Тоталният крах на евроучастниците ни тази седмица буквално подпали българските фенове в страната и чужбина. Привържениците масово се вдигат за протести, като обмислят как точно да процедират в бъдеще спрямо некадърните си клубни ръководства, треньори и футболисти, както и спрямо не по-малко бездарните шефове и гробокопачи на българския футбол в лицето на БФС.

 

Заради безпрецедентните обстоятелства тези дни от FanFace.bg ще се опитаме да уловим максимално точно нагласата на тези, на които винаги най-много им е пукало за това какво се случва с най-великата игра у нас.

 

Каква форма на протест срещу шефовете на клубове и БФС ще бъде най-ефективна?

Трябват крути и крайни мерки, тези заслужават само бой!

Всички по стадионите и пред БФС! Нон-стоп скандирания, докато не се изметат!

Празни стадиони, пълен бойкот! Тишината ще им покаже, че футболът ни е умрял!

Защо протест, какво му е на българския футбол?

Друга

Нека простичко си зададем въпроса за какво играха футболистите от Сараево и защо победиха. Не от футболна гледна точка, защото нека този анализ да го оставим на хората, които наистина разбират от футбол. Играха, разбира се, за името на техния клуб, който символизира един интересен и с много драматична история град на Балканите. Играха за достойнството на тяхната етническа общност наречена бошняци, по същество сърби изповядващи мюсюлманство, понесла големи жертви при разпада на бивша Югославия. Играха с цялата си душа и сърце да възвеличаят и тяхната религия - ислямът. Не вярвам някой от тези скромни млади момчета да е изчислявал точно преди и в разгара на мача колко пари ще получи като премия, как ще ги вложи тези пари и т.н.

За какво играха професионалистите от Левски? Някои хора разбират под професионализъм, че няма никакво значение в коя страна си, в кой отбор си, стига да си добре устроен, добре заплатен и да имаш перспектива. Вмества ли се в тази представа за професионализъм нещо от горните мотиви, които така окрилиха иначе непретенциозния отбор на Сараево? Клубната идентичност се носи от все по-малко футболисти на Левски, защото малцина от тях са отгледани от деца в духа и традициите на този клуб. Какво пък е България като дух и понятие, никога не може да бъде усетено от не-българи. За величието на християнската вяра пък съвсем на никой не му е хрумнало да се бори, даже сигурно им звучи нелепо. Вероятно дори не са разбрали каква националистическа и религиозна буря се разрази, за да не бъдат обезпокоявани и да си гледат, така да се каже, работа. Остава сухия професионализъм: да си защитят занаята, оттук хляба и сигурността на семействата си. Да, но понякога прагматичните мотиви в една професия бледнеят пред емоционалните и патриотичните. И не можеш да имаш никаква професионална перспектива, ако не се раздаваш физически, емоционално, морално, интелектуално.

По отношение на медийната, дипломатическа, политическа и всякаква друга война, която се разрази около двата мача в София и Сараево, медиите в Сараево взеха категорична победа. Скриха напълно безпрецедентното нахлуване в "Александър Невски", но това не беше и трудно предвид мижавото му маркиране в България. Задейства се идеологията на националната гордост и солидарност в небивали размери, демонизира се България, която подкрепя Босна и Херцеговина от самото й обявяване като независима държава и се стигна до там, че български граждани изобщо, не само фенове, бяха, и може би дълго ще са, потенциална заплаха за линч от разгневена тълпа. Подобно неконтролируемо насилие е типично по-скоро за страни от други континенти, не от Европа. Босненската полиция също даде своя съществен принос за ненормалната обстановка, разкарвайки километри наред и проверявайки безкрайно феновете на Левски, докато си изпуснат мача.

Българските медии, от друга страна, не спряха да хулят феновете на Левски, забравяйки да обяснят, че плакатът в София се появи на принципа "каквото почукало, това се обадило", игнорирайки факта, че инциденът с храма също играе на изключително чувствителна струна за българите като национална чест, християнска вяра, турско робство, Баташко клане, Апостола и др. подобни. Развя се знамето на националния нихилизъм, внушението, че някой е много виновен, друг напълно невинен, че се дължи на някого някакво извинение, че не сме европейци и други подобни дивотии. Стигна се дотам, че в крайна сметка излезе, че България, която избегна с мъдростта на народа си граждански войни на етническа и религиозна основа, която е член ЕС и която предостави столицата си по гостоприемен и цивилозован начин за посещение на гостите от Сараево, трябва да се чувства неудобно и виновно пред Босна и Херцеговина, където масово са се изселвали хора, изнасилвали жени и има убити 110,000 души. Една страна раздирана и сега от крайни религиозни и политически противопоставяния, етнически въоръжени конфликти, несигурност за живота, неразминирани мини и какво ли още не.

Имаше и една друга общност, тази на футболните фенове, които усетиха инстинктивно, че никой български отбор не е играл напоследък в чужбина в такава ненормална обстановка на заплахи за мъст и саморазправа. Може би за първи, дано не и за последен път, фенове на други клубове пожелаха успех на левскарите и техните фенове, и най-вече им стискаха палци да се върнат живи и здрави у дома. Тази морална подкрепа беше най-точната мярка за национализма и професионализма.

За феновете на Левски, които пропътуваха 30 часа без почивка, похарчиха последните си пари, не се уплашиха от заплахите за кръв и отмъщение, само и само да не оставят отбора си без подкрепа, остава горестното чувство, че има неща за които си струва да се биеш и да умреш: това е животът ти, честта ти, достойнството, на теб, на твоите приятели и твоето семейство, домът и твоята Родина.

Елена Ваташка

Кое е това което кара футболистите на терена да играят като лъвове когато нещата не вървят на добре, кой може да ги надъха да сътворят чудеса, кой може да ги накара да летят като орли на терена? Изпълнителния директор ли, заплатите ли или пък силиконката до тях която незнае с какъв цвят играе нейиния „възлюбен“? Не, феновете! Да онези идиоти като мене и тебе които си даваме последната пара само и само да ги подкрепим, да запеем песните, да изкрещим имената им така, че и Господ да ни чуе горе. За нас те трябва да се раздват, за ИМЕТО, за емблемата в/у сърцата им, ако изобщо имат такива. Защото ние правим легендите, ние сътворяваме митовете, а със това което видях вчера за части от секундата се зачудих дали има смисъл от това което правя за отбора си и като цяло моята страст и най-важна част от моя живот. 

Днес навсякъде чета че трябва да се срамуваме че сме българи??? Моля ??? Да се срамувам че съм българин – как ли пък не. За какво, защото обиколих половин България да подкрепя момчетат миналата седмица ли и че 2 дни не съм мигнал за да мога да имам щаститето да пея два часа на стадиона ли? Или, че другите запалянковци обиколиха Европа за да се раздадат до колкото душа имат. Цесекарите вчера трябваше да станат свидетели на най-срамното си отпадане на своя клуб в Европа. Левскарите преминаха вчера през безброй премеждия като да ги карат да се събличат чистак голи или, че не са ги пуснали навреме за мача ли? И след всичко това какво получиха в замяна ... 3 гола от някакви си босненски анонимници, безобразна игра, нулев колектив, гавра с фланелката. Момчета няма смисъл да им напомняме да уважават фланелката, повечето от тях не знаят азбуката ни и даже не знаят в коя страна „играят“. А другите, родните ритнитопковци, единственото което им е в глават е : „Защо аз не получавам заплата колкото ... той не е по-добър от мен“ и „Дали тази вечер ще ме хванат папараците пиян на мотика в Студентски град със студентката от 9ти блок“. Ми да, за тези пишлемета това им е от значение - пари, коли, силикон, студентки, и алкохол. И се чувстват кофти, защото вече не могат да пушат в чалготеката или Jim Beam-a където редовно виждам цветнокожите от столичните „грандове“. 

 

Вчера звъня на моя най-добър приятел Н.Г. който е от ЦСКА малко след провала на всичките ни евроидиоти. Веднаха се разбра, че това момче е с разито сърце. Ако някой не го познаваше толкова добре щеше да си помисли, че се случила трягедия в семейството му. Аз се чувствах по същия начин. Това което прави впечетление вече е, че родните ни „евробойци“ нямат хъс, нямат сърце, бездушници със заешки сърчица , цяла България се срамува, че точни вие носите фланелките на нашите клубове. 

 

Не искам да го кажа отново, но когато играеш без юноши е така. Вчера единствения светъл лъч който видях бе на мача на Левски бе включването на Цветелин Тонев, той няма опит или пък голяма физическа сила, но имаше едно нещо което всички други нямаха – СЪРЦЕ. Бе спъван, блъскан, ритън, но той даде всичко от себе си. Имаше един момент в мача когато Цецо бе съборен и вместо да поиска нерушение или да остане на тревата както биха направили неговите колеги, той веднага се изправи на крака и даже отне топката от съперника. Той игра по=малко от 10 минути но единствен той остави поне малък лъч надежда,че този Левски има бъдеще. 

 

И стигнахме дотук, с пернишките боклуци и мустакатите „бай Ганьовци“ стигнахме дотук. Няма Август и вече сме вън от сметките, отбори от Босна и Словения ни елеминират без да се напънат и вече сме на нивото на Сан Марино, Малта, Андора, Косово, Фиджи и „Импантинга“. Ако се състави сборен клуб от Антарктика родните грандове отново няма да са абсолютни фаворити. Това ни е нивото и сега е времето да изажа клишето : ВЕЧЕ УДАРИХМЕ ДЪНОТО! АБОСЛЮТНОТО ДЪНО. Единственото худабаво, че оттук нататък може само да се подобряваме, но едвали.

 

Георги Жеков, специално за FanFace.bg

Феновете на Левски изписах поредната горчива чаша, след като снощи сините отпаднаха от турнира Лига Европа от босненския ФК Сараево. Другите български евроучастници - ЦСКА, Локо Пд и Лудогорец, също останаха попарени, а феновете им ще трябва дълго време да ближат рани.

Агитката на Левски, който гостува в Сараево, обаче се престави на ниво и наброяваше около 300-400 души.