В Македония се снима нов антибългарски филмов проект, сигнализираха от Българския културен клуб – Скопие в своя позиция, изпратена до Actualno.com и цитирана от FanFace.bg на 12 октомври (МАТЕРИАЛЪТ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!). Става въпрос за филма "Трето полувреме", който предстои да бъде завършен през 2012 година.

 

Филмът разказва за футболния отбор Македония (Скопие), който между 1941-1944 година участва в Държавното първенство по футбол в Царство България.

 

Това разбуни духовете. Дни по-късно и сайтът Sportcafe.bg пусна коментар по темата (МОЖЕТЕ ДА ГО ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!), а това не остана без отзвук в съседна Македония.

 

Ето какво пишат медиите там*:

 

"Порталот sportcafe.bg пишува дека Владата на РМ одвоила огромни средства за овој филм, за да се изврти вистината и да се претстави фудбалскиот клуб Македонија (Скопје) како жртва на бугарските фашистички окупатори во периодот во 1942 година.

 

Дел од бугарските медиуми, а многу поконкретно спортскиот портал Sportcafe.bg, во денешните свои изданија пишуваат дека во Македонија се снима филмот „Трето полувреме“ со фудбалска тематика, кој според нив, ја „извртува вистината и историјата“. Понатаму е наведено дека снимањето на филмот е под директна ингеренција на премиерот на РМ, Никола Груевски, а е поддржано од Министерството за култура на РМ.

 

Порталот sportcafe.bg пишува дека Владата на РМ одвоила огромни средства за овој филм, за да се изврти вистината и да се претстави фудбалскиот клуб Македонија (Скопје) како жртва на бугарските фашистички окупатори во периодот во 1942 година. Како што пишува sportcafe.bg, основна тема на филмот „Трето полувреме“ е фудбалскиот меч меѓу ФК Левски (Софија) и ФК Македонија (Скопје), кој е предвреме прекинат, затоа што гостите го напуштиле теренот, откако сфатиле дека противникот има голема помош од судиите.

 

Бугарските медиуми за ова биле информирани од претседателот на Бугарскиот културен клуб во Скопје, Лазар Младенов, кој во своето писмо има наведено дека Македонија продолжува со политика на непочитување на соседите и бара од тамошните медиуми енергично да реагираат..."

 

* Публикуваме автентичния материал на македонския "Утрински весник", като умишлено не го превеждаме на български, тъй като не е уместно, пък и родните читатели разбират всичко!

Дупедавци! Има хиляди от тях по улиците. Част от тях не се прикриват. С тях няма проблеми. Останалите обаче са каширани. Следва въпроса: как да ги познаем?

 

Когато дупедавците имат клиенти чужденци в своето заведение, заебават всички други. Видят ли лъскава кола на пътя и и правят път все едно oт това им зависи животът. Дават цифра пари за електронното парти на някакъв псевдо диджей само защото има звучно латинско име.

 

Сред футболните фенове Дупедавците се познават най-лесно. Те не са фенове на отбора на своя град. Не са фенове на отбора на техните бащи и дядовци. Те са фенове на Арсенал, Милан, Реал, Байерн и т.н. Не само симпатизират на играта на тези отбори. Дупедавците се асоциират с тях и се мислят за част от тези клубове.

 

Мислят, че като направят фен-клуб, плащат членски внос и отидат на някой мач се превръщат в истински фенове. За  българските фенове Дупедавците са поредното петно върху националното достойнство. От тези “тифози” и “ладс” се срамуват и “оригиналните” привърженици на отборите от цял свят. Надали има фен на Юнайтед от Манчестър, който да приема седналите до него китайци с тромби за свои хора. “Топчиите” гледат Арсенал от кръчмите, за да могат туристите да се снимат на “Емирейтс”.

 

От своя страна съвременните клубове изповядващи “модерния футбол” не се нуждаят от “локалните”си фенове. За ТВ футбола те са неудобни. Те псуват на стадиона, недоволстват от цените на билетите, скачат срещу ръководставата на отборите и техните схеми с мениджъри и букмейкъри. Много по-изгодно е да си внесеш “ултраси” от Азия, които да  снимат футболистите, докато любимците им не получат мозъчно сътресение от светкавиците.

 

Българските привърженици на чуждестранните отбори обаче са по-отворени от азиатците и наистина си играят на фенове. Събират се в пъбовете, познават футболистите на “своите” отбори по-добре от треньорите им , нервират се като загубят. Лошото е, че в чужбина може да ги сбъркат само за миг с истински фенове и някоя чужда агитка да ги напляска. Това са рисковете на професията Дупедавец.

 

В съвременния свят всеки избира какъв да бъде. Вие избрахте да сте дупедавци.

 

Ние завинаги ще си останем Българи и Армейци.

 

Armeici1948.com

С 500 лева глоба беше наказан от съда в Разград футболен запалянко, който хвърли пакетче семки на терена по време на мача на Лудогорец с Миньор на 15 октомври. Наказанието е наложено по Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия.

 

Полицията е идентифицирала 47-годишния Д.Г. с помощта на модерното видеонаблюдение на стадиона. Други петима запалянковци вече отнесоха солидни глоби, наложени им със съдебни решения. Трима от тях бяха наказани, защото хвърляха по футболистите бутилки с минерална вода по време на мача на Лудогорец с Левски.

 

Глоби от по 200 лева бяха наложени и на двама мъже, които си бяха позволили да нарушат полицейската забрана - да се напият на мача с Динамо (Букурещ) с внесена ракия, налята в бутилки от минерална вода.

 

Ръководството на Лудогорец припомня, че всеки, който си позволи да наруши правилата на стадиона "Лудогорец Арена" и да прекрачи полицейска забрана, незабавно ще бъде разкрит и наказан.

 

С помощта на видеонаблюдението всеки провинил се фен ще бъде идентифициран и предаден на органите на реда.

Мнозина в Холандия твърдят, че от доста време насам голямото дерби на страната е между Аякс и ПСВ. Щурмът на "филипсите" от Айндховен към трофеите през последните 20-30 години в Ниската земя го наредиха на второ място във вечната ранглиста веднага след недостижимия на този етап гранд от столицата, измествайки Фейенорд.

 

Ако отидете в Амстердам обаче и попитате който и да е привърженик на Аякс, особено от по-старото поколение затова кой е врагът, няма да има и секунда колебание - той е с адрес Ротердам.

 

Големите успехи на ПСВ напоследък няма как да притъпят органическата омраза, която взаимно изпитват амстердамци и ротердамци, и да застанат на което и да било тяхно място.

 

Като доказателство затова колко свиреп е този сблъсък, са умопомрачителните мерки за сигурност, които се предприемат от полицията.

 

Често властите са безпомощни във войната с вандалите в страната и заради това прибягват до следене на всяко кътче на стадионите чрез монтирани камери, а самите дербита се охраняват и с помощта на армията, която доставя хеликоптери. Отделно снимки на заподозрените хулигани се качват в специален Интернет сайт.

 

Като допълнителен щрих към всичко това е и начинът, по който се процедира при опазването на пристигащите на "Де Кайп" фенове на Аякс. За тях се прави специален тунел с дължина половин километър, който свързва гарата в Ротердам директно със сектора за гости на стадиона.

 

Тонове мастило под формата на статии по вестници и списания, та дори и цели книги са изписани за "De Klassieker" (Де Класикер - Класиката) и битките покрай него в буквален смисъл. Смята се, че първата ръкопашна такава между фенове на Аякс и Фейенорд датира от далечната 1932 г.

 

Като всяко едно дерби по света и това не е просто един мач. Сблъсъкът тук е на два коренно различни един от друг града, две съвсем различни култури и ако щете, два различни типа на поведение и мислене на жителите на Амстердам и Ротердам.

 

Антагонизмът е налице и по линията столица-провинция, богати-бедни, както и не на последно място силно изразената етническа конфронтация, макар и с доста спорна достоверност.

 

От началото на своето създаване Фейенорд се е смятал за клуба на докерите от Южен Ротердам, където се намира най-голямото пристанище в Европа. Легендите Коен Мулийн, Вим ван Ханегем и Пол Босвелт са обожествени от феновете на Фейенорд, за които са олицетворение на здравия дух, характер и изключителна трудолюбивост на местното население.

 

Аякс пък е отборът на аристократите от столицата. Това в комбинация с факта, че Ротердам се е утвърдил като града на работническата класа, както и че Амстердам е световна столица на еврейската общност, се поражда голямото съперничество в годините след Втората световна война, скоропостижно прерастнало в изпепеляваща омраза.

 

Каква всъщност е еврейската връзка с Аякс и защо клубът е толкова мразен от крайнодесните фенове на Фейенорд, имащи впрочем славата да са измислили и въвели популярното издаване на маймунски звуци срещу противникови чернокожи футболисти? Колкото и да е странно, реална такава няма.

 

През Втората световна война Амстердам става убежище на близо 200 000 евреи, а легендарният стадион "Де Меер", където до 1996 г. Аякс играе своите домакински мачове преди да се премести на новия "Амстердам Арина", е в близост до юдейския квартал.

 

Това се използва умело от ротердамските ултраси, които не пропускат възможността на всяко дерби да отправят антисемитски скандирания като "Hamas, Hamas, Joden aan het gas!" (от холандски "Хамас, Хамас, за евреите - газ!"), придружаващи го със съскане, напомнящо изтичането на газ при масовите екзекуции в концентрационните лагери.

 

Любопитното тук е, че това се използва умело и от привържениците от Амстердам. Феновете на Аякс виждат как "фактът", че са евреи, дразни изключително много тези на Фейенорд и умело обръщат нападките в свой голям плюс в психовойната между двете страни. По време на футболните срещи агитката от столицата развява израелски знамена и скандира "Joden, joden!" (Юдеи, юдеи).

 

"Фейенорд и други отбори като Утрехт и Адо Ден Хааг се дразнят на еврейските символи. Затова го правим. Ние не сме евреи, но познаваме и уважаваме историята на своя град. А вижте колко глупави са те - Ротердам е бил буквално сринат от фашистите, но те им се кланят. Тъпанари!", разяснява Робин, член на една от могъщите фен-групировки на Аякс - VAK410.

 

В тази връзка амстердамци винаги припомнят на своите опоненти по време на "Де Класикер" датата, на която са предприети нацистките бомбандировки над Ротердам и пеят: "Когато дойде пролетта, ще хвърлим бомби над града".

 

Впрочем бомбите тук не бива да се разглеждат просто като безобидна метафора. Те са любим атрибут на агитките, като ултрасите буквално откачат при тътена от тях. Особено опасни са тези на хулиганите на Фейенорд поради използването на шрапнел (артилерийски боеприпас, снаряден с готови поразяващи елементи - б.р.) в тях.

 

"Ние използваме бомбите единствено за шум и емоции, а тези от Ротердам ги пълнят с всякакви лайна, за да нараняват и дори да убиват", оплакват се привърженици на Аякс и останалите холандски тимове.

 

Неминуемо този тип бомби довеждат и до някои сериозни инциденти. През 1989 г. например две такива самоделки са хвърлени от хулигани на Фейенорд към фенове на Аякс, вследствие на което раняват 19 души, 9 от които тежко.

 

Постепенно хулиганските прояви в Хууландия (грешката е вярна, тъй като точно така е известна Холандия сред всички местни хулигани - бел. ред.) през годините зачестяват и въпреки сериозните полицейски мерки, нищо не може да трогне враждуващите страни.

 

През 1994 г. по време на поредното издание на "Де Класикер" в Амстердам ултраси на Аякс и Фейенорд без никакъв проблем успяват да изтласкат от двете страни органите на реда, след което заформят страхотно меле по трибуните.

 

Горе-долу по това време на територията на Ниската земя се въвежда популярната вече навсякъде практика за предварително уговаряне на боеве с точни дата, час и място. При една такава битка се случва и първият трагичен инцидент.

 

През 1997 г. на гара Бевервийк край Амстердам вследствие на сблъсъци е намушкан смъртоносно Карло Пикорни, член на фракцията на столичани F-Side и един от нейните лидери. От ултрас редиците на Аякс се заканват за мъст, но такава до ден-днешен не се случва.

 

Вследствие на трагедията от местната футболна федерация решават двете дербита през сезон 1997/1998 да се изиграят без гостуващи запалянковци.

 

На починалия Пикорни се оказва страхотна чест. До ден-днешен на една от седалките на Южната трибуна на "Амстердам Арина" стои букет с цветя. Дори когато стадионът е пълен, тя остава незаета - това е мястото на Карло, който е винаги до своите братя от F-Side.

 

През април, 2005 г. е налице отново сериозна вълна на насилие покрай големия мач. Докато пътува към Ротердам агитката на Аякс буквално унищожава влака, в който се намира. Поради това полицията задържа ултрасите от столицата извън стадиона и не им позволява да влязат на трибуните до последния съдийски сигнал.

 

На тези на Фейенорд не им е по-леко. Те са на своя "Де Кайп", но от една страна няма с кого да се заяждат, а от друга са принудени да гледат загубата от омразния противник.

 

Въпреки това те не остават капо и правят нещо, което остава в историята. На трибуните успяват да вкарат 40 машини за пушек и забавят началото на мача с половин час...

 

Поредните стълкновения между хулигани на двата гранда покрай мача през февруари, 2009 г. карат кметовете на Амстердам и Ротердам, както и представители на Холандската футболна федерация да върнат решението отпреди десетилетие гостуващи фенове да не бъдат допускани. Срокът сега обаче не е в следващата 1 година, а за цели 5.

 

Във футболен аспект холандските фенове имат самочувствието да се самоопределят като "бразилците на Европа". В този смисъл Ротердам е оприличен на Сао Пауло, индустриалният град на Бразилия, докато Амстердам е сравнен с космополитния Рио де Жанейро.

 

Ето какво казва поетът от Ротердам Жюл Деедлер по темата: "Парите в държавата се печелят в Ротердам, поделят в Хага и изхвърлят в тоалетната на Амстердам!" Сравнението може би не е от най-изисканите, но е показателно за чувствата на феновете на Фейенорд към холандската столица.

 

Но да се върнем на зеления терен. Дербито на Холандия далеч не представлява само кървави сцени по трибуните и улиците на Амстердам и Ротердам. В сравнение с другите големи футболни сблъсъци по света "Де Класикер" е може би единственият, в който толкова често се получават рядко срещани резултати.

 

На 29 ноември Фейенорд постига най-голямата си победа над Аякс с резултат 9:4. В началото на сезон 1983/1984 амстердамци отвръщат с 8:2, въпреки че впоследствие тимът от Ротердам постига дубъл и си връща частично за унижението с 4:1, като в редиците си е легендата Йохан Кройф, изиграл последния си сезон от своята знаменателна кариера на "Де Кайп".

 

Историята помни още резултати като 9:5 (най-резултатният мач в това дерби, като победител е Фейенорд), 7:3, 7:1, 6:3, 5:3, 6:1, 6:0 и 5:1, а резултат от типа на 5:0 се е получавал в цели пет случая.

 

Като цяло дербито продължава да бъде резултатно и през новия век. Макар че в известен смисъл поизбледня. Дълбоката криза, в която изпадна Фейенорд се отрази и върху резултатите в холандската класика.

 

Ротердамци нямат победа над Аякс от 5 февруари 2006 г., когато печелят с 3:2. От тогава досега столичани упражняват истински терор над големия си съперник, записвайки 11 успеха и 3 равенства в общо 13 двубоя за първенството и един за Купата на страната.

 

За неделя на "Амстердам Арина" обаче нещата не изглеждат предрешени. За първи път от много време насам Аякс влиза в дербито от по-задна позиция в класирането, като за доброто представяне на Фейенорд от началото на сезона в Ередивизи е виновен новият треньор Роналд Куман.

 

На стадиона няма да има фенове от Ротердам, но пък зрелище в най-големия сблъсък от най-резултатното първенство на Стария континент със сигурност.

Павлин Неновски, sport.webcafe.bg