Обикалям фатмашките сайтове, а изявени плювачи на народния отбор все по-често се пробват и в литературни жанрове. За мен са добре дошли, тъй като със своята елементарност, не ме затрудняват да защитавам „Левски”. Все пак, аз съм бил първолак, когато партията е назначила да си има футболен фаворит - оттам насетне, всяка насправедливост, която е можела да впечатли един левскар /динамовец/ , се е натрупвала в романтичното ми, пионерско и комсомолско, сърце.

 

На романтиката ще се опра и докато коментирам литературните инвенции на командира на сайта Prosport.bg, полковник Петьо Костадинов- Полковника. Своята виртуална цесекарска трибуна, кръстена, за камуфлаж с цивилно име проспорт, Полковника често полза и за ругатни и враждебно настройване срещу вечния враг. Считайки себе си за един много близък по дух и възгледи съратник на професионалния антилевскар ГА-га, той гости читателите си с препечатки от този върховен жрец на шумкарската правда. Като тихомълком помага на пенсията си и от нечистоплътния бизнес „левски-цска”.

 

Та Петьо и сега е ползвал от Жорката, но то е само изречението „вечните подуенски тарикати”, Нататък е решил сам да се пробва да дразни левскарите и да кефи своите запасняци на гърба на „фашагите-милиционери”.

 

На лице е опит за пародия, при това на класика, в която се вплитат несъвместими на пръв поглед образи и събития. От една страна, чрез Гугъла, разбира се, си припомняме подуенския селянин дядо Матейко, който, докато си пийва ракийка, идва ред да потегли и за оня свят. Той е чист пред данъчните, съвестта му също е чиста, само дето иска да отиде в ада, вместо в рая, където нямало кръчми...

 

Така, обаче акцентът в полковнишката творба не е впиянченият старец, той е само патерицата, която е нужна на бившият артелерист, за да разобличи и разгроми днескашните „новоцелци” на дядото – мустакати, брадати, устати... Те искат да усмърдят с московска газ някога екологично чистото село, завладяно от беса на печалбата, от стремежа на левскарските бизнесмени да напълнят Сухата река с кремълска отрова и нечестни кагебейски пари, спечелени с пушки и нагани...

 

Пълен провал за графомана, излязъл на журналистическия /и литературен/ пазар крайно неподготвен, но за сметка на това прекалено подготвен на пазара на цензурата.

 

Не ми е това темата, даже бях забравил за нея, но нали думата дума отваря. И ще похваля Полковника, с ирония, разбира се, за тънкия му усет към свободата на словото.. Наприемр, аз един единствен път съм се появявал във форумната страница на сайта му, и от следващия ден там вече ме пресреща червения надпис: „Вие нямате право да коментирате”.

 

Ясно, точно, културно, както се полага за елитен офицер. Ако беше моят фатмак Страти Бинев от село Кукорево, Ямболско, може би първо щеше „да ми го начука”, преди да ми изкомандва „бегом до хоризонта”...

 

Но пък съм имал и радостни срещи с този командир и с неговите пладнуващи из форума запасняци. Веднъж там ми препечатаха статия, мисля че от сайта Fan face.bg, а „скандалният” текст, засягащ някакви цивилни порядки, вися там близо седмица. Зажаднелите за „шоу с говеда” кочинари ме съсипаха с отрицания и подигравки, но аз нямаше как да им отговарям – надписът, който ми забранява да се промъквам през „бодливата тел на свободното слово” , е по-строг и от надписите на военните погреби....

 

Дали е редно да се заяждам с един „ газ пикаещ” български офицер? Той не е анонимен, все пак, докато моят ник буди подозрение. Но дори и така, аз съм застрашеният, все още, от гнева и отмъщението на потенциалната хунта и нейната лумпениада.

 

Казвам го съвсен условно, но трябва да се подразбира – в свободния свят, когато някой бивш военен влиза в бранша, където се борави със свободно, не с клиширано слово, той трябва да афишира своите пристрастия, както правят блогърите, или трябва да не демонстрира пристрасия.

 

Особено, щом нахъсани издатели си избират за кумири фашизоиди като Георги Атанасов. Няма пак да му прави анализи, но щом толкова недвусмислено, по воленсировски, ГА-га прповядва за един свят без левскари, майтапите около идеята му за „полковнишка хунта” в полза на харизмата не са толкова майтапчийски.

 

Сега още малко за Подуене - този квартал е колкото наш, толкова и ваш! Тук най-напред отрядът Чавдар е стъпил на софийска земя, тук са основани първите „червени” футболни отбори – Спартак – Подуене и Чавдар, Тук, в автобусите по булевард „Ботевградско шосе”, по марштура от общежитията в Кремиковци, се множеше вашата агитка. Североичточната, към сектор Г...

 

Да не би да не знаят и такива ерудити като Полковника, че футболен клуб „Левски” идва в този квартал 50 години след като е създаден в центъра на София? По-скоро „Левски” е натирен, за това поне вече може да се говори и пише.

 

А ако е нужно – и курсове по футболна история може да започнат за чорбарите. Например, някоя група във Фейсбук – „да ограмотим чорбарите”. Има достатъчно факти и документи, има и „неполковнишки” сайтове, където да се публикуват.

 

За да се види кои са раждани в Подуене, кои са родени от народната милиция. Двете мантри, без които славните ни опоненти направо отиват „на оня свят”. Нещо като Дядо Матейко, само че за него все пак е написал велик писател, а не униформен графоман.

 

Драго Драгоев - Драгой