Ако искаш да разбереш кой си, виж колко хора вървят след теб...
Когато се опитваш да се изправиш, но не един, а няколко фактора те бутат отново на земята, падението ти е сигурно. Колкото и сили да имаш.
ЦСКА загуби първия мач от третия квалификационен кръг за Лига Европа с ФК Копенхаген с 1:2, но не игра само срещу датчаните. Игра срещу съдбата, съдийството и... себе си.
Очевидно е едно – ЦСКА наистина започна да се изправя с новия треньор и с извършената лятна селекция. Видно е, че макар и млад, Нестор Ел Маестро има потенциал. Същото важи и за състава, за чието сглобяване хората, занимаващи се със селекцията, са си свършили повече от добре работата. Цяла пролет и лято Стойчо Стоилов, Велизар Димитров, Христо Янев и Владо Манчев обикаляха като апостоли цялото земно кълбо, за да намерят нещо хем евтино, хем и качествено.
Очевидно обаче е и друго – Фортуна цинично обръща гръб на „червените” в моментите, в които те изпитват въпиюща нужда от малко повечко късмет. Забележете само – най-опитният боец в ЦСКА Станислав Манолев е контузен и пропусна до момента всички евромачове. Енрике също е в лазарета, а намиращият се в прекрасна форма ляв бек Жеферсон попадна там часове преди решителната битка с ФК Копенхаген. Но това не беше всичко. Съдбата бе решила да вземе още и още от ЦСКА. Снощи, когато мачът започне повече от добре, друг футболист с отлично представяне от началото на сезона – Едвин Джеси, беше сменен принудително. А помните ли кога получи травмата? В мига, в който „червените” организираха контраатака, халфът можеше да овладее топката, да напредне и стреля – или да подаде на свой съотборник. Тъкмо когато ставаше опасно за датчаните и вторият гол аха да падне, падна... Джеси. От това по-ярък пример за липсва на какъвто и да е късмет, здраве му кажи.
Наричат националния отбор на Белгия „червените дяволи”. Снощи на терена имаше един друг „дявол”, който превърна мача в черен за „червените”. Съдията Барт Вертентен не ощети ЦСКА. Направо му отряза главата. Да оставим настрана постоянните спорни фаулове, които отсъждаше в полза на датчаните. Но измисленият жълт картон за Лясков (браво на младока, заменил Жеферсон и записал добър дебют на европейската сцена) и смешната дузпа са доказателство в каква посока звучеше фалшивата свирка на белгиеца. Пригласяха му и неговите асистенти, маркирали несъществуващи засади при атаки на ЦСКА.
Стигаме и до изгонването на Чорбаджийски, макар че по хронологичен ред то беше първото прегрешение на рефера. „Доброжелателите” на „армейския” отбор припомнят за случая рещу Дунав през пролетта, когато снажният бранител удари без топка играч на Дунав, но арбитърът „забрави” да му вдигне червен картон. Факт е, че Божидар използва често лактите си като защитен прийом, но снощната му проява беше далеч, далеч по-безобидна от тази в Русе през март тази година. Нарушението е най-много за жълт картон, но не и за червен. Но реферът просто бе решил да реже до дъно...
За да не бъдем обвинени в пристрастност, категорично няма да подминем факта, че червените картони за играчи на ЦСКА се превърнаха в константа през настоящия сезон в Европа. Тиаго, Бодуров и Малинов след реванша в Рига и Чорбаджийски снощи. Четири изгонвания от 5 евромача. Не са никак малко, нали? Поради тази причина ЦСКА играе и... срещу себе си.
Битката с датчаните категорично нямаше да приключи по този начин, ако „червените” бяха в пълен състав. С Бодуров, Манолев, Малинов, Жеферсон, Джеси, та даже и Енрике (това са цели шестима основни футболисти), ЦСКА печелеше двубоя и запазваше шансове за реванша. Там тимът щеше да излезе по съвсем друг начин и плеойфът за влизане в същинската фаза на Лига Европа нямаше да изглежда като мираж.
Като стана въпрос за Лига Европа, ето ви още една гавра на съдбата – на прага на групите застана Аталанта, който е възможно най-трудният съперник от всички останали.
Разбира се, след снощното стечение на обстоятелствата ЦСКА се отдалечи от сблъсък с италианския тим, но даже и жребият е доказателство, че срещу „армейците” не е само съперникът му на терена.
Колкото и тривиално да звучи, ЦСКА загуби, но спечели сърцата на феновете си. Нали видяхте колко зрители дойдоха на Националния стадион „Васил Левски”? 25 000 зрители! Техният брой днес е изключително важен, защото той ни дава отговор на един ключов въпрос: „Този тим на „Армията” ЦСКА ли е?”. Да, ЦСКА е. Древните китайци са казали: „Ако искаш да разбереш кой си, виж колко хора вървят след теб. Ако са нищожно малко – си никой, ако са много – си това, което си”.
ЦСКА е ЦСКА. Това, което е. И нищо чудно напролет да го видим отново с трофей. Стига, разбира се, късметът да не се крие постоянно някъде из храстите в Борисовата градина, а да акостира на стадиона. Тогава ще акостира и най-бленуваната мечта на сектор „Г” – титлата.
