Реал Мадрид безспорно е най-успешният и популярен футболен клуб в света – десетки трофеи, множество легенди, многомилионни трансфери, и, разбира се, безброй фенове по целия свят. Но около 500 души, намиращи се всяка седмица на южната трибуна на митичния Сантяго Бернабеу, са най-достойните от океана от привърженици на Белия Балет. Това са Ultras Sur, а девизът им е „siempre fieles“ (винаги верни).

 

 

Всичко започва през 1980 г., когато група младежи от фенклуба на Реал Мадрид „Лос Бандерас“ са изключени от сдружението поради радикални действия в подкрепата си към Реал и екстремизъм. Скоро провинилите се започват да действат като независима организация. Ultras Sur са сред пионерите на Европейското ултрас движение. Безрезервната любов към клуба, цветовете, готовността за защита на честта на любимия отбор обединяват ултрасите.

 

 

В най-ранната си история Ultras Sur са враждебно настроени към всички гостуващи агитки – независимо дали испански, или чуждестранни. В 99% от случаите се е стигало до стълкновение с противниковите привърженици. Дългогодишен тартор на Южната трибуна е Хосе Луис Очаита, но впоследствие му е наложена доживотна забрана да посещава мачове.

 

 

През сезон 1982/83 феновете на Белия балет започват да организират „пърформърси“. Използвани са димки, фойерверки и бенгалски огньове, а целият сектор е изпълнен с банерите на Ultras Sur. Организацията продължава да се развива след битки с ултрасите на вечния враг Барселона на финала за Купата на Краля и срещу Валенсия по време на мач от последния кръг на първенството. Скоро момчетата от Южната трибуна се появяват и на международната сцена след акции срещу феновете на Интер.

 

В края на 80-те години са установени и правила на движението, а медиите започват да обръщат все повече внимание на Ultras Sur.

 

 

През 90-те години в Ultras Sur постъпват все повече крайно десни членове, скинари и хулигани. Макар движението често да е заклеймявано като фашистко, Южната трибуна се самоопределя по-скоро като националистическа. Разрастването на Ultras Sur ги прави едно от страшилищата на фен-движението в Европа. Въз основа на националистическата идеология и общата омраза към Барселона привържениците на Реал се сприателяват с дясната фракция на тези на Еспаньол – „Brigadas Blancoazules“.

 

 

На 2 април 1992 г. легендата на Кралския клуб Хуанито загива в автомобилна катастрофа. В негова чест на Южната трибуна се пее „Illa, illa, illa, Juanito maravilla“ в седмата минута на всеки мач.

 

 

Да се проникне в Ultras Sur е много трудно, но журналистът с псевдоним Антонио Салас успява да се внедри и да опише в своите дневници поведението на ултрасите на и извън стадиона, както и приликите им с неонацисткото движение. В холеографията на движението все по-често започват да се използват келтски кръстове, надписи с готически шрифт и “SS”.

 

 

1 април 1998 е повратен момент в историята на Ultras Sur. Преди началото на полуфиналната среща от Шампионската лига срещу Борусия Дортмунд стотина ултраси от Южната трибуна се изкачват на оградата на сектора, но тя не издържа на тежестта, в резултат на което пада и една от вратите. Началото на двубоя е отложено със 75 минути, а Реал Мадрид отнася солена санкция. Ултрасите са ограничени от клубното ръководство, като до тях все по-трудно достигат билети, а след реконструкцията на Бернабеу са изместени на третия ред на трибуната.

 

 

В началото на новия век президентът на Реал Флорентино Перес ограничава пърформърсите на Ultras Sur, като са забранени фашистките символи и пиротехниката, а на стадиона се допускат ограничено количество ултраси, които преди това минават през строга проверка. По времето на Рамон Калдерон привържениците са в добри отношения с ръководството, но след завръщането на Перес през 2009 г. се правят усилени опити за забраняване на Ultras Sur.

 

Макар ограничавани и протестиращи срещу управата на любимия клуб, момчетата от Южната трибуна повече от 30 години са „винаги верни“ на Белия балет.

 

Денис Олегов, специално за FanFace.bg