FanFace.bg продължава с публикуването на статиите от историческата поредица на в. "Новинар". Темата сега е расизмът и как ФИФА и УЕФА се захващат с него почти век по-късно след първата му проява.

Проблемът с расизма във футбола вероятно е бил изначално заложен, а появата и разпространението му - неизбежни. Любимата игра произлиза от работническите среди и формира у зрителите специфично отношение – отиваш на мач, за да попсуваш, да се накрещиш и евентуално да се сбиеш. Неслучайно още през 13-и век крал Едуард II забранява ритането на топка, а по-късно срещу него се обявяват и представители на църквата.

През 80-те години на 19-и век, когато футболът току-що е придобил организиран характер и съвременен вид, вече има случаи публиката да нахлува на терена. Тя по презумпция и винаги е била недоволна. По-късно ще започнат боевете по трибуните и на агитките срещу полицията, както става през 1909 г. в Глазгоу. Всички тези събития са съчетани с някои порядки в Англия, наследени от колониалната епоха. Те са част от т. нар. британски начин на живот, в който влиза и различното отношение към "другите". Това се пренася и по стадионите - в най-лошата си форма и с най-грубите изрази.

За първа жертва на расизма във футбола се приема Уолтър Тул. Той е първият тъмнокож офицер в британската армия и вторият тъмнокож професионален футболист в историята на тогавашната първа дивизия - днес Висша лига, след вратаря Артър Уортън (друг тъмнокож играч на Острова по това време е Ендрю Уотсън, който през 1881 г. става шотландски национал. Той обаче е аматьор и пионерските му функции често са пренебрегвани).

Тул е роден през 1888 г. във Фолкстоун и умира в края на Първата световна война, месец преди да навърши 30 години. Тленните му останки край френско-белгийската граница никога не са открити. Макар родителите му да са от различни раси (тъмнокож баща и бяла майка), според британските порядки е "блек" (black - черен).

През 1909 г. подписва с "Тотнъм" и през септември дебютира срещу "Съндърланд". След като изиграва 10 мача и бележи 2 гола, става обект на расистки атаки и е закотвен на резервната скамейка. Изразите срещу него бяха по-солени от тези, които можете да чуете на рибната борса в Лондон, свидетелства в. "Футбол стар". По-късно е върнат в отбора и през 1911 г. е харесан и привлечен от легендарния мениджър Хърбърт Чапмън, по онова време в "Нортхемптън". После избухва войната и Тул е мобилизиран, а след боевете при Сома е препоръчан за офицерско звание, макар военните закони да не му дават такова право заради цвета на кожата.

 

Оттогава досега тъмнокожите футболисти често са обект на расистки подигравки. И невинаги само публиката е виновна. През 1991 г. холандският национал Бриан Рой търпи обиди от мениджъра на "Херенвен". Бившият защитник на ЦСКА - сенегалецът Ибрахима Гай, е подигран от треньора на сръбския "Хайдук" (Кула), който го нарича "мангал". По това време Гай е футболист на Цървена звезда.

През 1996 г. Едгар Давидс е низвергнат от националния тим след оплакването си, че тъмнокожите играчи не се допускат до тактическите разбори. Оплаквания имат дори всеобщи любимци, като Руд Гулит. Той играе в Италия – страната, в която расизмът през последните 20 години придоби застрашителни размери. Неотдавна бе засегнат дори италианският национал Марио Балотели, който е от ганайски произход. Страната се прочу и с антисемитските си прояви. След като още през 1989 г. Рони Розентал търпя обиди при гостуването на "Макаби" (Хайфа), през 2005 г. Паоло ди Канио се обърна към публиката на "Лацио" с нацистки поздрав.

Но и феновете в Израел имат свой принос към расизма. Още през 70-те години, когато подписа с "Апоел" (Тел Авив), арабинът Джими Турк бе обект на антиарабски призиви в края на всеки мач, в който играеше. Феновете на "Апоел" пък в изблик на яд пожелаха холокост за съгражданите си от "Макаби". А арабският тим "Бней Шахнин" и до днес е мразен, особено от крайнодесните жители на Израел.

В Замбия пък кандидатът за президент на местната федерация Ханиф Адамс бе обект на расистки изстъпления, защото е от индийски произход. Расизмът се върна и в Германия след обединението на страната през 1990 г. От 1992 г. насам неонацистите отново започнаха да мародерстват на футболните мачове, а обект на тяхната омраза станаха турците и другите етнически малцинства.

През 2007 г. запалянко бе наказан до живот да не посещава мачове заради поведението си на мача "Енерги" – "Бохум". Атакуван от фенове на "Интер", Марк Дзоро от "Месина" пък се опита да прекрати мача. Обиден, той взе топката и напусна терена.

 

В Сърбия феновете на "Борац" и "Рад" сериозно конкурираха колегите си от "Цървена звезда", след като партиди от 37 и 152 души съответно от двата отбора бяха задържани за расистки и антимюсюлмански обиди. В Братислава и на някои места в Германия възродиха името на Хитлер.

На всичкото отгоре от расистки скандал бе разтърсена и самата ФИФА. Бившият вицепрезидент на ФИФА Джон Макбет обвини (впрочем съвсем основателно) в корупция боса на КОНКАКАФ Джак Уорнър. Той го прие като расистка атака, след което стана ясно, че във ФИФА, а и не само там, когато наречеш един корумпиран тъмнокож "корумпиран", това е расизъм.

Всъщност не ксенофобията във футбола е учудваща, а колко късно ФИФА и УЕФА реагираха на проблема на институционално ниво. На Острова още през 70-те стартира кампания срещу нацизма, както и на феновете срещу расизма във футбола. Английското правителство също се размърда след трагедията на "Хейзел" през 1985 г.

Холандското – през 1991 г., като наля почти 1 млн. лири в различни кампании и конференции. Германия промотира през 1996 г. "Да се изправим срещу омразата", след като през 1992 г. играчите на "Санкт Паули" протестираха срещу възраждането на нацизма и ксенофобията, играейки с надпис на фланелките "Моят приятел е чужденец".

През 1997 г. и Еврокомисията се включи и спонсорира различни проекти като част от Европейската година за борба с расизма. Две години по-късно във Виена бе създадена FARE – организация за борба с расизма и ксенофобията във футбола на Стария континент.

Истинските мерки обаче започнаха да се вземат от ФИФА и УЕФА едва през последните 3 години. Националните федерации бяха задължени да приемат антирасистките мерки на ФИФА, а на клубовете им бе вменена отговорността за поведението на техните фенове. Освен глобите като наказание неотдавна бе въведено и прекратяването на мач при расистки изстъпления плюс присъждане на служебен резултат.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

Кой и как успя да пробие Желязната завеса?

 

Как държавите са воювали с футболни средства?

Популярното телевизионно предаване "Панорама" на британския канал BBC излъчи филм за хулиганите, които вилнеят по стадионите в Полша и Украйна, и които се очаква да създават сериозни проблеми по време на предстоящото Европейско първенство по футбол в двете страни.

 

Лентата е озаглавена с недвусмисленото "Евро 2012 - Стадиони на омраза" и разказва за анти-семитските и расистки настроения на ултрасите в държавите-домакини на шампионата на Стария континент.

 

ВИДЕОТО С ЦЕЛИЯ ФИЛМ МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!

Ръководството на ЦСКА публикува странно съобщение на своя официален сайт, в което уведомява за постъпили сигнали за бъдещи акции на фенове на отбора срещу клуба, или както са определени в декларацията, на "псевдофенове".

Публикуваме текста без редакторска намеса:

Армейци,

в последните часове, в любимият ни клуб постъпиха няколко много сериозни сигнала, относно задаващи се евентуални провокации по време на предстоящите мачове на ЦСКА в първенството! Целта им е повече от ясна - да получим административни наказания и да ни бъде попречено да станем шампиони.

Научихме, че трябва да бъдем максимално подготвени за реакция, с всички позволени от закона средства, срещу достатъчно вероятни умишлени действия на наши "псевдофенове". За целта ние - ръководството на най-успелия отбор в България, ще усилим охраната във всички сектори на стадиона ни, както и в отредените за публиката ни места, където гостуваме!

Гарантираме, че с оглед на видеонаблюдението, с което разполагаме, всяко едно провокативно действие ще бъде локализирано, а извършителят му - разпознат, изведен от сектора и задържан! Пропускателният режим ще бъде сериозно засилен и няма да се допускат лица употребили алкохол. Ще се извършват щателни проверки от страна на полицията, частни охранители и стюарди.

Призоваваме Вас - най-силният ни играч, да не се подавате на всякакви провокации, и да сигнализирате своевременно, ако забележите такива. Най-вече бъдете нащрек за расистки и антисемитски лозунги.

Армейци, нека подкрепяме горещо ЦСКА, както е било винаги досега, но и да помагаме с всички сили за равнопоставеността на всеки отбор при участието му в първенството. Нека заедно направим така, че да сведем до нула шансовете на всеки наш "псевдофен", да нанесе удар по отбора ни, извън терена. Нашият ЦСКА трябва да направи още шест крачки до поредното си историческо признание. Нека отново ги извървим заедно! По шампионски! По армейски! За 32-ри път!

Напред червените!