Кой и как успя да пробие Желязната завеса?
Четвъртък, 14 Юли 2011 00:52FanFace.bg продължава с поредицата на в. "Новинар" с историческите статии затова как футболът и политиката са били като скачени съдове. Днешната тема е как големи футболисти от държави в бившия Източен блок са пробивали Желязната завеса.
Един от първите футболисти след Втората световна война, избягали от Източна Европа на Запад - Ласло (Ладислав) Кубала, преодолява Желязната завеса с риск за живота. Когато през 1949 г. Унгария става комунистическа държава, той бяга в Австрия във военен камион, който по случайност не е претърсен, и това го спасява от сигурна смърт.
Унгарската федерация го обвинява за неизпълнен договор, но ФИФА го защитава и се разминава с едногодишна дисквалификация. През 1950 г. е забелязан и от "Реал", и от "Барселона", но каталунците изпреварват мадридчани. С него и с унгарците Золтан Цибор и Шандор Кочиш в края на 50-те "Барса" печели 2 титли и Купата на панаирните градове. Източна Европа показва, че все още ражда силни играчи, както е било и преди войната.
Друг унгарец, разкрил потенциала си на Запад, е Ференц Пушкаш. Виден представител на магическия отбор от 50-те години, той е един от няколкото играчи, напуснали Унгария след съветската окупация през 1956-а. Пушкаш е прибран от "Реал", с който 3 пъти вдига Купата на европейските шампиони.
През 1972 г. като треньор на "Панатинайкос" участва в още един финал за КЕШ, но губи от "Аякс" (0:2). Неговите сънародници Цибор и Кочиш са приютени от свободолюбивата "Барса". Вторият впоследствие остава в града и открива ресторант, наречен на футболния му прякор - "Златната глава".
Другите играчи – световни вицешампиони от 1954 г., си остават в Унгария, включително звездата Нандор Хидегкути, който обаче през 1961 г., вече като треньор, извежда "Фиорентина" до трофей в първото издание на КНК. Гюла Лорант и Йожеф Закариаш също се пробват като треньори на Запад. За съжаление никога не заиграват отвъд Желязната завеса и други именити унгарци от следващи периоди – Флориан Алберт, Янош Фаркаш (работи като готвач и умира млад), Лайош Тихи, Ференц Бене...
Съдбата на унгарския отбор от 50-те е най-тъжната футболна приказка по време на Студената война. По-различно е положението на чехословашките национали, които през 1962 г. повтарят вицешампионския подвиг на Унгария. На някои от тях им се разрешава да поиграят на Запад, но след като са минали зенита си и без да могат повече да печелят трофеи. За това говорят и клубовете, които ги вземат: майор Йозеф Масопуст и Ян Поплухар отиват в белгийския "Моленбек", Томаш Поспихал в "Руан", Адолф Шерер в "Ним", Анджей Квашнак в "Мехелен" и т.н.
Идеята, заимствана по-късно в Полша, СССР и България, е, докато са в разцвета на силите си, футболистите да се отдадат за родината, за да не "намазва" Западът, а трансферите да са награда за добре свършена работа. Навършването на 30 години е граница, която, вече премината, дава право на играча да претендира да го пуснат "навън". По тази логика се действа и спрямо поляците, които през 1974 г. стават трети в света.
Едва 4 години по-късно вратарят Ян Томашевски отива в "Беершот", Ладислав Жмуда във "Верона" (чак през 1982 г.), Казимеж Дейна е пуснат в "Манчестър Сити" по-рано – през 1978 г., но и той вече е минал 30-те. Той става част от първата голяма вълна чужденци в Англия. Гжегож Лато, вкарал гола на бразилците в малкия финал, е на 30, когато през 1980 г. отива в "Локерен", отказвайки персонална покана на Пеле за американския "Космос".
Когато през 1982 г. Полша отново е трета в света, част от звездите са наградени с трансфери, някои – веднага. Като Збигнев Бонек, спечелил КНК и КЕШ с "Ювентус" и изработил "онази" дузпа, с която "Ливърпул" бе бит с 1:0 в кървавия мач на "Хейзел".
В СССР първият официален трансфер на футболист на Запад е на никому неизвестния днес Анатолий Зинченко - от "Зенит" в "Рапид" (Виена) през 1980 г. Осемкратният шампион на СССР и носител на 3 евротрофея Олег Блохин обаче едва 35-годишен получава такъв шанс, и то, къде мислите? В австрийския "Форвертс"! Подобна е съдбата и на Игор Беланов – носител на Златната топка през 1986 г.
Най-тежко е положението в Източна Германия. Абсолютно всички национали на ГДР, участвали в Мондиал '74 и победили бъдещия шампион ФРГ с 1:0, започват и завършват кариерите си в скъпата родина. Има и едно печално изключение. През март 1979 г. източногерманецът Луц Айгендорф емигрира в Западна Германия. Той обаче нанася голяма обида на бившия си клуб "Динамо" (Берлин), покровителстван от секретната полиция ЩАЗИ. Айгендорф дори си позволява да обяснява в медиите за уговорени мачове в полза на "Динамо" и да критикува социалистическата система.
В резултат съпругата и дъщеря му, които остават в източната част, са поставени под полицейски надзор, а през март 1983 г. самият играч мистериозно намира смъртта си в катастрофа. Когато след политическите промени намират досието му в архива на ЩАЗИ, става ясно, че автопроизшествието е планирано с цел да бъде убит.
Най-щастливите източногермански футболисти пък са онези осем, които след обединението на Германия и в разцвета на силите си достигат и до Бундестима - Улф Кирстен, Матиас Замер, Андреас Том, Томас Дол, Дариуш Вош (роден в Полша), Олаф Маршал, Хайко Шолц и Дирк Шустер.
Източна Европа дава на световния футбол и няколко велики треньори. Роденият в Тимишоара Щефан Ковач развива тоталния футбол на Ринус Михелс и печели два КЕШ-а, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа с "Аякс". Милян Милянич, който 2 пъти води бивша Югославия на световни първенства, 3 години ръководи "Реал". Велибор Милутинович участва на 5 мондиала с различни отбори, като прави пробиви с Мексико, Коста Рика и САЩ.
Пробивите на българските футболисти на Запад - от Гробаря до Любо Пенев
Първият български футболист, емигрирал след 09.09.1944 г., е Димитър Антонов-Гробаря. В края на 1946 г. с писмена препоръка на някогашния си треньор в "Славия" Франц Кьолер заминава за Франция. Година по-късно става шампион на Франция с новооснования "Рубе" и никога повече не се връща в България. По-късно легендата на ЦСКА Стефан Божков ще признае, че Гробаря му урежда документите да отиде да учи в Лион, но затваряне на границата му попречва да напусне Чехословакия, където е бил в този момент.
Владимир Танчев пък, играч на някогашния "Бенковски" (Сф), емигрира в Австралия и дори записва един мач в тамошния национален отбор. В първите години след войната нашите легионери са предимно студенти, играещи, докато следват. До 80-те големите ни звезди ще останат завинаги закотвени тук, въпреки че към някои от тях е проявен интерес – Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Динко Дерменджиев... Начко Михайлов, който също е можел да замине на Запад, е пуснат в кипърския "Неа Саламина" в последната година от кариерата си.
България също спазва правилото играчите да отдадат златните си години на родината. След 1980-а обаче, когато Христо Бонев повлича крак в АЕК, множество играчи поне получават право да се "пенсионират" в чужбина. Най-успешен е Андрей Желязков, спечелил титлата на Холандия с "Фейенорд" рамо до рамо с Йохан Кройф.
Джеки Димитров не успява да го дублира, защото след отличен първи сезон в "Сент Етиен" го удря на нощен живот и се проваля. След Кипър и Португалия става любима дестинация – там отиват Джони Велинов, Ради Здравков, Георги Славков, Стойчо Младенов, Боби Михайлов, Пламен Гетов... Те обаче не забогатяват особено, защото част от парите, платени за тях, ги прибира държавната фирма "Спорткомерс".
Малко преди промените през 1989 г. България прави и първия си голям удар на трансферния пазар. Любослав Пенев получава право да премине от ЦСКА във "Валенсия". Той повлича крак за всички онези звезди, които през 1994 г. извоюваха бронзови медали именно благодарение на опита, натрупан на Запад.
Владислав Стоянов, "Новинар"
ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА
Как Югославия се разпадна на "Максимир"
Футболната война между Салвадор и Хондурас
Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена
Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света
Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона
Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак
Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин
Стойчо: Удоволствие е да биеш Левски
Събота, 26 Февруари 2011 13:21Историята на Стойчо Младенов и стадион “Георги Аспарухов” започва през декември 1985 г. След като БКП разформирова “Левски” и ЦСКА, за първи път Вечното дерби е между “Витоша” и “Средец”.
Гугутката: Стойчо Младенов е забравен от света смешник
Неделя, 06 Февруари 2011 17:53Председателят на Националния клуб на привържениците на Левски Владимир Владимиров-Гугутката коментира пред Livesport.bg изказването на Стойчо Младенов, който призна пред bTV Action, че по време на престоя си начело на националния отбор на страната е намразил Левски.
"От стари левскари знам, че Стойчо Младенов е една фурнаджийска лопата. Нищо повече. Навремето е мечтал да играе в Левски. Това го научих от сигурни източници. Такива са били времената, че са го вкарали в ЦСКА и изведнъж е станал големия "чорбар". Не ги разбирам тия работи", заяви Владимиров.
"Кой е Стойчо Младенов, че да мрази Левски? Цялата им идеология в този клуб е сбъркана и е свързана само с омраза. Те там друго освен да мразят не могат. В пълна степен са антипод на Левски", коментира той.
"Какво има да се коментира за Младенов? Той отдавна е приключил като треньор. Не му прави чест да говори такива работи, но явно той не може да свикне да си изкарва прехраната в арабския свят и иска да се върне в България. Дори и в Египет не успя да се наложи. Това говори достатъчно за класата му. Ако иска да го забележат вече е постигнал целта си, но в никакъв случай изказването му не поражда нищо положително. Но защо да му се сърдим, като той е една дребна душица, която не успява да се реализира по никакъв начин. Той спря да е интересен и реши да пробва да промени това", категоричен бе Владимиров.
"Не съм изненадан от това, което е казал Стойчо Младенов. За мен той е смешник, забравен от света, който няма бъдеще във футбола", завърши Гугутката.
ВИДЕО: Дучето и Гугутката преди Вечното дерби
Понеделник, 23 Април 2012 16:40Председателите на Централния фенклуб на ЦСКА и на Националния клуб на привържениците на Левски - Димитър Ангелов и Владимир Владимиров, говориха надълго и нашироко по различни теми 6 дни преди поредното издание на Вечното дерби.
Дучето и Гугутката коментираха за ексцесиите покрай най-големия мач в България, стюардите, полицията, "Титан", Тодор Батков, Иво Тонев, Стойчо Младенов, Наско Сираков, Николай Костов, Георги Иванов, БФС, лицензи, директиви, допинг и за други любопитни неща, като не пропуснаха да влязат в открит спор помежду си затова кой е галеникът на БКП.
За "тропащия по масата", чичо Пенчо и пича от село Ратково
Петък, 09 Март 2012 01:08Освобождаването на Дуци от "Армията" предизвика у мен разнопосочни чувства. В крайна сметка преобладаваща май е тъгата. Имам индиректен поглед за работата и отношението на пича от с. Ратково, Република Сръбска към футболната игра и затова горчивия привкус от неразкрития му в пълна степен потенциал в отбора на ЦСКА, дълго ще стои в устата ми.
Преди време написах една статия, озаглавена "Лудата банда на Дуци или тайните на сливенския футбол", в която направих ретроспекция на свършеното от Симонович при формирането на оня запомнящ се тим, гръбнака на който бяха неколцина играчи, взети буквално от села и паланки и добили известност, благодарение на сръбския спец.
Говоря за Коце Стоянов, Коста Янев, Здравко Чавдаров, Владислав Ямуков, Петър Стоянов, Ивелин Янев - всички до един носещи към настоящия момент фланелката на отбори от "А" групата. Тъй като съм жител на град от същия регион, многократно съм бил свидетел и на класически лекции по футболно майсторство с главен архитект сръбския спец, демонстрирани на терена под Сините камъни. Как да не ти стане жал за Дуци при положение, че никой от ръководството на ЦСКА не се изправи в нито един момент, за да му връчи маршалския жезъл. А той завалията - ни треньор, ни спортно-технически директор, ни селекционер.
Накрая за омиротворяване на неспокойните фенски духове и използвайки традиционен популистки ход, червеното ръководство взе кардинално решение - разкарване на сръбския гамен и назначаване на "тропащият по масата" специалист. И какво толкова му беше смешно на собственика Борисов в предаването "Пред банята" при обявяването на Димитър Пенев за председател на Надзорния съвет на дружеството, едва ли някой средноинтелигентен запалянко би могъл да ми обясни.
Той чичо Пенчо цяла зима ни забавлява с култови изцепки, омачкани в ръка тимови листи и объркана като пате в кълчища мисъл, та едва ли това беше подходящия момент Борисов да пуска лакърдии и шеги при положение, че следва да отговаря на доста сериозни въпроси. Като се почне от чеир пазарния импорт на футболисти, мине се през медикаментозната "подготовка" на ЦСКА, за да се стигне до удобното криене зад широкия гръб на един мировянски стратег. А той милия за шише червено вино и порция татарски кюфтета е склонен да стои на "Армията" даже и като чистач. Важна е сигурната заплатка, бъзиците в клубното кафене и бягането от всякаква отговорност.
Напълно логично парсата обра неприетия и перманентно обругаван наемник. Селският хитрец доволно се ухили под мустак, а наградата за безприкословната му вярност инеизчерпаеми клоунски умения се материализира в повишаване в длъжност. Оня Дон Кихот, оня мечтател за късни европейски мачове, оня чистосърдечен симпатяга бепратен скоропостижно в миманса.
Сега за ЦСКА предстои не толкова работа от футболно естество, а по-скоро затягане на редиците, бой на нож и мачкане на "говедата". Този филм сме го гледали, както и инфантилния му режисьор, който при първия повей за надвисваща опасност вдига гълъбите и демонстрира "армейската" си привързаност с поголовно ошушляне на и без това празната каса на четирибуквената абревиатура.
Иван Велчев-Кънчара, Стралджа
Плоският треньор на плоския отбор
Петък, 09 Март 2012 18:01ЩАСТЛИВ СТОЙЧО ПАК ЯХНА „МЪЧЕНИЦИТЕ НА 17 НОЕМВРИ”, НОВИНАТА ЗА ДЕКРЕТА ОБИКАЛЯ ВСИЧКИ СВЕТОВНИ МЕДИИ
Роденият в село Плоски специалист с лекота се върна на поста треньор на най-плоския български отбор. Каламбурът не е случаен, защото вижте с какви плоски пинизи въпросният Стойчо се хвърли в борбата за титлата, още преди да е влязъл в треньорската стая – “За Левски всичко е ясно, от там ще има удари под кръста, там има и държавна намеса. Знаем за поставената директива да станат шампиони. Но ние ще се борим докрай и ще видим”.
Предишният път се бе появил във футболната ни Катуница след подобни цигании, когато в ролята на „цар Киро” бе кремиковският ликвидатор Сашо Апашо. Социалдемократът силно се нуждаеше от мотиватор тип „говежди стадион”, а такива могат да бъдат само двама – сръбският пръдльо и почетен български генерал Йешич, и плоският треньор, но нагъл мотиватор Стойчо Младенов. Ако не помните, той е известен и като Шесторчо, Тройчо, Торпедото, Тулузата, Галатасарайчето… Покрай тозитурски гранд той успя да влезе и в рекордите на Гинес – най-бързото 0:2 в мач от шампионската лига. До 212 секунда отборът на Плоския се радваше само на два гола във вратата си, Но може би, ако турците не си бяха губили времето да се прегръщат между първия и втория гол, рекордът им щеше да бъде абсолютен за вечни времена. Общият резултат от двата мача с Галатасарай е 0:6, което говори за сериозни удари под кръста,/ башка декретите на тогавашния министър председател Станишев и държавния глава Гоце./
Сега кумирът, и последна надежда за „мъчениците от “17 ноември”../.Пардон – от 17 февруари/, е участникът в египетската революция Ем Стойчо Ем Тройчо. Той наследи един добре трениран в друга пустиня отбор, истинска революционно смазана машина, готова да се качи на ловешките джипове и да погнесиньото зло, по маршрута на автобус номер 120.
Само да не бяха тези готвени от правителството удари под “червения кръст”, /че и под червения полумесец, червената петолъчка…/.
Да не бяха и тези Декрети на държавна сигурност, обезсилващи дори кампките за нос, които преди есенното дерби сътвориха от 11 заешки сърца, 11 смели сърца. Да можеше пак да участват в геренските маневри и чудотворецът д-р Крайнов, върху джиповете да бъдат и академика по международно право Градев, и сръбският Артур, Дуци… Да не изреждам баш декретите, с които футболната Катуница налага под кръста цялата А група.
/Декрет лесно се пише, но и лесно се отменя – ей какво стана суказа от 1948 година на ЦК на БКП – няма я властта, няма го указа, останаха само „мъчениците на 9 септември”…/
Стойчо умее да парира всякакви неудачи за своя плоско трениран отбор. Застрахова се, въодушевява дучетата, насъсква ги срещуподуенските бикове, като си мисли, че това са старите подуенски говеда. Но с биковете вече ще е по-сложно. Oтглеждат ги вече поевропейски тертип, яслите им прилично пълни, оправят се и без „смески против страх”, с каквито се пълня свинските копански.
Ще е добре за „плоския треньор” също да научи и истинското име на „говеждия стадион” – той е арената на българския европейски футбол. А иначе от там ще продължи да се носи познатата мелодия на подуенските тореадори” Бий чорбата по главата, бий, бий, бий!”
Но това не са “удари под кръста”, напротив! И Декрет не е, просто една славна традиция.
Само “Левски”- обичаме те!
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Стегнете се бе, мекотели! Вън мутрите от "Армията"! Никакво отстъпление!
Вторник, 13 Март 2012 01:09Обръщам се към тези, които НЕ протестират и НЕ споделят вижданията на Офанзива и тези от нас, които не сме членове на ултрас обединението: Кажете ми, драги цесекари, след като призовавате за подкрепа и да се спре с този вид протест, какво искате да направим? Какъв пример ни давате? Вие какво направихте срещу Калиакра? Колко от вас викаха постоянно "ЦСКА"?!? Нито един! На стадиона беше ГРОБНА тишина, докато Офанзива си изпълняваше заканата!
Вие, които тук обвинявате тях и останалите като мен, които също мислят по този начин, да не би реално да подкрепихте Стойчо и футболистите? Станали сте за малко при излизането на отборите, изръкопляскали сте, викнали сте за цвят "ЦСКА, ЦСКА", после сте седнали и сте чоплили семки и чат-пат сте пращали по 1-2 сочни псувни при некадърно отиграване на терена. После пак сте скокнали за 30-40 сек. при головете. Това ви беше днес поведението. Стадионът бе огласян звучно само в началото и в края на първото полувреме!!! Защо ли точно тогава?
Това ли ви е подкрепата, за която така лицемерно ни карате да окажем?!? Не е зле да започнете да мислите с тези тикви на раменете, които имате. Не мога да повярвам, че има толкова много овце-цесекари, на които им е нужен да им бъде подхвърлен малко прах в очите, за да мирнат. Преди прахът беше с името Любо, после с Милен. Сега със Стойчо.
СТЕГНЕТЕ СЕ БЕ, МЕКОТЕЛИ!!! ПРОГЛЕДНЕТЕ! В МОМЕНТА ЦСКА ГО КАРА НА ФОТОСИНТЕЗА, А ВИЕ ТОЧНО С ПОДОБЕН НАЧИН НА МИСЛЕНЕ СПОМАГАТЕ ТОВА ДА ПРОДЪЛЖАВА! ЦСКА Е БЕЗ БЪДЕЩЕ ПРИ ТЕЗИ ПРЕСТЪПНИЦИ НА АРМИЯТА И НИТО ЕДНО, ПОВТАРЯМ НИТО ЕДНО ВРЕМЕННО РЕШЕНИЕ, КОЕТО ДОРИ МАЛКО ДА ВИ СЕ ПОНРАВИ, НЯМА ДА ПРОМЕНИ СИТУАЦИЯТА, ЗАЩОТО ТОЗИ ФИЛМ ВЕЧЕ НИ ГО ПРОЖЕКТИРАХА. НА НЯКОЛКО ПЪТИ! ВЪН ПЕРНИШКИТЕ МУТРИ ОТ АРМИЯТА! НИКАКВО ОТСТЪПЛЕНИЕ!
Иван Георгиев (коментарът е взет от Фейсбук)
Разбий ги, Стойчо! Унищожи ги!
Вторник, 13 Март 2012 10:41Ура. Стойчо отново си е у дома. В къщи си е бе. Нема лабаво. Разбира се върна се на единственото място, където той и такива като него (разбирай Миодраг Йешич) могат да виреят. Дошъл-недошъл и се започна един еротичен флирт с нискочелата част от червената общност. Държа да подчертая, че разграничавам тази част, от мислещите фенове на ЦСКА. Те за стойчовия флирт не представляват интерес. Само знаят да критикуват. Някои дори си позволяват да искат оставки, та се налага гавазите на Дучето да ги вразумяват. Ама тия първите са друго нещо. При тях флирта върви, а при очертаващата се облачна пролет за Стойчо, само това може да помогне. Рецептата е изпитана и доказано имунизира червеното сърце срещу всякакъв род нервни кризи. Ако не вярвате, питайте Йешич.
Та се подхвана една борба за правда в която по етапен ред паднаха де що има правителства. А бе някак си нагличко ми се вижда да говориш да правителството при условие, че в последните три години любимия ти отбор се издържа от фирма работеща изцяло с държавни поръчки. Още по-нагличко звучи от устата на Стойчо, чиято титла от 2008 остана за сметка на кремиковските работници. Ако прибавим към нея и тази от 2003, поднесена на тепсия от самия Иван Костов, който изгони Чьорни от България, става ясно, че треньорските успехи на Стойчо са в пряка зависимо от от политическата конюнктура в България.
Като споменах 2008, нека се спрем и на нея. Помните я, нали!? Дето Батков, Станишев и папа Бенедикт запорираха лиценза на иначе изрядния Лупи. Ех, тогава какъв дрийм тийм бяха. Със сигурност имаше да убиват гиганти и да трепят де що има еврошампиони. Ха-ха-ха. С кой бе господа другари? С него ли? С неудачника чиито най-голям успех е едно епохално отпадане през 2002? Помните нали? На Стойчо му трябваше нулево равенство в София. И то срещу съперник, който нямаше никакво желание да продължи напред. Не успя. Ама поне беше епохално. Така, че другото не се брои. Това Тулуза, това Торпедо, Галатасарай ( тук ни се обясняваше, че "играхме прекрасно ама нямахме късмет"). Просто не се брои и толкоз. Какво тук значи някаква си пражка епопея? Тя също не се брои. Но на наш Стойчо не му стига, да си вкара неспасяем автогол, ами държи да е в последната минута и затова седна да ни убеждава, че Левски е похарчил 80 млн. без да постигне нищо. И видите ли, ако тези пари били инвестирани в ЦСКА, нямало да излязат от Шампионската лига в продължение на 4-5 години. Само не разбрах кой ще бъде треньор в този период. Едва ли визира себе си. Не вярвам де е толкова тъп. Или просто е безкрайно нагъл и се опитва да ни убеди, че мегаломанските му проекти (разбирай селекция), завършват с нещо повече от една титла и кръгла нула в Европа. Мегаломански проекти за които Васил Божков още си скуби косите, а на Лупи му предстои търкане на наровете в пандиза.
И още малко за епохалната 2008. Ах тези сакрални 16 точки. Нищо, че мачовете на Стойчо срещу челните отбори въобще не кореспондираха с тази голяма разлика. Не помните ли? През есента, антифутболът стойчов успя да излъже Левски с 90 минути лежане, симулации, три смислени паса и един гол на Машадо. Преди пролетния мач бяха едни закани, едни дитирамби и накрая - равенство с изравнителен гол на Антон Генов. Той пък за изненада на всички още същата вечер се появи за тържествата по случай юбилея на ЦСКА. Общо взето и в двата мача, Стойчо с нищо не показа, че превъзхожда Левски. Ама важни са тази 16 точки. С Литекс същата работа. Там Стойчо успя да спечели цели 2 точки с две бойки равенства.
Срещу Локо Сф - едно равенство в Надежда и при 1-1 на Българска армия, гол от засада и класическа велизарка за крайното 3-1. Ако го питате Стойчо така ли трябва да изглежда един шампион с 16 точки преднина, едва ли ще ви отговори, ама със сигурност няма да пропусне да ви осведоми за международната легитимация на Левски. Тук Стойчо има право да говори от първо лице, защото е работил в чужбина и ги знае тези работи. Там в чужбина никой не е чувал за Левски. Знаят само ЦСКА. Поне в Египет и Мозамбик е така. Засега Стойчо само там е успял да се легитимира, но със сигурност се има за далеч по-специален от Мауриньо.
Борислав Балинов (коментарът е публикуван в Sport1.bg)
Арабската пролет на Стойчо Младенов
Сряда, 14 Март 2012 17:24ЕВРОПЕЙСКА ФУТБОЛНА ПРОЛЕТ ЩЕ НАСТЪПИ, КОГАТО СЕ ВЗЕМЕ ДУМАТА ОТ "МЪЧЕНИЦИТЕ"
Преди година, в разгара на кланетата край египетската пустиня, премиерът Борисов бе изпратил самолет, за да спаси група свои поданици. Сред тях единият беше екзекутор на футболен клуб Ливерпул, другите навярно по-обикновени граждани, но и те намазаха покрай Стойчо. За това се сещаме сега, когато спасеният /с държавен самолет/ яхна бойната армейска камила, и погна из медиийната пустиня спасилият го премиер. Понеже със своите декрети, директиви и удари под кръста, щял да му пречи за шампионската титла.
Не е чак толкова глупав Стойчо Младенов за да не вижда, че за спортен противник има един по-добре подготвен отбор в един по-добре организиран клуб. Там няма спор. Обаче няма и друг спор – коя пропаганда е по-силна и по-добре организирана – синята или червената. Който не знае, значи не е носил червена връзка и не е отдавал чест с думите „Винаги готов!"
А Плоския е винаги готов, стига обстановката да бъдеекстремна, като тази по времена на събитията в Кайро. Той е видял как огладнелите ислямисти свалят Хосни Мубарак. Сега той самият беше поогладнял, чакаше едни 120 000 от любимия клуб...
Но основното е, че по характер притежава много от хъса на ислямистите революционери. . В душата си беше готов за една арабска пролет на „армията", само му трябваше поръчка. Инак така е твърдо убеден, че в българския футбол трябва да царува по-скоро настроението на третия свят, отколкото последователността и цивилизованият европейски дух....
Европейски дух ли? Него Стойчо може да си го сложи на самолетоносача. Или да го екзекутира само за две минути, както е направил с Ливерпул.
А кръвният враг наистина си заслужава да го мачкаш – обитава "говежди стадион", винаги подкрепян от всяка власт, липсва му всякаква култура, или поне такава, която самият Стойчо е натрупал.
Напълно готов за битки извън терена, треньорът от село Плоски само трябваше да поеме един свитък от творчеството на Гьобелс Атанасов, и той го направи. Оттам нататък – обикалки из студиа, медии, да шаштисва кретените в червеното предаване „Пред банята", да пита кой е този Батков, кой е този „Левски", коя е тази държава, която ги търпи....
Така за първи път, откакто се беше появил Бойко Борисов на хоризонта, рейтингът му на популярна личност отстъпи пред героя от българската арабска пролет. Ишшаалах, Стойчо!
———————-
Едно друго „Ишшалах" кънтеше откъм Либийската пустиня, докато самолетът на футболен отряд ЦК-48 се приземяваше на летище София. Славните ни армейски футболисти се завърнаха от мисия в една друга арабска пролет – Либийската , където успешно сложиха край на ерата Кадафи. За което бяха наградени с камерна публика, но пък и със специалната „купа на мъчениците".
/Тази купа е втората по международно значение в задръстения от джунджурии клубен музей. В него най-лично място,по престиж и обем, заема купата на мароканския крал Хасан V от 1963 година. Но що са арабски пролети и мъченически купи ,за харизмата са/
Триумфалното завръщане на нашите рейнджъри с футболни обувки е свързано и с последните часове на мъченик Дуци,който трябваше да сдаде петолъчката и по-нататък сам да се оправя с мачовете от 21.45. Подобна участ сполетя и друг активен участник в маневрите, посветени на мероприятието „арабска пролет" – за 40-ти път, може би, свалиха от поста мумъченик чичо Пенчо. Говори се, че ще бъде учредена друга мъченическа купа, в чест на стратега от Мировене, и тя ще се казва „Свети 40 мъченици"./
———————-
Друг революционен сценарий разиграват дучетата от сектор Г. Те също искат да привлекат вниманието със своята си арбаска пролет, дрънкайки плакати, вместо оръжие. Настояват от партизанския стадион да бъдат изгонени всички боклуци, а призива си подкрепят, като сами напускат стадиона по средата на мач. Червените боклуци в борба с обикновените боклуци – ето един нов момент в непрестанната гонидбата за идентичност от преките наследници на номенклтурата. Нищо чудно това пак да докара около алеята на славата „дюнержиите", този път наистина да изкупят остатъка от българската народна армия, заедно с прословутата чест и доблест, която в момента топлипозагубилите чест и доблест бивши армейци.
Тези хора не искат да приемат, че любимият им отбор е създаден по грешен източен проект, и след като повечето обществени проекти от онова време търпят провал, те също трябва да минат през Чистилището...
———————-
ПО ТЕМАТА БАТКОВ-МАТКОВ, СТОЙЧО НЕМОЙЧО
В истеричните си, поръчкови, атаки срещу „Левски" активистът на армейската арабска пролет нормално стигна и до собственика на клуба. Без да се ангажирам да портретувам Тодор Батков, но ще го направя на фона на Стойчо Младенов. Например – кой бил този адвокат, след като Стойчо имал повече голове, отколкото Батков спечелени дела...
Това е голям ангажимент за плоския, тъй като се набърква в юристпунденция, която иска бая ровене из архивите. Адвокатските дела не се архивират в Еврофутбол или вестник Червените. Но с две думи да си кажа мнението – доколко един прост човек, който няма не само образование, но и разнообразен живот извън футболния, може да прецени друг прост човек, но вече образован и с квалификация, различна от тази на едно ляво крило? Това е характерно и за българина въобще – една диплома, подкрепена от чужди езици, с пледоарии в престижни съдилища, на няколко з езика. ..Освен това – Стойчо, както и баща му от село Плоски, не са издавали централен вестник с добър имидж. А на Батков и бащата беше известен български журналист...
Е, адвокат на световен мафиот, мазен бизнесмен от прехода, плямпало... Добре, но също и предприемач , подсигуряващ заплати може би на 1000 човека. Включително и на такива като Стойчо. А той на кого е подсигурил нещо, освен някое титулярно място на португалско менте или на бразилско, доведено от Байдех? Не е достатъчно и цял живот да лежиш на екзекуторски лаври, първо, защото далеч не всички хора по света се интересуват от футбол, а и защото заради футбола не си ходил достатъчно на училище, за да можеш да преценяваш тези, които са ходили...
Впрочем, една статистика за по-специални „екзекутори на „Ливерпул" през годините, дали няма да постави нашия Стойчо чисто и просто в някакви си Топ-100 на вкаралите важни голове на този гранд??
Но тукашният червен комплекс ще го размахва като ненадминат екзекутор още поне седем по седем години....
———————-
Инак, пишем си, присмиваме се, възмущаваме се...Това са нашите опити за някаква левскарска журналистика с възможностите на едно непопулярно сайтче. А какво става в големите и популярните? Те как реагират на това, че един български треньор, вместо да си гледа треньорските задължения, се е юрнал, със всичкия си авторитет и популярност, да противопоставя и още повече да смразява двете футболни половини на България? Вместо да го възпират от „ислямиски" крясъци, те дават трибуна на цялата му истерия, където е насъбрана не само омраза, но и страх от противниците. След като дописници като Зарков, който е писал цели чаршафи, как футболът ни се нуждае от някаква държавна помощ и внимание, защото кризата ще го погуби, сега в сайта си пуска необуздани гадории – как хора на Бойко Борисов ходели по общините, за да предупреждават, едва ли не с арести, за пълно полягване на правителствения отбор....
Но такива като Зарков и други професионални проститутки поне знаят защо го правят – коя магистралка не знае защо е спрял поредния тиражия, и какво очаква от него. Но поне нивото на тази журналистика да бъде като в малко по-изискан бардак, защото някой представя ли си какво ще бъде до края на това първенство? Освен ако не следи Спортлайна, там заглавията са най-побъркващи.
———————-
След всеки мач на „Левски", например, помощник тракторитът Диков ще кара прикачниците си да връщат по седем пъти доритъчовете в полза на правителствения отбор. Ама че пред екрана, също и пред компютъра, все още има и неувредени любители, и как те ще повярват, че няма преднамереност и поръчка и защо при това положение да ходят на мач?
И какъв е ще е смисълът от работата на специалисти катоНиколай Костов, примерно, след като колегата му Стойчо Младенов вече го е "разкрил" на сто процента – ако няма държавна помощ, не може да спечели мач.
———————-
Зле е работата. Озлобени от некадърното си клубно ръководство търсят баланс със своята „арабска пролет", Самата трактовка на проблема с „държавната помощ" умишлено се извращава. Никой не иска да си спомни за безбройните компромиси на държавата, за да може четирибуквието все още да е сред елита ни. Не искат да си спомнят за мултигруп, за несъстоялият се, но наложителен после фалит на клуба, спасен чрез пререгистрация от Любо Пенев. После Васил Божков препродаде „стоката" си на Прамот Митал срещу един обект все още държавна собсветност – Хвостохранилището, толкова беше цената.
За документираната реплика на Станишев също не искат да си спомнят – „Който купи Кремиковци трябва да купи и ЦСКА!"
А не е ли държавният глава Първанов връзката между продавач Лупи и фирма Титан? За разлика от хвалещия се Бойко, червеният конспиратор Гоце дърпа конците и на любимия си цска, и това скоро ще бъде разсекретено.
Аз дори съм убеден, че Георги Първанов е в основата на куража, който Плоския демонстрира, за да громи „Левски" и неговият благодетел от властта.
А дали стила " арабска пролет" ще продължи при водачество на Гоце, и дали Бойко няма да се опита да го изпревари и при Г-гласоподавателите на Дуче, намирайки и на тях някакъв спонсор?
Всичко това обаче забавя пролетта в българския футбол. Стойчовци, както и всички около него, дават индикации, че пролетта ще бъде от арабски тип. И ще се нароят още мъченици...
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Бунтът на мъчениците
Понеделник, 02 Април 2012 00:06ПАК КЪСАТ МЕСО ОТ ДУЧЕТАТА
ВОДАЧЪТ ПОСТАВИ УСЛОВИЕ - РАВЕНСТВО И СПРАВЕДЛИВОСТ
12 ТИТЛИ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ 14 ГОДИНИ
ОЩЕ 26 ДО 9 СЕПТЕМВРИ 2044 Г.
Както Блогът на Драгой първи писа, по улиците на европейския град София се задава арабска революция. Това е предупредил на специална пресконференция и водачът на феновете, целунали купата "Мъчениците на 17 ноември". Подчертавайки, че в разгара на великденските пости, от него и съпартийците му, режат живо месо. Това се върши от сините касапи от ул. "Иван Асен", които явно искали война, за която привържениците на централния клуб /ЦК/ били напълно готови...
Още след завръщането на боклукчийския отбор от акцията "Либийска пустиня" Блога на Драгой обърна внимание върху решимостта, изписана върху лицата на бойците, еднократни носители на купата на мъчениците. Изострените им погледи и неизчистените от смазката на автоматите ръце подсказваха, че обстановката в Бенгази ги е заразила с бацила арабска пролет. Изглежда той бързо се е предал и на симпатизантите-посрещачи, които на летището приветстваха героите с "Ишалах-ишалах!"
Друга предпоставка за революционни действия в стил арабска пролет бяха още първите публични изяви на новоназначения треньор Стойчо Директивата, измъкнал се от боевете по площадите на Кайро само благодарение на "директивата" да му бъде изпратен правителствен самолет. На наша земя, неговата революционна надъханост срещу египетския водач Мубарах му свърши работа и срещу кротките деятели от подуенския щаб. Той ги запука още едва стъпил върху собствената си петолъчка в алеята на славата.
И тъй – няма отърване, арабската пролет започва. Първо в медиите, а след това по зажаднелите за революция софийски площади. Те не помнят борци за справедливост от времето, когато софиянци упоени от нови надежди, скандираха "Червени боклуци" без никакви футболни пристрастия. Сега предстои самите червени боклуци, обединени в мъченически революционни отряди, да покажат кой кой е в тази държава. Кой кой е във Виктория футболно първенство...
Вас не знам, но мен ме е страх, приятели!
Ще ни връхлетят закъснели коладници, а аз съм от свинарски край и знам как изглежда тази порода като се възбуди...
Но пък съм сигурен за друго- че няма начин футболни революционери от други наши градове също да наводнят софийските улици, пак в името на равенството и справедливостта. Да дирят сметка защо отборите им са изхвърлени за по стотина хиляди дълг към държсавата, а не са изхвърлени онези, които им дължат по милион и нещо. И защо продължават да ги крадат, докато държат сметка на Боби и приятели... В дълбочината си ние сме кротък робски народ, прекланяме се пред всичко централно, а двебуквието ЦК все още ни респектира като трибуквието БКП. Кое все още крепи наглостта и самочувствието на четирибуквието?
Може би това, че по-назапад нашата абривиатура отдавна да е изчезнала от тяхното Виктория футболно първенство. А у нас фенклуб нарежда на федерацията, лично да му бъде докладвано какво е положението с лиценза. На клуб, който си има собсвеник и собствена пресслужба...
Дали е нормално, при 22 години разлика, партизанските наследници да не могат да преценят – кой на кого дължи нещо и какъв е новият критерий за равенство, братство и свобода?
Не чакайте професионалният шопар да свика пресконференция по тези теми. Най-много да изкрънка още някоя хиледарка за "хореография". Но пък е сигнал за Борислав Михайлов да се замисли – кого и защо е спасявал през последните пет години. Един клуб, който е създаден по проекта "варшавски договор" и в новите условия не "късането на живо месо", а само скалпела на хирурзи като Платини могат с нещо да помогнат.
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Последни статии


























