Всеки футболен клуб има своите възходи и падения, своите моменти на величие и най-срамни страници от историята. В поредицата "Забравените отбори" ще ви припомним, че не само грандове като Реал Мадрид, Барселона, Байерн Мюнхен и Манчестър Юнайтед могат да печелят трофеи.

 

Сезон 1999/00 е стотният, юбилеен за отбора на Лацио. Макар далеч да не са най-титулуваният отбор, Римските орли са събрали цяла плеяда от звезди в края на 90-те години и началото на новия век. С екипа на столичния клуб блестят имена като Павел Недвед, Деян Станкович, Синиша Михайлович, Диего Симеоне, Хуан Себастиян Верон, Марсело Салас...

 

 

Предния сезон шведският специалист Свен-Йоран Ериксон е извел възпитаниците си до победа в последния турнир за Купата на носителите на национални купи, което е отлична предпоставка за достигането на нови върхове, а в Серия А орлите остават на точка от титлата, спечелена от Милан.

 

Сезонът за Лацио започва с трофей в приятелския турнир в Амстердам, където на финала орлите побеждават домакините от Аякс с 3:2. Само месец след това отборът ще трябва да се изправи в мача за Суперкупата на Европа срещу Манчестър Юнайтед. Момчетата на Сър Алекс Фъргюсън са спечелили всичко възможно през изминалия сезон и изглеждат фаворити в срещата.

 

 

В 23-та минута нападателят на италианците Симоне Индзаги е сменен принудително от Марсело Салас. Именно чилийското острие се превръща в герой за Лацио, след като в 35-та минута пронизва вратата на Раймонд ван дер Гоув. Така в рамките на няколко месеца орлите стават носители на три трофея.

 

В Серия А Лацио стартира силно, записвайки 9 мача без загуба. Сред тях е и головото равенство с шампиона Милан, завършило 4:4. Пристигналият от Динамо Киев през лятото Андрий Шевченко е във вихъра си за росонерите, отбелязвайки хеттрик във вратата на орлите, а за Лацио точни са Хуан Верон, Диего Симеоне и на два пъти Марсело Салас. В десетия кръг отборът регистрира първа загуба през сезона, след поражение от Рома с 1:4. За вълците по две попадения вкарват Виченцо Монтела и Марко Делвекио.

 

Големите битки за орлите обаче са в Шампионската лига. Лацио завършва първи в група с Динамо Киев, Байер Леверкузен и Марибор, като не допусна нито една загуба. Момчетата на Свен-Йоран Ериксон срещат трудности само в двубоите с немците, като и двата завършват при резултат 1:1. Отборът продължава във втората групова фаза (този етап съществува до 2003 г., след което са въведени осминафиналите), където играе срещу Челси, Фейенорд и Олимпик Марсилия.

 

 

Именно срещу последните е една от най-запомнящите се победи в историята на клуба. На 14 март 2000 Лацио разгромява Марсилия с 5:1. Още през първото полувреме орлите повеждат с хеттрик на Симоне Индзаги, като вторият и третият гол са отбелязани в рамките на две минути. В началото на втората част гостите връщат едно попадение чрез Джером Лирой, но в 71-та минута Индзаги вкарва четвъртото си попадение в мача, влизайки в историята на Европейските клубни турнири. Крайното 5:1 оформя бившият нападател на Олимпик - Ален Бокшич.

 

 

След победа над Челси с 2:1 на "Стамфорд Бридж" Лацио излиза първи от групата и достига четвъртфиналната фаза на турнира. Там римляните срещат набиращата мощ Валенсия, водена от Ектор Купер. На "Местая" испанците са безкомпромисни, разгромявайки съперника с 5:2. Хет-трик на Жерар Лопес и попадения на Ангуло и Клаудио Лопес осигуряват комфортна преднина на прилепите преди реванша. В ответният сблъсък попадението на Хуан Себастиан Верон се оказва крайно недостатъчно за Лацио.

 

Концентрирани върху участието в Шампионска лига, римските орли губят ценни точки в първенството – загубата от Венеция с 0:2 и нулевите равенства с Реджина и Каляри. Резултатите далеч не са удовлетворяващи тифозите на отбора, докато през март 2000 орлите не правят важна крачка към титлата с победа в Римското дерби с 2:1.

 

 

Макар Рома да повежда още в 3-та минута чрез Монтела, Павел Недвед и Верон обръщат мача в полза на Лацио. В следващия кръг е победен прекият конкурент за титлата Ювентус насред "Деле Алпи", като трите точки донася Диего Симеоне.

 

До края на сезона Лацио записва 5 победи и едно равенство (3:3 с Фиорентина). На 14 май 2000 г. в последния кръг от шампионата Лацио побеждава Реджина с 3:0 и печели Скудетото за първи път от 1974 г.

 

 

Четири дни по-късно, на 18 май, е вторият финал от турнира за Купата на Италия. В първата среща Лацио побеждава Интер с 2:1, като точни са Недвед и Симеоне. В реванша орлите удържат нулево равенство и достигат до "златен дубъл" през сезон 1999/00.

 

През следващия шампионат Свен-Йоран Ериксон напуска Лацио, за да поеме националния отбор на Англия, а небесносините, макар и подсилени със суперзвезди от ранга на Ернан Креспо и Клаудио Лопес, не успяват да защитят титлата и националната купа.

 

През 2002 г. генералният спонсор на Лацио - "CIRIO", фалира, което поставя и край на славната епоха в историята на клуба.

 

В периода от шампионската титла досега най-големите успехи на Лацио са трето място в Серия А (през 2000/01 и 2006/07), три купи на Италия (2003-04, 2008-09, 2012-13) и полуфинал в Купата на УЕФА (2002/03).

 

Денис Олегов

В периода 2002-2004 г. един отбор извън „Голямата петица на европейските първенства“ (Англия, Франция, Италия, Германия и Испания) заявява за своето място сред грандовете в световния футбол. Това е португалският Порто, ръководен от Жозе Моуриньо.

 

Неизвестният дотогава треньор прекарва два невероятни сезона на „Даш Анташ“ (клубният стадион до 2004 г.), в които  спечелва Купата на УЕФА през 2003 г. и Шампионската лига година по-късно.

 

Преди ерата на Специалния Порто няма титла в продължение на три години и макар да печели купата на страната два пъти, резултатите в последните сезони далеч не удовлетворяват исканията на феновете и ръководството. Моуриньо прави радикални промени в състава на отбора – привлечени са бековете Нуно Валенте и Пауло Ферейра, центъра на отбраната изграждат завърналият се от наем в Чарлтън капитан Жорже Коща и юношата на клуба Рикардо Карвальо, от Бенфика със свободен трансфер са привлечени литовският нападател Едгарас Янкаускас и халфът Маниш. Безспорните лидери на отбора са легендарният вратар Витор Баия и плеймейкърът Деко.

 

 

По време на предсезонната Порто оформя различен стил от типичния за португалските клубове. Моуриньо залага на преса по целия терен, започваща от нападателите, с цел поемане на топката от по-предни позиции и увеличаване на вероятността съперникът да допусне грешка.

 

Успехът от промените скоро е налице – драконите стават шампиони на Португалия, оставяйки зад себе си втория Бенфика на 11 точки, а третият Спортинг Лисабон – на цели 27. Порто допуска пред сезона само две поражения и завършват турнира с 86 точки от 102 възможни, което е и рекорд към този момент. 20-годишният Елдер Пощига става голмайстор на отбора през този сезон с 13 попадения. През лятото на 2003 нападателят преминава в английския Тотнъм, но не оставя добри впечатления с изявите си и скоро се завръща в Порто.

 

Голямата европейска приказка на драконите започва в турнира за Купата на УЕФА, в който по това време няма групова фаза, а само директни елиминации. В първия мач португалците не срещат никакви трудности с Полония Варшава, разгромявайки поляците с 6:0 на „Даш Анташ“. По две попадения вкарват Янкаускас и Пощига, а по едно добавят Маниш и Дерлей. В реванша португалците губят с минималното 0:1.

 

Във втория кръг съперник е Аустрия Виена. Голът на Дерлей на стадион „Ернст Хапел“ дава комфорна преднина на драконите преди домакинския реванш, впоследствие спечелен с 2:0.

 

След отстраняването на австрийците, Порто среща френския Ланс. В състава на „червено-жълтите“ по това време личат имената на Сейду Кейта, Яцек Бонк и Джон Утака. Въпреки това момчетата на Жозе Моуриньо печелят с 3:0 като през първата част попадения отбелязват Пощига и Дерлей, а Едгарас Янкаускас довършва съперника минути преди последния съдийски сигнал. Във втората среща Ланс побеждава минимално с попадение на Ригоберт Сонг.

 

С още по-голяма лекота драконите преодоляват турския Денизлиспор. Макар в срещата на „Даш Анташ“ първото полувреме да приключва при нулево равенство, домакините не оставят никакъв шанс на съперника, отбелязвайки 6 попадения. Нуно Капучо извежда драконите напред в 48-та минута, а в 53-та Дерлей удвоява. Защитникът Рикардо Коща се разписва за 3:0, след което благодарение на Янкаускас и Деко преднината набъбва до 5:0. Роман Кратошвил връща един гол за Денизли в 78-та минута, Крайния резултат оформя Дмитрий Аленичев в 82-та минута. Реваншът няма голямо значение за драконите и Моуриньо залага на доста от резервните си състезатели, като срещата завършва 2:2.

 

В 1/4-финалната фаза на турнира среща Порто с гръцкия Панатинайкос. ПАО е отборът, нанесъл първата домакинска загуба през сезона на драконите. Детелините побеждават с 1:0 с точен удар на Емануел Олисадебе, макар домакините да владеят играта през по-голямата част от срещата. Елдер Пощига се разписва за драконите в края на мача, но голът е отменен. В реванша Дерлей вкарва ранно попадение, с което праща мача в продължения. Шансът през повечето време е на страната на Панатинайкос, но Никос Либеропулос и Йонас Колкка изпускат чисти положения. В 113-та минута Дерлей с втория си гол решава срещата в полза на гостите и класира драконите на полуфинал.

 

 

 

В този стадий жребият среща Порто и Лацио. В първия двубой Лацио да повежда рано чрез Клаудио Лопес в 6-та минута, но римските орли впоследствие допускат четири безответни гола. Маниш изравнява в 10-та минута, а до края на полувремето драконите вече водят с 2:1 след попадение на Дерлей. Отново бразилецът в 50-та минута праща топката в мрежата на Анджело Перуци, а Елдер Пощига прави резултата разгромен. Ответният сблъсък на „Олимпико“ в Рим завършва 0:0 и класира португалците за финалната среща в Севиля.

 

 

На 21 май 2003 г. в спор за трофея излизат Селтик и Порто. В самия край на първата част Дерлей дава преднина на португалския тим, след като засича центриране отдясно. В началото на второто полувреме голямата звезда на детелините Хенрик Ларсон изравнява с глава. В 54-та минута Деко извежда Дмитрий Аленичев на стрелкова позиция и руският национал е точен за 2:1. Само няколко минути по-късно отново Ларсон се разписва за Селтик и се стига до продължения. В 95-та минута детелините остават с човек по-малко, след като Бобо Балде е изгонен. За пореден път в герой се превръща Дерлей, възползвайки се от грешка в отбраната. Бразилецът вкарва тринадесетия си гол в турнира и донася на Порто първи европейски трофей от 1987 г. насам.

 

 

Едва ли някой от футболистите на Порто е смятал, че следващият сезон клубът ще достигне нови върхове, спечелвайки Шампионската лига...

 

Следва продължение...

 

Денис Олегов, специално за FanFace.bg

Лятото на 2003 г. Носителят на Купата на УЕФА и шампион на Португалия Порто се устремява към нови върхове, а Жозе Моуриньо работи по нова селекция, с която да атакува Шампионската лига.

 

Голмайсторът Елдер Пощига е продаден на Тотнъм Хотспър за 8 милиона паунда. На негово място е привлечен Бени Маккарти от Селта Виго. Южноафриканецът вече е носил екипа на Порто, вкарвайки 12 гола в 11 мача през втората половина от сезон 2001/02. Полузащитата е подсилена с Педро Мендеш и Серджио Консейсао, както и с талантливия бразилец Карлос Алберто.

 

Ядрото на отбора е запазено, като героите от миналия сезон Маниш, Деко, Дерлей и Кощиня продължават да играят водеща роля в състава.

 

 

Сезонът в Лига Сагреш за Порто започва повече от успешно – още в третия кръг от шампионата драконите разгромяват Спортинг Лисабон с 4:1. Дерлей открива резултата на „Даш Анташ“ още в 3-та минута, а Едгарас Янкаускас в 51-та удвоява. Маниш прави 3:0 в 64-та минута, преди Фабио Рочембак да върне едно попадение за гостите. В края на срещата Бени Маккарти е точен от дузпа. В петия кръг пък е победен вечния враг Бенфика с резултат 2:0 с гол на Дерлей и автогол на Аржелико Фукс.

 

В Шампионската лига драконите стартират участието си от груповата фаза. Жребият определя португалският шампион да срещне Реал Мадрид, Партизан и Олимпик Марсилия. Първият двубой е гостуването в Белград, завършило 1:1. Кощиня открива резултата за гостите, но през второто полувреме Андрия Делибашич донася точката за Партизан. Следващата среща от групата е на „Даш Анташ“ срещу Реал. Възпитаниците на Жозе Моуриньо повеждат с ранно попадение на Кощиня, но Галактикос обръщат резултата до 3:1. В 28-та минута Иван Елгера изравнява за кралския клуб, а в 37-та Сантяго Солари извежда гостите напред. Зинедин Зидан решава сблъсъка в 67-та минута.

 

Първите две срещи не завършват благополучно за драконите, но в двубоите с Олимпик Марсилия са регистрирани две победи. На „Велодром“ португалците извоюват успех с 3:2. Дидие Дрогба открива резултата за домакините в 24-та минута. В 31-та Маниш отбелязва за Порто, а няколко минути след това Дерлей прави резултата 2:1. В 81-та минута Дмитрий Аленичев осигурява победата на Порто, а в 84-та Стив Марле вкарва втори гол за Олимпик. В мача на „Даш Анташ“ отново Аленичев се разписва и донася още три точки в актива на драконите. Третата поредна победа в групата е спечелена срещу Партизан с две попадения на Бени Маккарти.

 

В последната среща отборът завършва наравно 1:1 с Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу. Сантяго Солари вкарва още в 9-та минута, но Дерлей в 35-та от дузпа изравнява. Порто се класира на второ място в групата с 11 спечелени точки.

 

Междувременно във вътрешното първенство възпитаниците на Жозе Моуриньо не срещат трудности и не оставят шансове на конкуренцията. Първата загуба през сезона е допусната чак в 29-тия кръг от отбора на Жил Висенте с резултат 0:2. Второто и последно поражение в Лига Сагреш е от Рио Аве с 0:1. Порто защитава титлата си от миналия сезон, записвайки 82 точки, като вторият Бенфика завършва на 8 пункта зад шампиона. Бени Маккарти пък става голмайстор на първенството с 20 гола.

 

Голямото предизвикателство пред португалския шампион обаче са елиминациите в Шампионската лига. В 1/8-финалите драконите срещат Манчестър Юнайтед. На новия „Ещадио до Драгао“ Порто печели с 2:1, като и трите попадения вкарват футболисти от ЮАР. Бени Маккарти на два пъти е точен за домакините, а за червените дяволи се разписва Куинтън Форчън. В реванша на „Олд Трафорд“ Юнайтед изглежда почти сигурен победител, след като Пол Скоулс в 32-та минута прави резултата от двете срещи 2:2. При това положение англичаните продължават с гол на чужд терен, но в 90-та минута Кощиня праща топката във вратата на Тим Хауърд и класира напред португалските шампиони.

 

 

След отстраняването на Манчестър Юнайтед, момчетата на Жозе Моуриньо играят срещу Олимпик Лион. Порто побеждава с 2:0 (голове на Деко и Рикардо Карвальо) в домакинската среща, а ответният сблъсък завършва 2:2. На полуфиналите драконите се изправят срещу испанския Депортиво Ла Коруня. Супер Депор отстранява геройски действащия шампион Милан в предишната фаза и също като португалците изживява един незабравим сезон. В състава на испанците блестят Диего Тристан, Алберт Луке, Джалминя, Хуан Карлос Валерон и Валтер Пандиани. Срещата на „Драгао“ завършва без отбелязан гол и интригата е запазена за реванша на „Риасор“. Точно изпълнена дузпа от Дерлей изпраща Порто на финал.

 

 

Финалната среща в Гелзенкирхен е може би най-изненадващата в цялата история на турнира – един срещу друг в спор за трофея се изправят Порто и Монако. Още в 23-та минута капитанът и голяма звезда на Монако Людовик Жюли напуска терена контузен, което оказва голямо влияние върху развоя на срещата. Порто успява да поведе чрез Карлос Аблерто в 39-та минута. Деко в 71-та минута покачва на 2:0, а Дмитрий Аленичев в 75-та прави резултата класически. Руснакът става един от четиримата футболисти, отбелязали гол на финал на евротурнир в две поредни години (останалите трима са Роналдо, Роналд Куман и Стивън Джерард).

 

Така Порто става европейски клубен шампион за втори път, изравнявайки вечния враг Бенфика по този показател.

 

 

След края на сезона Жозе Моуриньо приема офертата на Челси и напуска в посока „Стамфорд Бридж“. Заедно с него в Англия преминават Рикардо Карвальо и Пауло Ферейра – две от основните фирури на отбора. Деко подписва с Барселона, а в обратна посока пристига Рикардо Куарежма. На мястото на Моуриньо треньор става Луиджи Дел Нери. Настава нов период в историята на Порто, макар той никога повече да не бъде толкова „специален“.

 

 

ПЪРВА ЧАСТ ЗА ПОРТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!

 

Денис Олегов

 

Валерий Лобановски безспорно е най-великият треньор в историята на Динамо Киев. Бившият нападател води „синьо-белите“ в три периода – 1973-1982, 1984-1990 и 1997-2002. В първите два периода клубът представлява гръбнака на националния отбор на СССР, печели 2 пъти Купата на носителите на купи и 8 титли на страната. След разпада на съюза, вече в Украйна, Динамо е хегемон в първенството, но все още търси мястото си в Европа. Със завръщането на Лобановски през 1997 г. започва и подемът на тима.

 

Сезон 1997/98 г. оставя приятни спомени на привържениците на отбора. Първото място в груповата фаза, победите срещу Барселона с 3:0 и 4:0, хет-трикът на Андрий Шевченко на „Ноу Камп“ и ¼-финалните сблъсъци с Ювентус показват, че Динамо не е тим, който трябва да бъде подценяван. Най-успешният сезон в новата история на клуба обаче е следващият – 1998/99. Първенството е спечелено за седми пореден път, трофеят за Купата на Украйна е защитен, записано е рекордно класиране в Шампионската лига – ½ финал.

 

Съставът на отбора е изграден почти изцяло от местни възпитаници. По това време в Динамо няма нито един футболист, роден извън границите на бившия СССР. На вратата титуляр е клубната легенда Александър Шовковский, който е първи избор на „синьо-белите“ и до днес. В защита са имена като Каха Каладзе, Олег Лужний и Владислав Вашук. Полузащитата се ръководи от Андрий Хусин и Валентин Белкевич, а в нападение блести прословутият тандем Андрий Шевченко – Сергей Ребров.

 

 

В първенството на Украйна Динамо Киев не среща никакви трудности по пътя към титлата. През целия сезон са регистрирани само 2 загуби – от Днипро с 2:3 и от Металург Мариопул с 1:2. Тимът допуска само 17 попадения във вратата си през целия сезон, което е най-стабилната защита в лигата. Столичният тим завършва сезона със 74 точки, с 9 пред втория Шахтьор Донецк. Андрий Шевченко пък става голмайстор на Украинската Висша лига с 18 гола.

 

 

Участието си в Шампионската лига отборът стартира от квалификационните кръгове. Първата среща на украинците е срещу уелския Бери Таун. Съперникът е разгромен с 8:0 в първата среща. Четири попадения отбелязва Сергей Ребров, на два пъти точен е Шевченко, а влезналите като резерви Алексей Герасименко и Валентин Белкевич вкарват по веднъж. Във втората среща синьо-белите побеждават с 2:1 и се класират в следващия кръг, където играят с чешкия Спарта Прага. Динамо губи на своя „НСК Олимпийски“ с 0:1. За гостуващия тим в 5-та минута отбелязва Вратислав Баранек.  В ответния двубой киевчани печелят в редовното време с 1:0 след автогол на Петер Габриел в 88-та минута. При този резултат се стига до дузпи, в които момчетата на Валерий Лобановски побеждават с 3:1.

 

В груповата фаза украинският шампион играе с Арсенал, Ланс и Панатинайкос. Първата среща е гостуване на гръцкия тим. В нея Динамо губи с 1:2. Въпреки че Сергей Ребров извежда киевчани напред в резултата, домакините обръщат чрез Ерик Мютланд с 57-та и Никос Либеропулос в 71-та. Вторият двубой от групата е домакинство в Киев на Ланс. Мачът завършва наравно 1:1. Шевченко открива резултата в 61-та минута, но секунди по-късно Тони Варел носи точката за гостите. Следва гостуване на Арсенал, което също завършва 1:1. Денис Бергкамп е точен за артилеристите, но гол на Сергей Ребров в края спасява украинския шампион от загуба.

 

 

След три изиграни срещи Динамо е последен в групата си с 2 точки. Четвъртият двубой е домакинство на артилеристите. В 26-та минута Ребров реализира дузпа и извежда синьо-белите напред. В 61-та Александър Холовко засича центриране с глава и удвоява аванса на украинския шампион. Андрий Шевченко от фал прави резултата класически в 72-та минута. В 83-та минута Стивън Хюз вкарва почетен гол за англичаните. Победата над Арсенал вдъхва кураж на момчетата на Лобановски, които записват победи в двата оставащи мача от групата. Домакинството на Панатинайкос е спечелено с 2:1. Гостите повеждат чрез Андреас Лагоникасис, но в 72-та минута Валентин Белкевич извежда Ребров на стрелкова позиция и нападателят праща топката във вратата на Йозеф Ванджик. В 80-та минута Ангелос Басинас си отбелязва автогол след грешка в отбраната. Последният мач е пряк двубой с Ланс за първото място в групата. Още в началото на мача капитанът на французите Фредерик Дею получава червен картон за фал срещу Шевченко. През първата част Шевченко и Василий Кардаш са близо до попадение. В 60-та минута Динамо открива резултата чрез Каха Каладзе. Грузинецът е точен с глава след корнер. В 75-та минута Владислав Вашук покачва на 2:0. Владимир Шмицер от фал връща попадение за домакините, а в 85-та минута Шевченко решава срещата в полза на своя тим – 3:1. Така киевчани излизат от групата на първо място.

 

По това време в Шампионската лига има 6 групи, от които на ¼-финал продължават победителите и двата най-добри втори отбора. В елиминациите Динамо срещат европейския клубен шампион Реал Мадрид. Украинците успяват да се противопоставят на белия балет на „Сантяго Бернабеу“ и двубоят завършва 1:1. Шевченко в 55-та минута смълчава феновете на Реал, а за домакините точен е Предраг Миятович. В реванша отново Шева на два пъти поразява вратата на Бодо Илгнер. Европейският клубен шампион е отстранен!

 

 

В полуфиналите Динамо Киев се изправя срещу Байерн Мюнхен. Първата среща на „Олимпийски“ в Киев завършва 3:3. Домакините повеждат в 16-та минута, когато Шевченко излиза сам срещу Оливер Кан и реализира положението. Шева удвоява резултата след точно изпълнен фал в 43-та минута.  В края на полувремето Михаел Тарнат връща гол за баварците. Витали Косовски в 50-та минута прави резултата 3:1. Но Байерн не се предава и успява да достигне до равенство. Първо Щефан Ефенберг в 78-та минута намалява резултата, а в края на мача Карстен Янкер вкарва трети гол във вратата на киевчани. Само победа в Мюнхен би класирала Динамо на финал. Попадението на Марио Баслер обаче отстранява украинците от турнира.

 

Момчетата на Лобановски постигат рекордно класиране в най-силния европейски клубен турнир. Благодарение на битките с грандовете на световния футбол, водещите футболисти на Динамо Киев са забелязани от западни клубове. Капитанът Олег Лужний подписва с Арсенал и играе 4 сезона под ръководството на Арсен Венгер. Андрий Шевченко се превръща в световна суперзвезда като играч на Милан, с които печели Шампионската лига през 2002/03, а през 2004 г. е удостоен със Златната топка. Към Шева в Милан се присъединява и Каха Каладзе. Защитникът изиграва близо 300 мача за росонерите, печели два пъти Шампионската лига и става световен клубен шампион. Сергей Ребров пък преминава в Тотнъм, където оставя противоречиви впечатления с изявите си. Именно бившият нападател в момента е старши треньор на отбора и пред него стои задачата да върне „синьо-белите“ на европейската сцена.

 

Денис Олегов

18 май 2005 г. е може би най-паметната дата в историята на руския футбол. На стадион "Жозе Аваладе" в Лисабон местният Спортинг посреща ЦСКА Москва във финал за Купата на УЕФА. И макар домакините да са считани за фаворити от мнозина, московските армейци записват убедителна победа с 3:1 и стават първия руски отбор, печелил европейски клубен трофей. От триумфа започва подем в руския клубен футбол. Сезон 2005 е наречен от привържениците на ЦСКА Москва „златен“.

 

Треньорът Валери Газаев е изградил стабилен, боеспособен състав както от местни възпитаници, така и от класни чужденци. Газаев поема отбора за втори път в кариерата си през юли 2004 г., след като шест месеца преди това напуска ЦСКА . При португалския треньор Артур Жорже обаче армейците играят неубедително и почти нямат шанс да защитят титлата от изминалата 2003 г. (до 2010 година сезоните в Русия се играят в рамките на една календарна година.) Това е и причината за завръщането на Валери Георгиевич.

 

В тима блестят имената на 19-годишния руски национален вратар Игор Акинфеев, братята Василий и Алексей Березуцкий, фланговите полузащитници Милош Красич и Юрий Жирков, плеймейкърът Даниел Карвальо, голмайсторите Ивица Олич и Вагнер Лав. По това време обичайната схема на московчани 3-5-2, въпреки че често е използвана и 4-4-2.

 

 

На полусезона в Руската Премиер лига ЦСКА се движи на пета позиция, а в края на юли започва и участието си в евротурнирите. Тимът стартира от втория квалификационен кръг на Шампионската лига и се изправя срещу Нефтчи Баку. Гостуването в Азербайджан завършва разочароващо - нулево равенство. В реванша обаче ЦСКА не среща трудности. Ролан Гусев в 68-та минута открива резултата, а Вагнер Лав в 72-та донася класирането в следващия кръг.

 

В третия кръг армейците се изправят срещу Глазгоу Рейнджърс. Първата среща в Москва завършва с успех 2:1. Още в четвъртата минута Вагнер Лав засича центриране на Ивица Олич и праща топката в мрежата. Шотландците изравняват в 37-та минута чрез Начо Ново. Победният гол за ЦСКА отбелязва Иржи Ярошик с мощен удар под гредата. В реванша на „Айброкс“ в 60-та минута отново Вагнер Лав е точен за Конете (както е един от прякорите на тима), давайки им комфортна преднина в общия резултат. Резервата Стивън Томпсън изравняваа за Рейнджърс, но този гол се оказва недостатъчен за шотландците.

 

Междувренно представянето в шампионата също се подобрява. ЦСКА започва да намира себе си и в 17-тия кръг е победен лидера Торпедо като гост. Победния гол вкара Ивица Олич, който по-късно в мача изпуска и дузпа. В следващия кръг столичани губят от Шинник с 1:2, но скоро отборът се връща на победния ход и записва успехи срещу Рубин и Ростов.

 

 

На 29 август 2004 г. мачът срещу Сатурн завършва с масов бой между играчите. Ситуациата започва с фал на Адриан Бастия срещу Сергей Семак. Започва саморазправа на терена. Дейвидас Шемберас и Юрий Жирков тръгват да защитават капитана, а първият е нападнат от бразилския защитник на Сатурн Жедер. Фен от трибуните също се присъединява към мелето. Дори вратарят Игор Акинфеев е в центъра на саморазправата. В резултат на това съдията отсъжда 4 червени картона – на Джамбулад Базаев и Адриан Бастия от Сатурн и на Юрий Жирков и Василий Березуцкий от ЦСКА.

 

В следващия кръг от шампионата пък е победен вечния враг Спартак с 2:1. Иржи Ярошик в 18-та минута дава преднина на ЦСКА, а Неманя Видич изравнява за червено-белите в 32-та. Ивица Олич в края на двубоя се превръща в герой за отбора.

 

 

Броени дни след Главното московско дерби ЦСКА започва участието си в групите на Шампионската лига – първо от 12 години насам. В групата на армейците са актуалният носител на трофея Порто, английският Челси и френският ПСЖ. Първата среща е гостуване в Португалия. В него ЦСКА записва престижно нулево равенство. Вторият двубой е домакинство на ПСЖ в Москва. Капитанът Сергей Семак извежда отбора си напред  в 64-та минута, малко след появяването си в игра. Вагнер Лав в 74-та минута реализира дузпа и носи победата на руския тим.

 

До края на първенството ЦСКА Москва записва само една загуба – тя е от Локомотив Москва с 0:1. Легендата на „железничарите“ Дмитрий Лосков поразява вратата на Игор Акинфеев и донася решаваща победа за своя отбор. В края на сезона, въпреки разгромните победи срещу Алания, Кубан и ФК Москва, конете остават само на точка от шампиона Локомотив. Това означава, че през сезон 2005/06 отборът ще играе в Купата на УЕФА.

 

 

В Шампионската лига московчани допускат две загуби от Челси. На „Стамфорд бридж“ лондонският клуб побеждава с 2:0, като точни са Джон Тери и Ейдур Гудьосен. В Москва пък попадение на Ариен Робен носи успеха на Челси. Загубата от Порто с 0:1 пък лишава армейците от по-нататъчно участие в турнира на шампионите. Бени Макарти в 28-та минута вкарва гола за португалците. Сергей Игнашевич пък изпуска дузпа в 35-та минута.

 

Последният двубой от групата е гостуване на ПСЖ. Победителят от двубоя получава право да играе в Купата на УЕФА. В герой за армейците се превръща един футболист, боготворен от феновете – легендарният капитан Сергей Семак. В 27-та минута Вагнер Лав центрира отляво и Семак засича топката от близко разстояние. Десет минути след това Педро Паулета стреля, Акинфеев избива, но е безпомощен при добавката на Фабрис Панкрат. През втората част ЦСКА остава с човек по-малко след като Дейвидас Шемберас получава втори жълт картон. Тук отново блесва капитанът – в 64-та минута Семак отново извежда напред своя тим. В 70-та минута Сергей преодолява трима защитници на домакините и оформя своя хеттрик в мача. ЦСКА Москва си осигурява участие в Купата на УЕФА. Това обаче е последният мач на Семак с екипа на московчани, за които записва 329 мача и отбелязва 84 гола. В началото на следващата година легендарният капитан преминава именно в Пари Сен Жермен.

 

 

2005 година започва за ЦСКА с 1/16-финал в Купата на УЕФА срещу Бенфика. Василий Березуцки в 12-та минута открива резултата, а Вагнер Лав удвоява в 60-та. Реваншът пък завършва 1:1, като попадения вкарват Сергей Игнашевич за армейците и Азар Карадас за лисабонските орли. На 1/8-финалите съперник пък е сръбският Партизан. По това време за черно-белите играят едни от най-ярките имена на местния футбол като Ивица Крал, Иван Томич, Зоран Миркович, както и млади надежди като Симон Вукчевич, Стефан Бабович, Неманя Рънич. Белградчани дават сериозен отпор  и двубоят завършва 1:1. Евгени Алдонин открива за гостите, но Иван Томич от дузпа възстановява равенството. В реванша ЦСКА надделява с 2:0. Даниел Карвальо се разписва в 68-та минута. В 83-та минута Ненад Джорджевич полчуава директен червен картон за Партизан. Минута по-късно е изгонен и Томич след втори жълт и фал в наказателното поле. Вагнер Лав от дузпа прави резултата 2:0.

 

 

Междувременно през март започва първенството на Русия. В първите пет кръга отборът печели едва 8 точки. Но представянето в Купата на УЕФА продължава да бъде повече от успешно. В ¼-финалите е разгромен Оксер с 4:0. Чиди Одиа открива резултата в 21-та минута. Сергей Игнашевич пък удвоява от дузпа. Вагнер Лав в 71-та минута прави 3:0, а крайният резултат оформя Ролан Гусев от малък ъгъл в 77-та, минута след появяването си на терена. Реваншът във Франция пък е загубен с 2:0. След края на двубоя футболистите на ЦСКА Москва седят в съблекалнята, недоволни от резултата. Тогава президентът Евгений Гинер влиза при играчите и окуражаващо пита:“Защо сте се намусили? Че ние сме на полуфинал!!!“

 

В полуфиналната фаза ЦСКА среща италианския Парма. На „Енио Тардини“ гостите играят трудно и срещата завършва без отбелязано попадение. В реваншът обаче московчани доминират над съперника. Още в 10-та минута Юрий Жирков пробива по левия фланг и центрира към Даниел Карвальо. Бразилецът с точен шут праща топката във вратата. Отново Карвальо в 53-та минута е точен за конете. В 60-та минута бразилският халф центрира към Василий Березуцки и защитникът с глава прави резултата класически. Така ЦСКА се класира на финала на Купата на УЕФА.

 

 

На 18 май 2005 г. на стадион „Жозе Аваладе“ руският тим излиза срещу домакините от Спортинг Лисабон в спор за трофея. Португалците повеждат чрез гол на Рожерио в 29-та минута. През втората част обаче мачът е обърнат изцяло в полза на армейците. В 56-та минута Даниел Карвальо центрира към Алексей Березуцки и бранителят изравнява с глава. Радостта на треньора Валери Газаев е неописуема! В 65-та минута Карвальо извежда Юрий Жирков на стрелкова позиция и халфът с номер 18 мушва топката между краката на вратаря Рикардо. Крайното 3:1 оформя Вагнер Лав след трета асистенция на Карвальо в мача. Момчетата на Валери Газаев триумфират с първия европейски трофей в руския футбол!

 

 

Точно три дни след победата в Купата на УЕФА Спартак е победен с 3:1 в Главното московско дерби. Седмица по-късно московчани побеждават Химки във финала за Купата на Русия с победен гол на Юрий Жирков. В края на годината ЦСКА стават шампиони на страната за втори път в историята си, завършвайки на 6 точки пред втория Спартак. Требълът от 2005 г. ще бъде запомнен като „златния“ сезон на отбора.

 

 

В момента от онзи отбор са останали единствено Игор Акинфеев, Сергей Игнашевич и братята Березуцки. Въпреки това, ЦСКА Москва продължават да се развиват, спечелвайки още три титли на Русия (2006, 2012/13, 2013/14), множество купи и суперкупи на страната, а през сезон 2009/10 играха ¼ финал в Шампионската лига. Най-доброто пред клуба предстои и завръщането на европейската сцена няма да бъде изключено.

 

Денис Олегов, специално за FanFace.bg

 

В това издание на Забравените отбори ще ви отведем извън Европа. Преди точно десет години един бразилски отбор покори Южна Америка и света. Сао Пауло триумфира в Копа Либертадорес и Световното клубно първенство, а някои от лидерите на отбора направиха солидни кариери в Европа. 

 

През януари 2005 г. Сао Пауло е поет от Емерсон Леао. Той наследява на поста Кука, който през изминалия сезон не печели нито един трофей. Съставът обаче е крайно мотивиран да се реваншира за изминалите два сезона, в които не е спечелено нищо. Водени от легендарния вратар-голмайстор Рожерио Сени, бразилските национали Сисиньо и Жуниор, уругвайският централен защитник Диего Лугано, халфовете Жозуе и Данило, и голмайсторите Графите и Аморозо, трикольорите изглеждат напълно способни за триумфират.

 

 

В началото на годината отборът участва в щатското първенство Паулиста. В Бразилия от януари до май отборите играят в първенствата на отделните щати, а от май до декември е сезонът в Серия А. „Клубът на вярата“ (както е наричан отбора) играе в Паулиста с някои от най-силните бразилски отбори като Коринтианс, Сантос и Палмейрас.

 

Сао Пауло започва силно сезона в щатското първенство с 4 победи. Диего Тардели пък отбелязва 5 попадения в първите четири кръга и продължава да бъде определян като бъдещето на клуба. В петия кръг тимът изпуска трите точки срещу Униао Барбарензе. Жозуе открива резултата в 5-та минута, а Диего Тардели удвоява в 27-та. Униао обаче успява да възвърне равенството през втората част чрез Жилсон Баталя и Ду Лопес. В следващия мач трикольорите пък обръщат Сао Каетано от 1:3 до 4:3 с три късни попадения на Марко Антонио, Графите и Жозуе.

 

Първото дерби за сезона е гостуването на Палмейрас. Още в 5-та минута Сао Пауло открива резултата чрез Графите. В 75-та Рожерио Сени праща топката във вратата от фал. Луизао пък оформя класическия резултат в 86-та минута. Момчетата на Емерсон Леао продължават с победите, след разгромни резултати срещу Португеза и Мариля и минимална победа в сблъсъка с Коринтианс.

 

Междувременно отборът започва и участието си в Копа Либетадорес. Сао Пауло попада в една група с боливийския Дъ Стронгест, аржентинския Килмес и чилийския Универсидад де Чили. Първата среща от групата е гостуване на боливийците. Двата тима поднасят на феновете голов спектакъл. Данило открива за бразилския тим в 21-та минута. Малко след това Куба изравнява. Дъ Стронгест повежда чрез Уго Соса в 39-та минута. Пабло Ескобар пък прави резутлата 3:1 в началото на втората част. Луизао в 57-та минута връща попадение за Сао Пауло. Графите пък донася точката за бразилците в 87-та. Срещата завършва при голово равенство – 3:3. 

 

Следващата среща е срещу Универсидад. Диего Лугано открива резултата още във втората минута. Въпреки ранния гол, чилийците изравняват чрез Серхио Жионио. Рожерио Сени в 20-та минута извежда Сао Пауло отново напред. Универсидад изравняват за втори път, когато Жионио отбелязва, но през втората част са разгромени от домакините. Нови два гола, отбелязани от Сисиньо и Графите, носят успеха на бразилския тим. Следва равенство при срещата с Килмес – 2:2. Във втория друбой с аржентинците Сао Пауло е по-убедителен и побеждава с 3:1. Две попадения отбелязва Диего Тардели, а едно добавя Сисиньо.

 

 

Междувременно трикольорите не срещат трудности в Паулиста и допускат първа загуба в първенството едва в 16-ти кръг (от общо 19). Това се случва срещу Португеза, които печелят с 2:1. Последва нулево равентво със Сантос и поражение от Понте Прета. Въпреки това, Сао Пауло триумфира в Паулиста за първи път от пет сезона насам. Това е и последният трофей от щатското първенство за клуба домомента.

 

Няколко дни след края на Кампеонато Паулиста Сао Пауло продължава участието си в Копа Либертадорес. Отборът завършва наравно 1:1 с Универсидад де Чили. След мача Емерсон Леао подава оставка. Вместо него отбора поема Пауло Аутуори. Аутуори дебютира начело на трикольорите срещу Дъ Стронгест и записва успех с 3:0. Защитникът Едкарлос открива резултата в 35-та минута, а Луизао удвоява няколко минути по-късно. Точка на спора слага Графите в 52-та минута. Така бразилският тим излизат от групата на първа позиция без нито една загуба.

 

В края на месец април започва Бразилейро. Сао Пауло започва с две победи, равенство и загуба в първите четири кръга. В третия кръг е разгромен Коринтианс с 5:1. Още в третата минута Рожерио Сени открива от дузпа, а до 16-та минута резултатът вече е 3:0 след голове на Луизао и Данило. В 47-та Луизао вкарва второто си попадение в мача. Сисиньо в 73-та минута право 5:0. В края Карлос Алберто от дузпа отбелязва почетно попадение за мускетарите. 

 

На 1/8-финалите Сао Пауло среща друг бразилски тим – Палмейрас. Първата среща е на стадион „Палестра Италия“. Гол на Сисиньо дава важен аванс на трикольорите. Във втората среща отново трикольорите доминират – Рожерио Сени и отново Сисиньо са точни във вратата на зелените. 

 

 

В следващата фаза възпитаниците на Пауло Аутуори се изправят срещу мексиканския УАНЛ Тигрес. На Морумби Сао Пауло разгромява тигрите с 4:0. Две попадения вкарва Рожерио Сени от преки свободни удари, а Луизао и Соуза добавят по едно. Реваншът практически е среща без значение. УАНЛ повеждат в 61-та минута чрез Андрес Силвера. В 74-та Силвера отново поразява вратата на Сени. В 87-та минута Соуза връща един гол. Победата за мексиканците далеч не е достатъчна и Сао Пауло се класира на полуфинал.

 

 

В спор за място на финала съперник е Ривър Плейт – един от най-големите отбори на Аржентина и Южна Америка. По това време в състава играят Хавиер Масчерано, Радамел Фалкао, Марсело Салас, Лучо Гонзалез, братята Гонсало и Федерико Игуаин. Въпреки това, трикольорите убедително печелят двубоя на „Морумби“ с 2:0. Данило в 76-та минута извежда своя тим напред, а Рожерио Сени реализира дузпа в 89-та минута. Във втората среща на „Ел Момументал“ бразилците започват по-добре, като отново Данило е точен за тях. Ривър обаче изравнява чрез Ернесто Фариас в 35-та минута. През второто полувреме Марсио Аморозо отново дава аванс на Сао Пауло, а Фабао прави 3:1 в 80-та. Марсело Салас връща гол за Ривър Плейт и оформя крайното 3:2.

 

 

Финалната среща на турнира е в два мача, а срещу Сао Пауло се изправя Атлетико Паранаензе. Първият мач завършва наравно 1:1. Жозе Алоисио дава аванс на Атлетико, но автогол на Дурвал възстановява равенството. Във втория двубой на терена има само един отбор – трикольорите разгромяват съперника с 4:0. Аморозо открива в 16-та минута от близка дистанция, възползвайки се от грешка в защитата. Гостите от Атлетико пък изпускат дузпа. В 52-та минута Фабао с глава удвоява аванса. В 70-та минута Аморозо навлиза в наказателното поле и центира към Луизао, който не бърка и прави резултата класически. В самия край на двубоя Диего Тардели праща топката в близкия ъгъл. Сао Пауло триумфира в третата си Копа Либертадорес пред домашна публика на „Морумби“.

 

Не с такъв успех обаче отборът играе в Бразилейро. Осем мача без победа, загуби от аутсайдери и разочароваща 11-та позиция. Представянето в местния шампионат не приляга на континентален шампион. Светъл спомен за привържениците обаче остава разгромът над Фламенго с 6:1 насред „Маракана“.

 

 

Сезонът завършва с участие на Световното клубно първенство в Япония. В него, освен Сао Пауло, участват европейският клубен шампион Ливърпул, първенецът на Азия Ал-Итихад, носителят на Купата на КОНКАКАФ Саприса, шампионът на Африка Ал-Ахли и клубният шампион на Океания ФК Сидни. Като отбори с най-висок рейтинг, Ливърпул и Сао Пауло започват директно от ½-финалите. Там южноамериканците играят с Ал-Ахли. В тази среща трикольорите побеждава с 3:2. Две попадения отбелязва Аморозо, а от дузпа точен е Рожерио Сени. Победен гол на Минейро във финала с Ливърпул пък донася на Сао Пауло световна клубна титла. 

 

В края на годината Пауло Аутуори напуска поста си поради слабите резултати във вътрешното първенство. Няма как да не споменем, че през 2005 г. голмайстор на сезона за Сао Пауло става вратарят на тима – Рожерио Сени отбелязва цели 21 гола във всички турнири. Постижение, на които биха завидяли доста нападатели.

 

 

Сезон 2005 безспорно е един от най-успешните за клуба. На следващия сезон отборът достига финал на Копа Либертадорес, но губи от Интернасионал. След това пък  Муриси Рамальо извежда тима до три поредни титли, но чак през 2012 г. Сао Пауло триумфира в Копа Судамерикана и се завръща на европейската сцена. Дали трикольорите ще имат сили да спечели за четвърти път Копа Либертадорес след 1992, 1993 и 2005 г. само времето ще покаже.