Футболните утлраси са най-агресивните и безсмислени образувания, които са се увили около най-известния от всички спортове на съвремието.
За всеки мач между двата най-популярни български отбора центърът на столицата е блокиран с полиция, но нашите ултраси в действителност дори не са нищо особено.
Руските размазаха английските запалянковци в масовите улични боеве в Марсилия на миналото Световно и вече бият на тазгодишния турнир, на който са домакини.
Но дори руснаците не могат да се мерят с византийците. Те са пряк наследник на римските разбирания за хляб и зрелища и имат наистина сериозни традиции в спортовете. Когато става дума за Рим, хората най-често се сещат за гладиаторските боеве, но всъщност най-много хора са се събирали за надбягванията с колесници.
Във Византия манията по този спорт има наистина космически измерения, които трудно можем да си представим, дори предвид статуса на суперзвезди като Роналдо и Меси в наши дни. Причината за това е, че състезанията с колесници се утвърждават в римско-византийската култура като фундаментални за поддържането на баланса в социума.
Те са толкова популярни сред всички класи, че императорите имат лична ложа на хиподрума и присъстват на всяко състезание. Така хиподрумът неусетно се превръща в единствено място за комуникация между масите и владетеля. Просто защото 80 хил. души могат в един глас да поискат нещо от императора. Негативният ефект от това е, че спортът всъщност лека-полека се превръща в инструмента за правене на политика.
В Константинопол по времето на Юстинан I има четири отбора - Червените, Белите, Сините и Зелените, като първите два не са много популярни. С времето се изгражда традиция всеки император да даде своята благословия на един от двата най-големи тима - Сините и Зелените. Идеята на това е, че така многобройните им запалянковци не могат да се обединят срещу императора. Самият Юстиниан I е считан за фен на Сините, но той всъщност никога не подкрепя публично нито един от двата отбора. Но това в онези дни е изглежда като най-малкият му грях.
Той води скъпи войни и нарежда огромни строежи, и инфраструктурни проекти, заради които се налага увеличение на данъците. Освен това императорът е решен да изкорени корупцията във висшите кръгове на властта, което му печели редица влиятелни врагове. Решенията на Юстиниан не са приети добре, а нещата стават още по-зле, когато през 531 г. след едно масово меле след състезание загиват няколко човека.
За смъртта им са обвинени членове на Сините и на Зелените, които по-късно са осъдени на смърт. Повечето от тях са обесени, но през 532 г. един Син и един Зелен играч успяват да избягат и се скриват в една църква, а агитките на двата отбора се събират, за да ги пазят.
По това време императорът има други проблеми, затова организира ново състезание и заменя смъртните присъди със затвор, но не разбира, че това не е прието от византийските ултраси.
В деня на състезанието Юстинан все пак е достатъчно предпазлив, че да не отиде на стадиона, а да гледа надпреварата от своя дворец, който е точно до хиподрума. В почивките между надбягванията тълпата иска от него да амнистира осъдените, но той не отговаря. Това изнервя агитките и те бързо се обединяват в обидите към него, а по-късно скандиранията преминават в гръмки "Ника! Ника!", което означава "Завладей/Победи!". След това вълната от хора излиза от хиподрума и щурмува императорския дворец.
Агитките държат Юстиниан под обсада в продължение на 5 дни и през това време не му остава друго, освен да гледа как столицата гори пред очите му.
В този момент Юстинан е притиснат до стената - армията не успява да реагира адекватно на бунтовете, а в Сената се кроят планове за свалянето му. На всичко отгоре метежниците издигат друг за император.
Юстиниан е обезсърчен и иска да избяга, но е разубеден от съпругата си. След това двамата измислят коварен план за спасението си – да изпратят своя евнух Нарсес с една торба злато на хиподрума.
Късметът е с него, защото евнухът не е убит, ами отива при Сините и казва на водачите им, че императорът винаги е бил техен фен. Освен това, новият император, който те са издигнали, е фен на Зелените. Нарсес подкрепя внушението си с голямо количество злато и това накланя везните – огромната агитка на Сините напуска хиподрума. След това става лесно за имперските войници да влязат вътре и да изтребят останалите около 30 хиляди "запалянковци".
Бунтът Ника от 532 г. продължава около една седмица, струва живота на десетки хиляди души и оставя половината Константинопол в руини. Това са и най-кървавите бунтове в цялата история на града до наши дни.
А в същината си всичко е започнало от състезания с колесници. И, слава богу, че никой футболен ултрас няма да се надъха от този текст - просто защото не може да чете.
