Победата с 3:1 в първото дерби на “Герена”
“Удоволствието е неописуемо, когато биеш “Левски”. Знам как се радват феновете, но малцина са се наслаждавали на чувството, когато са били на терена. Тогава в нашия отбор започнаха да влизат млади момчета като Любо Пенев, който вкара единия гол. Другите два бяха мои. Още през първото полувреме водехме с 3:1. Спомням си, че “Герена” беше препълнен. Напрежението в двата отбора беше много голямо, защото всички се борехме за място в националния отбор за световното в Мексико. Колкото и да си казваш, че резултатът не е на първо място, само за него мислиш. Тогава отношенията между футболистите бяха други, не се наслагваше такова напрежение у медиите. Аз не съм поддържал отношения с левскари. Само на лагерите на националния отбор. Но например Джони Велинов стана кум на Боби Михайлов.
Шампионското 1:1 през 2003 г.
Времената вече бяха съвсем други. ЦСКА не беше ставал шест години шампион, хората искаха титла или глави. “Левски” гради три години отбор, за който според вестниците са инвестирани 80 милиона лева. Селекцията на съперника беше мащабна. Аз станах мениджър на ЦСКА през 2002-ра, а през лятото вече бях и треньор. Направихме рекордните 13 поредни победи през есента, мачовете ни без загуба бяха 21. Една от тях бешепобедата с 3:0 над “Левски”. В отбора ни имаше много напрежение и направих един трик. Накарах администратора Николай Дончев и оператора Димитър Димитров тайно да направят интервюта с жените, приятелките и родителите на футболистите. След анализа на “Левски” ден преди мача казах: “Сега идва най-важната част, искам всички да сте концентрирани.” И пуснахме филма. Голям смях падна. Особено когато детето на Георги Антонов го заплаши, че не знае какво ще му се случи, ако ЦСКА не бие.
Мога да напиша книга за задкулисните игри, които “Левски” играеше. Кулминацията бе, когато Тодор Батков публично обяви, че ще дава премии за всяка точка срещу ЦСКА. Сумата беше 50 000 долара. Най-добре може да разкаже Велислав Вуцов. Той беше треньор на “Черно море” и може да каже закъде е потеглил автобусът им след победата над ЦСКА на “Армията” с 2:1. И от кого си взеха премиите. Въпреки всичко издържахме на атаките и на съдийския произвол срещу нас.
Стигна се до мача на “Герена”. Направих клип с всичките ни голове през сезона. И го пуснах в автобуса - от базата в Панчарево до “Герена”. Вървеше под звуците на химна “Сърца червени” на Йорданка Христова. И завършваше със запис от пресконференцията ми, когато ударих с юмрук по масата в Самоков с думите “ЦСКА ще е шампион!” Футболистите пееха в автобуса. На терена всичко беше като песен. Жоао Паоло Брито не само вкара шампионския гол, но после два пъти изпусна срещу Димитър Иванков. Артим Шакири също можеше да донесе и победата. Но ремито означаваше титла. Няма да забравя интервюто на Тодор Батков, в което каза, че никога няма да прости този ден на ЦСКА. Титлата през 2003-та отдавна съм я посветил на Васил Божков. Той е човекът, който даде спокойствие, време за работа и предпоставки за успехите ни. С него и Стефан Орманджиев бяхме направили шампионски екип.
Омразата към “Левски”
През 2001 г. “Левски” ставаше шампион и аз като национален селекционер трябваше да съм на “Герена”. В края на мача, не помня срещу кого, всички облякоха фланелки с надпис “Аз мразя ЦСКА”. После хвърляха такива и в публиката, един мой познат си я пази. Това не е решение на феновете, а на ръководството. Такова е нивото на днешния “Левски”. Вместо да се радва на успеха, демонстрира омраза към съперника. Това ме отврати докрай. Нямам и капка състрадание към този отбор. Година по-късно се сблъсках челно с всички игри, които правят на “Герена”. Просто “Левски” страда от вечен комплекс от успехите на ЦСКА. Има един български отбор, който отстранява европейски шампиони. И колкото фланелки против ЦСКА да направят, това няма да е “Левски”. Изпитах огромно удоволствие, когато направихме на пух и прах така наречения им “дриймтийм”. Само 16 точки пред тях завършихме.
Днешното дерби
От все сърце пожелавам успех на Милен Радуканов. Чувам само хубави отзиви за работата му. Нека футболистите на ЦСКА знаят - на “Герена” няма нищо страшно. Напротив, несравнимо удоволствие е да биеш този съперник точно на това място. И оставаш в историята на най-великия български клуб като герой. Затова изпитвам най-голям кеф, когато съм на “Герена”. Там мачове не губя.”
Интервюто е на Труд
ЦСКА - Левски 3:0, 26.10.2002 г.:
