На 12 април 2011 година се навършват 25 години от най-знаменития момент в историята на любимия ми отбор, а именно спечелването на шампионската титла на България. Старозагорци помнят, радват се и се надяват този звезден миг да се повтори.

 

Всяка година Града на липите осъмва с беройските песни и радости. Тази година част от "зелената" идея ще стане и група "Сигнал"  с празничен концерт на 15 април под наслов "Зелен сигнал".

 

 

Всъщност, всеки път когато Берое победи в Стара Загора, е празник. Заралии са обединени около "зелената" идея - има ли мач, всички се стичат към стадиона. Дори тогава, когато отборът ни не е бил на нужните върхове, пак сме водили класациите по посещаемост.

 

Много хора се чудят какво е да си фен на "провинциален отбор без постигнати върхове". Въпреки че не помня славната 86 година и не съм виждала онези 40 000 на стадиона, аз живея с каузата Берое, проповядвам религията на моя отбор и за мен "Всички на Храма" означава да сме на стадиона под Аязмото.

 

Из билбордовете на града ни все по-често взе да се вижда емблемата на клуба. Няма нищо по-хубаво от това да гледаш как любимият отбор побеждава и нищо по-горчиво от това да гледаме загуби, но дори когато и това се случва, ние пак сме до отбора, подкрепяме го и гледаме напред.

 

 

С този отбор съм, откакто татко ме водеше за ръка на стадиона, а вече 10 години не е нужно никой да ме придружава. Виждала съм какво ли не - от изпаданията ни от "А" група до спечелването на Купата на България, но винаги любовта ми е една й съща. Казвам любов, защото за беройци няма друга любов освен тази към отбора.

 

Обединени около "зелената" идея, феновете на Берое са изключително единни и всеки дръзнал да посегне по някакъв начин на мечтите ни ще бъде изгонен, както се случи с Банев. Когато имаше нужда от финансова инжекция, пак обикновените фенове направиха нещо грандиозно за спасяването на отбора, а именно благотворителен концерт (21 ноември 2009).

 

 

Специално тогава помня как хората си купуваха билети без дори да присъстват на концерта, а самият Митко Пайнера спомена, че дори на концерт без вход нямаше да успее да събере толкова хора, колкото на благотворителния за БЕРОЕ.

 

Това са малка част от събитията през тези години, които ме карат да се чувствам горда от това, че съм фен именно на този отбор. Гледала съм уникални срещи като онова 4:4 с Левски и грандиозни загуби като онази с ЦСКА при Банев, но винаги ще остана Горда, че съм от Берое, че съм на стадиона, пея и се раздавам за отбора си 90 минути.

 

Горда съм че съм част от един от най-футболните градове в България, горда съм, че подкрепям местния си тим, горда съм, че това е отбор, който не се продава и не се предава. 

 

От една фенка на Берое специално за FanFace.bg

 

ШАМПИОНСКИЯТ ГОЛ НА ДРАГОЛОВ СРЕЩУ СЛАВИЯ

 

 

ПОСЛЕДЕН СЪДИЙСКИ СИГНАЛ И ЕУФОРИЯ В ЗЕЛЕНО