Това е история за невероятният живот на единствения професионален футболист, играл на всичките земни континента.
Лежал е в затвор в Сингапур, обявявали са го за мъртъв и в кариерата си буквално е обиколил Земята няколко пъти. Това е германският вратар Лутц Пфаненщил. Вратарят, който вече има запазено място в историята – той е първият и за момента единствен футболист, който може да се похвали, че е играл в клубове от всяка една от 6-те конфедерации на ФИФА.
Професионалната кариера на Лутц започва от юношеския тим на Байерн Мюнхен и преминава през отбори от Бразилия, Нова Зеландия, Малайзия, Финландия, Южна Африка, Канада, Албания, Намибия, Армения и Малта. Някак логично е вратарят да "отскочи" и до родината на футбола – играл е в Нотингам и е бил част от „лудата банда” на Уимбълдън.
Но дори и след спирането на състезателната си дейност, Пфаненщил не спира да обикаля света – вече в ролята си на международен скаут на клуба от германската Бундеслига Хофенхайм.
"В началото имах нормална кариера и играех за националния юношески отбор, но винаги съм бил леко нетърпелив", разказва вратарят пред BBC.
"И така, когато нещата не се получиха както исках, не се поколебах и едва 19-годишен заминах да играя в Малайзия. Някак странно е как някой може да избере малък клуб от Югоизточна Азия пред наистина добра оферта от Байерн Мюнхен, нали?", с чувство за хумор споделя Пфаненщил.
Футболистът казва, че никога не е планирал да играе за толкова много отбори. Просто обстоятелствата са се наредили по този начин. "Уволнение на треньора, фалит на клуба и още хиляди неособени хубави неща променяха хода на кариерата ми през годините", спомня си вратарят.
Но най-лошият от най-лошите спомени идва по време на престоя му в Сингапур. Лутц е съден за уреждане на мачове и прекарва 101 дни в затвора.
"Мисля си, че не са много затворите с по-тежки режими от този, в който лежах аз. Преди да попадна там живеех изключително добре в Сингапур. Бях модел на Армани, имах собствено телевизионно шоу и се представях на ниво на терена. Изведнъж се озовах в малка бетонна клетка и всичко се промени драстично. Това беше огромен шок", казва Пфаненщил.
Вратарят отчита факта, че Югоизточна Азия на практика е столицата на нелегалния хазарт и уреждането на мачове от тото-мафията. В случая на Лутц става въпрос за нещо наистина невероятно – той е обвинен, че играе прекалено добре.
"Спечелихме 2 срещи, а една завършихме наравно. Бях избран за играч на мача и в трите срещи и това се стори подозрително на съдията по делото", недоумява футболистът.
В крайна сметка след дълга съдебна битка Пфаненщил е пуснат на свобода. Категоричен е, че престоят в затвора е най-тежкият период в живота му, но и най-поучителният.
Съдбата обаче не дава почивка на германеца. Скоро след като е оневинен, Пфаненщил води борба за живота си по време на мач в Англия.
Вратарят е част от новозеландския клуб, но играе под наем в нискоразредния британски Брадфорд Парк Авеню.
По време на мач навръх Коледа Лутц губи съзнание след половин час игра. "Белите ми дробове спряха да функционират, нямах пулс и на 3 пъти са ме обявявали за мъртъв още на терена. Но 3 часа по-късно се събудих съвсем жив в болницата", описва изумителната случка вратарят.
Пфаненщил се връща и към първия си период на Острова. През 1994-та година се присъединява към Уимбълдън, където вилнеят Вини Джоунс и останалите от прословутата "луда банда".
Само 2-3 дни се необходими на новите съотборници на Лутц, за да му спретнат подобаващ за новобранец номер. Вратарят пристига за среща на отбора в местен парк. Внезапно е „атакуван” и съблечен чисто гол. Това се случва през ноември в жесток студ. Естествено дрехите и обувките на Пфаненщил са отмъкнати.
"Шашнах се и не знаех какво да правя. Побягнах през пълния с хора парк и тичах цели 5 километра преди да стигна вкъщи”, разказва вратарят и допълва: „Сега историята ми изглежда забавна, но тогава въобще не ми беше смешно".
Краят на активната състезателна кариера не отдалечава особено 38-годишния германец от любимата игра. Той се отдава на треньорската професия като във визитката му има периоди в кубинския и намибийския национални отбори, както и работа в два клубни отбора в Норвегия и Намибия.
Пфаненщил обаче няма спирка. През февруари той прекарва 5 денонощия затворен сам в иглу в германски ски курорт.
Снима се в реално време и предава преживяванията си онлайн. „Нещо като малък Биг Брадър”, смее се Лутц. И уточнява, че догодина ще повтори упражнението в амазонската джунгла.
"Правя тези шокиращи експерименти, за да привлека вниманието на обществеността към климатичните промени", разяснява действията си неуморимият германец.
И определено не мисли да спира: „Искам да използвам футбола като двигател за борбата срещу глобалното затопляне. Вярвам, че футболистите могат да бъдат модел за подражание. Ако някой може да влезе в главите на младото поколение и да промени мисленето му, то това определено са футболните звезди”.
За да изпълни намеренията си, Лутц залага на тежката артилерия. Членове на неговия екоклуб „Глобал Юнайтед” са над 400 настоящи и бивши футболисти. И сред тях са имена като Зинедин Зидан, Лотар Матеус, Джордж Уеа и Павел Недвед. Не е зле като за екоклуб...
