Футболът не е само Шампионска лига, както и първенството на една страна не е само елитната дивизия

 

А. Помор (с това име е известен във фенските среди и помоли по този начин да бъде представен) - студент по право в Софйския университет, разказва за ФК Карелия - отборът на родния му град Петрозаводск, Русия. Интервюто е със специалното съдействие на Денис Олегов.

 

 

Фен си на Карелия (Петрозаводск), отбор от Северозападната дивизия на Аматьорската лига в Русия? Как се запали по отбора?

 

Роден съм в Петрозаводск. Когато бях на 13, някой от приятелите ми ме покани на мач, защото един негов роднина играше там, оттогава започна всичко.

 

Разкажи за Петрозаводск и областта. Какви са разликите между живота в Русия и този в България?

 

Петрозаводск е малко градче в мащабите на Русия. Населението му е около 270 хил души. и е столицата на автономна Република Карелия. Населението, както и хората на нашите трибуни, е смесица от руснаци, финландци, карели и помори - това са маките народности от северната част на Русия. Много се гордеем с нашето многообразие на североевропейски народи.

 

Как се озова в България? Какви бяха първите ти впечатления от страната?

 

Живея в България от 9 години. За щастие се получава така, че почти през целия сезон на Третата дивизия съм в Русия, за да подкрепям отбора ми. Впечатленията от България винаги са били и винаги ще бъдат най-добри. Това е уникална държава, в която живеят уникални хора, смятам за винаги да остана тук, чувствам се част от това общество.

 

 

Живял ли си в друга страна, освен в Русия и България. Кой чуждестранен отбор подкрепяш?

 

Известно време живях в Хамбург, от където имам най-топлите спомени от Imtech Arena. За сметката на това, там за първи път се отвратих от ляво-радикалната идеология, наблюдавайки за помията в St.Pauli и Reeperbahn. Както вече казах, сега поддържам добри отношенията с феновете на един от най-известните българските отбори, посещавам мачовете. Аз не подкрепям чуждестрани отбори, за мене има само ФК Карелия и един отбор от сърцето на София.

 

Спомняш ли си първия мач на Карелия, който посети?

 

Мисля че беше срещу ФК Беломорск, не съм сигурен.

 

 

С какво се характеризира агитката на Карелия? С какво се различава от тези на грандовете в страната? Правите ли т. нар. „пърформънси“ на трибуните?

 

Разбира се, това че отборът играе в трета дивизия няма как да не се отрази на численноста на агитката. По възможност подкрепяме отбора и на гостувания, а понякога пътуването отнема ужасно много време, все пак Русия е голяма държава. "Пърфомансите" ни обикновено са посветени на по-значителни събития в живота на отбора - финала на купата, последният мач на сезона и т.н.

 

Проблем ли е посещаемостта на мачовете в долните дивизии, или напротив?

 

Когато отборът играеше във втора дивизия, броят на обикновените зрители беше доста по-голям. За сметка на това, мога да твърдя, че агитката става все по-голяма всеки сезон.

 

 

Мотивират ли победите повече хора да подкрепят клуба?

 

За съжаление успехите на отбора пряко се отразяват върху броят на зрителите.

 

Кои са враговете на отбора? Навярно Зенит, или някой друг клуб, който не е от ранга на тима от Санкт Петербург?

 

Всяко едно пътуване до Петербург е много опасно! Преди години, заедно с ФК Карелия, съществуваше отборът Карелия-Дискавъри, чиито фенове пропагандираха антирасистските принципи, което често предизвикваше жестоки нападения от страната на феновете на Зенит, Динамо Петербург и други отбори. В момента Дискавъри вече не съществува като отбор, но нас, по грешка, доста често ни смятат за техните правоприемници, което довежда до недоразумения. Много от хората в агитката на Карелия подкрепят и "големите" руски отбори. Въпреки че на самата трибуна всички се абстрахираме от тези симпатии. От малките отбори сме в приятелските отношения с ФК Север и ФК Химик, не се разбираме с ФК Петротест, с други отбори нямаме преки конфликти. Поддържаме връзка и с феновете на един от най-големите отбори, чието име не смятам за нужно да споменаваме.

 

 

Карелия има ли официален фенклуб, или феновете сами се организират за гостуванията на отбора?

 

От 2014 година съществува така наречен "14 сектор". Това е събирателна общност на всички активно подкрепящи ФК Карелия по един или друг начин. Официално на "14 сектор" се изповядва умерено дясна идеология.

 

Как се роди идеята за "14-ти сектор"?

 

Идеята бе моя и на двама младежи още през 2011 година, като цифрата 14 не е случайна. Също така "Сектор 14" е с най-добро местоположение на нашият стадион "Спартак".

 

Има ли и други групировки на отбори от областта?

 

"Sector 14" е събирателен образ на всичките групировки и хора, активно подкрепящите отбора.

 

 

Организират ли се боеве с други агитки? Колко често се стига до инциденти в такива битки?

 

Обикновенно такива инциденти възникват на гостуванията, понеже много малко агитки успяват да се организират, за да стигнат до нашият град. Съществуват няколко "фирми" защитаващи цветовете на ФК Карелия.

 

 

 

Какво мислиш за руската фен-общност като цяло? Атракция ли са боевете между агитките или част от ежедневието?

 

Руската фен-общност прогресира и се развива изключително активно в последните години, за съжаление не винаги в добрата насока. За по-големите отбори това вече стана нещо съвсем ежедневно, за сметка на това в долните дивизии, боевете са най-често непланирани и непредсказуеми от гледната точка на резултата.

 

Какво е най-специфичното в един организиран бой в Русия?

 

Това, което мен най-много ме радва, е така нареченият "Russian style" - това означава, че в случая на сблъсъка, можем да сме сигурни че противниците ни не използват "аргументите" - боксове, ножове и т.н. За съжаление на Балканите ситуацията е коренно различна, което според мене не се отразява добре върху цялостната сцена.

 

Ограничава ли законът дейността на ултрасите в Русия? Често ли се намесват полицията и ОМОН?

 

След изпадането на отбора в трета дивизия, контролът на полицията стана доста незначителен, имаме практически неограничена възможност за пирото и т.н.

 

Какво мислиш за феновете на елитните клубове? Кои са най-верните привърженици в Русия?

 

 

Не смея да разсъждавам върху темата, тъй като не ме вълнува. Лично за мен, както и за много други хора, ФК Карелия е най-елитният отбор.

 

 

Да се върнем на Карелия. Разкажи ни повече за състава на отбора. Дава ли се път на местните възпитаници?

 

 

След промяната във финансирането на отбора и изпадането в полу-професионална лига, почти всички играчи на отбора са възпитаници на петрозаводската школа, или млади играчи на академията на Зенит. В сегашната си форма клубът е основан през 2011 г., но всъщност води началото си от много по-отдавна.

 

 

Кои са най-големите успехи в историята на Карелия?

 

1993-1994 смятам за най-успешния период за вековната ни история. Искам да отбележа, че ние твърдим, че ФК Карелия е основан 1914 година. Между 2011 и 2013 Карелия игра във Втора дивизия.

 

 

Какви са шансовете на отбора да се завърне в професионалния футбол?

 

Изпадането на отбора в полу-професионална лига е свързано изцяло с липсата на финансиране. През сезон 2013/14 ФК Карелия печели и шампионата, и купата на ЛФЛ, формално получавайки правото за повишаването в класа, но това така и не се осъществи, поради бездействието на чиновниците в Република Карелия. ФК Карелия пренадлежи на държавата и тя трябва да се погрижи за минималното й финансиране. За съжаление това не се случва. През сезона 2015/16 получаваме право да участваме в Купата на Русия, всички се надяваме, че там ще успеем да привлечем вниманието на спонсорите. Един нов клуб от същата област, Тосно, в момента се бори за влизане в Руската Премиер Лига.

 

 

Къде виждаш Карелия след няколко години?

За съжаление не можем да бъдем оптимисти. Нашият регион е в доста тежко финансово състояние и единственият ни шанс е да ни спонсорира някоя богата корпорация (както се случи при ФК Краснодар и ФК Тосно). Без такова финансиране, възможност за по-големи постижения е доста малко вероятна.

 

Възможно ли е клубът да се издигне чрез стабилно финансиране? Или подобен проект би приключил като Анжи?

 

За разликата от Анжи, ФК Карелия има страхотна школа, има история, има традиции, така че въпроса на "растеж" е баланс от финансирането и добро управление на отбора.

 

 

 

Според теб каква трансферна политика трябва да следва Карелия? Привличане на чужденци или налагане на юноши?

 

Както вече казах, златната среда е най-добре. Не искаме големи победи веднага, искаме просто да виждаме, че нашите момчета получават резултати от техните огромни усилия.

 

Какво мислиш за българския футбол и българските фенове?

 

Българската трибуна има огромен потенциал. Много от момчетата са "правилно настроени". Представителите на руското фен-общество не одобряваме използването на "аргументите" по времето на сблъсъците.

Визитка:
Име: Red-Blue Warriors
Рождена дата: 1994
Приятели: Партизан, ЦСКА (София), ПАОК
Врагове: Спартак Москва, Зенит
Политически възгледи: Десни
Оценка (според „Русский фан-вестник“): 5/5

 

 

“Red-Blue Warriors” е една от най-известните и уважавани фракции на територията на бившите съветски републики. И макар първите ултрас движения на ЦСКА Москва да са създадени още в края на 70-те години, Warriors са тези, които прилагат западния модел на фенските групировки в руската действителност.

 

Според легендата, наименованието на фракцията произлиза от филма Warriors, в който са показани всички перипетии на уличните групировки в САЩ. Небрежно изречената фраза: „Тези Warriors са чисти армейци“ става пророческа. В началото на 1994 са изработени първите знамена и нашивки на „воините“. Емблемата е червена мишена с бял череп по средата и бял надпис „Red Blue Warriors”.

 

 

22 май 1994 г. Във финалния мач за купата на Русия срещу Спартак Москва е издигнат първия банер на Warriors, изработен от Валерий Аверин и Андрей Батумский. И макар „армеците“ да губят купата след изпълнение на дузпи, в този ден официално се ражда най-страховитото фен-движение в цяла Русия.

 

Именно агитката на Спартак е кръвен враг на „армейците“. През 90-те години най-могъщите ултраси са Red-Blue Warriors и спартаковската бригада Flint’s Crew. Двете огранизации водят постоянна борба за надмощие. Едно от най-знаменитите сбивания е на 14 октомври 1995 в центъра на Москва на известната улица „Арбат“ след мача на Спартак с Легия (Варшава).

 

Схватката започва още на западната трибуна на стадион „Динамо“, когато членовете на Flint’s Crew нападат 15 фена на ЦСКА, поддържащи Легия. След около минута служителите на ОМОН ги разтървават и за да предотвратят по-нататъшни стълкновения. Полицията задържа армейските привърженици и ги пуска на 4 потока. Warriors получават донос, че феновете на Спартак са се събрали да пият бира. 120 „воина“ се спускат към Арбат. Ултрасите блокират движението на булеварда, а в хладно оръжие се превръща всичко, попаднало под ръка.

 

Голяма част от Flint’s Crew дезертират, а Warriors ги преследват още 2 километра, нанасяйки щети по телефонни будки, кофи за боклук, автомобили. Единствено патрулите на ОМОН спират обезумелите „червено-сини“ ултраси. Въпреки изминатите 2 километра, Warriors побягвват в обратна посока, демонстрирайки невиждана издръжливост, преследвани и обстрелвани от полицейските патрулки. След победата на Арбат, Warriors пълноправно могат да се наричат най-добрата фенска агитка в Русия.

 

През 1996 г се озбазува първия филиал на Red-Blue Warriors – Ярославка, първоначално контролиращ ярославската линия на Московското метро. Впоследсвие Ярославка прераства в отделна организация, заработила добра репутациясред фенските среди. Други известни филиали са Red-Blue Supporters от югоизточна Москва, младежката бригада „Kids” и по-умерените привърженици Gallant Steeds.

 

Членовете на Warriors не разчитат на количеството, а на качеството. По официални данни агитката е съставена само от 50-60 (!!!) души. Въпреки това, Red-Blue Warriors са признати като най-влиателната и крайна фен-организация на ЦСКА Москва.

 

Денис Олегов, специално за FanFace.bg

 

Визитка:

Име: König Legion

Рождена дата: 1 ноември 1997

Приятели: Войводина (Нови Сад)

Врагове: Кристал Смоленск, Зенит и всички отбори от
Санкт Петербург

Политически възгледи: от умерени до крайно десни

 

Калининград е най-западният административен център на Русия. До края на Втората световна война градът се нарича Кьонисберг и е част от Германия. Поради този факт част от населението счита, че би било по-добре да се възвърне старото име и Калининградска област да е част от Германия, Полша или Литва, докато други считат, че родният град трябва да остане завинаги руски. Но едно нещо обединява всички калининградчани – местният клуб Балтика.

 

Първата ултрас групировка от Калининград е Балтика Кьонисберг. За тяхното съществуване се знае малко. За пръв път името им се чува през 1986 г , когато фен на ЦСКА Москва с прякор Арлекино вижда техен стикер на гарата в Клайпеда. Емблемата им била футболна топка със свастика в нея. Балтика Кьонисберг участват в побоища предимно срещу беларуски и литовски привърженици. От началото на 90-те години няма никаква информация за Балтика Кьонисберг. Предполага се, че тази фракция отдавна се е разпуснала.

 

От средата на 90-те години малка група от привържениците на Балтика посещава готуванията на любимия клуб, но те нямат официално название, а само синьо-черни флагове и банери. Макар и безименни, ултрасите вече са натрупали немалък опит в боеве срещу московските отбори, а най-известно е сбиването с привържениците на Зенит „Невский фронт“. Конфликтът с петербургските ултраси възниква поради сходството в клубните цветове – синьо и бяло. Чак към края на сезон 1997 е повдигнат въпроса за наименование на бригадата. На 1 ноември 1997 се ражда König Legion – най-уважаваното фен-движение в Калининград.

 

Първите банери на легиона са издигнати по време на последния домакински мач за сезона срещу Тюмен, а след завръщането на играчите от гостуването на Ростселмаш König Legion устройват шествие в подкрепа на своите любимци. Около 300 човека се събират на централния площад в Калининград в чест на завършилия сезон, в който Балтика се класира за турнира Интертото. Изненадани от топлото посрещане, футболистите и ръководството благодарят за поддържката.

 

През февруари 1998 е издаден първия брой на фен-списанието „Fan’s Events From König“. Освен това, König Legion организират първите си (и засега последни) задгранични гостувания. В Интертото Балтика играе с българския Спартак Варна, босненския Озета Дукла и сръбския Войводина Нови Сад, от който отпада в третия кръг на надпреварата. Завързано е приятелство с феновете на Войводина. В края на сезона Балтика изпада от руската Висша дивизия и интересът към отбора до известна степен спада, но верните фенове (150-200 души) пътуват дори до Ижевск, Тюмен и Томск.

 

В периода 2000-2001 се появяват филиалите White-Blue Flyers и West Front. На фона на разрастващото се фен-движение Балтика изпада във Втора дивизия на Русия (трета по сила) и е трудно да се задържи интереса към клуба. След 2004 г „ветераните“ от König Legion прекратяват дейността си, отстъпвайки място на по-младите организации „Гномы“ и „Psycholads“. И макар „Легионът“ отдавна да не функционира, той има своето запазено място в историята на местното фен-движение.

 

Денис Олегов, специално за FanFace.bg

 

На 18 март 2014 г. полуостров Крим бе присъединен към Русия, като това стана предпоставка за началото на войната в Украйна. Множоство украински ултраси се обявиха срещу анексирането на Крим и застанаха на страната на Евромайдана, включително феновете на Шахтьор Донецк, Днепър, Металист Харков и Заря (Луганск). Вместо обаче да заемат политическа позиция, ултрасите на главния клуб в Крим Таврия Симферопол – White boys, решиха просто да останат верни на любимия отбор, въпреки размириците и преместването на Таврия в първенството на Русия.

 

 

White boys водят историята си от 2010 г., стартирайки като младежка организация. Преди това в Симферопол има обединения като DSS и SRS, които обаче не се задържат особено дълго на сцената. Основателите на White Boys Стас и Е. имат за цел да обединят Кримското фен движение и да създадат една основна и стойностна групировка в града.

 

Едни от първите организирани боеве са срещу руските привърженици Ахмад Чай от Орел, както и няколко сблъсъка с ултраси на Кубан Краснодар. Но най-големите врагове на White Boys са феновете на Черноморец Одеса. Основни съперници са „Бандата на Дюк“ и „Сегедка“. Първоначално кримчани търпят поражение след поражение, но това само сплотява колектива, придобил ценен опит.

 

 

През 2011 White Boys се съюзяват с феновете на ФК Севастопол. Ултрасите на двата клуба организират общи гостувания. Най-запомнящата се е битката на двете агитки в гостуването на Ворскла (Полтава), когато 50 кримчани се изправят срещу около 70 фена на домакините. След продължително замеряне с факли и седалки са арестувани 13 фена от Севастопол и Симферопол.

 

 

Активността на White Boys се покачва и след създаването на дъщерната фракция “Young Boys”. Боевете на младежите са основно срещу Одеса. Удържани са престижни победи срещу младежите от „Бандата на Дюк“ и Renaissanse. Чести гостувания на White Boys са в Запорожие и Кременчуг. След края на мач за Купата на Украйна срещу клуб от Кременчуг 35 симферополци причакват съперника на гарата и го разгромяват под конвоя.

 

 

Макар и Таврия в момента да е разположена в Ростов на Дон и да играе в Руска Втора дивизия, White Boys не се отричат от отбора. „Нищо не се е променило, името, емблемата и цветовете са си същите“ – заявява лидерът на движението Стас. За членовете на организацията руснаците, украинците и беларусите са един народ, но политическите игри промиват мозъците на хората.

 

На 30 март 2014 г. White Boys излизат с официално заявление, според което единственият враг е системата.

 

 

„Всички отвличат вниманието си от главния враг, присъстващ както в Украйна, така и в Русия, а това е Системата, а не отделни личности или народи. Сега се използва стратегията „разделяй и владей“ и ние не поддържаме това, а презираме тези, които искат да разделят два братски народа. В колектива ни присъстват хора с различни политически възгледи и затова смятаме да се въздържим от коментари спрямо Майдана и революцията, отнела стотици животи. Не живеем по нечии шаблони и не следваме модните възгледи. Не е важно дали ще сме част от Украйна или от Русия, даже Крим да стане независима държава, Украйна винаги ще е в нашите сърца, а борбата със системата продължава...“

 

Денис Олегов, специално за FanFace.bg

 

Реал Мадрид безспорно е най-успешният и популярен футболен клуб в света – десетки трофеи, множество легенди, многомилионни трансфери, и, разбира се, безброй фенове по целия свят. Но около 500 души, намиращи се всяка седмица на южната трибуна на митичния Сантяго Бернабеу, са най-достойните от океана от привърженици на Белия Балет. Това са Ultras Sur, а девизът им е „siempre fieles“ (винаги верни).

 

 

Всичко започва през 1980 г., когато група младежи от фенклуба на Реал Мадрид „Лос Бандерас“ са изключени от сдружението поради радикални действия в подкрепата си към Реал и екстремизъм. Скоро провинилите се започват да действат като независима организация. Ultras Sur са сред пионерите на Европейското ултрас движение. Безрезервната любов към клуба, цветовете, готовността за защита на честта на любимия отбор обединяват ултрасите.

 

 

В най-ранната си история Ultras Sur са враждебно настроени към всички гостуващи агитки – независимо дали испански, или чуждестранни. В 99% от случаите се е стигало до стълкновение с противниковите привърженици. Дългогодишен тартор на Южната трибуна е Хосе Луис Очаита, но впоследствие му е наложена доживотна забрана да посещава мачове.

 

 

През сезон 1982/83 феновете на Белия балет започват да организират „пърформърси“. Използвани са димки, фойерверки и бенгалски огньове, а целият сектор е изпълнен с банерите на Ultras Sur. Организацията продължава да се развива след битки с ултрасите на вечния враг Барселона на финала за Купата на Краля и срещу Валенсия по време на мач от последния кръг на първенството. Скоро момчетата от Южната трибуна се появяват и на международната сцена след акции срещу феновете на Интер.

 

В края на 80-те години са установени и правила на движението, а медиите започват да обръщат все повече внимание на Ultras Sur.

 

 

През 90-те години в Ultras Sur постъпват все повече крайно десни членове, скинари и хулигани. Макар движението често да е заклеймявано като фашистко, Южната трибуна се самоопределя по-скоро като националистическа. Разрастването на Ultras Sur ги прави едно от страшилищата на фен-движението в Европа. Въз основа на националистическата идеология и общата омраза към Барселона привържениците на Реал се сприателяват с дясната фракция на тези на Еспаньол – „Brigadas Blancoazules“.

 

 

На 2 април 1992 г. легендата на Кралския клуб Хуанито загива в автомобилна катастрофа. В негова чест на Южната трибуна се пее „Illa, illa, illa, Juanito maravilla“ в седмата минута на всеки мач.

 

 

Да се проникне в Ultras Sur е много трудно, но журналистът с псевдоним Антонио Салас успява да се внедри и да опише в своите дневници поведението на ултрасите на и извън стадиона, както и приликите им с неонацисткото движение. В холеографията на движението все по-често започват да се използват келтски кръстове, надписи с готически шрифт и “SS”.

 

 

1 април 1998 е повратен момент в историята на Ultras Sur. Преди началото на полуфиналната среща от Шампионската лига срещу Борусия Дортмунд стотина ултраси от Южната трибуна се изкачват на оградата на сектора, но тя не издържа на тежестта, в резултат на което пада и една от вратите. Началото на двубоя е отложено със 75 минути, а Реал Мадрид отнася солена санкция. Ултрасите са ограничени от клубното ръководство, като до тях все по-трудно достигат билети, а след реконструкцията на Бернабеу са изместени на третия ред на трибуната.

 

 

В началото на новия век президентът на Реал Флорентино Перес ограничава пърформърсите на Ultras Sur, като са забранени фашистките символи и пиротехниката, а на стадиона се допускат ограничено количество ултраси, които преди това минават през строга проверка. По времето на Рамон Калдерон привържениците са в добри отношения с ръководството, но след завръщането на Перес през 2009 г. се правят усилени опити за забраняване на Ultras Sur.

 

Макар ограничавани и протестиращи срещу управата на любимия клуб, момчетата от Южната трибуна повече от 30 години са „винаги верни“ на Белия балет.

 

Денис Олегов, специално за FanFace.bg

 

Ал Ахли е най-успешният африкански клуб за XX век. Отборът е спечелил рекордните 130 трофея в историята си, сред които 37 титли на Египет, 35 купи на страната, 8 суперкупи, 8 Африкански шампионски лиги, 4 пъти носител на Купата на носителите на купи на Африка, 6 суперкупи на континента. Ал Ахли разчитат на подкрепата на 50 милионна фенска база из целия контитнент, което ги прави един от най-популярните клубове в света. Именно на клуба от Кайро се пада честта да постави основите на ултрас движението в Египет.

 

В навечерието на вековния юбилей на клуба през 2007 г. петима привърженици решават да основат първата ултрас агитка на Ал Ахли. Те са недоволни от посоката на развитие на двата фенклуба Ahly Fans Club и Ahly Lovers Union, които целят по-скоро да организират събития и срещи с футболистите, отколкото да полагат грижа за атмосферата на стадиона. Новата агитка се назовава с името Ultras Ahlawy или накратко UA-07. Ultras Ahlawy заявяват за себе си за първи път на 13 април 2007 г., когато издигат свой банер в дербито с отбора на ЕННПИ.

 

 

През май 2007 е изработен специален банер в чест на победата срещу вечния враг Замалек с 6-1, случила се пет години по-рано. Изобразен е дявол, който духа пет свещи на празнична торта. Оттам идва и прозвището на феновете на Ал Ахли – „червените дяволи“. На друг огромен банер, изработен специално за дербито на Кайро през септември 2007 г. е изписан и девизът на Ultras Ahlawy – “Ние сме Египет”. Привържениците на Ал Ахли се славят като обикновени египетски граждани, чиято най-голяма житейска радост са двата часа седмично, в които гледат любимия отбор. Голяма част от Ultras Ahlawy изповядват националистическа идеология, което е напълно логично, констатирайки факта, че на арабски „Ал Ахли“ означава „националният“. Вражеската агитка, разбира се, е тази на Замалек – “White eagles”. Дербитата между двата отбора са изпълнени със сблъсъци, безпорядък и нерядко жертви. Още в самото начало на 70-те години първенството на Египет е било спряно поради масовите кръвопролития в столицата.

 

 

 

От тогава е решено срещите между двата тима да се играят единствено на Международния стадион в Кайро. Двата вечни врага се обединяват през януари 2011 г., когато участват в протестите срещу Хосни Мубарак. Ултрасите загърбват различията си и рамо до рамо се борят срещу 30 годишния режим на президента. Ultras Ahlawy скандират срещу Мубарак по време на срещите на Ал Ахли, което става и причина за честите сблъсъци с полицията. През септември същата година след мача за купата срещу Кима Асуан над 200 полицаи нахлуват в трибуната, като 70 привърженика са арестувани, а близо 150 и от двете страни – ранени.

 

В началото на 2012 г. се случва една от най-големите трагедии в египетския футбол – след края на срещата в Порт Саид между Ал Масри и Ал-Ахли започва меле между двете агитки, което според някои е провокирано от обидни банери на Ultras Ahwaly, а привържениците на домакините отговарят, слизайки на терена и атакувайки противниковата агитка и играчите с хладно оръжие – убити са над 70 фена, а още 1 000 са ранени.

 

След този случай първенството на Египет е прекратено и възобновено за сезон 2013/14. При разглеждането на делото срещу виновните, египетският съд осъжда 21 души на смърт, но оправдава 7 от деветимата замесени в случая полицаи. В знак на протест ултрасите на Ал Ахли подпалват футболната федерация в центъра на Кайро. Всяка година Ultras Ahwaly почитат загиналите с подобаваща холеография. И макар в момента първенството на Египет отново да е спряно (този път поради размирици между феновете на Замалек и ЕННПИ, в които загинаха 25 души), привържениците на Ал Ахли са в очакване скоро клубът да жъне нови успехи!

 

Денис Олегов, специално за FanFace.bg

Всеки футболен клуб има своите възходи и падения, своите моменти на величие и най-срамни страници от историята. В поредицата "Забравените отбори" ще ви припомним, че не само грандове като Реал Мадрид, Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Юнайтед могат да печелят трофеи.

 

Сезон 1999/00 е стотният, юбилеен за отбора на Лацио. Макар далеч да не са най-титулуваният отбор, Римските орли са събрали цяла плеяда от звезди в края на 90-те години и началото на новия век. С екипа на столичния клуб блестят имена като Павел Недвед, Деян Станкович, Синиша Михайлович, Диего Симеоне, Хуан Себастиян Верон, Марсело Салас...

 

 

Предния сезон шведският специалист Свен-Йоран Ериксон е извел възпитаниците си до победа в последния турнир за Купата на носителите на национални купи, което е отлична предпоставка за достигането на нови върхове, а в Серия А орлите остават на точка от титлата, спечелена от Милан.

 

Сезонът за Лацио започва с трофей в приятелския турнир в Амстердам, където на финала орлите побеждават домакините от Аякс с 3:2. Само месец след това отборът ще трябва да се изправи в мача за Суперкупата на Европа срещу Манчестър Юнайтед. Момчетата на Сър Алекс Фъргюсън са спечелили всичко възможно през изминалия сезон и изглеждат фаворити в срещата.

 

 

В 23-та минута нападателят на италианците Симоне Индзаги е сменен принудително от Марсело Салас. Именно чилийското острие се превръща в герой за Лацио, след като в 35-та минута пронизва вратата на Раймонд ван дер Гоув. Така в рамките на няколко месеца орлите стават носители на три трофея.

 

В Серия А Лацио стартира силно, записвайки 9 мача без загуба. Сред тях е и головото равенство с шампиона Милан, завършило 4:4. Пристигналият от Динамо Киев през лятото Андрий Шевченко е във вихъра си за росонерите, отбелязвайки хеттрик във вратата на орлите, а за Лацио точни са Хуан Верон, Диего Симеоне и на два пъти Марсело Салас. В десетия кръг отборът регистрира първа загуба през сезона, след поражение от Рома с 1:4. За вълците по две попадения вкарват Виченцо Монтела и Марко Делвекио.

 

Големите битки за орлите обаче са в Шампионската лига. Лацио завършва първи в група с Динамо Киев, Байер Леверкузен и Марибор, като не допусна нито една загуба. Момчетата на Свен-Йоран Ериксон срещат трудности само в двубоите с немците, като и двата завършват при резултат 1:1. Отборът продължава във втората групова фаза (този етап съществува до 2003 г., след което са въведени осминафиналите), където играе срещу Челси, Фейенорд и Олимпик Марсилия.

 

 

Именно срещу последните е една от най-запомнящите се победи в историята на клуба. На 14 март 2000 Лацио разгромява Марсилия с 5:1. Още през първото полувреме орлите повеждат с хеттрик на Симоне Индзаги, като вторият и третият гол са отбелязани в рамките на две минути. В началото на втората част гостите връщат едно попадение чрез Джером Лирой, но в 71-та минута Индзаги вкарва четвъртото си попадение в мача, влизайки в историята на Европейските клубни турнири. Крайното 5:1 оформя бившият нападател на Олимпик - Ален Бокшич.

 

 

След победа над Челси с 2:1 на "Стамфорд Бридж" Лацио излиза първи от групата и достига четвъртфиналната фаза на турнира. Там римляните срещат набиращата мощ Валенсия, водена от Ектор Купер. На "Местая" испанците са безкомпромисни, разгромявайки съперника с 5:2. Хет-трик на Жерар Лопес и попадения на Ангуло и Клаудио Лопес осигуряват комфортна преднина на прилепите преди реванша. В ответният сблъсък попадението на Хуан Себастиан Верон се оказва крайно недостатъчно за Лацио.

 

Концентрирани върху участието в Шампионска лига, римските орли губят ценни точки в първенството – загубата от Венеция с 0:2 и нулевите равенства с Реджина и Каляри. Резултатите далеч не са удовлетворяващи тифозите на отбора, докато през март 2000 орлите не правят важна крачка към титлата с победа в Римското дерби с 2:1.

 

 

Макар Рома да повежда още в 3-та минута чрез Монтела, Павел Недвед и Верон обръщат мача в полза на Лацио. В следващия кръг е победен прекият конкурент за титлата Ювентус насред "Деле Алпи", като трите точки донася Диего Симеоне.

 

До края на сезона Лацио записва 5 победи и едно равенство (3:3 с Фиорентина). На 14 май 2000 г. в последния кръг от шампионата Лацио побеждава Реджина с 3:0 и печели Скудетото за първи път от 1974 г.

 

 

Четири дни по-късно, на 18 май, е вторият финал от турнира за Купата на Италия. В първата среща Лацио побеждава Интер с 2:1, като точни са Недвед и Симеоне. В реванша орлите удържат нулево равенство и достигат до "златен дубъл" през сезон 1999/00.

 

През следващия шампионат Свен-Йоран Ериксон напуска Лацио, за да поеме националния отбор на Англия, а небесносините, макар и подсилени със суперзвезди от ранга на Ернан Креспо и Клаудио Лопес, не успяват да защитят титлата и националната купа.

 

През 2002 г. генералният спонсор на Лацио - "CIRIO", фалира, което поставя и край на славната епоха в историята на клуба.

 

В периода от шампионската титла досега най-големите успехи на Лацио са трето място в Серия А (през 2000/01 и 2006/07), три купи на Италия (2003-04, 2008-09, 2012-13) и полуфинал в Купата на УЕФА (2002/03).

 

Денис Олегов

Английската Висша лига е смятана от мнозина за най-силното първенство в света. Това е и потвърдено от факта, че дори отборите от средата на таблицата могат да играят повече от успешно в европейските клубни турнири. Такъв средняк е Мидълзбро, който въпреки слабия сезон в първенството, достига до финала на Купата на УЕФА през сезон 2005/06.

 

Начело на Боро по това време е Стив Макларън, който през изминалия сезон класира отбора на седма позиция, даваща право на участие в Купата на УЕФА. Макар преди началото на сезона отборът да е напуснат от Будувайн Зенден, са привлечени ключови футболисти като Емануел Погатец и Якубу Айегбени.

 

 

Лидери на отбора по това време са знакови фигури за английския футбол като Гарет Саутгейт, Марк Шварцер и Джими-Флойд Хеселбанк.

 

 

Световни футболни звезди, преминали зенита си, като Гайска Мендиета, Рей Парлър и Михаел Райцигер също носят екипа на Боро през този сезон. В атака, освен Хеселбанк и новопривлеченият от Портсмут Якубу, блестят австралийският таран Марк Видука и италианският голмайстор Масимо Макароне.

 

 

Сезонът за Боро започва трудно, като в първите 7 кръга са удържани едва 2 победи, едната от които е в петия кръг срещу Арсенал с 2:1. Якубу открива резултата в 40-та минута, а в 59-та Масимо Макароне удвоява. Почетен гол за артилеристите отбелязва Хосе Антонио Рейес в самия край на срещата.

 

На фона на загуби от Съндърланд и Уест Хем, на 29 октомври 2005 г. Смогис, както е друго от нарицателните на Мидълзбро, разгромяват Манчестър Юнайтед с 4:1. Две попадения отбелязва Гайска Мендиета, по едно добавят Хеселбанк и Якубу.

 

Представянето на Боро в Премиършип контрастира с това в Купата на УЕФА. В квалификациите англичаните преодоляват с лекота гръцкия Шкода Ксанти, а в груповата фаза срещат Литекс, АЗ Алкмаар, Днепър и Грасхопър (в групите на Купата на УЕФА отборите са по 5, като се играе по един мач на принципа всеки срещу всеки).

 

 

В първата среща от групата Боро побеждава швейцарците с 1:0, като точен е Джими-Флойд Хеселбанк. Следва убедителна победа у дома срещу Днепър с 3:0. Попадения на Якубу Айегбени и на два пъти на Марк Видука носят трите точки за английския тим. Гостуването на АЗ Алкмаар завърша без голове, а две късни попадения на Масимо Макароне срещу Литекс изпращат Смогис на първо място в групата.

 

В шампионата Мидълзбро няма победа от началото на декември до края на януари. На 14 януари 2006 г. Боро е разгромен от Арсенал с 0:7. Хет-трик отбелязва голямата звезда на артилеристите Тиери Анри, а вратата на Брад Джоунс е поразена още от Филип Сендерос, Жилберто Силва, Робер Пирес и Александър Хлеб.

 

 

В последния ден от месеца Боро записва първа победа от 8 мача, надвивайки Съндърланд с 3:0. Това дава повече увереност на тима и две седмици по-късно, на 7 февруари, шампионът Челси е победен също с класически резултат. Фабио Рочембак отбелязва още във 2-та минута, а в края на полувремето Стюърт Даунинг прави преднината още по-убедителна. В 68-та минута Якубу оформя крайния резултат в полза на йоркшърци.

 

През февруари продължава и участието в купата на УЕФА. На 1/16-финалите съперник е немският Щутгарт. Боро побеждава с 2:1 в първата среща на "Готлиб-Даймлер щадион". Джими-Флойд Хеселбанк извежда гостите напред, а в 46-та минута се разписва и десният бек Стюърт Парнаби. Даниел Любоя в 86-та минута връща надеждите за Щутгарт.

 

В реванша на "Ривърсайд" немците побеждават с гол на Кристиян Тиферт, но Мидълзбро се класира за 1/8-финал заради правилото за повече отбелязани голове на чужд терен.

 

 

В осминафиналната фаза съперник на йоркшърци е италианският Рома. Домакинството на "Ривърсайд" завършва с минимална победа, след като Якубу Айегбени е точен от дузпа. В реванша джалоросите побеждават с 2:1 след два гола на Мансини, а за Боро се разпива Хеселбанк. Неговото попадение се оказва и решаващо, тъй като Мидълзбро за втори път продължава благодарие на попаденията на чужд терен.

 

Междувременно отборът участва и в националните купи на Англия. Макар да отпада рано от Карлинг Къп, Боро се представя на високо ниво в ФА Къп, където достига полуфинал. Отстранява по пътя си Нинийтън Таун, Ковънтри, Престън Норт Енд и Чарлтън. На полуфинала йоркшърци играят с Уест Хем, но в 78-та минута Марлон Хеърууд праща чуковете на финал. Титулярният вратар Марк Шварцер пък получава фрактура на скулата след стълкновение с Дийн Аштън.

 

 

На 30 март 2006 в 1/4-финалите на купата на УЕФА Боро гостува на швейцарския Базел. Четири дни по-рано е удържана трудна победа в първенството срещу Болтън с резултат 4:3, но отборът не успява да повтори този подвиг на "Санкт Якоб Парк". Базел побеждава след голове на Матиас Делгадо и Давид Деген и си осигурява комфортна преднина преди реванша.

 

 

След ранния гол на Едуардо във втората среща, изглежда почти невъзможно английският тим да продължи напред – трябва да бъдат отбелязани 4 гола. В 33-та минута Марк Видука изравнява и полувремето завършва при резултат 1:1.

 

Още на почивката мениджърът Стив Макларън усилва нападението с Джими-Флойд Хеселбанк. Опитният холандец отбелязва в 79-та минута и Боро повежда с 3:1, след като по-рано Видука се разписва за втори път. Друга резерва се оказва големият герой – в добавеното време на срещата Масимо Макароне от малък ъгъл прави резултата 4:1 и кара феновете по трибуните на "Ривърсайд" да изпаднат в екстаз.

 

 

В полуфиналната фаза съперник е Стяуа. Румънците побеждават в първата среща с 1:0, като точен е звездата на отбора Никулае Дика. Реваншът започва убедително за румънците, които водят с 2:0 до 24-та минута. Боро отново трябва да се връща в мача, изоставайки с три гола. Тогава Макларън заменя капитана Гарет Саутгейт, пускайки героя от срещата с Базел Масимо Макароне. Именно италианецът връща едно попадение в 33-та минута. Англичаните продължават да натискат съперника и Марк Видука с глава изравнява резултата. В 73-та минута Крис Ригът извежда Смогис напред, а в самия край на двубоя Макароне за втори път отбелязва решаващо попадение, с което класира Боро на финала.

 

 

Въпреки тези велики обрати, отборът не върви никак добре във Висшата лига, където завършва на разочароващото 14-то място. Единственият шанс за евроучастие през следващия сезон е спечелването на купата на УЕФА. Финалът в Айндховен противопоставя Мидълзбро на Севиля. Испанците, водени от Хуанде Рамос, повеждат в 27-та минута чрез Луиш Фабиано. Андалусийците доминират през целия мач, а Енцо Мареска отбелязва на два пъти в 78-та и 84-та минути. Резервата Фреди Кануте прави резултата още по-болезнен за англичаните – 4:0 в полза на Севиля. По този начин е сложен край на европейската приказка на Мидълзбро.

 

Това е и последното участие на Боро в евротурнирите. След края на сезона Стив Макларън напуска, за да поеме националния отбор на Англия. На неговото място треньор става доскорошният капитан Гарет Саутгейт. Под негово ръководство Мидълзбро е отбор от втората половина на таблицата, а през 2009 г. изпада в Чемпиъншип. В момента йоркшърци се борят за промоция във Висшата лига.

 

Денис Олегов, специално за FanFace.bg

В периода 2002-2004 г. един отбор извън „Голямата петица на европейските първенства“ (Англия, Франция, Италия, Германия и Испания) заявява за своето място сред грандовете в световния футбол. Това е португалският Порто, ръководен от Жозе Моуриньо.

 

Неизвестният дотогава треньор прекарва два невероятни сезона на „Даш Анташ“ (клубният стадион до 2004 г.), в които  спечелва Купата на УЕФА през 2003 г. и Шампионската лига година по-късно.

 

Преди ерата на Специалния Порто няма титла в продължение на три години и макар да печели купата на страната два пъти, резултатите в последните сезони далеч не удовлетворяват исканията на феновете и ръководството. Моуриньо прави радикални промени в състава на отбора – привлечени са бековете Нуно Валенте и Пауло Ферейра, центъра на отбраната изграждат завърналият се от наем в Чарлтън капитан Жорже Коща и юношата на клуба Рикардо Карвальо, от Бенфика със свободен трансфер са привлечени литовският нападател Едгарас Янкаускас и халфът Маниш. Безспорните лидери на отбора са легендарният вратар Витор Баия и плеймейкърът Деко.

 

 

По време на предсезонната Порто оформя различен стил от типичния за португалските клубове. Моуриньо залага на преса по целия терен, започваща от нападателите, с цел поемане на топката от по-предни позиции и увеличаване на вероятността съперникът да допусне грешка.

 

Успехът от промените скоро е налице – драконите стават шампиони на Португалия, оставяйки зад себе си втория Бенфика на 11 точки, а третият Спортинг Лисабон – на цели 27. Порто допуска пред сезона само две поражения и завършват турнира с 86 точки от 102 възможни, което е и рекорд към този момент. 20-годишният Елдер Пощига става голмайстор на отбора през този сезон с 13 попадения. През лятото на 2003 нападателят преминава в английския Тотнъм, но не оставя добри впечатления с изявите си и скоро се завръща в Порто.

 

Голямата европейска приказка на драконите започва в турнира за Купата на УЕФА, в който по това време няма групова фаза, а само директни елиминации. В първия мач португалците не срещат никакви трудности с Полония Варшава, разгромявайки поляците с 6:0 на „Даш Анташ“. По две попадения вкарват Янкаускас и Пощига, а по едно добавят Маниш и Дерлей. В реванша португалците губят с минималното 0:1.

 

Във втория кръг съперник е Аустрия Виена. Голът на Дерлей на стадион „Ернст Хапел“ дава комфорна преднина на драконите преди домакинския реванш, впоследствие спечелен с 2:0.

 

След отстраняването на австрийците, Порто среща френския Ланс. В състава на „червено-жълтите“ по това време личат имената на Сейду Кейта, Яцек Бонк и Джон Утака. Въпреки това момчетата на Жозе Моуриньо печелят с 3:0 като през първата част попадения отбелязват Пощига и Дерлей, а Едгарас Янкаускас довършва съперника минути преди последния съдийски сигнал. Във втората среща Ланс побеждава минимално с попадение на Ригоберт Сонг.

 

С още по-голяма лекота драконите преодоляват турския Денизлиспор. Макар в срещата на „Даш Анташ“ първото полувреме да приключва при нулево равенство, домакините не оставят никакъв шанс на съперника, отбелязвайки 6 попадения. Нуно Капучо извежда драконите напред в 48-та минута, а в 53-та Дерлей удвоява. Защитникът Рикардо Коща се разписва за 3:0, след което благодарение на Янкаускас и Деко преднината набъбва до 5:0. Роман Кратошвил връща един гол за Денизли в 78-та минута, Крайния резултат оформя Дмитрий Аленичев в 82-та минута. Реваншът няма голямо значение за драконите и Моуриньо залага на доста от резервните си състезатели, като срещата завършва 2:2.

 

В 1/4-финалната фаза на турнира среща Порто с гръцкия Панатинайкос. ПАО е отборът, нанесъл първата домакинска загуба през сезона на драконите. Детелините побеждават с 1:0 с точен удар на Емануел Олисадебе, макар домакините да владеят играта през по-голямата част от срещата. Елдер Пощига се разписва за драконите в края на мача, но голът е отменен. В реванша Дерлей вкарва ранно попадение, с което праща мача в продължения. Шансът през повечето време е на страната на Панатинайкос, но Никос Либеропулос и Йонас Колкка изпускат чисти положения. В 113-та минута Дерлей с втория си гол решава срещата в полза на гостите и класира драконите на полуфинал.

 

 

 

В този стадий жребият среща Порто и Лацио. В първия двубой Лацио да повежда рано чрез Клаудио Лопес в 6-та минута, но римските орли впоследствие допускат четири безответни гола. Маниш изравнява в 10-та минута, а до края на полувремето драконите вече водят с 2:1 след попадение на Дерлей. Отново бразилецът в 50-та минута праща топката в мрежата на Анджело Перуци, а Елдер Пощига прави резултата разгромен. Ответният сблъсък на „Олимпико“ в Рим завършва 0:0 и класира португалците за финалната среща в Севиля.

 

 

На 21 май 2003 г. в спор за трофея излизат Селтик и Порто. В самия край на първата част Дерлей дава преднина на португалския тим, след като засича центриране отдясно. В началото на второто полувреме голямата звезда на детелините Хенрик Ларсон изравнява с глава. В 54-та минута Деко извежда Дмитрий Аленичев на стрелкова позиция и руският национал е точен за 2:1. Само няколко минути по-късно отново Ларсон се разписва за Селтик и се стига до продължения. В 95-та минута детелините остават с човек по-малко, след като Бобо Балде е изгонен. За пореден път в герой се превръща Дерлей, възползвайки се от грешка в отбраната. Бразилецът вкарва тринадесетия си гол в турнира и донася на Порто първи европейски трофей от 1987 г. насам.

 

 

Едва ли някой от футболистите на Порто е смятал, че следващият сезон клубът ще достигне нови върхове, спечелвайки Шампионската лига...

 

Следва продължение...

 

Денис Олегов, специално за FanFace.bg

Лятото на 2003 г. Носителят на Купата на УЕФА и шампион на Португалия Порто се устремява към нови върхове, а Жозе Моуриньо работи по нова селекция, с която да атакува Шампионската лига.

 

Голмайсторът Елдер Пощига е продаден на Тотнъм Хотспър за 8 милиона паунда. На негово място е привлечен Бени Маккарти от Селта Виго. Южноафриканецът вече е носил екипа на Порто, вкарвайки 12 гола в 11 мача през втората половина от сезон 2001/02. Полузащитата е подсилена с Педро Мендеш и Серджио Консейсао, както и с талантливия бразилец Карлос Алберто.

 

Ядрото на отбора е запазено, като героите от миналия сезон Маниш, Деко, Дерлей и Кощиня продължават да играят водеща роля в състава.

 

 

Сезонът в Лига Сагреш за Порто започва повече от успешно – още в третия кръг от шампионата драконите разгромяват Спортинг Лисабон с 4:1. Дерлей открива резултата на „Даш Анташ“ още в 3-та минута, а Едгарас Янкаускас в 51-та удвоява. Маниш прави 3:0 в 64-та минута, преди Фабио Рочембак да върне едно попадение за гостите. В края на срещата Бени Маккарти е точен от дузпа. В петия кръг пък е победен вечния враг Бенфика с резултат 2:0 с гол на Дерлей и автогол на Аржелико Фукс.

 

В Шампионската лига драконите стартират участието си от груповата фаза. Жребият определя португалският шампион да срещне Реал Мадрид, Партизан и Олимпик Марсилия. Първият двубой е гостуването в Белград, завършило 1:1. Кощиня открива резултата за гостите, но през второто полувреме Андрия Делибашич донася точката за Партизан. Следващата среща от групата е на „Даш Анташ“ срещу Реал. Възпитаниците на Жозе Моуриньо повеждат с ранно попадение на Кощиня, но Галактикос обръщат резултата до 3:1. В 28-та минута Иван Елгера изравнява за кралския клуб, а в 37-та Сантяго Солари извежда гостите напред. Зинедин Зидан решава сблъсъка в 67-та минута.

 

Първите две срещи не завършват благополучно за драконите, но в двубоите с Олимпик Марсилия са регистрирани две победи. На „Велодром“ португалците извоюват успех с 3:2. Дидие Дрогба открива резултата за домакините в 24-та минута. В 31-та Маниш отбелязва за Порто, а няколко минути след това Дерлей прави резултата 2:1. В 81-та минута Дмитрий Аленичев осигурява победата на Порто, а в 84-та Стив Марле вкарва втори гол за Олимпик. В мача на „Даш Анташ“ отново Аленичев се разписва и донася още три точки в актива на драконите. Третата поредна победа в групата е спечелена срещу Партизан с две попадения на Бени Маккарти.

 

В последната среща отборът завършва наравно 1:1 с Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу. Сантяго Солари вкарва още в 9-та минута, но Дерлей в 35-та от дузпа изравнява. Порто се класира на второ място в групата с 11 спечелени точки.

 

Междувременно във вътрешното първенство възпитаниците на Жозе Моуриньо не срещат трудности и не оставят шансове на конкуренцията. Първата загуба през сезона е допусната чак в 29-тия кръг от отбора на Жил Висенте с резултат 0:2. Второто и последно поражение в Лига Сагреш е от Рио Аве с 0:1. Порто защитава титлата си от миналия сезон, записвайки 82 точки, като вторият Бенфика завършва на 8 пункта зад шампиона. Бени Маккарти пък става голмайстор на първенството с 20 гола.

 

Голямото предизвикателство пред португалския шампион обаче са елиминациите в Шампионската лига. В 1/8-финалите драконите срещат Манчестър Юнайтед. На новия „Ещадио до Драгао“ Порто печели с 2:1, като и трите попадения вкарват футболисти от ЮАР. Бени Маккарти на два пъти е точен за домакините, а за червените дяволи се разписва Куинтън Форчън. В реванша на „Олд Трафорд“ Юнайтед изглежда почти сигурен победител, след като Пол Скоулс в 32-та минута прави резултата от двете срещи 2:2. При това положение англичаните продължават с гол на чужд терен, но в 90-та минута Кощиня праща топката във вратата на Тим Хауърд и класира напред португалските шампиони.

 

 

След отстраняването на Манчестър Юнайтед, момчетата на Жозе Моуриньо играят срещу Олимпик Лион. Порто побеждава с 2:0 (голове на Деко и Рикардо Карвальо) в домакинската среща, а ответният сблъсък завършва 2:2. На полуфиналите драконите се изправят срещу испанския Депортиво Ла Коруня. Супер Депор отстранява геройски действащия шампион Милан в предишната фаза и също като португалците изживява един незабравим сезон. В състава на испанците блестят Диего Тристан, Алберт Луке, Джалминя, Хуан Карлос Валерон и Валтер Пандиани. Срещата на „Драгао“ завършва без отбелязан гол и интригата е запазена за реванша на „Риасор“. Точно изпълнена дузпа от Дерлей изпраща Порто на финал.

 

 

Финалната среща в Гелзенкирхен е може би най-изненадващата в цялата история на турнира – един срещу друг в спор за трофея се изправят Порто и Монако. Още в 23-та минута капитанът и голяма звезда на Монако Людовик Жюли напуска терена контузен, което оказва голямо влияние върху развоя на срещата. Порто успява да поведе чрез Карлос Аблерто в 39-та минута. Деко в 71-та минута покачва на 2:0, а Дмитрий Аленичев в 75-та прави резултата класически. Руснакът става един от четиримата футболисти, отбелязали гол на финал на евротурнир в две поредни години (останалите трима са Роналдо, Роналд Куман и Стивън Джерард).

 

Така Порто става европейски клубен шампион за втори път, изравнявайки вечния враг Бенфика по този показател.

 

 

След края на сезона Жозе Моуриньо приема офертата на Челси и напуска в посока „Стамфорд Бридж“. Заедно с него в Англия преминават Рикардо Карвальо и Пауло Ферейра – две от основните фирури на отбора. Деко подписва с Барселона, а в обратна посока пристига Рикардо Куарежма. На мястото на Моуриньо треньор става Луиджи Дел Нери. Настава нов период в историята на Порто, макар той никога повече да не бъде толкова „специален“.

 

 

ПЪРВА ЧАСТ ЗА ПОРТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!

 

Денис Олегов