Ако не прави секс поне веднъж дневно, футболната легенда Диего Марадона получава главоболие. По време на активната си футболна кариера, Сеп Майер също бил ревностен защитник на креватните акробатики и точно преди началото на футболната среща.

"Един час преди началото, секс за отпускане! Едва след това може да се играе добре", каза Майер.

Полезен ли е сексът за футболистите преди мач? Как релаксират те по време на Европейското първенство по футбол и имат ли време за личен живот? Отговорът на въпроса е потърсило немското издание "Билд", допитвайки се до водения от Йоахим Льов немски футболен отбор, който очаква днес полуфинала на ЕВРО 2012 с Италия.

Професор Франк Зомер, уролог и спортен лекар от Университетската клиника в Хамбург, дава отговор на по-важните въпроси по темата.

"Секс преди трайна физическа активност, може да има различно влияние върху бързината, концентрацията, издръжливостта и агресивността. От решаващо значение е изминалото време между половия акт и физическото натоварване", обяснява Зомер.

Изледвания показват, че секс от четири до шест часа преди мач не може да повлияе негативно на представянето на футболистите.

Спирането на половия живот дни преди мача всъщност може да даде отрицателен ефект. Затова кондиционни специалисти съветват по време на първенства футболистите да живеят с половинките си, но точно преди мач да удържат мераците си.

Футболната легенда Диего Армандо Марадона се е разделил с дългогодишната си приятелка Вероника Охеда, която е бременна в четвъртия месец. 

 

Аржентинецът, който имаше връзка с Вероника през последните 8 години, е заминал за Дубай, обявявайки категорично, че няма да разпознае детето като свое, съобщава всекидневникът "Хроника". 

 

Марадона има две дъщери от първия си брак и извънбрачен син от своя бивша приятелка.

Марадона направи шоу пред 50 хиляди в Индия! Аржентинската футболна легенда зарадва феновете си като показа цялото си артистично и футболно майсторство на стадиона в град Керала.

 

Дон Диего наистина е велик шоумен – той пя, танцува, игра на "21" с футболната топка и това направо взриви трибуните. Целият спектакъл пък бе предаван на живо и от местен телевизионен канал, за да може повече хора да станат свидетели на посещението на гениалния аржентинец.

 

Марадона се появи на стадиона в компанията на няколко звезди от индийското кино и позира за уникални снимки. Скандалната звезда не пропусна да напомни и за “обичта” си към папараците. Той взе фотоапарата на един от тях и го насочи към публиката, все едно че стреля с руски “Калашник”.

 

Легендата бе в Индия за откриването на бижутериен магазин. Частното му посещение обаче се превърна в национално събитие. Марадона разряза и 30-килограмова торта по повод наближаващия му рожден ден. Той ще навърши 52 години на 30-и октомври.

 

В момента Диего Марадона е безработен и запълва времето си с подобни шоу програми, в които той е голямата звезда за радост на милионите му фенове!

 

Филип Михайлов, pravda.bg

BBC нареди идеален тим от най-великите футболисти в историята, които още са сред живите. Липсват ни Меси и Роналдо, но това не е чудно. За тях историята тепърва ще се произнася. А за тези 11 всичко отдавна е казано. И мястото им не подлежи на съмнение.

 

Дино Дзоф

Европейски и световен шампион с Италия. Спечелил всичко с Ювентус без Купата на европейските шампиони (има два загубени финала). Избран за един от 125-те най-велики играчи в историята на футбола.

Кафу

Пионер в позицията на десния защитник. Крило, бранител, нападател и плеймейкър в едно. Неуморим. Не играеш 142 мача за Бразилия, ако не си голям футболист. Световен шампион два пъти, загуби още един финал.


Франко Барези

Стълбът, около когото бе построен Рим. Тоест - непробиваемата империя на Милан и Италия от края на 80-те и началото на 90-те.
Пропусна дузпа на финала с Бразилия през 1994-а, но въпреки това е икона и символ на онзи отбор. Вероятно най-разумният бранител в новото време след ерата на...

Франц Бекенбауер

... На този човек. Няма пост за Бекенбауер. Централен защитник, който играе и като халф. Организира, показва с личен пример, ръководи и атакува. Световен и европейски шампион с Германия, три пъти първенец на континента с Байерн. Един от великата петица - Кройф, Пеле, Марадона и Ди Стефано са останалите.

Паоло Малдини

Втората част от гръбнака на Милан и Италия, израснал край лидера и гигант Барези. Игра 7 финала за Купата на шампионите - невъзможно постижение! Спечели пет от тях. Верен на Милан, както и Барези.

Зинедин Зидан

Геният на 90-те и първите години на новия век. Контролът му върху топката и играта бе знаменит. Нямаше силен и слаб крак, а с глава играеше като централен нападател. Световен и европейски шампион с Франция.

Боби Чарлтън

Най-доброто от английската игра. Сър. Световен шампион от 1966-а, все още голмайстор №1 на Манчестър Юнайтед, но не и на националния (надмина го Рууни). Великата му история започва с катастрофата в Мюнхен през 1958-а, където оцелява сред труповете на уникалния отбор на Мат Бъзби. За да напише своята легенда в следващите 2 десетилетия.

Йохан Кройф

Изразът Кройфизъм говори достатъчно. Толкова е дал на играта, че е трудно да се събере в няколко реда. Кройф - футболистът направи Аякс велик през 70-те. Три купи на европейските шампиони и доминация. Кройф - треньорът изгради философията на Барселона, която и до днес жъне резултати.

Роналдо

Феномена. Най-добрият централен нападател, когото сме гледали. Контузиите го съсипаха и му отнеха поне още 3-4 години и към 150 гола от визитката. И от нашето удоволствие да го наблюдаваме. Световен шампион два пъти с Бразилия, загуби още един финал. Не успя да вдигне Купата на шампионите с клубен тим.

 

Пеле

Кралят на футбола. До доказване на противното остава №1, поне в официалните класации. Ефектът му върху играта през 50-те и 60-те, а в Щатите и през 70-те, е феноменален. Три пъти световен шампион с Бразилия, диктатор за две десетилетия с над 1000 гола.

 

Диего Марадона

 

Ако Пеле е крал, аз съм Бог. Това казва самият Диего. И за милиони по света той е Бог. Изумителен талант, заразен характер, страстен гений с топка в краката. Световен шампион (вероятно единственият, спечелил почти сам трофея) с Аржентина, загуби и още един финал. Направи чудеса с малкия Наполи, разбивайки доминацията на Милан на Саки и Ювентус с Платини.

"Мач на мира" - как ви звучи? Да, ще го презентира великият Диего Армандо Марадона. В момента аржентинецът е в своята втора родина Италия, точно заради това събитие, което ще се състои в сряда на Олимпийския стадион в Рим.

 

Мача на мира

"Колко е хубаво да бъда отново тук, у дома, в Италия. Мразя войната, не харесвам насилието и страданието. След като ми казаха, че ще има подобен мач за пострадалите от земетресението в Италия, не можех да кажа "Не". Бих искал това съобщение да стигне и до Роналдо и Меси. Всъщност, каня всички хора да дойдат на "Олимпико" и да си купят билет, да подкрепят инициативата", каза Марадона, който изрази радостта си, че на терена ще бъде заедно с Роналдиньо и Франческо Тоти.

 

На пресконференцията преди Мача на мира Дон Диего отново беше колоритен и не пестеше изразните си средства по различни теми. Той винаги е бил откровен и това е жегвало не една и две персони.

 

Около Марадона винаги е като един пътуващ цирк и жуженето е като в превъзбуден кошер - репортери, фотографи, блъсканица, фенове, на които той никога не отказва внимание и автограф. Затова го обичат в Неапол, където направи невероятна кариера и изстрелвайки Наполи на върха в Серия "А".

 

Наполи - Рома

Любопитен факт е, че този уикенд под Везувий небесносините приемат Рома - два от отборите, които имат голяма фенска вражда, а тифози на вълците твърдят, че агитката на южняците е една от най-безстрашните, която идва във Вечния град.

 

"Със слизането на гарата, те започват да скандират, да търсят конфронтация с карабинерите и помитат всичко по пътя си", споделя един римлянин.

 

"Надявам се това да е естински Мач на мира, какъвто е и този в сряда. На "джалоросите" няма да им е лесно в Неапол. Надявам се Наполи да спечели. Надявам се по-добрият отбор да победи, а това е тимът на Сари", сподели Марадона. - "С радост бих се включил да играя в такъв истински спектакъл, но няма да мога да издържа повече от минута-две. Но в сряда ще съм на терена 90 минути", обеща легендата.

 

Франческо Тоти

"Франческо Тоти? Той може да играе до 50 години. В Серия "А" ще им трябват 40 играчи, за да направят нов Тоти. Не, дори и толкова няма да бъдат равностойни на неговата стойност", каза Марадона, коментирайки Принца на Рим,  който заедно със съотборниците си от Рома ще гостуват на Наполи в събота.

 

Конфликтът с Икарди

"Аржентина има огромен потенциал, много добри футболисти, но без Меси отборът изглежда различен", след което следва мълчание. След това Марадона продължава: "Не знам дали Мауро Икарди (б.а. - настоящ нападател и капитан на Интер) ще бъде повикан в националния отбор на Аржентина. Не говоря за предатели. Тук съм за "Мача на мира", който е посветен на децата и Икарди няма нищо общо с него".

 

И реакцията на Икарди не закъсня: "Марадона беше голям футболист, но не знам дали трябва да коментирам думите му. Той се държа по същия начин и миналата година по време на мача, организиран от Хавиер Санети. Казаното от него е безсмислено. Не знам има ли смисъл да отговарям на човек, който не е пример за никого", изсъска Икарди.

 

Гонсало Игуаин

След това Диего Марадона продължи: "Колкото до Игуаин, не съм му ядосан, както някои може би са му казали. Всеки човек може да прави каквото си поиска, все пак ние сме възрастни хора. Въпреки това бях изненадан, той не постъпи по правилния начин, минавайки медицински прегледи в Испания, нещо, което беше абсолютно безсмислено. Боли ме, защото съм играл с баща му (Хорхе) и той знае, че нямаш право да постъпва така. Въпреки това нямам нищо против Пипита, той ще продължи да бележи голове за Юве", сподели Марадона.

 

 

Разминаването с Ювентус

Аржентинецът призня, че  навремето е бил силно желан от Ювентус, но е отказал офертата заради любовта си към Наполи. Иначе от Старата госпожа били готови да позлатят феноменалния играч.

 

"Трябва да призная, че Джани Аниели ме ухажваше така, както един мъж ухажва любовница. Той ми се обаждаше непрекъснато и ми обещаваше какви ли не фантастични цифри. Каза ми, че е предложил на президента на Наполи Корадо Ферлайно 100 милиарда лирети (б. а. - за сравнение през 1987 г. Милан плаща на ПСВ 13,5 млрд. за Рууд Гулит). Оставаше само да напиша сумата, която искам да бъде вписана в моя личен чек. Аз обаче заявих, че няма как да причиня на Неапол това оскърбление. Чувствах се един от неаполитанците. Казах, че никога няма да играя за друг отбор в Италия", сподели Марадона. - "Ако навремето бях отишъл в Торино или Милано, това щеше да ме погуби, буквално да ме убие. Уви, времената са се променили много и пример за това е Златан Ибрахимович, който игра в Ювентус, Интер и Милан", завърши легендарният аржентинец.

Легендата на аржентинския футбол Диего Марадона обяви, че финалната среща на Мондиал'90 е била уредена в полза на германския национален отбор. Преди 25 години ФРГ спечели световната титла, след като се наложи над „гаучосите“ с 1:0 след спорна дузпа, реализирана от Андреас Бреме. Според Марадона тогавашният шеф на Аржентинската футболна федерация Хулио Грондона е опитал да натисне играчите от тима да не се хвърлят срещу „бундестима“.

„Видях се с Грондона преди финала. Той ме поздрави за достигането до тази фаза, но заяви, че е време тимът да спре с победите. Аз му отговорих, че това няма да стане и той няма право да ми казва какво да правя на терена. Имах контузия, играх с болки, но дадоха всичките си сили. Съдията обаче постоянно подкрепяше германците, а за Грондона явно това не беше проблем. Той ни беше предал, беше предал родината си“, заяви Марадона пред „Билд“.

В годините след края на световното първенство през 1990 г., което се проведе в Италия, Диего Марадона често твърдеше, че е имало подкрепа към германските национали. Сега за първи път обаче той хвърля конкретни обвинения към Хулио Грондона, че е предал Аржентина.

Както е известно, Диего Марадона има намерение да се кандидатира за президент на ФИФА на предстоящите извънредни избори, след като настоящият бос на централата Сеп Блатер обяви, че подава оставка след скандалите, арестите и разследванията, които започнаха в края на май.

Стадионът видя двете най-велики събития на Мондиали - магията на Пеле и Марадона

 

Мексиканците ще ви кажат с почти религиозно възхищение в гласа и изписано на лицето им: Той е Перлата на Санта Урсула. Така го наричат. Светът го знае като "Ацтека".

 

Стадионът, видял някои от най-знаменитите събития, ковали ореола на футбола като най-великата игра, си седи пак там - в Санта Урсула, Мексико Сити. Арената е туптящото сърце на играта не само в тази страна или на Централна Америка.

 

"Ацтека" е световна знаменитост.Историята на тази звезда на футбола от бетон, е обвита в някои съмнителни взаимоотношения. През 1960-а медийният магнат Емилио Аскарага Милмо, собственик на тв гиганта "Телевиса", основава футболно съдружие заедно с босовете на Атланте и Некакса - двата най-големи отбора в Мексико по онова време (днес са Америка и Чивас).

 

Целта е да се построи стадион, невиждан дотогава в света, който да конкурира "Маракана" и да помогне Мексико да спечели световно първенство. И една малка вметка: Да се печелят пари от ВИП-ложи за супербогати, както и от организирането на ежеседмични събития на арената. Тази идея е на един от хората в тръста - Мигел Рамирес Васкес, собственик на Некакса.

 

Малко изненадващо, от двата кандидата да построят стадиона, е избран проекта на далеч по-малко известния по онова време Педро Рамирес Васкес, докато е пренебрегнат този на ахитектурния лидер в страната Феликс Кандела.Е, не намекваме, че това е било решително, но Педро е брат на Мигел...

 

Та Педро Рамирес Васкес се хваща да строи "Ацтека". По-късно той става световноизвестен с някой от най-прочутите и символни сгради на Мексико, като например Националния антропологичен музей и Базиликата на Гуаделупе.

 

Но стадионът е неговият първи проект, пробивът му.Перлата на Санта Урсула (или също - Колосът на Санта Урсула) се появява в този район на града през 1966-а, като първият мач е между Клуб Америка и италианския Торино, игран пред 107 494 зрители. Президентът на страната Густаво Диас Ордас дава първия удар, а до него аплодира сър Станли Роуз, президентът на ФИФА.Символично, гол №1 в историята на "Ацтека" е вкаран от бразилец - Арлиндо дос Сантос открива за домакините, а после срещата завършва 2:2.

 

На 5 юни същата година стадионът е изцяло завършен с поставеното осветление и е готов да приеме олимпийските игри Мексико 1968.По-старите запалянковци разказват и до днес за непобедимия отбор на Бразилия от 1970-а. Всъщност, във футбола нарицателно за велик тим, който играе страхотно и печели задължително, е "бразилците от 1970-а". Е, това бе сцената на тяхната магия.

 

През 1970-а на Мондиала, Пеле, Тостао, Жаирзиньо, Едер и Карлос Алберто превърнаха "златистата" фланелка в синоним за красивия футбол. На финала на "Ацтека" бразилците унищожиха Италия с 4:1, като това остава примерът за най-добро отборно представяне в цялата история на световните първенства. История, написана под жаркото слънце над Мексико Сити, в чашата на Перлата.

 

Това е мигът на Пеле, последният от една изключителна кариера, свързан с националния отбор. Третата му световна титла.Другият най-голям в историята също ще има своя момент в пантеона на митовете, пак там.Но през 1970-а, пак на "Ацтека", се играе и "мачът на века". ФИФА определи за такъв полуфиналът Германия - Италия (3:4 с продължения), в който се случват толкова неща, че спокойно може да се направи скромен модерен сериал с поне един сезон само за играта.

 

16 години по-късно историята на футбола отново е разтворена на нова страница, която бързо се пълни със съдържание.Аржентина на Диего Марадона, посегнал с две ръце към короната на Краля Пеле, гони титлата на Мондиал 1986. "Ацтека", която помним от онзи Мондиал със сянката в центъра на игрището по време на мачовете, е фокусът на цялата вселена.

 

"Сянката-паяк" остава в съзнанието на всеки, който е гледал световното в Мексико, защото всеки мач на тази арена минаваше с централното и участие - тя просто седеше на средата на игрището. Идваше от огромните "криле" - фигура, окачена върху козирките на стадиона, останала като символ след откриването на първенството, при което бе като навес над Храма на Монтесума, който бе изграден в центъра на игрището.

 

Та на онзи 22 юни 1986-а Аржентина на Марадона играеше с Англия на Линекер, Шилтън, Бътчър и останалите. Диего вкара с ръка, като голът му остава христоматиен - Божията ръка, както сам каза за това попадение. А после наниза и Гола на века, както пък вече са единни всички, които са го видяли.

 

Мина през сянката, в която сякаш го изгубиха английските бранители. Слаломира от Лондон до Манчестър, заобикаляйки Лестър и Дарби, за да вкара във вратата на Шилтън.

 

След десетина дни Марадона вдигна и световната купа, а снимката с нея на "Ацтека" е там горе на стената на футболния музей на славата, до тази на Пеле.

 

Сетете за друг стадион, видял най-големите триумфи на двамата Крале на играта, мачът на века, голът на века и най-скандалния момент на века във футбола! Всички станаха на терена на Колоса на Санта Урсула."Ацтека" днес живее друг живот. На него играят няколко отбора от Мексико Сити, но рядко е пълен за мач от вътрешното първенство. Виж, за националния, се случва и сега.

 

През 90-те собствениците, които и до днес са босовете на "Телевиса", го преправиха сериозно (и за сериозни суми), като прочутите ВИП-ложи са вече 856. Той е бизнес център, не само футболно сърце.

 

Най-посетеният мач на "Ацтека" не е нито финалът на Пеле през 1970-а, нито триумфът на Марадона 16 лета по-късно.

 

Той е между Мексико и Хондурас през април 1993-а, когато домакините стартират своята квалификационна битка за Мондиал 1994. Неофициални данни сочат, че над 121 хиляди зрители са били на стадиона, въпреки че официалната посещаемост е сведена до 114 580.А кой е най-красивият гол? Е, тук имаме и българска следа.На онзи Мондиал, на който Марадона вкара гола на измамата и гола на века, България стигна осминафинал. Там се изправи срещу домакините пак на "Ацтека".На 15 юни 1986-а в 40-градусовата жега тимът на Иван Вуцов направи най-силния си мач на първенството, но загуби от Мексико с 0:2. Като първият гол е най-красивият в историята на славния стадион.

 

Мануел Негрете заби топката с левия крак във вратата на България от границата на наказателното поле с удар, който може да се нарече нещо средно между странична и задна ножица. Изключително изпълнение.

 

Но не футболът накара хората, реконструирали стадиона през 90-те, да сложат плоча с надпис: "Нощта, в която "Ацтека" пееше."Не - това се случва през 1983-а на концерт на групата "Менудо", която е малко известна извън Централна, Южна и Северна Америка. Бандата от Пуерто Рико събира 106 000 на стадиона, а публиката пее толкова силно и дружно, че това прави поразяващо впечатление на всички в града.И все пак - "Ацтека" е футболно сърце. И едновременно с това паметта на играта, пазеща скрижалите с няколко от най-важните събития в историята.Създали митове.

 

Всичко това се е случвало в дълбините на чашата и душата на този Колос, край който мексиканците се кланят като на храм от времената на ацтеките и Монтесума.

 

 

Sportinglife.bg

Бившата звезда на световния и аржентински футбол Диего Армандо Марадона се извини на запалянковците на Ал-Васъл след тежката загуба с 0:5 в първенството на Обединените арабски емирства.

 

"Извинявам се на публиката и феновете на Ал-Васъл за тази загуба. Тя натъжи не само вас, но и мен. Надявам се, че поражението няма да се отрази на настроението на отбора и бъдещите ни резултати. Случват се и такива неща във футбола. Трябва да си извлечем добър урок и се опитаме да не повтаряме грешките си", каза 50-годишният Марадона, който през юни подписа договор като старши треньор на Ал-Васъл.

 

Единадесет месеца преди това Марадона бе освободен от поста селекционер на аржентинския национален отбор след незадоволителните резултати на "бяло-сините".

Диего Армандо Марадона удари фен преди мача на водения от аржентинската футболна легенда тим от ОАЕ Ал Васъл с Емиратс.

 

Срещата бе за Купата на страната и завърши с победа 3:0 за Ал Васъл. За да успеят да се докоснат до футболното величие или поне да го видят по-отблизо, запалянковците започнаха да разместват опънатия в един от секторите плакат.

 

Това явно раздразни Марадона и той дори ритна един от феновете. Или поне така изглежда...

Поредната статия, която FanFace.bg публикува от поредицата на в. "Новинар", е затова как политиката е влияела пряко върху крайния изход на исторически мачове между различни национални отбори.

Има футболни мачове, в които не само стимулът на футболистите, но и различни политически причини имат дял в крайния резултат на терена. А когато в тези събития бръкне и "Божията ръка", нещата стават повече от интересни. Преди тя да се намеси през 1986 г., Аржентина има само 2 победи над Англия в общо 9 мача. Онзи паметен успех на гаучосите на "Ацтека" ще остане и единственият им срещу този съперник на световно първенство, без да се брои победата с дузпи през 1998 г. Оттогава досега синьо-белите все още чакат втория си успех над Англия.

Още преди Диего Марадона да вкара двата си исторически гола, става ясно, че срещата в Мексико Сити ще е "повече от мач". Аржентина среща Англия само 4 години след войната за Фолклендския архипелаг – инвазия на аржентинците, успешно отблъсната от англичаните. В Буенос Айрес не забравят как британците идват от другия край на света, за да ги изгонят от земя на 500 километра от техния бряг. Самият Марадона със сигурност е бил особено надъхан за мача и готов да използва всички средства. А ударът му с ръка не е бил толкова неочакван.

През предишния сезон като играч на "Наполи" на няколко пъти си е позволявал да "пусне ръка" на топката. Така че, когато в 51-вата минута Глен Ходъл услужливо му центрира, а вратарят Питър Шилтън скача, за да избие топката, той вече участва механично в отработена ситуация. По-късно се реабилитира с Гола на столетието, но неудобството остава. Благодарение най-вече на него аржентинците си връщат за военния провал. Това им е вторият футболен реванш, след като през 1984 г. "Индепендиенте" бие "Ливърпул" за Междуконтиненталната купа с 1:0.

Отказ да излезе на терена коства на бившия СССР очертаващо се участие на световното първенство през 1974 г. След като достигат до бараж с Чили, съветските футболисти завършват 0:0 в първия мач в Москва, но отказват да отпътуват за реванша. Причината - Политбюро в Москва решава, че е кощунство техните играчи да влязат на "Естадио Насионал де Чили" в Сантяго, превърнат в затвор и място за мъчения за политическите опоненти на генерал Пиночет.

Два месеца по-рано той е организирал военен преврат срещу социалистическото правителство на Салвадор Алиенде, което е другата причина СССР да реагира така остро. След като ФИФА отхвърля предложението на Кремъл реваншът да се играе в друга държава, Сборная е дисквалифицирана. Това е първият случай, в който отбор бойкотира световно първенство по политически причини. Появяват се съмнения, че отборите на България, Полша и ГДР може да последват съветския, но това не се сбъдва и те участват на мондиала във ФРГ. А в чилийския дори има футболист-дисидент.

Въпреки левите си убеждения, за които в онези дни се е убивало без предупреждение, Карлос Касели записва името си на световното с косвената благословия на Пиночет. Преди отпътуването си тимът гостува на генерала и той лично уведомява играча, че е наясно с политическите му възгледи. Още в първия мач срещу ФРГ обаче "Кралят на малкото пространство", както е известен, получава спорен червен картон и е първият изгонен играч в историята на световните първенства. Социалистът Касели ще участва и на мондиала през 1982 г., а днес е журналист в чилийския "Канал 13".

 

Един-единствен мач се е изиграл между Източна и Западна Германия по времето на Студената война и точно в него ФРГ губи. Игран на 22 юни 1974 г. в Хамбург, това е един от двата последни мача в груповия етап на мондиала. ГДР побеждава с 1:0 с гол на Юрген Шпарвасер и дава своя принос в спортния кръстоносен поход на ГДР срещу Запада, който няма да секне до падането на Берлинската стена.

Идеологическият ефект е огромен - Източна Германия побеждава отбора, който 2 седмици по-късно ще спечели втората си световна титла. С този успех ГДР удължава невероятната си серия без загуба, продължила 14 месеца. През това време тимът играе 15 мача (преди мондиала го спукват от контроли), от които 13 печели, с Англия завършва 1:1, а в 9 не допуска гол. Следващата загуба на железния тим на ГДР ще е на мондиала от Бразилия (0:1). След време Шпарвасер отрича слуховете, че за попадението си е получил накуп къща, кола и пари на ръка.

На световното първенство през 1982 г. Полша отстранява СССР в борбата за място на полуфиналите 18 дни преди премахването на военното положение в страната, въведено заради влошените отношения между двете държави. Причината е в организираната от синдиката "Солидарност" съпротива на поляците срещу комунистическия режим, подкрепян от Москва.

В резултат, през декември 1981 г. в страната е въведен военен режим, който съвпада с мача в четвъртфиналната група на световното. До този момент всеки от тях вече е победил Белгия – съответно с 3:0 (хеттрик на Збигнев Бонек) и 1:0, което дава предимство на поляците. Те се възползват и запазват благоприятното 0:0, елиминирайки един от най-неудобните си съперници. Класирането обаче е платено с втория жълт картон на Бонек, който гледа от пейката загубата от бъдещия шампион Италия (0:2).

През 2001 г. на световния и европейски шампион Франция е организирана контрола с Алжир – страната, от която са корените на суперзвездата Зинедин Зидан. Двубоят на "Стад дьо Франс" в Париж е поредният опит малцинствата в страната да бъдат сплотени около френския национален отбор. През последните 3 години моделът работи, тъй като синята фланелка с гордия петел се носи от множество тъмнокожи футболисти. Отборът печели световна и европейска титла и се използва като контрапункт на националистическите настроения и лично на Жан-Мари льо Пен, който преди това определя Зидан като колаборационист и като "символ на Алжир - страната, воювала срещу Франция".

Във въпросния приятелски мач обаче се получава обратният ефект. В него един срещу друг се изправят бившите метрополия и колония, т.е. бившите господар и слуга, които 8 години са воювали помежду си. Още в началото "Марсилезата" – химнът на домакините, е бурно освиркан, а когато петлите вкарват поредния си гол за 4:1, зрителите нахлуват на терена и мачът е прекратен. Което показва, че проблемът с кризата с идентичността на малцинствата във Франция, както и на други места в Европа, не може да бъде разрешен толкова лесно.

 

Със сериозна символика е натоварен и двубоят Иран – САЩ на мондиала през 1998 г. Това е първият мач между националните отбори на двете страни, зад които стои сянката на кризата с американските заложници в Техеран след ислямската революция през 1979 г. Според мнозина иранският отбор заминава на турнира единствено с мисълта да победи Щатите, без да се интересува особено от другите си мачове. Така и става. Страшно надъхани, персите бият с 2:1, а в другите два се провалят.

Политиката неприятно белязва и една от световните титли. През 1978 г., когато Аржентина е домакин на мондиала, националният тим е подложен на натиск за победа, подобен на този над италианците през 1938 г. и над германските спортисти на лятната олимпиада в Берлин. Нападателят Леополдо Луке разказва как след трудната победа на старта срещу Унгария (2:1, след обрат от 0:1), играчите са предупредени от представители на военната хунта, че ако не излязат от групата, не ги чака нищо добро.

Гаучосите записват още една трудна победа с 2:1 срещу Франция и губят от Италия с 0:1, но продължават напред. Военните, начело с генерал Хорхе Видела, използваха световното първенство за собствена реклама и за да прикрият престъпленията си, обобщава говорителката на обединението "Майките от Пласа де майо".

Организацията, в която са родителките на изчезналите по времето на хунтата, смело демонстрира по време на мондиала, в опит да покаже какво се случва в страната. Въпреки това националният тим печели световната титла, след като един от мачовете им – 6:0 с Перу, завинаги оставя съмнение за уговорка за сметка на Бразилия. А гаучосите печелят може би "най-мръсната" световна титла във футболната история.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

 

Кой и как успя да пробие Желязната завеса?