Отборите на Левски и Ботев Пловдив бяха наказани с лишаване от домакинство за по един мач, което бе заменено от комисията с един мач при закрити врата и за двата клуба.

 

ДК счита, че тъй като инцидентите са дело на феновете на двата отбора, именно те трябва да понесат основната санкция, а не клубовете. Това означава, че Левски ще играе срещу Литекс за Купата без публика в сряда от 18 часа на стадион „Георги Аспарухов“. Ботев Пловдив пък ще изтърпи своето наказание в шампионатния мач срещу Черно море от 20-тия кръг на 6 април.

 

Освен това, и Левски, и Ботев Пловдив получават сериозни финансови санкции за поведението на зрителите. „Канарчетата“ са глобени с общо 10 хиляди лева, а „сините“ с общо 7 хиляди лева като трябва да възстановят също така и щетите, нанесени на стадион „Христо Ботев“.

 

Разбивката за Ботев Пловдив на финансовата санкция е следната: за хвърляни предмети - 4 хиляди лева, за пиротехника 3 хиляди лева, за нахлуване на зрител на терена – хиляда лева и за всички нарушения на реда, отговорност, за които носи клубът домакин – 2 хиляди лева – общо 10 хиляди.

 

При Левски разбивката е следната: 4 хиляди лева за хвърлени предмети, 3 хиляди лева за пиротехника плюс щетите по възстановяване на стадиона.

 

Дисциплинарната комисия е изискала справка от МВР, тъй като 11 служители са пострадали от двете агитки като има една счупена костица на ръка и разкъсано ухо. Същевременно ДК смята, че и полицията не си е свършила както трябва работата, тъй като са допуснали на трибуните да бъдат внесени 159 димки и 14 факли от агитката на Ботев и 43 димки и 15 факли от агитката на Левски.

 

Локо Пловдив също отнесе санкция. Общо 6 хиляди лева глоба получиха смърфовете, от които 2 хиляди за хвърлени предмети: 3 хиляди за пиротехника и хиляда за нахлуване на зрител на мача с Литекс

 

Пирин Гоце Делчев е наказан с 3 хиляди лева глоба за използване на пиротехника.

Обикалям фатмашките сайтове, а изявени плювачи на народния отбор все по-често се пробват и в литературни жанрове. За мен са добре дошли, тъй като със своята елементарност, не ме затрудняват да защитавам „Левски”. Все пак, аз съм бил първолак, когато партията е назначила да си има футболен фаворит - оттам насетне, всяка насправедливост, която е можела да впечатли един левскар /динамовец/ , се е натрупвала в романтичното ми, пионерско и комсомолско, сърце.

 

На романтиката ще се опра и докато коментирам литературните инвенции на командира на сайта Prosport.bg, полковник Петьо Костадинов- Полковника. Своята виртуална цесекарска трибуна, кръстена, за камуфлаж с цивилно име проспорт, Полковника често полза и за ругатни и враждебно настройване срещу вечния враг. Считайки себе си за един много близък по дух и възгледи съратник на професионалния антилевскар ГА-га, той гости читателите си с препечатки от този върховен жрец на шумкарската правда. Като тихомълком помага на пенсията си и от нечистоплътния бизнес „левски-цска”.

 

Та Петьо и сега е ползвал от Жорката, но то е само изречението „вечните подуенски тарикати”, Нататък е решил сам да се пробва да дразни левскарите и да кефи своите запасняци на гърба на „фашагите-милиционери”.

 

На лице е опит за пародия, при това на класика, в която се вплитат несъвместими на пръв поглед образи и събития. От една страна, чрез Гугъла, разбира се, си припомняме подуенския селянин дядо Матейко, който, докато си пийва ракийка, идва ред да потегли и за оня свят. Той е чист пред данъчните, съвестта му също е чиста, само дето иска да отиде в ада, вместо в рая, където нямало кръчми...

 

Така, обаче акцентът в полковнишката творба не е впиянченият старец, той е само патерицата, която е нужна на бившият артелерист, за да разобличи и разгроми днескашните „новоцелци” на дядото – мустакати, брадати, устати... Те искат да усмърдят с московска газ някога екологично чистото село, завладяно от беса на печалбата, от стремежа на левскарските бизнесмени да напълнят Сухата река с кремълска отрова и нечестни кагебейски пари, спечелени с пушки и нагани...

 

Пълен провал за графомана, излязъл на журналистическия /и литературен/ пазар крайно неподготвен, но за сметка на това прекалено подготвен на пазара на цензурата.

 

Не ми е това темата, даже бях забравил за нея, но нали думата дума отваря. И ще похваля Полковника, с ирония, разбира се, за тънкия му усет към свободата на словото.. Наприемр, аз един единствен път съм се появявал във форумната страница на сайта му, и от следващия ден там вече ме пресреща червения надпис: „Вие нямате право да коментирате”.

 

Ясно, точно, културно, както се полага за елитен офицер. Ако беше моят фатмак Страти Бинев от село Кукорево, Ямболско, може би първо щеше „да ми го начука”, преди да ми изкомандва „бегом до хоризонта”...

 

Но пък съм имал и радостни срещи с този командир и с неговите пладнуващи из форума запасняци. Веднъж там ми препечатаха статия, мисля че от сайта Fan face.bg, а „скандалният” текст, засягащ някакви цивилни порядки, вися там близо седмица. Зажаднелите за „шоу с говеда” кочинари ме съсипаха с отрицания и подигравки, но аз нямаше как да им отговарям – надписът, който ми забранява да се промъквам през „бодливата тел на свободното слово” , е по-строг и от надписите на военните погреби....

 

Дали е редно да се заяждам с един „ газ пикаещ” български офицер? Той не е анонимен, все пак, докато моят ник буди подозрение. Но дори и така, аз съм застрашеният, все още, от гнева и отмъщението на потенциалната хунта и нейната лумпениада.

 

Казвам го съвсен условно, но трябва да се подразбира – в свободния свят, когато някой бивш военен влиза в бранша, където се борави със свободно, не с клиширано слово, той трябва да афишира своите пристрастия, както правят блогърите, или трябва да не демонстрира пристрасия.

 

Особено, щом нахъсани издатели си избират за кумири фашизоиди като Георги Атанасов. Няма пак да му прави анализи, но щом толкова недвусмислено, по воленсировски, ГА-га прповядва за един свят без левскари, майтапите около идеята му за „полковнишка хунта” в полза на харизмата не са толкова майтапчийски.

 

Сега още малко за Подуене - този квартал е колкото наш, толкова и ваш! Тук най-напред отрядът Чавдар е стъпил на софийска земя, тук са основани първите „червени” футболни отбори – Спартак – Подуене и Чавдар, Тук, в автобусите по булевард „Ботевградско шосе”, по марштура от общежитията в Кремиковци, се множеше вашата агитка. Североичточната, към сектор Г...

 

Да не би да не знаят и такива ерудити като Полковника, че футболен клуб „Левски” идва в този квартал 50 години след като е създаден в центъра на София? По-скоро „Левски” е натирен, за това поне вече може да се говори и пише.

 

А ако е нужно – и курсове по футболна история може да започнат за чорбарите. Например, някоя група във Фейсбук – „да ограмотим чорбарите”. Има достатъчно факти и документи, има и „неполковнишки” сайтове, където да се публикуват.

 

За да се види кои са раждани в Подуене, кои са родени от народната милиция. Двете мантри, без които славните ни опоненти направо отиват „на оня свят”. Нещо като Дядо Матейко, само че за него все пак е написал велик писател, а не униформен графоман.

 

Драго Драгоев - Драгой

Феновете на Левски, които иначе няма да запомнят с добро гостуването си на Ботев, пуснаха клип, в който представят агитката в Пловдив.

 

Сините загубиха с 0:2 от "жълто-черните", а също така имаха и сериозни стълкновения с полицията заради публиката на домакините, която ги провокира. Счупени огради, наказани знамена, кръв и бой имаше на Ботев - Левски.

Променен и страхотен Ботев смаза синия отбор от София с 2:0. Канарчетата показаха стойностна игра пред почти 20 000 обезумели бултраси препълнили Колежа.

 

Бултрасите се развихриха по трибуните с три хореографии, като запалиха димки по целия стадион (без рогатия сектор). Точно в 19-та минута от Трибуна Изток се появи огромен скелет с шал, който взриви целия стадион. През второто полувреме канарчетата обсипаха отново стадиона с листчета в националния трибагреник.

 

Говедата се изложиха много в Пловдив този път. Както и през миналата година, когато откраднаха билбордовете поставени в София, днес те проникнаха с взлом с спортната зала в близост до сектора за гости и са свалили винилите около стените. Това вбеси бултрасите, които на момента отговориха, като плениха знаме от тяхната ограда, а стюардът опитал се да го защити бързо се отказа и се прибра при мучащите.

 

Пародията по трибуните в сектора за гости продължи почти до края на мача. Ранените говеда хвърляха камъни и ракети, а през втората част никой не им чу гласа.

 

Този път на Колежа имаше само един отбор. Този на Пловдив. Този, който се е запътил да гради нова историята.

Текст: bultras.com