За 13 години човек може да направи толкова много неща. Едни завършват своето образование, други създават семейство, трети пък… успяват да изиграят 320 мача в Бундеслигата и да влязат в сърцата на жителите на един германски град. Леонардо де Дойс Сантош или просто Деде се превърнa в една жива легенда на Борусия (Дортмунд). Играчът е като Алесандро Дел Пиеро за Ювентус, Дженаро Гатузо за Милан, Стивън Джерард за Ливърпул, Райън Гигс за Манчестър Юнайтед и Икер Касийяс за Реал Мадрид - вечна част от отбора и феновете му. 13-годишният му престой на "Вестфаленщадион” в Дортмунд едва ли някога ще бъде забравен от жителите на града. Вечно усмихнатият бразилец даде паса за шампионския гол през 2002, загуби финала за Купата на УЕФА същата година. Бе там и през 2005, когато Борусия бе пред фалит и изпадане. Сега, толкова много години по-късно, приказката за Деде е на път да приключи.
Бразилецът дебютира на 14.08.1998 година в мач срещу Щутгарт навън, но след само 13 минутки се контузва и напуска терена. Сега, 13 години по-късно, той трябва да напусне отново. Toзи път завинаги. Деде извоюва титулярното си място още с пристигането си в Дортмунд и изиграва цели 32 мача за Борусия в първия си сезон. Играчът е и първият трансфер на настоящия генерален мениджър на отбора Михаел Цорк.
"Навремето търсехме халф, който не се интересува от пари и намерихме Деде", казва Цорк толкова години по-късно. Философиятa за любовта към футбола на бразилеца изглежда не се е променила. На пресконференцията, на която той заяви, че напуска Дортмунд, като основна причина бяха изтъкнати малкото мачове, които Деде изигра през сезона. "За мен парите нямат никакво значение. Просто искам да усетя отново радостта от футбола и да се забавлявам", каза пред "Билд" бързоногото крило.
Следват нови силни сезони, в които обаче контузиите продължават да тормозят халфа. Сезон 2007/08 се оказва пагубен за Деде, който се контузва още в първия кръг при победата с 3:2 над Байер (Леверкузен) и отсъства в следващите 22 мача на тима. Лошият късмет за бразилеца продължава, а младият Марсел Шмелцер малко по малко извоюва титулярното си място.
Подкрепата от страна на привържениците обаче е уникална. По предложение на старши-треньора Юрген Клоп следващият домакински мач срещу Байерн посреща Деде с плакат "Деде: само още 4152 часа". Играчите пък прекосяват терена с друг трансперант: "Всички от Борусия за нашия Деде". Полузащитникът се появява на терена с патерици и тениска с надпис "Благодаря, фенове".
В домакинския мач на Борусия срещу Хановер 96 уважението и обичта към Деде отново бяха затвърдени. Този път от 18-годишния Марио Гьоце, който при изравнителния си гол за 1:1 вдигна фланелката си, под която стоеше тениска с името и номера на Деде. "Той е уникален човек и ми помогна изключително много, когато дойдох за пръв път в тима", бе краткият коментар на Гьоце след мача. Деде пък бе изключително поласкан от дейстието на младия играч и заяви, че това е най-емоционалният момент в цялата му футболна кариера и обеща, че в договора му със следващия му отбор ще има клауза, която го освобождава от задължението да играе срещу Борусия на "Сигнал Идуна Парк”.
Любовта на привържениците не остана скрита и преди седмица, когато бразилецът навърши 33 години. Над 1 500 фена излязоха да празнуват рождения ден на любимеца си в центъра на Дортмунд.
Деде благодари на хората, заявявайки: "Благодаря ви за всичко, което направихте за мен, за добрите думи и пожелания. Това е най-хубавият рожден ден в моя живот. Където и да ида по света, вие ще бъдете в моето сърце. Вие сте част от семейството ми”.
Предложенията към играча валят – пет клуба от Бундеслигата, както и Рома и Милан, са намесени в борбата за подписа на играча. Последният гол на Деде за „жълто-черните” е през сезон 2007/08 на шести април. Двубоят отново е между Борусия и Байер (Леверкузен), а дортмундци печелят с 2:1. Какъв мач само! В 87-та минута Александър Фрай прави 1:1 след пас на Деде. Така се стига до 93-тата минута, когато гологлавият играч с изключителен шут препарира Адлер за 2:1. Какъв по-добър последен гол?
И за финал едно изказване, което красноречиво показва какво всъщност е Борусия за Деде. И как това отдавна не е просто един клуб, в който, както той самият заяви, смятал да остане не повече от три години при идването си в Германия:
- Каква беше реакцията Ви, след като научихте, че напускате клуба?
- Плаках. Цорк също имаше сълзи в очите. След разговора ни отидох в празния стадион и един час просто се разхождах по тревата.
ИВАН РАЙКОВ
