Ако някой ден измислят Машина на времето, едно от желанията ми ще бъде да ме върнат поне 40-50 години назад. За да мога да гледам наживо поне един мач на Гунди…

 

Всъщност, може би това е егоистично и би трябвало да поискам да ме върнат на една точна дата - 30 юни 1971 г. За да се опитам  да убедя Гунди и Котков да не тръгват за Враца…

 

(Бих се опитал да убедя в същото и Ботев. Той също намира края си във Врачанския балкан. И - също като Гунди - е бил само на 28…)

 

Ако на този ден не беше се качил в прословутата Alfa Romeo, днес Гунди щеше да празнува своя 68 рожден ден. И може би щеше да споделя съдбата и на останалите спортни легенди -- тъжни и безпарични старини, забвение и самота…

 

Съдбата обаче е милостива - не позволява това да му се случи. И той изгаря - за да свети десетилетия след това в паметта на милиони българи. (Пък и това си е стара наша традиция - още от прабългарски времена - да пращаме най-достойните си люде директно при Тангра).

 

 

Може и да бъркам, но в най-новата ни история българския народ излиза масово на улицата само два пъти: през незабравимото американско лято на 1994 и близо четвърт век по-рано - на погребението на Гунди. (Що за народ сме щом само коженото кълбо може да ни вдигне задниците от диваните… това е съвсем друга тема).

 

През онзи юнски ден над половин милион българи идват, за да се сбогуват с двете непрежалими футболни легенди. Доброволно, без строй и партийна повеля. Даже напук на Партията, която толкова се стряска от всенародната обич, че взима крути (и от днешна гледна точка - малоумни и жалки) мерки. Питам се какво ли им е било на онези агентчета на Държавна сигурност, които са били натоварени с отговорната мисия… да късат некролозите н Гунди?! И да следят, че в следващите некролози няма да се споменава час и дата на панахидата -- за да няма пак народни вълнения. Жалка история!

 

Още по-жалки са днешните (всъщност те не са от вчера) напъни на част от "червената" България да очерни паметта на Гунди и да омаловажи футболните му или чисто човешки достойнства.

 

Върхът беше Фейсбук групата с красноречивото заглавие "Гунди е разложен труп" (вече изтрита - бел. ред.). Публикувам линк към въпросната страница не за да правя реклама на психопатите, които са я създали - а да помоля всеки здравомислещ човек да докладва тази група, заради отвратителното й съдържание. А на авторите й ще кажа само това: Всеки един от нас - включително и вие, душици дребни - ще се превърне в разложен труп. Но в легенда като Гунди - едва ли!

 

 

И за да не ме обвинят в клубна пристрастност (никога не съм крил, че сърцето ми е синьо), ето оценката за Гунди на една от "червените" легенди:

 

"Приятел в живота. Съперник на игрището. За един футболист е трудно да бъде на върха в период от шест, осем или десет години. В този период нашият футбол имаше и други големи таланти, но това, което Аспарухов носеше със себе си, го отличаваше. Той слагаше завършека на това, което правеха другите -- головете, фигурата му, финесът, с които играеше, го правеха любимец на всички зрители, независимо дали са привърженици на Левски, или на другите отбори. Не трябва да го сравняваме с никого. Той си беше Георги Аспарухов, такъв го знаят футболна Европа и светът."

 

Димитър ПЕНЕВ (защитник на ЦСКА и България)

 

Ако и това не стига - гледайте който и да е от архивните записи с интервю на Георги Аспарухов! Ще видите един усмихнат и невероятно скромен човек. Човек с качества, които сега отчайващо липсват - не само в  днешните футболисти, но и в повечето съвременни българи…

 

Аз не си спомням Гунди. Бил съм само на годинка и нещо когато е изгорял, недалеч от родния ми град.

 

Но помня, че виждах усмихнатото му лице - от снимките по стените на десетки магазинчета, дюкянчета, работилнички, канцеларии (тогава не им викаха "офиси") и дори домове. По онова време по стените имаше и много портрети на един мустакат грузинец… но смея да твърдя, че снимките на Гунди бяха повече. А и той гледаше много по-усмихнато…

 

Да си спомним за легендата!

 

Наричаха го Гунди…

 

Пламен Петров

В истински празник на футбола се превърна шоу-мачът по случай 100 години от основаването на Аустрия (Виена). Домакините се изправиха срещу отбор, селектиран от легендата Луиш Фиго и спечелиха със 7:4.

 

Резултатът обаче бе от най-малко значение в този мач. Далеч по-важно бе щастието на 18 000 щастливци про трибуните, които отново успяха да се насладят на майсторството на някои от най-емблематичните фигури от близкото минало.

 

 

В отбора на Фиго Олстарс личаха имената на титани като Роналдо, Георге Хаджи, Деян Станкович, Яя Тиуре, Сержиьно, Пиер ван Хойдонк, Сантяго Солари, Роке Жуниор, Кафу, Джоване Елбер, Владимир Шмицер, Педро Паулета, Луиш Боа Морте, Оливие Дакур, Димаш, Иван Елгера, Лукас Радебе, Джика Попеску, Фернандо Коуто, Патрик Виера и Роналд де Бур.

 

На вратата пък бяха Рикардо, Витор Бая и Тафарел. Особено впечатление направи именно бразилецът, световен шампион от 1994г който въпреки напредналата си възраст, показа невероятни намеси. Странкович вкара един гол за Олстарс, Фиго наниза два (един от дузпа), Димаш също се разписа.

 

С оглушителен вой от трибуните бе посрещнато и влизането в игра на две истински легенди на австрийския футбол - Тони Полстер и Херберт Прохазка.

 

Полстер доказа, че все още спокойно може да играе по 20-30 минути на професионално ниво. Белокосият нападател бе много активен и вкара последния гол в мача, оформайки крайното 7:4 за кеф на феновете.

На 12 Март преди 99 години група младежи, запалени по футбола от възпитаниците на френския колеж "Св. Августин", основават най-стария футболен клуб в България - "БОТЕВ ПЛОВДИВ".

Едва ли тези мечтатели са предполагали, че тяхното дело ще се превърне в начин на живот за поколения българи. На този ден преди 99 години се ражда една легенда. 99 години тази легенда гордо продължава своя път по пътеката на безсмъртието.

Поколения след поколения футболисти неуморно се трудят на зеления килим за славата на "БОТЕВ". Поколения след поколения фенове ги подкрепят - и в успехите, и в трудните моменти.

99 години гордост, 99 години величие, 99 години слава, 99 години любов и всеотдайност към жълто-черната идея.

Днес ние - феновете, футболистите, ръководството и ветераните на "БОТЕВ ПЛОВДИВ" - си спомняме с една особена радост делото на основателите на футболния клуб.

Днес се радваме, че сме горди последователи на нашия патрон - безсмъртния поет революционер ХРИСТО БОТЕВ!

 

12 март 1912 година ще остане завинаги в историята на България като рождения ден на "БОТЕВ ПЛОВДИВ".

12 март 1912 година се превърна и в рожден ден на всички, които носят с гордост тази идея в сърцата си.

Датата 12 март 1912 г. е оставила и ще оставя и занапред светла диря в съзнанието на всички жълто-черни фенове.

Събираме се точно в 18:00 часа на клубния паметник и ще развеем гордо знамената донесли толкова слава на града ни. Ще отпразнуваме подобаващо един символ и една емблема, една година преди заветните три цифри (100). Елате, да бъдем заедно в деня на Ботев!

12 март 2011 година -  99 години КРАСОТА, ВЯРА, БОРБА!!!

Честит празник, Ботевисти!

Bultras.com

На 12 април 2011 година се навършват 25 години от най-знаменития момент в историята на любимия ми отбор, а именно спечелването на шампионската титла на България. Старозагорци помнят, радват се и се надяват този звезден миг да се повтори.

 

Всяка година Града на липите осъмва с беройските песни и радости. Тази година част от "зелената" идея ще стане и група "Сигнал"  с празничен концерт на 15 април под наслов "Зелен сигнал".

 

 

Всъщност, всеки път когато Берое победи в Стара Загора, е празник. Заралии са обединени около "зелената" идея - има ли мач, всички се стичат към стадиона. Дори тогава, когато отборът ни не е бил на нужните върхове, пак сме водили класациите по посещаемост.

 

Много хора се чудят какво е да си фен на "провинциален отбор без постигнати върхове". Въпреки че не помня славната 86 година и не съм виждала онези 40 000 на стадиона, аз живея с каузата Берое, проповядвам религията на моя отбор и за мен "Всички на Храма" означава да сме на стадиона под Аязмото.

 

Из билбордовете на града ни все по-често взе да се вижда емблемата на клуба. Няма нищо по-хубаво от това да гледаш как любимият отбор побеждава и нищо по-горчиво от това да гледаме загуби, но дори когато и това се случва, ние пак сме до отбора, подкрепяме го и гледаме напред.

 

 

С този отбор съм, откакто татко ме водеше за ръка на стадиона, а вече 10 години не е нужно никой да ме придружава. Виждала съм какво ли не - от изпаданията ни от "А" група до спечелването на Купата на България, но винаги любовта ми е една й съща. Казвам любов, защото за беройци няма друга любов освен тази към отбора.

 

Обединени около "зелената" идея, феновете на Берое са изключително единни и всеки дръзнал да посегне по някакъв начин на мечтите ни ще бъде изгонен, както се случи с Банев. Когато имаше нужда от финансова инжекция, пак обикновените фенове направиха нещо грандиозно за спасяването на отбора, а именно благотворителен концерт (21 ноември 2009).

 

 

Специално тогава помня как хората си купуваха билети без дори да присъстват на концерта, а самият Митко Пайнера спомена, че дори на концерт без вход нямаше да успее да събере толкова хора, колкото на благотворителния за БЕРОЕ.

 

Това са малка част от събитията през тези години, които ме карат да се чувствам горда от това, че съм фен именно на този отбор. Гледала съм уникални срещи като онова 4:4 с Левски и грандиозни загуби като онази с ЦСКА при Банев, но винаги ще остана Горда, че съм от Берое, че съм на стадиона, пея и се раздавам за отбора си 90 минути.

 

Горда съм че съм част от един от най-футболните градове в България, горда съм, че подкрепям местния си тим, горда съм, че това е отбор, който не се продава и не се предава. 

 

От една фенка на Берое специално за FanFace.bg

 

ШАМПИОНСКИЯТ ГОЛ НА ДРАГОЛОВ СРЕЩУ СЛАВИЯ

 

 

ПОСЛЕДЕН СЪДИЙСКИ СИГНАЛ И ЕУФОРИЯ В ЗЕЛЕНО

 

Отпразнуването на титлата започна още на 12 април, когато всички заралии се готвеха за предстоящите събития по честването. Празненствата бяха 3 дни, като начало положи концерта на група "Сигнал" под наслов: "Зелен сигнал".

Групата, заедно с "Кота нула" пяха в почти препълнена зала от въодушевени фенове. Концертът зареди присъстващите с изключително положителна емоция и направи великолепен старт на 3-дневния маратон.

Очакванията за втория ден, мачът на ветераните срещу ветераните от Левски и победата над "орките" продължиха да държат беройци в еуфория. От сутринта на 16 април в Зарата се виждаха само зелени екипи и шалове. Всички скандираха така познатия рефрен: "Няма мое, няма твое, светът е БЕРОЕ".

 

Тълпи се стичаха към Храма. Срещата на знаменития тим от 1986 г. започна в 12:30 часа и още тогава стадионът се пълнеше. Мачът завърши 4:4, което не попречи на "зелените" да вярват в победата на своя тим срещу миньорци.

Преди началото на официалната среща от "А" футболна група на терена беше вдигнат трофея придобит от футболните герой преди 25 години. Деня завърши с изключително интересна футболна среща и невероятна победа над "жълтите" от Перник.

Феновете ликуваха по трибуните. Честването на победата за някои продължи чак до сутринта и отново Града на липите осъмна с песни, възхваляващи нашия тим.

Третият ден събра феновете на тима не на друго място, а на терена. Едни срещу други се изправиха отбори на привържениците, на община Стара Загора, на ръководството на Берое и на сайта Beroe.eu.

 

За настроението на всички извън терена организаторите бяха подготвили малко ресторантче предлагащо скара, мезе и бира. Така от сутринта до вечерта всички отново бяха заедно, обединени около "зелената" кауза.

Турнирът беше спечелен от отбора на СНЦ "Берое Завинаги", който беше награден от самия Кънчо Кашеров. Въпреки че празнeнствата завършиха с неделния ден, в сърцата на заралии никога няма да угасне беройският дух и стадионът им ще бъде винаги пълен.

Предстои още едно събитие, което не е част от програмата по честването на 25-ата годишнина, но е достатъчно показателно какво е да си от Зарата. Освен около стадиона, феновете са се обединили около популяризирането и провеждането на благотворителен концерт, който ще се състои на 20.04.2011 г. от 20:00 часа и е под наслов: "Талантите на Стара Загора".

Входът ще е 1 лев, а събраните средства ще отидат за закупуване на литература за всички домове за сираци в областта. Призовавам всички да напълним читалище "Св. Климент Охридски" и да подарим усмивки на децата на града!

Beroe_fenka

Старозагорската общинска фирма "Хлебопроизводство" пусна на пазара хляб с марката "Берое", информира сайтът StZagora.net. Пет стотинки от цената на насъщния ще се отделят за любимия на старозагорци футболен отбор.

"Спортният" хляб е от марката "Добруджа", тежи 700 грама и е опакован в специален прозрачен пакет. В клубните зелено-бели цветове са щамповани логото на ПФК "Берое" и надписът "От хлебозавода на града за отбора на града". "Специалният беройски хляб е нашият жест на съпричастност към каузата "Берое". Тимът на Илиан Илиев е емблема и символ на града, а актуалното менажиране и успешното му финансиране от старозагорския бизнес ни провокира да дадем своя дял в това", коментират от ръководството на "Хлебопроизводство" ООД.

Беройският хляб бе пуснат на пазара около празниците, свързани с честването на славния 25-годишен юбилей от шампионската титла на "Берое". Производителят е готов да изпълни и най-мащабните поръчки за хляба с марката на любимия за старозагорци отбор, гарантират от фирмата.

Феновете на Берое ще отпразнуват подобаващо годишнината от титлата на тима, спечелена през 1986 година.

Привържениците на Левски ще отбележат 97-ата годишнина от основаването на клуба. Това ще стане на 24 май от 10:45 часа на Могилката в градинката на 22-о СОУ.

По-късно в 16:00 часа ще отпътуват с автомобили към Правец, където в 18:00 стартира първия финален плейоф от държавното ни баскетболно първенство между Лукойл Академик и Левски.

От Сектор "Б" призовават всички, които имат възможност, да се присъединят към празненствата и подкрепата на "сините" баскетболисти.

Привържениците на пловдивския Локомотив възвърнаха надеждите и оптимизма си относно евентуалното участие на любимия им отбор в Лига Европа.

Запалянковците от Трибуна "Бесика" вярват, че тимът има сили да се пребори за четвъртото място в крайното класиране на "А" група, което ще им позволи да участват в евротурнирите, в случай че ЦСКА спечели финала за Купата на България срещу Славия идната сряда.

Фенсайтът на "черно-белите" LPortala.net публикува репортаж за мача с "червените", завършил с категоричната победа 4:1. Публикацията е озаглавена: "Локо удари ЦСКА, мечтае за Европа". От агитката на "смърфовете" все пак поясняват, че софиянци са пристигнали без най-добрите си футболисти.

"Около 6000 души уважиха мача с "червените", който започна със заря по трибуните. В средата на първото полувреме публиката на Локомотив впечатли с красива хореография, посветена на събитията с признатата смяна на годината на създаване на клуба", пишат запалянковците от LPortala.net.

По време на самия мач пловдивската агитка си направи пожар в сектора, което наложи пристигането на пожарна.

Най-старият футболен клуб в България Ботев (Пд) отпразнува своята 99-а годишнина с празненства на ст. "Христо Ботев", информира Sportal.bg. Няколко хиляди "жълто-черни" привърженици пяха песните на победата и се заклеха да бъдат верни до гроб на любимия си тим.

Те отново доказаха, че не ги интересува нищо друго, освен съдбата на "канарчетата", които отново са се устремили към професионалния футбол и се готвят да върнат забравената слава на пловдивския футбол.

За първи път в съвременната история на клуба тържествата започнаха с духова музика, а след нея пред феновете излезе ръководството. Марин Бакалов накратко припомни великите и лошите моменти на Ботев, а Ангел Палийски прочете специална телеграма от финансовия благодетел Цветан Василев.

Датата 12-и март е паметна в историята на най-популярната игра в България. На нея, през 1912-а година група възпитаници на френския колеж "Св. Августин" основават Ботев Пловдив и от тях тръгва легендарния път на пловдивчани към върховете на българския и европейски футбол.

Едва ли ентусиазираните младежи преди век са осъзнавали, че всъщност създават една легенда, един клуб, който ще се превърне в начин на живот за поколения наред. Клуб, който ще печели шампионски титли, национални купи, ще побеждава на европейската сцена величия от рода на Барселона и Байерн Мюнхен.

Честит празник и не забравяйте, че много скоро ще дойде и заветната 100-годишнина. А тогава Ботев отново ще е там, където му е мястото – при най-добрите!