Просто футболът ни е: "Само когато човек знае какво му е, само аз си знам к'во ми е" - (не)известен автор

 

"Приземяване, приземяване, приземяване" - така би се изразил Тодор Живков преди години, ако беше жив и ако беше видял представянето на националния отбор на България по футбол в последните няколко декади. Лъвовете, ако все още трябва да се наричат така, пропускат първенство след първенство и не могат да хванат ръка да играят дори на бараж за голямо първенство. Чували сме много пъти фразата за пианиста, който толкова си може и да не се стреля по него.

 

Мнозина биха си задали въпроса на кого ни остави Ивайло Петев, след като с него бяхме първи в групата, макар и след изнасилена победа срещу Люксембург (4:3).

 

Абе, не ги мислете националите, защото на ядене, пиене и белот няма кой да ги бие! И това е чистата статистика. То не са снимки във Фейсбук, в Инстаграм, то не са статуси, то не са пози и круизи с мацки, а къде остана професионалното отношение към работата? Май никъде, или по-скоро захвърлено някъде през рамо, някъде в небитието и някъде, където никой няма или не иска да го види. Та те не могат да си подадат топката нормално или си я подават, все едно се мразят. Нямаме една свястна атака, нямаме удар във вратата в мачовете с петлите (изключение прави дузпата, бита от Михаил Александров, но тогава нямаше избор) и Тре кронур, какво тогава искаме?

 

Някой замислял ли се е върху факта, че националният ни отбор по футбол е може би единственият в света, който има повече поляти загуби отколкото победи. Полива ги и Борислав Михайлов, който се е запънал като магаре на мост и не иска да подаде оставка, въпреки че футболът ни отдавна стигна дъното. Вярно, че не играе той и управниците на "Иван Асен ІІ", но нали рибата се вмирисва откъм главата?

 

Все си мислех, че има дъно, ама лъвовете продължават да дълбаят и не се вижда кога и къде ще достигнат твърда почва, за да се оттласнат от нея. Като нищо скоро ще достигнат и до нефт, пък току виж бликне от черното злато и у нас, та да забогатеем, да тръгнем нагоре и след някоя и друга годинка да изплуваме на повърхността на блатото, в което сме затънали, и да си поемем нужната дълбока глътка въздух.

 

Тези, които обичат хазарта, със сигурност са изкарали лесни пари от последните два мача на България, които завършиха очаквано катастрофално. След като момчетата на Петър Хубчев, който в случая има най-малка вина заради идването му "на пожар", направиха френска любов на французите, дойде ред и на шведската тройка, която българите толкова често обичат да споменават, когато са подпийнали и в подходяща компания. Да, ама този път трикольорите бяха само от пасивната страна, бяха импотентни и го доказа Ивелин Попов, който след мача сигурно пак е бил насаме със световноизвестната възстановителна рецепта - аулин и уиски (без фъстъци).

 

Навремето по нашето Черноморие имаше доста туристи, различни от пияни руснаци, англичани и чехи, но в Стокхолм на "Френдс арена" (която не беше никак приятелска) момчетата в готини екипчета (това е единственото положително в последните години) изглеждаха като български гларус, който се опитва да оноди пияна шведка, ама нещо не се получава, щото скандиванката, дори и подпийнала, е в по-добра кондиция и успява да отблъсне желанието.

 

Играта на националния отбор е отблъскваща, дори потискаща. Преди години феновете на Арсенал пееха на стадиона: "Скучен, скучен Арсенал!", но какво ли трябва да пеят сега и малцината, които все се лъжат по един или друг начин, та да отидат да гледат домакинствата на националния стадион в София? В момента играта на сбирщината на Петър Хубчев, който незнайно защо излезе с четири опорни халфа в Стокхолм, е по-тъжна и от балада, която е в състояние да те разплаче. Да, обаче песента има край, докато гротескното представяне на лъвовете има своето начало, но май няма край.

 

Искат разбиране, искат толеранс от време, трябва да се нагодят към играта на другия, искат да не бъдат критикувани, но как да стане, като футболът, който практикуват, буди само съжаление, а също така и унижение. Да, унижение, за което на футболистите ни им пука, но срама и червенето остава за феновете, за тези, които ходят по улиците и ги е срам да погледнат в очите чуждите фенове. Показател за това е и фактът, че домакинството на Швеция на България постави антерекорд - на стадиона присъстваха 21 777 души, което е със 751 човека по-малко от предния антирекорд срещу Лихтенщайн, поставен през 2014 година. Направете си сметката сами.

 

Скоро ще приключат световните квалификации за 2016 година, а ние, както се казва, сме свършили преди да сме започнали. Както обикновено. Точно след година, на 10 октомври 2017-та, България гостува на Люксембург, който вчера с 10 човека извъртя 1:1 при визитата си на Беларус и ни затрудни максимално в София. Тогава сигурно ще се пишат дитирамби със заглавие: "Година по-късно".

 

Лошото е, че в момента да четеш състава на националния отбор е, като да четеш по стълбове некролози - не ги познаваш тия хора, но въпреки това будят съжаление у теб.

 

Емил Костадинов призна, че през 1994 година, по време на Световното в Щатите, родните национали са имали спречквания в съблекалнята по време на мача за третото място с Швеция. "Нищо особено, обикновен бой", коментира Екзекутора на петлите. Да, но тогава какви футболисти имахме, а сега... Тогава бяха бойци, бяха готови да изядат тревата, но да бият, а сега са готови да се сбият заради някоя плеймейтка или да хвърлят салфетки в чалгаджийниците.

 

И да завърша с една много актуална мисъл, която беше написана късно снощи във Фейсбук: "Крайно време е на мач на националите, вместо химна, да пускат "Хубава си, моя горо". И без това са 11 дървета, които вселяват в сърцата ни само скръб и жалост".

 

Това ни е нивото - факт!