Крилото на Бразилия Неймар е бил обиждан на расистка основа по време на контролата срещу Шотландия в Лондон.

Футболистът на Сантош вкара и двата гола за победата на Селесао с 2:0, но настроението му било помрачено от обидите, отправени към него от трибуните на "Емиратс". В края на мача фен на "гайдарите" дори замерил нападателя с банан.

"Имаше доста освирквания по мой адрес. Подобна расистка атмосфера е доста неприятна", каза Неймар пред бразилската телевизия "Спор ТВ".

Привържениците на Шотландия започнаха да обиждат Неймар през първото полувреме след сблъсък с полузащитника Скот Браун.

Поредната статия, която FanFace.bg публикува от поредицата на в. "Новинар", е затова как политиката е влияела пряко върху крайния изход на исторически мачове между различни национални отбори.

Има футболни мачове, в които не само стимулът на футболистите, но и различни политически причини имат дял в крайния резултат на терена. А когато в тези събития бръкне и "Божията ръка", нещата стават повече от интересни. Преди тя да се намеси през 1986 г., Аржентина има само 2 победи над Англия в общо 9 мача. Онзи паметен успех на гаучосите на "Ацтека" ще остане и единственият им срещу този съперник на световно първенство, без да се брои победата с дузпи през 1998 г. Оттогава досега синьо-белите все още чакат втория си успех над Англия.

Още преди Диего Марадона да вкара двата си исторически гола, става ясно, че срещата в Мексико Сити ще е "повече от мач". Аржентина среща Англия само 4 години след войната за Фолклендския архипелаг – инвазия на аржентинците, успешно отблъсната от англичаните. В Буенос Айрес не забравят как британците идват от другия край на света, за да ги изгонят от земя на 500 километра от техния бряг. Самият Марадона със сигурност е бил особено надъхан за мача и готов да използва всички средства. А ударът му с ръка не е бил толкова неочакван.

През предишния сезон като играч на "Наполи" на няколко пъти си е позволявал да "пусне ръка" на топката. Така че, когато в 51-вата минута Глен Ходъл услужливо му центрира, а вратарят Питър Шилтън скача, за да избие топката, той вече участва механично в отработена ситуация. По-късно се реабилитира с Гола на столетието, но неудобството остава. Благодарение най-вече на него аржентинците си връщат за военния провал. Това им е вторият футболен реванш, след като през 1984 г. "Индепендиенте" бие "Ливърпул" за Междуконтиненталната купа с 1:0.

Отказ да излезе на терена коства на бившия СССР очертаващо се участие на световното първенство през 1974 г. След като достигат до бараж с Чили, съветските футболисти завършват 0:0 в първия мач в Москва, но отказват да отпътуват за реванша. Причината - Политбюро в Москва решава, че е кощунство техните играчи да влязат на "Естадио Насионал де Чили" в Сантяго, превърнат в затвор и място за мъчения за политическите опоненти на генерал Пиночет.

Два месеца по-рано той е организирал военен преврат срещу социалистическото правителство на Салвадор Алиенде, което е другата причина СССР да реагира така остро. След като ФИФА отхвърля предложението на Кремъл реваншът да се играе в друга държава, Сборная е дисквалифицирана. Това е първият случай, в който отбор бойкотира световно първенство по политически причини. Появяват се съмнения, че отборите на България, Полша и ГДР може да последват съветския, но това не се сбъдва и те участват на мондиала във ФРГ. А в чилийския дори има футболист-дисидент.

Въпреки левите си убеждения, за които в онези дни се е убивало без предупреждение, Карлос Касели записва името си на световното с косвената благословия на Пиночет. Преди отпътуването си тимът гостува на генерала и той лично уведомява играча, че е наясно с политическите му възгледи. Още в първия мач срещу ФРГ обаче "Кралят на малкото пространство", както е известен, получава спорен червен картон и е първият изгонен играч в историята на световните първенства. Социалистът Касели ще участва и на мондиала през 1982 г., а днес е журналист в чилийския "Канал 13".

 

Един-единствен мач се е изиграл между Източна и Западна Германия по времето на Студената война и точно в него ФРГ губи. Игран на 22 юни 1974 г. в Хамбург, това е един от двата последни мача в груповия етап на мондиала. ГДР побеждава с 1:0 с гол на Юрген Шпарвасер и дава своя принос в спортния кръстоносен поход на ГДР срещу Запада, който няма да секне до падането на Берлинската стена.

Идеологическият ефект е огромен - Източна Германия побеждава отбора, който 2 седмици по-късно ще спечели втората си световна титла. С този успех ГДР удължава невероятната си серия без загуба, продължила 14 месеца. През това време тимът играе 15 мача (преди мондиала го спукват от контроли), от които 13 печели, с Англия завършва 1:1, а в 9 не допуска гол. Следващата загуба на железния тим на ГДР ще е на мондиала от Бразилия (0:1). След време Шпарвасер отрича слуховете, че за попадението си е получил накуп къща, кола и пари на ръка.

На световното първенство през 1982 г. Полша отстранява СССР в борбата за място на полуфиналите 18 дни преди премахването на военното положение в страната, въведено заради влошените отношения между двете държави. Причината е в организираната от синдиката "Солидарност" съпротива на поляците срещу комунистическия режим, подкрепян от Москва.

В резултат, през декември 1981 г. в страната е въведен военен режим, който съвпада с мача в четвъртфиналната група на световното. До този момент всеки от тях вече е победил Белгия – съответно с 3:0 (хеттрик на Збигнев Бонек) и 1:0, което дава предимство на поляците. Те се възползват и запазват благоприятното 0:0, елиминирайки един от най-неудобните си съперници. Класирането обаче е платено с втория жълт картон на Бонек, който гледа от пейката загубата от бъдещия шампион Италия (0:2).

През 2001 г. на световния и европейски шампион Франция е организирана контрола с Алжир – страната, от която са корените на суперзвездата Зинедин Зидан. Двубоят на "Стад дьо Франс" в Париж е поредният опит малцинствата в страната да бъдат сплотени около френския национален отбор. През последните 3 години моделът работи, тъй като синята фланелка с гордия петел се носи от множество тъмнокожи футболисти. Отборът печели световна и европейска титла и се използва като контрапункт на националистическите настроения и лично на Жан-Мари льо Пен, който преди това определя Зидан като колаборационист и като "символ на Алжир - страната, воювала срещу Франция".

Във въпросния приятелски мач обаче се получава обратният ефект. В него един срещу друг се изправят бившите метрополия и колония, т.е. бившите господар и слуга, които 8 години са воювали помежду си. Още в началото "Марсилезата" – химнът на домакините, е бурно освиркан, а когато петлите вкарват поредния си гол за 4:1, зрителите нахлуват на терена и мачът е прекратен. Което показва, че проблемът с кризата с идентичността на малцинствата във Франция, както и на други места в Европа, не може да бъде разрешен толкова лесно.

 

Със сериозна символика е натоварен и двубоят Иран – САЩ на мондиала през 1998 г. Това е първият мач между националните отбори на двете страни, зад които стои сянката на кризата с американските заложници в Техеран след ислямската революция през 1979 г. Според мнозина иранският отбор заминава на турнира единствено с мисълта да победи Щатите, без да се интересува особено от другите си мачове. Така и става. Страшно надъхани, персите бият с 2:1, а в другите два се провалят.

Политиката неприятно белязва и една от световните титли. През 1978 г., когато Аржентина е домакин на мондиала, националният тим е подложен на натиск за победа, подобен на този над италианците през 1938 г. и над германските спортисти на лятната олимпиада в Берлин. Нападателят Леополдо Луке разказва как след трудната победа на старта срещу Унгария (2:1, след обрат от 0:1), играчите са предупредени от представители на военната хунта, че ако не излязат от групата, не ги чака нищо добро.

Гаучосите записват още една трудна победа с 2:1 срещу Франция и губят от Италия с 0:1, но продължават напред. Военните, начело с генерал Хорхе Видела, използваха световното първенство за собствена реклама и за да прикрият престъпленията си, обобщава говорителката на обединението "Майките от Пласа де майо".

Организацията, в която са родителките на изчезналите по времето на хунтата, смело демонстрира по време на мондиала, в опит да покаже какво се случва в страната. Въпреки това националният тим печели световната титла, след като един от мачовете им – 6:0 с Перу, завинаги оставя съмнение за уговорка за сметка на Бразилия. А гаучосите печелят може би "най-мръсната" световна титла във футболната история.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

 

Кой и как успя да пробие Желязната завеса?

Бразилската футболна легенда Сократес напусна този свят. Някогашният велик магьосник на зеления терен е издъхнал в болница "Алберт Айнщайн" в Сао Пауло вследствие на септичен шок. Както е известно, преди няколко месеца Сократес (19.02.1954 - 04.12.2011) бе приет в болница с тежка форма на цироза. Известен по света с прякора си Ел Доктор, бразилецът е един от най-великите играчи стъпвали някога на футболното поле. Сократес бе част великия национален отбор на Бразилия на световните първенства през 1982 и 1986 година, когато обаче "златистите" се разминаха с купата, макар да играеха магнетичен футбол. Един футбол, който плени завинаги мнозина и който е смятан за истинското съвършенство.

 

За "Селесао Бразилейра" Доктора има 60 мача и 22 гола, като бе капитан на Мондиал'82 в Испания, а в Мексико'86 пропусна една от решаващите дузпи срещу Франция. Клубната кариера на фамозния атакуващ халф (отличен поглед върху играта, превъзходен пас и мощен шут) премина в съставите на Ботафого, Кориентианс, италианския Фиорентина, Фламенго, Сантос и в доста напреднала възраст за кратко в английския Гарфорт Таун. Сократес е баща на шест деца, а брат му Раи имаше шанса да целуне световната титла през 1994. В месеците преди да почине легендарният бразилец пишеше книга, свързана с предстоящото световно първенство в родината му през 2014.

 

Припомнете си някои от паметните изпълнения на вълшебника - фантастичния му шут в мрежата на съветския вратар Ринат Дасаев от Испания'82 и комбинацията със Зико от култовия мач с Италия, която матира желязната защита на "адзурите" и след която Доктора порази близкия ъгъл на Дино Дзоф. А за да усетите магията на Сократес и колегите му вижте и третото видео с бразилските изяви от световното в Испания.

 

Защото днес си отиде поредният бляскав представител на онези романтични и невъзвратими времена. Почивай в мир, Докторе!

Бразилия продължава да тъжи и плаче за един от своите най-обичани футболни синове - Сократес. Дипломираният доктор почина на 57 години в болница "Алберт Айнщайн" в Сао Пауло вследствие на септичен шок.

 

На погребението на Сократес присъстваха хиляди негови почитатели, роднини и приятели. Той бе погребан в гробището в Рибейрао Прето, а пред стените самото гробище фенове издигнаха голям плакат с негов лик от най-добрите му футболни години. Синът му Густаво Оливейра, както и брат му Раи.

 

В кариерата си Сократес игра за Ботафого, Коринтианс, Фиорентина, Сантос и Фламенго.

 

Той е един от най-популярните и обичани играчи на Бразилия, известен с пристрастеността си към чашката и цигарите. Сократес имаше свое мнение за футболната игра и политиката.

 

Сократес бе част от националния отбор на Бразилия през 1982 и 1986 години по време на Световните първенства в Испания и Мексико, но така и не успя да спечели това отличие. Той обаче спечели нещо много по-велико - обичта на хората!

 

Удостоен е с място в бразилския футболен музей на славата, класиран е на 61-во място за футболист на ХХ век.

Бразилската футболна федерация и бивш рефер бяга глобени със сумата от 96 млн. долара заради скандала с уредени мачове, който се разрази в местния шампионат през 2005 година.

За 13 години човек може да направи толкова много неща. Едни завършват своето образование, други създават семейство, трети пък…  успяват да изиграят 320 мача в Бундеслигата и да влязат в сърцата на жителите на един германски град. Леонардо де Дойс Сантош или просто Деде се превърнa в една жива легенда на Борусия (Дортмунд). Играчът е като Алесандро Дел Пиеро за Ювентус, Дженаро Гатузо за Милан, Стивън Джерард за Ливърпул, Райън Гигс за Манчестър Юнайтед и Икер Касийяс за Реал Мадрид - вечна част от отбора и феновете му. 13-годишният му престой на "Вестфаленщадион” в Дортмунд едва ли някога ще бъде забравен от жителите на града. Вечно усмихнатият бразилец даде паса за шампионския гол през 2002, загуби финала за Купата на УЕФА същата година. Бе там и през 2005, когато Борусия бе пред фалит и изпадане. Сега, толкова много години по-късно, приказката за Деде е на път да приключи.

 

Бразилецът дебютира на 14.08.1998 година в мач срещу Щутгарт навън, но след само 13 минутки се контузва и напуска терена. Сега, 13 години по-късно, той трябва да напусне отново. Toзи път завинаги. Деде извоюва титулярното си място още с пристигането си в Дортмунд и изиграва цели 32 мача за Борусия в първия си сезон. Играчът е и първият трансфер на настоящия генерален мениджър на отбора Михаел Цорк.

 

"Навремето търсехме халф, който не се интересува от пари и намерихме Деде", казва Цорк толкова години по-късно. Философиятa за любовта към футбола на бразилеца изглежда не се е променила. На пресконференцията, на която той заяви, че напуска Дортмунд, като основна причина бяха изтъкнати малкото мачове, които Деде изигра през сезона. "За мен парите нямат никакво значение. Просто искам да усетя отново радостта от футбола и да се забавлявам", каза пред "Билд" бързоногото крило.

 

Следват нови силни сезони, в които обаче контузиите продължават да тормозят халфа. Сезон 2007/08 се оказва пагубен за Деде, който се контузва още в първия кръг при победата с 3:2 над Байер (Леверкузен) и отсъства в следващите 22 мача на тима. Лошият късмет за бразилеца продължава, а младият Марсел Шмелцер малко по малко извоюва титулярното си място.

 

Подкрепата от страна на привържениците обаче е уникална. По предложение на старши-треньора Юрген Клоп следващият домакински мач срещу Байерн посреща Деде с плакат "Деде: само още 4152 часа". Играчите пък прекосяват терена с друг трансперант: "Всички от Борусия за нашия Деде". Полузащитникът се появява на терена с патерици и тениска с надпис "Благодаря, фенове".

 

В домакинския мач на Борусия срещу Хановер 96 уважението и обичта към Деде отново бяха затвърдени. Този път от 18-годишния Марио Гьоце, който при изравнителния си гол за 1:1 вдигна фланелката си, под която стоеше тениска с името и номера на Деде. "Той е уникален човек и ми помогна изключително много, когато дойдох за пръв път в тима", бе краткият коментар на Гьоце след мача. Деде пък бе изключително поласкан от дейстието на младия играч и заяви, че това е най-емоционалният момент в цялата му футболна кариера и обеща, че в договора му със следващия му отбор ще има клауза, която го освобождава от задължението да играе срещу Борусия на "Сигнал Идуна Парк”.

 

Любовта на привържениците не остана скрита и преди седмица, когато бразилецът навърши 33 години. Над 1 500 фена излязоха да празнуват рождения ден на любимеца си в центъра на Дортмунд.

Деде благодари на хората, заявявайки: "Благодаря ви за всичко, което направихте за мен, за добрите думи и пожелания. Това е най-хубавият рожден ден в моя живот. Където и да ида по света, вие ще бъдете в моето сърце. Вие сте част от семейството ми”.

 

Предложенията към играча валят – пет клуба от Бундеслигата, както и Рома и Милан, са намесени в борбата за подписа на играча. Последният гол на Деде за „жълто-черните” е през сезон 2007/08 на шести април. Двубоят отново е между Борусия и Байер (Леверкузен), а дортмундци печелят с 2:1. Какъв мач само! В 87-та минута Александър Фрай прави 1:1 след пас на Деде. Така се стига до 93-тата минута, когато гологлавият играч с изключителен шут препарира Адлер за 2:1. Какъв по-добър последен гол?

 

И за финал едно изказване, което красноречиво показва  какво всъщност е Борусия за Деде. И как това отдавна не е просто един клуб, в който, както той самият заяви, смятал да остане не повече от три години при идването си в Германия:

 

- 

Каква беше реакцията Ви, след като научихте, че напускате клуба?

 

- Плаках. Цорк също имаше сълзи в очите. След разговора ни отидох в празния стадион и един час просто се разхождах по тревата.

 

ИВАН РАЙКОВ

Близо 20 000 запалянковци на Фламенго присъстваха при официалното представяне на Роналдиньо като футболист на тима.

Бившият бразилски национал Роберто Карлуш напусна Коринтианс. Един от футболистите с невероятен шут, изпълни заканата си и се връща в Европа.

Бразилия не е само парещо слънце и безкрайни плажове, както показа двубоят между Сао Пауло и Палмейрас от 10-ия кръг на шампионатa на щата Сао Пауло.

Футболен запалянко, празнувал гол на любимия си отбор, умря след падане по време на мач в североизточна Бразилия. Трагичният инцидент се разигра след попадение на Наутико във 2-ата минута на двубоя срещу Санта Крус на стадион "Аруда" в Ресифе.

 

32-годишният Антонио Безера Коща Жуниор е изгубил равновесие, паднал е и си е ударил главата. Привърженикът веднага е бил откаран в болница, където е претърпял операция.

 

Лекарите обаче не са могли да спасят живота на запалянкото, чиито рани са се оказали фатални. Мачът между Наутико и Санта Крус от щатския шампионат Пернамбуко завърши наравно 3:3.