Датите за всички срещи от 1/8-финалите в турнира за Купата на Италия бяха официално обявени в четвъртък. Очакваният с най-голям интерес двубой между Рома и Лацио бе отложен за след Нова година, като римското дерби ще бъде на 19 януари.

Нападателят на Рома Мирко Вучинич бе избран за най-добър футболист на Черна гора за 2010-та година.

Наставникът на Интер (Милано) Рафаел Бенитес се чувства "доволен и спокоен" преди полуфинала на световното клубно първенство по футбол в Абу Даби между "нерадзурите" и азиатския шампион ФК Сьонгам в сряда.

Нападателят на Интер Горан Пандев бе избран за футболист номер 1 на Македония за 2010 година.

Отборът на Барселона има най-висока средна посещаемост в Европа през изминалия полусезон.

 

Каталунците са събрали по средно 86 хиляди души на мача от лятото досега. Класацията е изготвена от авторитетния немски сайт stadionwelt.de.

 

Зад Барса се нареждат Борусия Дортмунд, които са били средно по 77 400 на мач и Манчестър Юнайтед – по 75 100 души на двубой.

 

В класацията попадат цели 12 германски отбора от общо 30. Някои германски отбори са Кьолн, Айнтрахт, Кайзерслаутерн, Мьонхенгладбах, Хановер, Нюрнберг, Щутгарт и втородивизионният Херта - единственият отбор в класацията, който не е елитен през настоящата кампания.

 

	Отбор	Публика средно	Брой мачове
1.	Барселона	86 000	8
2.	Борусия Дортмунд	77 385	8
3.	Манчестър Юнайтед	75 090	10
4.	Реал Мадрид	69 875	8
5.	Байерн Мюнхен	69 000	9
6.	Шалке 04	61 388	9
7.	Арсенал	60 044	9
8.	Интер	57 800	7
9.	Хамбургер	54 222	8
10.	Олимпик Марсилия	51 389	9
11.	Кьолн	47 775	8
12.	Айнтрахт	47 225	8
13.	Нюкасъл	46 548	10
14.	Манчестър Сити	46 260	10
15.	Селтик	46 022	11
16.	Кайзерслайтерн	45 982	8
17.	Милан	45 460	9
18.	Борусия Мьонхенгладбах	44 612	9
19.	Рейнджърс	44 482	7
20.	Аякс	44 426	9
21.	Ливърпул	42 662	9
22.	Хановер 96	42 524	9
23.	Атлетико Мадрид	42 275	7
24.	Челси	41 465	9
25.	Нюрнберг	40 801	8
26.	Фейенорд	40 567	9
27.	Щутгарт	39 844	9
28.	Валенсия	39 375	8
29.	Наполи	38 858	8
30.	Херта	38 825	9

Треньорът на Рома Клаудио Раниери се замеси в скандал с телевизионни журналисти, въпреки че тимът му спечели с 1:0 срещу Бари в неделя, като заплаши, че ако продължават така, ще агитира хората в Рим да спрат да ги гледат.

След дълга и вярна служба в Милан като играч (1997/2001 и 2002/03), технически директор, треньор (2009/10) и скаут (уредил трансферите на Кака и Пато), Леонардо е вече от кръвния враг и градски съперник Интер.

Неделният следобед не бе спокоен за карабинерите в Италия и за полицията в Холандия.

В последните години в Италия двубоят между Интер и Рома като футболен блясък засенчи всяко едно друго дерби. С изключение на този сезон Милан бе доста несъстоятелен на вътрешната сцена 7-8 години, Ювентус пък още не може да се отърси от скандала Калчополи...

Така "нерадзурите" и "вълците" оформиха култово съперничество, което доведе до редица емоционални сблъсъци както в Серия "А", така и за Копа Италия, та дори и за Суперкупата на страната.

Корените на дербито Интер - Рома обаче са доста по-дълбоки. Кулминацията, може би, е точно преди 20 години, когато грандът от Милано печели Купата на УЕФА след успех в два мача именно над римляните.

През сезон 1990/91 "Джузепе Меаца" е непревземаема крепост и във втория по сила европейски турнир с наведени глави си тръгват последователно Рапид Виена, Астън Вила, Партизан, Аталанта, Спортинг Лисабон и накрая Рома.

В първия двубой Интер печели като домакин с 2:0 след попадения на Матеус от дузпа и Берти. В реванша "вълците" достигат до успех с 1:0 с късен гол на Рицители, но в крайна сметка трофеят отива в ръцете на интеристите.

И двете срещи са взривоопасни, като за безредиците в Милано се говори до ден-днешен. Над 15 хиляди тифози на Рома щурмуват "Джузепе Меаца" по всевъзможен начин - с влакови композиции, леки автомобили и автобуси. Въпреки че карабинерите правят солидна организация и целят компактното придвижване на ултрасите, те започват да громят всичко по пътя си още от гарата.

На стадиона е страшно! Цял мач към сектора на Рома и обратно хвърчат всевъзможни предмети - факли, запалки, монети, та дори и камъни. Римляните вадят уникален арсенал от пироефекти, чиято димна завеса дълго време се стеле над стадиона.

В ответния двубой на "Олимпико" се изсипват също толкова интеристи, но карабинерите успяват да предотвратят по-сериозни ексцесии. Тифозите на Рома отново се отчитат с невероятна хореография, транспаранти и хиляди факли.

Феновете на двата гранда се мразят и по още един пункт. Дълго време запалянковците на Интер бяха "партия" с Лацио, най-вече заради крайните десни убеждения на двете торсиди, като тази дружба направи Интер мръсна дума в римския "Курва Суд".

Съдбата си знае работата и двата тима и техните привърженици бяха замесени в редица интересни сблъсъци, особено в последните години.

Рома завърши на втора позиция при всички 5 титли на Интер между 2005-та и 2010-та година, освен една. Двата тима участваха в 5 финала за Копа Италия, както и в 4 за Суперкупата.

Сред най-известните групировки на Интер са Boys San, Viking, Irriducibili, Ultras и Brianza Alcoolica. Освен градският съперник Милан, Ювентус и Рома, привържениците на Интер приемат като врагове още отборите на Болоня и Аталанта.

Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин