Преди финала на световното първенство във Франция през 1938 година в лагера на италианците пристига смразяваща телеграма - "Победа или смърт". Адресантът на съобщението е Бенито Мусолини. По време на целия турнир италианските емигранти псуват здраво отбора от родината си, който брани световната си титла. "Адзурите" на Виторио Поцо са зверски освирквани от всички, когато преди всеки двубой изпъват ръцете си напред във фашистки поздрав. Над Европа вече е надвиснала зловещата сянка на Втората световна война... Нека за кратко се върнем в онези мрачни времена от световната история, но не в Италия, а малко по на север - в нацистка Германия.

 

На 26 април 1931 година в Барселона е определено, че Олимпийските игри през 1936 ще се проведат в Берлин. Любопитно другият кандидат за домакинството е именно Барселона. По това време канцлер на Ваймарската република е Хайнрих Брюнинг, но две години по-късно всичко се променя с идването на власт на Адолф Хитлер и нацистката партия. Фюрерът и неговият антураж осъзнават, че Игрите в Берлин могат да бъдат идеална възможност за показност пред света и пропагандната машина на Райха започва да работи на часа. През 1934 в Берлин е започнат строежът на нов стадион и след две лета се появява "Олимпиащадион" с тогавашните си 110 хиляди места. Олимпиадата в Берлин е първата в историята, която е отразявана по телевизията.

 

 

Политиката, нацистката свастика и напрежението са неизменна част от тези Игри, наричани от мнозина Хитлерови. Създава се дори алианс, който иска да се проведе алтернативна Олимпиада в Барселона, но ден преди началото ѝ всичко се проваля заради избухналата гражданска война в Испания. Един от най-големите куриози идва на финала на баскетболния турнир, игран на открито при пороен дъжд и завършил 19:8 за САЩ срещу Канада. При футбола също има забележителни неща. Така например Перу побеждава Австрия и продължава напред, но австрийците искат преиграване. Намесва се самият Хитлер, за когото се знае, че не е запален по футбола, но южноамериканците отказват да излязат пак на терена и демонстративно потеглят за дома.

 

Всъщност "Олимпиащадион" е само камъче от мегаломанския план на Хитлер за Welthauptstadt Germania - Световна столица Германия. Проект, който има за цел да превърне Берлин в планетарен център, след като германският Фюрер осъществи плановете си относно завладяването на света. Диктаторът възлага проекта на Алберт Шпеер, известен като Първия архитект на Третия райх. Но грандоманията на Хитлер не спира до тук.

 

Шпеер е натоварен с още една задача. Да изгради стадион в Бавария, който да побира цели 400 000 зрители. В днешно време най-голямата спортна арена в света е "Индианаполис Мотор Спидуей", която е с капацитет от почти 260 хиляди места. Ако говорим за футбол, първото място се държи от стадион "Рунрадо първи май" в Пхенян и неговите 150 хиляди зрители. В Европа лидер е "Камп Ноу" (99 354). В края на 30-те години обаче Първия архитект на Третия райх Алберт Шпеер получава заръката от Хитлер - нацистка Германия трябва да бъде пред всички в света и по отношение на стадиона.

 

 

Името му е "Дойчесщадион" и е трябвало да се намира близо до баварското селце Хиршбах. Началото на строежа на монументалния стадион е дадено през септември 1937 г. По-късно Шпеер признава, че "Дойчесщадион" е щял да бъде изграден по модела на античния Олимпийски стадион в Атина. Архитектът на Райха обявил на Хитлер, че сумата, необходима за построяването на съоръжението, е зашеметяваща, но диктаторът отвърнал, че всичко ще струва по-малко от два бойни кораба от клас "Бисмарк". По сметките на Фюрера, 400-хилядното съоръжение е трябвало да бъде готово до 1943 г. И тези планове обаче не са реализирани.

 

Днес в горите близо до Нюрнберг тук-там все още се забелязват части от основите на стадиона, който е трябвало да бъде сред емблемите на Адолф Хитлер и на рухналия и взел милиони човешки жертви Трети райх.

 

Филип Друмчев, Спортал