В периода 2002-2004 г. един отбор извън „Голямата петица на европейските първенства“ (Англия, Франция, Италия, Германия и Испания) заявява за своето място сред грандовете в световния футбол. Това е португалският Порто, ръководен от Жозе Моуриньо.
Неизвестният дотогава треньор прекарва два невероятни сезона на „Даш Анташ“ (клубният стадион до 2004 г.), в които спечелва Купата на УЕФА през 2003 г. и Шампионската лига година по-късно.
Преди ерата на Специалния Порто няма титла в продължение на три години и макар да печели купата на страната два пъти, резултатите в последните сезони далеч не удовлетворяват исканията на феновете и ръководството. Моуриньо прави радикални промени в състава на отбора – привлечени са бековете Нуно Валенте и Пауло Ферейра, центъра на отбраната изграждат завърналият се от наем в Чарлтън капитан Жорже Коща и юношата на клуба Рикардо Карвальо, от Бенфика със свободен трансфер са привлечени литовският нападател Едгарас Янкаускас и халфът Маниш. Безспорните лидери на отбора са легендарният вратар Витор Баия и плеймейкърът Деко.
По време на предсезонната Порто оформя различен стил от типичния за португалските клубове. Моуриньо залага на преса по целия терен, започваща от нападателите, с цел поемане на топката от по-предни позиции и увеличаване на вероятността съперникът да допусне грешка.
Успехът от промените скоро е налице – драконите стават шампиони на Португалия, оставяйки зад себе си втория Бенфика на 11 точки, а третият Спортинг Лисабон – на цели 27. Порто допуска пред сезона само две поражения и завършват турнира с 86 точки от 102 възможни, което е и рекорд към този момент. 20-годишният Елдер Пощига става голмайстор на отбора през този сезон с 13 попадения. През лятото на 2003 нападателят преминава в английския Тотнъм, но не оставя добри впечатления с изявите си и скоро се завръща в Порто.
Голямата европейска приказка на драконите започва в турнира за Купата на УЕФА, в който по това време няма групова фаза, а само директни елиминации. В първия мач португалците не срещат никакви трудности с Полония Варшава, разгромявайки поляците с 6:0 на „Даш Анташ“. По две попадения вкарват Янкаускас и Пощига, а по едно добавят Маниш и Дерлей. В реванша португалците губят с минималното 0:1.
Във втория кръг съперник е Аустрия Виена. Голът на Дерлей на стадион „Ернст Хапел“ дава комфорна преднина на драконите преди домакинския реванш, впоследствие спечелен с 2:0.
След отстраняването на австрийците, Порто среща френския Ланс. В състава на „червено-жълтите“ по това време личат имената на Сейду Кейта, Яцек Бонк и Джон Утака. Въпреки това момчетата на Жозе Моуриньо печелят с 3:0 като през първата част попадения отбелязват Пощига и Дерлей, а Едгарас Янкаускас довършва съперника минути преди последния съдийски сигнал. Във втората среща Ланс побеждава минимално с попадение на Ригоберт Сонг.
С още по-голяма лекота драконите преодоляват турския Денизлиспор. Макар в срещата на „Даш Анташ“ първото полувреме да приключва при нулево равенство, домакините не оставят никакъв шанс на съперника, отбелязвайки 6 попадения. Нуно Капучо извежда драконите напред в 48-та минута, а в 53-та Дерлей удвоява. Защитникът Рикардо Коща се разписва за 3:0, след което благодарение на Янкаускас и Деко преднината набъбва до 5:0. Роман Кратошвил връща един гол за Денизли в 78-та минута, Крайния резултат оформя Дмитрий Аленичев в 82-та минута. Реваншът няма голямо значение за драконите и Моуриньо залага на доста от резервните си състезатели, като срещата завършва 2:2.
В 1/4-финалната фаза на турнира среща Порто с гръцкия Панатинайкос. ПАО е отборът, нанесъл първата домакинска загуба през сезона на драконите. Детелините побеждават с 1:0 с точен удар на Емануел Олисадебе, макар домакините да владеят играта през по-голямата част от срещата. Елдер Пощига се разписва за драконите в края на мача, но голът е отменен. В реванша Дерлей вкарва ранно попадение, с което праща мача в продължения. Шансът през повечето време е на страната на Панатинайкос, но Никос Либеропулос и Йонас Колкка изпускат чисти положения. В 113-та минута Дерлей с втория си гол решава срещата в полза на гостите и класира драконите на полуфинал.
В този стадий жребият среща Порто и Лацио. В първия двубой Лацио да повежда рано чрез Клаудио Лопес в 6-та минута, но римските орли впоследствие допускат четири безответни гола. Маниш изравнява в 10-та минута, а до края на полувремето драконите вече водят с 2:1 след попадение на Дерлей. Отново бразилецът в 50-та минута праща топката в мрежата на Анджело Перуци, а Елдер Пощига прави резултата разгромен. Ответният сблъсък на „Олимпико“ в Рим завършва 0:0 и класира португалците за финалната среща в Севиля.
На 21 май 2003 г. в спор за трофея излизат Селтик и Порто. В самия край на първата част Дерлей дава преднина на португалския тим, след като засича центриране отдясно. В началото на второто полувреме голямата звезда на детелините Хенрик Ларсон изравнява с глава. В 54-та минута Деко извежда Дмитрий Аленичев на стрелкова позиция и руският национал е точен за 2:1. Само няколко минути по-късно отново Ларсон се разписва за Селтик и се стига до продължения. В 95-та минута детелините остават с човек по-малко, след като Бобо Балде е изгонен. За пореден път в герой се превръща Дерлей, възползвайки се от грешка в отбраната. Бразилецът вкарва тринадесетия си гол в турнира и донася на Порто първи европейски трофей от 1987 г. насам.
Едва ли някой от футболистите на Порто е смятал, че следващият сезон клубът ще достигне нови върхове, спечелвайки Шампионската лига...
Следва продължение...
Денис Олегов, специално за FanFace.bg
