BBC нареди идеален тим от най-великите футболисти в историята, които още са сред живите. Липсват ни Меси и Роналдо, но това не е чудно. За тях историята тепърва ще се произнася. А за тези 11 всичко отдавна е казано. И мястото им не подлежи на съмнение.

 

Дино Дзоф

Европейски и световен шампион с Италия. Спечелил всичко с Ювентус без Купата на европейските шампиони (има два загубени финала). Избран за един от 125-те най-велики играчи в историята на футбола.

Кафу

Пионер в позицията на десния защитник. Крило, бранител, нападател и плеймейкър в едно. Неуморим. Не играеш 142 мача за Бразилия, ако не си голям футболист. Световен шампион два пъти, загуби още един финал.


Франко Барези

Стълбът, около когото бе построен Рим. Тоест - непробиваемата империя на Милан и Италия от края на 80-те и началото на 90-те.
Пропусна дузпа на финала с Бразилия през 1994-а, но въпреки това е икона и символ на онзи отбор. Вероятно най-разумният бранител в новото време след ерата на...

Франц Бекенбауер

... На този човек. Няма пост за Бекенбауер. Централен защитник, който играе и като халф. Организира, показва с личен пример, ръководи и атакува. Световен и европейски шампион с Германия, три пъти първенец на континента с Байерн. Един от великата петица - Кройф, Пеле, Марадона и Ди Стефано са останалите.

Паоло Малдини

Втората част от гръбнака на Милан и Италия, израснал край лидера и гигант Барези. Игра 7 финала за Купата на шампионите - невъзможно постижение! Спечели пет от тях. Верен на Милан, както и Барези.

Зинедин Зидан

Геният на 90-те и първите години на новия век. Контролът му върху топката и играта бе знаменит. Нямаше силен и слаб крак, а с глава играеше като централен нападател. Световен и европейски шампион с Франция.

Боби Чарлтън

Най-доброто от английската игра. Сър. Световен шампион от 1966-а, все още голмайстор №1 на Манчестър Юнайтед, но не и на националния (надмина го Рууни). Великата му история започва с катастрофата в Мюнхен през 1958-а, където оцелява сред труповете на уникалния отбор на Мат Бъзби. За да напише своята легенда в следващите 2 десетилетия.

Йохан Кройф

Изразът Кройфизъм говори достатъчно. Толкова е дал на играта, че е трудно да се събере в няколко реда. Кройф - футболистът направи Аякс велик през 70-те. Три купи на европейските шампиони и доминация. Кройф - треньорът изгради философията на Барселона, която и до днес жъне резултати.

Роналдо

Феномена. Най-добрият централен нападател, когото сме гледали. Контузиите го съсипаха и му отнеха поне още 3-4 години и към 150 гола от визитката. И от нашето удоволствие да го наблюдаваме. Световен шампион два пъти с Бразилия, загуби още един финал. Не успя да вдигне Купата на шампионите с клубен тим.

 

Пеле

Кралят на футбола. До доказване на противното остава №1, поне в официалните класации. Ефектът му върху играта през 50-те и 60-те, а в Щатите и през 70-те, е феноменален. Три пъти световен шампион с Бразилия, диктатор за две десетилетия с над 1000 гола.

 

Диего Марадона

 

Ако Пеле е крал, аз съм Бог. Това казва самият Диего. И за милиони по света той е Бог. Изумителен талант, заразен характер, страстен гений с топка в краката. Световен шампион (вероятно единственият, спечелил почти сам трофея) с Аржентина, загуби и още един финал. Направи чудеса с малкия Наполи, разбивайки доминацията на Милан на Саки и Ювентус с Платини.

Изминалата 2016 година се оказа малко мрачна и успя сериозно да подкопае вярата, както в човечността на обществата, така и в спорта. Допингът в Русия, треньорите-педофили в Англия, хулиганите на Европейското във Франция, авиокатастрофата в Бразилия – на хората явно са нужни нови доказателства, че спортът, както и преди е бил и си остава нещо готино, интересно и весело. Най-големият руски спортен сайт Sports.ru е подготвил новогодишна поредица с очерци за спортни герои, от които не само не се срамуваме, но с които целият свят се гордее. В новия епизод Владислав Воронин представя Зинедин Зидан.


Зидан стана бос на Реал точно преди една година и по-добре от всичко за неговата работа говорят цифрите. 3 трофея – Шампионска лига, Супекупа на Европа и Световен клубен шампион. За цялото това време само 2 загуби. 38 поредни мача без загуба. 1-во място в класирането на Испания в зимната пауза. Още нещо много важно – Зидан успя да облепи Реал със здрави защитни плочки и клубът вече не скандализира, не истеризира, а изглежда непривично невъзмутимо. Дойде време да разберем как се получи всичко това.


От топ-мениджър към помощник


„Когато завърших кариерата си, не исках да ставам треньор, - неотдавна призна Зидан. Мислех да се занимавам с нещо друго”. Зинедин остана да живее в Мадрид, но практически не седеше у дома си, а постоянно се размотаваше по света. Той посети земята на предците си в Алжир; участва в благотворителни проекти – от Швейцария до Бангладеш; понякога блесваше като експерт в студиото на френския Canal+; беше лице на различни марки: Danone, adidas, даже Lego. Но всичко това се оказа недостатъчно, защото Зидан имаше нужда от нещо далеч по-увлекателно.



След дълги размисли той стигнал до очевидния извод: изминали са по-малко от три години от непоносимото му напускане на футбола. През 2009 г. Зинедин се връща в офиса на Реал и става съветник на президента Флорентино Перес, който някога го беше поканил в Мадрид с послание, надраскано на салфетка по време на вечеря. Зидан беше пълноценен топ-мениджър: помагаше на Перес със стратегията, влияеше на трансферната политика, а понякога и сам водеше преговори. Впоследствие отговорностите се разшириха: той започна да балансира между Перес и своенравния старши треньор Жозе Моуриньо. Това е и преломният момент, доколкото, вече плътно приближен до отбора, Зидан почувства леко притегляне към треньорската работа.


През сезона 2012/2013 той постоянно води индивидуални тренировки с най-талантливите млади играчи – Хесе и Алваро Мората. Вече през лятото на 2013 г. попадна в щаба на Карло Анчелоти. „Точно с това и исках да се занимавам. След като завърши кариерата ми на професионален играч, смених доста позиции, срещнах се с много и различни хора, а след това разбрах, че трябва да се върна към това, което ми дава енергия и ентусиазъм. Трябва да правите това, което обичате. За мен това е футболът”.


Ужасният старт в Кастилия


В желанието си да трупа тактически познания, Зидан се записва на треньорски курсове. В Испания му предлагат съкратена програма, създадена специално за бивши топиграчи, които и без това имат солидни познания за множество тактически постановки. Зидан се отказва от ускореното обучение и започва редовен 3-годишен курс в треньорската школа на Франция. Негов наблюдаващ лектор в школата става Ги Лакомб – треньор, който се запознава с него още в академията на Кан през 80-те години на миналия век. След това Лакомб води Сошо, ПСЖ и Монако. Именно той организира за Зидан кратки стажове при Биелса в Олимпик Марсилия и при Гуардиола в Барселона. Ангажиментите на Лакомб не се ограничавали с треньорски курсове и семинар. През 2014 година, когато Зидан започва самостоятелна работа в младежкия тим на Реал, той става негов съветник в сянка или даже помощник.



Началото за Зидан в Кастилия е търкаляне по нанадолнището: само една победа в шестте първи кръга. Най-неприятно е поражението от младежите на Атлетико: водейки с 1:0, момчетата от Реал се отпускат и се сриват за крайното 1:2. Зидан не може да влияе по никакъв начин на мача, отборът му изглежда живее отделно и не чувства новия си треньор. Разочарован от това начало, Зидан звъни на Лакомб за съвет.


Френският треньор се втурва към Мадрид за кризисна диагностика, за да разбере какво се е объркало. Един месец той гледа всички тренировки и мачове на отбора, седи в кабинета на Зидан и слуша беседите с играчите.



„Зинедин беше твърде срамежлив, колеблив и неуверен по време на тренировките, не държеше целия отбор в ръцете си, - припомня си Лакомб. – Буквално за 15 дни той видимо започна да трупа увереност”.


Агресия. Психологическите промени се оказват най-сложни за Зидан


В детството си той се учи да играе футбол по хулиганските улици на Марсилия, което го прави много избухлив и агресивен. „В Марсилия имаше страховита борба между отделните квартали и ако ти не реагираш на провокициите, на ударите, теб просто няма да те броят за жив”, - пояснява Лакомб. В края на 80-те сам гони Зидан от тренировка, когато младият плеймейкър блъска силно свой съотборник след груб, но безобиден фаул.



„Който позволява да го бият, в Марсилия не се смята за мъж”. Неизвестният Зинедин Зидан


По-късно Зидан се променя и започва да владее емоциите си. В живота си той често е наричан интроверт. Популярният френски композитор Жан-Луи Мюра веднъж беше казал: "Когато кажа на Зидан, че играе като солист на отбора, той обича да отговоря, че щеше да е по-добре да свири на маракасите."


Разбира се, това е преувеличение, но за да стане треньор от класа, на Зидан му се наложило да добави агресия.


„Ако бъдеш прекалено мек с играчите, нищо няма да се получи, - потвърждава и Зидан. – Постепенно разбрах, както казват момчетата за това, че те не са готови или не искат да слушат. Това е необходимо за общия успех. При всичко това аз викам много рядко. Ако крещях много, то вече нямаше да съм аз”.


За едно от основните предимства на Зидан се смята неговото умение да слуша – и то без значение дали ръководството за проблем около някой трансфер или футболист, който иска да играе на друга позиция. „Ние винаги подкрепяме Зидан, защото той е спокоен човек и умее да изслушва събеседника”, - разкрива Кристиано Роналдо.


Според Лакомб, Зидан е типичен работохолик: „Той влиза в кабинета си в 8:30 ч. и работи до късна вечер. Чете, води си бележки или говори с асистентите си как по-добре да се подготви отборът за следващия мач”


Приятелят, който обикаля със Зидан из Европа



Главен асистент на Зидан е неговият дългогодишен приятел Давид Бетони. Те се срещат през 1988 г. в академията на Кан, когато Бетони е настанен в стаята на Зидан и оттогава са неразделни. Заедно се возят на първите си коли Ford Fiesta и Renault Clio от Кан до Марсилия, а когато Зидан е купен от Ювентус през 1996 г. той толкова не искал да изоставя верния си приятел, че моли босовете на Старата госпожа да му намерят приличен отбор наоколо и така той се озовава в няколко тима от Серия Б и Серия C.


Честно казано слабичката му визитка по никакъв начин не е попречила на Бетони да попадне в Реал. Всички, които са работили с Давид, казват че е прекрасен тактик. „Той не оставя нищо на случайността – всичко пресмята", - разказва спортния директор на Кан Ерик Гоаран. "Футболът е неговата страст, като че ли яде и пие футбол. Той е много старателен в тактиката и изключително внимателен стратег”.


Ако Зидан продължава да покорява върхове с Реал, този история за истинско приятелство може да се превърне в една от най-красивите, силните и успешните в съвременния футбол.

Бившите звезди на Реал Мадрид Зинедин Зидан, Роберто Карлуш, Луиш Фиго и Емилио Бутрагеньо ще играят срещу бившите звезди на Манчестър Юнайтед Едвин ван дер Сар, Брайън Робсън и Теди Шерингам в неделя, в Мадрид, в благотворителен мач "Корасон Класик мач". 

Средствата от този мач ще се използват за различни хуманитарни проекти в Африка. 

 

В първото издание на "Корасон Класик мач" бившите звезди на Реал Мадрид играха през 2010 година с бившите звезди на Милан, а във второто - с бившите звезди на Байерн Мюнхен през 2011 година.

Поредната статия, която FanFace.bg публикува от поредицата на в. "Новинар", е затова как политиката е влияела пряко върху крайния изход на исторически мачове между различни национални отбори.

Има футболни мачове, в които не само стимулът на футболистите, но и различни политически причини имат дял в крайния резултат на терена. А когато в тези събития бръкне и "Божията ръка", нещата стават повече от интересни. Преди тя да се намеси през 1986 г., Аржентина има само 2 победи над Англия в общо 9 мача. Онзи паметен успех на гаучосите на "Ацтека" ще остане и единственият им срещу този съперник на световно първенство, без да се брои победата с дузпи през 1998 г. Оттогава досега синьо-белите все още чакат втория си успех над Англия.

Още преди Диего Марадона да вкара двата си исторически гола, става ясно, че срещата в Мексико Сити ще е "повече от мач". Аржентина среща Англия само 4 години след войната за Фолклендския архипелаг – инвазия на аржентинците, успешно отблъсната от англичаните. В Буенос Айрес не забравят как британците идват от другия край на света, за да ги изгонят от земя на 500 километра от техния бряг. Самият Марадона със сигурност е бил особено надъхан за мача и готов да използва всички средства. А ударът му с ръка не е бил толкова неочакван.

През предишния сезон като играч на "Наполи" на няколко пъти си е позволявал да "пусне ръка" на топката. Така че, когато в 51-вата минута Глен Ходъл услужливо му центрира, а вратарят Питър Шилтън скача, за да избие топката, той вече участва механично в отработена ситуация. По-късно се реабилитира с Гола на столетието, но неудобството остава. Благодарение най-вече на него аржентинците си връщат за военния провал. Това им е вторият футболен реванш, след като през 1984 г. "Индепендиенте" бие "Ливърпул" за Междуконтиненталната купа с 1:0.

Отказ да излезе на терена коства на бившия СССР очертаващо се участие на световното първенство през 1974 г. След като достигат до бараж с Чили, съветските футболисти завършват 0:0 в първия мач в Москва, но отказват да отпътуват за реванша. Причината - Политбюро в Москва решава, че е кощунство техните играчи да влязат на "Естадио Насионал де Чили" в Сантяго, превърнат в затвор и място за мъчения за политическите опоненти на генерал Пиночет.

Два месеца по-рано той е организирал военен преврат срещу социалистическото правителство на Салвадор Алиенде, което е другата причина СССР да реагира така остро. След като ФИФА отхвърля предложението на Кремъл реваншът да се играе в друга държава, Сборная е дисквалифицирана. Това е първият случай, в който отбор бойкотира световно първенство по политически причини. Появяват се съмнения, че отборите на България, Полша и ГДР може да последват съветския, но това не се сбъдва и те участват на мондиала във ФРГ. А в чилийския дори има футболист-дисидент.

Въпреки левите си убеждения, за които в онези дни се е убивало без предупреждение, Карлос Касели записва името си на световното с косвената благословия на Пиночет. Преди отпътуването си тимът гостува на генерала и той лично уведомява играча, че е наясно с политическите му възгледи. Още в първия мач срещу ФРГ обаче "Кралят на малкото пространство", както е известен, получава спорен червен картон и е първият изгонен играч в историята на световните първенства. Социалистът Касели ще участва и на мондиала през 1982 г., а днес е журналист в чилийския "Канал 13".

 

Един-единствен мач се е изиграл между Източна и Западна Германия по времето на Студената война и точно в него ФРГ губи. Игран на 22 юни 1974 г. в Хамбург, това е един от двата последни мача в груповия етап на мондиала. ГДР побеждава с 1:0 с гол на Юрген Шпарвасер и дава своя принос в спортния кръстоносен поход на ГДР срещу Запада, който няма да секне до падането на Берлинската стена.

Идеологическият ефект е огромен - Източна Германия побеждава отбора, който 2 седмици по-късно ще спечели втората си световна титла. С този успех ГДР удължава невероятната си серия без загуба, продължила 14 месеца. През това време тимът играе 15 мача (преди мондиала го спукват от контроли), от които 13 печели, с Англия завършва 1:1, а в 9 не допуска гол. Следващата загуба на железния тим на ГДР ще е на мондиала от Бразилия (0:1). След време Шпарвасер отрича слуховете, че за попадението си е получил накуп къща, кола и пари на ръка.

На световното първенство през 1982 г. Полша отстранява СССР в борбата за място на полуфиналите 18 дни преди премахването на военното положение в страната, въведено заради влошените отношения между двете държави. Причината е в организираната от синдиката "Солидарност" съпротива на поляците срещу комунистическия режим, подкрепян от Москва.

В резултат, през декември 1981 г. в страната е въведен военен режим, който съвпада с мача в четвъртфиналната група на световното. До този момент всеки от тях вече е победил Белгия – съответно с 3:0 (хеттрик на Збигнев Бонек) и 1:0, което дава предимство на поляците. Те се възползват и запазват благоприятното 0:0, елиминирайки един от най-неудобните си съперници. Класирането обаче е платено с втория жълт картон на Бонек, който гледа от пейката загубата от бъдещия шампион Италия (0:2).

През 2001 г. на световния и европейски шампион Франция е организирана контрола с Алжир – страната, от която са корените на суперзвездата Зинедин Зидан. Двубоят на "Стад дьо Франс" в Париж е поредният опит малцинствата в страната да бъдат сплотени около френския национален отбор. През последните 3 години моделът работи, тъй като синята фланелка с гордия петел се носи от множество тъмнокожи футболисти. Отборът печели световна и европейска титла и се използва като контрапункт на националистическите настроения и лично на Жан-Мари льо Пен, който преди това определя Зидан като колаборационист и като "символ на Алжир - страната, воювала срещу Франция".

Във въпросния приятелски мач обаче се получава обратният ефект. В него един срещу друг се изправят бившите метрополия и колония, т.е. бившите господар и слуга, които 8 години са воювали помежду си. Още в началото "Марсилезата" – химнът на домакините, е бурно освиркан, а когато петлите вкарват поредния си гол за 4:1, зрителите нахлуват на терена и мачът е прекратен. Което показва, че проблемът с кризата с идентичността на малцинствата във Франция, както и на други места в Европа, не може да бъде разрешен толкова лесно.

 

Със сериозна символика е натоварен и двубоят Иран – САЩ на мондиала през 1998 г. Това е първият мач между националните отбори на двете страни, зад които стои сянката на кризата с американските заложници в Техеран след ислямската революция през 1979 г. Според мнозина иранският отбор заминава на турнира единствено с мисълта да победи Щатите, без да се интересува особено от другите си мачове. Така и става. Страшно надъхани, персите бият с 2:1, а в другите два се провалят.

Политиката неприятно белязва и една от световните титли. През 1978 г., когато Аржентина е домакин на мондиала, националният тим е подложен на натиск за победа, подобен на този над италианците през 1938 г. и над германските спортисти на лятната олимпиада в Берлин. Нападателят Леополдо Луке разказва как след трудната победа на старта срещу Унгария (2:1, след обрат от 0:1), играчите са предупредени от представители на военната хунта, че ако не излязат от групата, не ги чака нищо добро.

Гаучосите записват още една трудна победа с 2:1 срещу Франция и губят от Италия с 0:1, но продължават напред. Военните, начело с генерал Хорхе Видела, използваха световното първенство за собствена реклама и за да прикрият престъпленията си, обобщава говорителката на обединението "Майките от Пласа де майо".

Организацията, в която са родителките на изчезналите по времето на хунтата, смело демонстрира по време на мондиала, в опит да покаже какво се случва в страната. Въпреки това националният тим печели световната титла, след като един от мачовете им – 6:0 с Перу, завинаги оставя съмнение за уговорка за сметка на Бразилия. А гаучосите печелят може би "най-мръсната" световна титла във футболната история.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

 

Кой и как успя да пробие Желязната завеса?

Първа загуба от Виляреал на "Бернабеу", 19 точки изоставане от Барселона, само една победа в последните пет мача, само три гола на звездата Кристиано Роналдо в последните му 10 мача за първенство.

 

Очевидно Реал Мадрид е в дълбока криза и се мъчи на терена, а загубата с 0:1 от Жълтата подводница само потвърди колко тежко е положението.

 

Зинедин Зидан повтаря, че отборът му не играе чак толкова зле и топката просто не иска да влезе във вратата, но изглежда безсилен да спре пропадането.

 

В такива случаи президентът на Белия балет Флорентино Перес обикновено не проявява особено търпение.

 

Успехите, които Зидан донесе за учудващо кратко време начело на тима, вече изглеждат ужасно далеч, а в клуб като този те бързо се забравят.

 

Затова френският треньор изглежда сигурен пътник и вече въпросът е не дали ще бъде уволнен, а кога. Ако резултатите и играта на Реал продължат да бъдат такива, най-вероятно Зидан няма да дочака дори сблъсъците с ПСЖ в Шампионската лига и ще си тръгне преди това.

 

Уволнението на треньора обаче е по-лесната част - въпросът е кой да бъде неговият наследник, натоварен със задачата да спаси сезона и да вдигне този разклатен отбор.

 

Не са много имената, отговарящи на нивото на Реал Мадрид, които могат да бъдат привлечени в момента, затова Перес е пред труден избор.

 

Предлагаме ви шестима, способни да наследят Зидан и вероятно попадащи в списъка на президента. Слуховете отдавна свързват част от тях с клуба и може би е дошъл моментът на един от тях...

 

Ето и вариантите:

 

 

Йоахим Льов 

Досега винаги е предпочитал да остане начело на германския национален отбор и има договор до 2020 г., но Реал Мадрид е клубът, който може да го убеди да се върне в клубния футбол. Напоследък Льов е най-често спряганото име за нов треньор на Мадрид след успехите си с Бундестима, включително световната титла през 2014 г. Обича комбинативния, бърз, контраатакуващ футбол, какъвто се очаква да практикува Реал, но след доста години като национален селекционер не е ясно дали ще успее да се завърне плавно към клубния футбол.

 

 

Маурисио Почетино 

Впечатли във Висшата лига още начело на Саутхемптън, а след това създаде страхотния отбор на Тотнъм, който е сред най-добрите в Англия и неотдавна победи Реал в Шампионската лига. Почетино е един от мениджърите, за когото се говори, че ще осъществи скок към някой от световните суперклубове, но остават още три години от договора му с Тотнъм. По-вероятно е да остане поне за преместването на новия стадион от следващия сезон.

 

 

Антонио Конте 

Издигна Ювентус до нова ера на пълна доминация в Италия, а след това стана един от петимата треньори, спечелили Висшата лига още в дебютния си сезон. Както можеше и да се очаква, втората му кампания начело на Челси е доста по-трудна, а отношенията му с ръководството на клуба са обтегнати. Отдавна вървят слухове за неговото напускане и макар вероятно да би предпочел да се завърне в Италия, едва ли ще пропусне възможността да води Реал Мадрид. Тактическата му гъвкавост и умението му да гради стабилна защита се набиват на очи като елементи, от които сегашният Реал има нужда.

 

 

Леонардо Жардим 

Направи чудеса с Монако през миналия сезон. Успя да детронира многомилионния ПСЖ и да спечели титлата на Франция, както и да стигне до полуфинал в Шампионската лига с редица млади таланти, бързо разграбени от големите клубове. През този сезон отпадна бързо от Лигата, но държи второто място в първенството с доста отслабения си състав.

 

 

Лоран Блан 

Спечели Лига 1 с ПСЖ три поредни сезона, но е без работа, откакто напусна парижани. Не бива да се забравя и титлата му с Бордо преди това, но по-важното за евентуалната му работа в Реал е, че начело на ПСЖ показа способност да изгради отбор от множество звезди. Определено е един от реалистичните варианти за "Бернабеу", защото може да замени веднага бившия си съотборник в националния отбор Зидан и няма договор с друг клуб, на който да е нужно да се плаща неустойка.Макар да изглежда по-скоро рисков вариант за Реал Мадрид, Жардим може да развие млади таланти като Марко Асенсио, каквито на "Бернабеу" се събраха доста, и да им даде повече игрово време.

 

 

Маурицио Сари 

Пое Наполи от Рафа Бенитес и направи важни промени в отбора след напускането на Гонсало Игуаин. За атрактивния и смел футбол на Наполи се говори постоянно, тъй като малко отбори успяват да се противопоставят на схемата 4-3-3 и високата преса, с която неаполитанците са начело на Серия "А" и се борят най-сетне да свалят от трона хегемона Ювентус. На привържениците на Реал вероятно им харесва идеята Сари да изгради подобен стил на "Бернабеу", но си остава един от по-малко вероятните избраници за треньорския пост.