо винаги  им е длъжен, от тях се иска  само да пеят за победа и само за победа.

 

Ами, както казва народът, като си плачеш, Цецке ле, кой ли те слуша…

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com