Френското списание „So Foot“ излезе със специално издание, в което 150 известни личности от цял свят декларират любовта си към футбола. Сред тях са Мишел Платини, Йохан Кройф, Сеп Блатер, Ариго Саки, Кларънс Зеедорф, Висенте дел Боске, Дженаро Гатузо, Диего Симеоне, Роналдо, Йън Ръш, Хорхе Боручага и естествено българинът Христо Стоичков.
„Аз осъзнавам много добре защо обичам футбола. Именно на тази игра дължа моя характер. имах талант, очевидно, но без него нямаше да мога да напусна България и да се наложа в тренираната от Йохан Кройф Барселона. И също така никога нямаше да спечеля „Златната топка“.
Моят баща и дядо ми, Бог да ги прости, бяха добри футболисти. Моите чичовци също. Всички членове на семейството ми са се славили с този състезателен дух. Имаха и големи усти като мен. Силният характер ми го предадоха чрез футбола. Може би щяхме да бъдем различни, по-мъдри, ако никой вкъщи не бе пипал топка. Аз съм това, което съм, защото тази игра тече във вените ми. Както е текла и във вените на баща ми и на дядо ми. Футболът е нашата кръв“, разказва легендата на Барселона и на националния ни отбор по футбол пред „So Foot“.
От списанието припомниха на Ицо и първият му мач за Барселона, в който той настъпа съдията и бе изгонен.
„Това са нещата от играта. Аз съм избухлив, но това е задължително, когато се състезаваш. Днес играчите нямат характер. Приличат си всичките, няма бунтари. А точно те са шампионите. Да не би да мислите, че Кантона, Кигън, Румениге, Виали и Малдини са били като дечица в хор на терена? Освен талант са имали и злоба да побеждават. Днес, ако изключим Ибрахимович и Меси, това стана много рядко срещано. Е, за Лео не бихме казали така, но той има свещен характер. Необходим му е, за да бележи толкова много всяка година. Тези типове разполагат с хъс и амбиция. Обожавам това“, допълва Камата.
„Аз наистина толкова обичам футбола, дори повече от жените. И понеже наистина го обожавам, се чувствам длъжен да го пазя от всичко, което му вреди. Не съм романтик, но не съм и циничен. За мен футболът трябва да се случва на терена, а не в банките и в офисите. Все още ми харесва да гледам мач и да съм изненадан от това, което виждам. Това е основата. Един мач винаги знаеш как започва, но никога как ще завърши.
Няма по-вълнуващ феномен на света. Няма как една политическа партия например да закара толкова хора на стадиона. Знаеш ли защо? Защото футболът е страстта в най-чистия й вид. кара те да настръхваш, побиват те тръпки. За мен тази игра е Бог и Цар едновременно. Тя е целият ми живот… Мамка му, ако можех да играя отново, щеше да бъде невероятно. Моята глава го иска, но краката диктуват да ги оставя на спокойствие“, завърша Христо Стоичков.
