Предстои ни един доста постен откъм красиви и напрегнати моменти по трибуните уикенд. За съжаление, повечето отбори със солидни ултраси зад гърба си ще се разминат тази събота и неделя и ще се изправят срещу скромни съперници. Въпреки това, има няколко двубоя, от които можем да очакваме нещо по-интересно по трибуните.

Един от малкото случаи, в които Примерата може да предложи ултрас сцени от високо ниво, е дербито на Андалусия. "Бетис" и "Севлия" се изправят един срещу друг в събота късно вечер от 23:00 часа българско време. Едно дерби с дългогодишни традиции и изключителен заряд на терена и трибуните.

Още в началото на 70-те години ултрасите на "Севиля" поставят основите на своя организация. Biris Norte се ражда официално през 1975 г. и на практика се превръща в първата испанска ултрас фракция. Името на групировката идва от легендарния гамбийския играч на "Севиля" Алхаджи Момодо Ниле, по-известен с прякора си Бири-Бири. Любопитното в случая е, че 70-те и 80-те са години на силна политизация на испанските трибуни, като особено активни са крайно десните "инчаси". Фактът, че привържениците на "Севиля" кръщават фракцията си на името на гамбийски играч, сам по себе си говори за тяхната лява политическа ориентация, те не се церемонят да пропагандират антифашизма и антирасизма от северната трибуна "Рамон Санчез-Пискуан".

През годините някои от лидерите и основателите на групировката обаче залитат в крайно дясно и дори създават малка фракция в Biris Norte. Сбирките й често завършват със сериозни сблъсъци с останалите от Biris. В едно от мелетата "ултрадеречистите" отнасят сериозно поражение, а водачът им Елиас е прободен и прекарва седмици в болница. След този инцидент ултрадесните са принудени да се изнесат в южната трибуна под името Stukas Sur и да скъсат всякакви контакти с Biris Norte.

В края на 90-те пък е създадено звеното Brigada Tifo – подразделение на Biris Norte, членовете на които са посветени изцяло на външния облик на северната трибуна – хореографии, транспаранти, синхрон на пеене. Убеден съм, че в събота вечер те ща са отново на ниво и ще предложат нещо интересно.

Поради политическите си пристрастия, Biris Norte съзират като свои най-големи врагове момчетата с крайно-десни възгледи от Ultras Sur (Реал), Brigadas Blanquiazules (Еспаньол), Frente Atletico (Атлетико Мадрид), Frente Onuba (Рекреативо) и Frente Bokeron (Малага). Но на първо място седи градския съперник.

Supporters Sur dе Bеtis се появява на сцената на 12 октомври през далечната 1986 г. за двубоя между "Бетис" и "Спортинг Хихон". Група от около 30-тина младежи, членове на съществуващата по това време фракция El Chupe, решават да се отделят от нея и да създадат една нова модерна групировка. След няколко срещи, момчетата започват трайно да се ситуират в долните редове на южната трибуна (Gol Sur). Като симпатизанти на английския маниер на подкрепа, те лесно се спират и на наименованието на организацията – Supporters. Въпреки британската връзка, много бързо "инчасите" от Supporters Sur засвидетелстват интерес и към италианската сцена с организирането на няколко изключителни хореографии. Скоро цяла Испания разбира за раждането на новата сила на трибуните. Разбира се, в развитието на Supporters Sur има и спорни моменти, които в една или друга степен хвърлят сянка върху реномето на фракцията. Такива са залитанията в крайно-дясно, които далеч надхвърлят провинциалния патриотизъм. Много често сред ултрасите се пръкват нацистки символи и то не само, за да се дразнят враговете от "Севиля".

Самите севилски дербита рядко минават спокойно, а по улиците на града е наистина опасно около мачовете между градските съперници. За последно безредици белязаха севилския сблъсък през март 2007 г. в четвъртфинал за Кралската купа. Двубоят бе прекратен  при резултат 0:1, след като бутилка, хвърлена от "зелено-белите" ултраси, уцели по главата треньора на "Севиля" Хуанде Рамос. Преди началото на дербито пък "червено-бели" крайни ултраси запалиха няколко телефонни кабини и контейнери за смет в центъра на града и предизвикаха сблъсъци с полицията.

Няма какво повече да ви убеждавам, че има всички предпоставки да следите с повишено внимание новините, идващи от Севиля в събота и неделя.

Същото важи с пълна сила и за холандското дерби "Утрехт" – ПСВ. Феновете на домакините от BunnikSide (трибуна Буник на стадион "Галгенваард") безспорно са в елита на европейските хулигански банди. За важните мачове пък ядрото често се премества в централната трибуна, в непосредствена близост до сектора за гостуващи фенове. Тези на ПСВ също са далеч от репутацията на "образцова спортна публика" и едва ли ще гледат безучастни на провокоцатиите на домакините, каквито със сигурност ще има.

В Италия големият сблъсък на терена е "Интер" – "Лацио". "Лациалите" правят добър сезон, а "нерадзурите" са във възход и дори вече поглеждат към титлата. Всички знаем на какво са способни момчетата от северните трибуни на "Джузепе Меаца" и "Олимпико". Предвид приятелството на двете агитки, произтичащо от националистическите убеждения на лидерските фракции Boys SAN, Viking и Irriducibili, логично е двубоят да не е съпътстван с особено напрежение. Залогът ще е по-скоро на терена.

В общи линии скучен уикенд по трибуните. Но нека имаме още малко търпение и дочакаме началото на полския и руския шампионат. Тогава ще стане интересно.

Стоян Генов, специално за FanFace.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Реал Мадрид безспорно е най-успешният и популярен футболен клуб в света – десетки трофеи, множество легенди, многомилионни трансфери, и, разбира се, безброй фенове по целия свят. Но около 500 души, намиращи се всяка седмица на южната трибуна на митичния Сантяго Бернабеу, са най-достойните от океана от привърженици на Белия Балет. Това са Ultras Sur, а девизът им е „siempre fieles“ (винаги верни).

 

 

Всичко започва през 1980 г., когато група младежи от фенклуба на Реал Мадрид „Лос Бандерас“ са изключени от сдружението поради радикални действия в подкрепата си към Реал и екстремизъм. Скоро провинилите се започват да действат като независима организация. Ultras Sur са сред пионерите на Европейското ултрас движение. Безрезервната любов към клуба, цветовете, готовността за защита на честта на любимия отбор обединяват ултрасите.

 

 

В най-ранната си история Ultras Sur са враждебно настроени към всички гостуващи агитки – независимо дали испански, или чуждестранни. В 99% от случаите се е стигало до стълкновение с противниковите привърженици. Дългогодишен тартор на Южната трибуна е Хосе Луис Очаита, но впоследствие му е наложена доживотна забрана да посещава мачове.

 

 

През сезон 1982/83 феновете на Белия балет започват да организират „пърформърси“. Използвани са димки, фойерверки и бенгалски огньове, а целият сектор е изпълнен с банерите на Ultras Sur. Организацията продължава да се развива след битки с ултрасите на вечния враг Барселона на финала за Купата на Краля и срещу Валенсия по време на мач от последния кръг на първенството. Скоро момчетата от Южната трибуна се появяват и на международната сцена след акции срещу феновете на Интер.

 

В края на 80-те години са установени и правила на движението, а медиите започват да обръщат все повече внимание на Ultras Sur.

 

 

През 90-те години в Ultras Sur постъпват все повече крайно десни членове, скинари и хулигани. Макар движението често да е заклеймявано като фашистко, Южната трибуна се самоопределя по-скоро като националистическа. Разрастването на Ultras Sur ги прави едно от страшилищата на фен-движението в Европа. Въз основа на националистическата идеология и общата омраза към Барселона привържениците на Реал се сприателяват с дясната фракция на тези на Еспаньол – „Brigadas Blancoazules“.

 

 

На 2 април 1992 г. легендата на Кралския клуб Хуанито загива в автомобилна катастрофа. В негова чест на Южната трибуна се пее „Illa, illa, illa, Juanito maravilla“ в седмата минута на всеки мач.

 

 

Да се проникне в Ultras Sur е много трудно, но журналистът с псевдоним Антонио Салас успява да се внедри и да опише в своите дневници поведението на ултрасите на и извън стадиона, както и приликите им с неонацисткото движение. В холеографията на движението все по-често започват да се използват келтски кръстове, надписи с готически шрифт и “SS”.

 

 

1 април 1998 е повратен момент в историята на Ultras Sur. Преди началото на полуфиналната среща от Шампионската лига срещу Борусия Дортмунд стотина ултраси от Южната трибуна се изкачват на оградата на сектора, но тя не издържа на тежестта, в резултат на което пада и една от вратите. Началото на двубоя е отложено със 75 минути, а Реал Мадрид отнася солена санкция. Ултрасите са ограничени от клубното ръководство, като до тях все по-трудно достигат билети, а след реконструкцията на Бернабеу са изместени на третия ред на трибуната.

 

 

В началото на новия век президентът на Реал Флорентино Перес ограничава пърформърсите на Ultras Sur, като са забранени фашистките символи и пиротехниката, а на стадиона се допускат ограничено количество ултраси, които преди това минават през строга проверка. По времето на Рамон Калдерон привържениците са в добри отношения с ръководството, но след завръщането на Перес през 2009 г. се правят усилени опити за забраняване на Ultras Sur.

 

Макар ограничавани и протестиращи срещу управата на любимия клуб, момчетата от Южната трибуна повече от 30 години са „винаги верни“ на Белия балет.

 

Денис Олегов, специално за FanFace.bg

 

Въпреки че не сме свикнали да приемаме тамошните фенове като най-якри представители на високата ултра култура, в Испания от няколко месеца назрява и ескалира конфликт в най-известната фракция на Реал Мадрид – Ultras Sur.

 

Отдавна е известно, че спорът в групировката датира не от скоро и е между „младите” и „старите кучета”. Основна цел на новото поколение на „белите” усилено се бори да смени лидерството във фракцията и начина на ръководенето й, като обвиненията към сегашните основни фигури са, че присвояват пари и работят с полицията и клуба.

 

Конфликтът между двете страни ескалира през ноември миналата година, преди мача срещу Реал Сосиедад. Враждуващите привърженици се спречкват на улицата, в резултат на което оставят домакинския сектор на Сантяго Бернабеу полупразен.

 

Борбата продължава и след тази среща, предимно в социалните мрежи, като впоследствие лидерите на Ultras Sur обвиняват младата група и Madrid City Firm в посегателство над определени членове, стремеж към пълен контрол върху групировката, което ще доведе до крах сдружението.

 

Неразбирателството между ултрасите намира отзвук и в испанските медии, което вбесява ръководството на клуба заради отрицателните настроения, които вредят на отбора. Собствениците взимат радикалното решение да не дават повече билети на групировката и блокира сезонните им карти. Все пак някои лидери са допускани до сектора, но с лична карта (нещо, което не е правено до момента).

 

За да има мир, малко след това лидерът на Ultras Sur отдава ръководството, но борбата на стадиона продължава.

 

Феновете все пак успяваха да влизат на Сантяго Бернабеу със сезонна карта, собственост на друго лице, но клубът тотално оряза правата им, и въведе проверка на лични данни чрез документ за самоличност. Така в средата на сезона картите на стотици привърженици останаха блокирани.

 

В същото време се появиха слухове, че Реал Мадрид иска да освободи членовете на Ultras Sur от стюардските позиции. Плановете за разширяване на сектора за домакинската публика бяха прекратени, а местата на феновете от US моментално бяха дадени на Primavera Blanca и Peña, които поеха контрола.

 

В традиционния мач срещу членове на Celta Vigo, US протестира заради абсурдните решения на клуба, а пример за това колко неправилна е политиката на отбора спрямо привържениците, те дадоха сегашната атмосфера стадиона, регулирана от новата фракция.

 

Абсолютната липса на шумни скандирания, присъствие на крадени песни именно от US, знамена, дадени безплатно от клуба, както и фенове в сектора на агитката, седящи и хапващи пуканки, са крайно обидни за всички ултраси на тима, считат от групировката.

 

Те ясно дадоха да се разбере, че протестите ще продължат, и на 9 януари, преди срещата на Реал Мадрид с Осасуна, се събраха пред входа на своя сектор един час преди началото на двубоя.

 

След демонстрацията те влязоха в друг от секторите на Сантяго Бернабеу, за да гледат отбора, макар не на местата, на които е присъщо на ултрасите да подкрепят тима си.