В последните седмици в интернет пространството една снимка събра усмивките и възхищението на хората и най-вече на футболните фенове. Една снимка, една хореография на феновете на немския ФК Магдебург, на която те показваха на своите любимци къде се намира вратата.

 

Кой обаче знае кои са ФК Магдебург?

 

В момента синьо-белите се състезават в Регионална лига Север в Германия или по-точно казано - в четвърта дивизия. Отборът се намира на незавидното 16-то място и е разтърсван от проблеми в последната година. Феновете от своя страна искат незабавни оставки на цялото ръководство, както и промени в поведението на терена на всички играчи. Искрицата надежда за привържениците беше евентуалното спечелване на Купата на Саксония-Анхалт, която дава право на спечелилия да играе за Купата на Германия. Разтърсвани от много проблеми синьо-белите се отдалечават все повече от славното си минало, минало на немски шампион, минало на едно славно име в историята на европейския футбол.

 

Магдебург има богата футболна история още от края на ХІХ век. Днешният клуб има много предшественици, но официално е основан на 22 декември 1965 година. Така започват и славните години на отбора от Източна Германия. За пръв път през 1968г. отборът играе на европейска сцена в турнира Интертото. Златните години идват през 70-те, когато Магдебург става три пъти шампион на Източна Германия. 

Основна фигура за успехите е бившият национален треньор на ГДР Хайнц Крюгел, който успява да „произведе” за периода 1969-1974 година девет национални състезатели. Началото започва със спечелването на шампионската титла през 1972г., когато се поставят няколко рекорда: първо това е най-младият шампион в немското първенство до сега със средна възраст от 22,5 години, второ - успяват да спечелят всичките си тринадесет домакински срещи и трето - поставят абсолютен рекорд по посещаемост за тези години, като например срещата срещу Карл Цайс Йена се наблюдава от 58 000 зрители. През следващата година отборът от Харц бива елиминиран от Ювентус на осминафинал за КНК след две загуби с по 0:1, но думите на треньора Крюгел говорят недвусмислено: ”В следващите години ще изградим отбор, достоен за международната сцена”.

 

 

 

Несъмнено тези думи са били по-верни от всякога. След победи над директните си конкуренти за титлата и с още по-млад състав от шампионския през 1972г. Магдебург влиза с пълна сила в борбата за Купата на носителите на купи. След победи над НАК Бреда, Баник Острава, Берое Стара Загора (загуба на българския представител с 0:2 в Германия и героично 1:1 в България) и победа на полуфинала над Спортинг Лисабон, съдбата изправя синьо-белите срещу защитаващия трофея от 1973г. Милан. Финалът в Ротердам се играе само пред 5000 души - холандците не са заинтересовани от тази среща, а феновете от Източна Германия нямат право да пътуват до Холандия. Звездите на Милан срещу юношите от Магдебург. Повечето от синьо-белите футболисти са на по двадесет години, работят в местния завод за тежко машиностроене, тренират предимно вечер, карат колело и могат само да мечтаят за един нов трабант. Вярата и приятелството между всички в отбора обаче водят до отчетливо 2:0 и Магдебург става първият и единствен източногермански клуб, спечелил престижен европейски турнир. 

Интересно е също, че Магдебург и Селтик Глазгоу са единствените носители на този трофей, които го печелят само и единствено с играчи от собствения си град. През сезон 1974/1975 синьо-белите печелят третата и последна титла. Отборът не успява да защити трофея за КНК, като бива елиминиран от Малмьо, а година по-късно достига до четвърт финал за Купата на УЕФА, където отново се среща с Ювентус и бива елиминиран от торинския отбор, който по-късно печели турнира. През следващия сезон Магдебург пак са доминиращ отбор в немското първенство, но не успяват да спечели титлата и стига само до сребърните медали.

 

 

Спадът във формата на немския гранд започва в началото на 80-те години. От неизменен лидер в предишното десетилетие сега Магдебург едвам успява да се добере до място, което да осигури участие на отбора в европейските турнири. 

Синьо-белите са неизменни лидери и в турнира за Купата на ГДР. Между 1963-1983 година отборът е достигал седем пъти до финала и е спечелил всяка една от тези срещи и заедно с Динамо Дрезден е абсолютен рекордьор в този турнир. Спечелването на Купата през 1983 години отново напомни на Европа къде е Магдебург и дава възможност за ново участие в европейските клубни турнири. Седемдесет хиляди зрители изкупуват всички билети за срещата срещу Барселона. За жалост в тази среща феновете виждат, че любимият отбор вече не може да се мери с европейските футболни сили. За немците това е най-голямата загуба на европейска сцена - 1:5.

 

 

Златното поколение на 70-те години бива заменено от нови, млади момчета, които обаче нямат шампионските качества, които са нужни на отбора. През сезон 1987/1988 Магдебург достига до седмо място в класирането, което е най-лошото представяне от 1970г. След обединението на Източна и Западна Германия синьо-белите не могат да се мерят със западногерманските отбори и рулират във Втора или Трета Бундеслига. 

През 2000г. отборът печели купата на Саксония-Анхалт и бива наречен от медиите „Страшилището”. Като четвъртодивизионният клуб побеждава Карлсруе, Кьолн и Байерн Мюнхен за Купата на Германия. Шалке обаче спира победния им ход. Така в поледните години клубът не може да открие себе си и да възвърне старата си слава. 

Въпреки всички несгоди Магдебург остава един футболен град. Може трибуните да не са винаги пълни, но феновете са винаги верни на отбора - винаги изобретателни и колоритни те чакат „Страшилището” отново да се събуди и един ден Европа пак да потърси на картата къде се намира синьо-белият град Магдебург.

Виктория Танева, специално за FanFace.bg

„Не мога да си представя как би изглеждал животът на половин България без датата 5 май 1948г.”, казва още младата пловдивска фенка

 

 

Вики е част от колоритната агитка на ЦСКА, в която има и немалко женско присъствие. Мнозина са свикнали по футболните срещи да ходят предимно мъже, но тя не се притеснява. Виктория е на 23 години, но вече зад гърба си има немалко срещи на живо на любимия ЦСКА. Въпреки че Вики е от Пловдив, нейната голяма страст и любов не е нито Ботев, нито Локомотив, Спартак или Марица, а именно армейският тим. Госпожица Танева е дипломиран икономист, завършила е УНСС, а в момента продължава образованието си в Медицинския университет Пловдив.

 

 

Освен ЦСКА, другата голяма страст й е Борусия Дортмунд. Не случайно поддържа и свой собствен блог за жълто-черните - http://bvbbulgaria.blogspot.com

 

 

Противно на повечето футболни фенове, тя не се интересува само от най-великата игра. Широко скроен човек е и точно поради този факт, тя си харесва поезията, пише стихове, а също така се вълнува и от волейбол, но когато играят предимно мъже. Виктория Танева се съгласи да даде обширно интервю за Fanface.bg (част І), с което да стартира поредица от дами, даващи своето мнение.

 

 

Здрасти, Вики! Защо ЦСКА и защо футбол?

 

Може да звучи изтъркано, но ЦСКА е даденост. Човек не избира отбора си, отборът избира него. Истинската случка беше следната: когато бях дете, не обичах футбола, което е  нормално за едно момиче. Обаче има един дребен детайл -  типично за момиче си харесах футболист - Валентин Найденов. По това време той тъкмо заигра в ЦСКА и беше първопричината, да открия и да започна да харесвам ЦСКА. Бях има-няма осемгодишна. Един ден просто се събудих и стената ми беше облепена с плакати, годините бяха се претъркулили в обич към ЦСКА. Иначе до този момент не разбирах от футбол. Всъщност се учих на тази игра, да я разбирам покрай ЦСКА. Всичко това мога да нарека съдба.

 

Само Валентин Найденов ли има пръст в интереса ти към ЦСКА? Обикновено децата биват запленени по някаква идея заради бащи, дядовци и т.н.

 

Нито родители, нито приятели, са ми въздействали. Всъщност, даже съм родена в локомотивско семейство, живея в ботевски квартал, а на 500 метра от нас е стадионът на Спартак. Но, не можеш да обичаш на сила, само защото живееш тук или там, или защото така трябва. Обичта към отбора няма граници, тя не се определя от някакви предразсъдъци. Вальо Найденов беше основната причина и невероятната му игра срещу Атлетико Мадрид. Даже още си пазя статията от 1998 година.

 

Кой е първият ти мач на живо на ЦСКА? 

 

Първият ми мач беше Ботев Пловдив - ЦСКА. Беше или 2000г., или 2001г. Но помня, че беше на 18-ти март. Татко ме заведе, а аз още дете, цялото треперещо от вълнение.

 

Колко мача имаш на живо на ЦСКА?

 

Не ги броя. Дори има мачове, за които не мога да се сетя, че съм присъствала. Помня само интересни, важни двубои. А по принцип това са или дербита, или евромачове.

 

И кой е най-паметният за теб мач, на който си била на живо, или който си гледала по телевизията?

 

Най-паметният може би е на 10 май 2008г. Играхме с Левски, а след мача беше и награждаването за шампионската титла. Беше голяма еуфория, невероятно шоу. Още си имам сувенир оттогава, а на един от шаловете ми все още не може да се изпере добре тревата, когато скочих на терена. А най-паметният, който съм гледала по телевизията със сигурност е мачът срещу Динамо Москва. Млада съм и за жалост не съм видяла много гръмки победи. Също така един от знаменитите двубои, който обаче съм слушала по радиото, беше мачът с Ливърпул на „Анфийлд”. Помня, че тогава "странно" нито една българска телевизия не го предаваше пряко.

 

Стана дума за най-паметния мач, на който си била. А коя е срещата, за която не искаш да се сещаш никога повече?

 

Със сигурност не искам да се сещам за мача с Тулуза. Друг мач, който съм преживяла тежко, беше с Галатасарай.

 

 

 

Мнозина ще си кажат, че жените не разбират от футбол. Кой е футболистът, на който се възхищаваш, който харесваш като стил на игра, поведение на терена, а не чисто физически?

 

Схващането, че жените не разбират от футбол, съществува, защото женският футбол не е толкова популярен спорт, особено в България. Доста от нас са гледали женски футбол и знаем на какво са способни жените. Така че, това е доста спорно твърдение. Аз познавам пък много мъже, които въобще не разбират от футбол. Реално нямам точно определен любимец. Не робувам на такова мислене. Харесвам техниката на Роналдо, Меси, дори Бербатов. Не за друго, а защото за мен са гениални.

 

 

Възхищение най-вече събуждат играчи, които са на пределна възраст, а все още играят с лекота

 

 

Такъв за мен е Дел Пиеро. Невероятен футболист, човек, а и мъж!

 

Имаш ли любим футболист, независимо дали е българин, или чужденец? И най-вече защо?

 

Александър Тунчев и Себастиан Кеел. Сашо е типичен капитан, невероятен футболист, борбен. Кеел също. Претърпял прекалено много контузии и въпреки това е на отлично ниво. В него най-вече ми харесва твърдия стил на игра.

 

Какво  е твоето футболно обкръжение? С приятелки или с приятели ходиш по-често на мачове? Всъщност, имаш ли приятели от Левски? Задавам този въпрос, защото голяма част от по-крайните фенове твърдят, че нямат такива от другия лагер, но май не е съмсем така...

 

По-голямата част от хората, с които ходя по мачове са мъже. Има и няколко момичета, с които се разбирам перфектно и са ми едни от най-близките приятелки. Като цяло футболните ми приятели са ми едни от най-приближените хора, на които мога да имам пълно доверие, както и те на мен. Това аз си го обяснявам с факта, че

 

 

ултрасът знае как да обича, знае какво е чест, вяра, приятелство

 

 

противно на мнението, че по стадионите има само пияници и наркомани. Нямам приятели от Левски.  Това наистина е сериозно.

 

Мнозина си мислят, че щом едно момиче или жена посещава футболни срещи, то не може да е истинска дама. Причината - че футболът е спорт предимно за мъжете, а една жена, която се вълнува от тази игра, е мъжкарана. Би ли оборила такова твърдение?

 

Обичам високи токчета, гримове, рокли, прически, всъщност даже съм много ранима душа. Но на стадиона съм просто фен, като всички останали. Ако схващането е, че момичетата гледат фигурно пързаляне и гимнастика... Е, аз и тях гледам, но предпочитам футбола. Всички ние на стадиона сме фенове, извън него има лекари, професори, банкери.

 

Има ли разлика за теб между футболен фен, ултрас или привърженик? Всеобщото мнение е, че щом е един от гореспомената група, то значи е втора ръка човек. Хората не гледат с добро око на тези, които ходят по мачове и имат една страст - футбола.

 

До известна степен може да се каже, че има ралика. Рядко мисля за това. Не ме интересува как ни наричат. Относно втората част от въпроса - в човешката природа е заложено да се отрича всичко, което не е опитал, видял или преживял индивидът. Лепват се етикети, а не знаеш какъв човек седи срещу теб. Това може да е дори лекарят, който утре ще спаси живота ти. Сред нас има хора висшисти, инженери, лекари, учители, но това няма значение за обществеността.

 

Жените футболни фенки по-лесно или по-трудно намират своята мъжка половинка в живота? При теб как стоят нещата, тъй като много от силния пол ще прочетат това интервю.

 

Това е една доста деликатна и сложна тема. Затова няма точен отговор. Нещата или се случват, или не. Човекът е сложен, когато става дума за любов.

 

Къде ти е по-готино да си на мач - на "Армията", в провинцията, т.е. гостуване в рамките на България, или в чужбина?

 

На „Армията” си е най-хубаво. Особено, когато заседнеш рано-рано преди мача. Всичко се превръща в едно червено море. Човек се чувства различно, а и самото място носи доста приятен заряд.

 

Какво е за теб идеята ЦСКА?

 

Всичко! За три неща не правя компромиси -

 

 

семейство, приятели и ЦСКА! Ставам, дишам, лягам с ЦСКА

 

 

Не говорим просто за футбол, а за волейбол, хокей, шах, бокс, невероятни успехи, победи, спортисти, фенове, обединени в едно. Не мога да си представя как би изглеждал животът на половин България без датата 5 май 1948г.

 

 

 

Левски ли е най-големият съперник на ЦСКА лично за теб?

 

Бих казала - да. Каквото и да говорим, двата отбора имат нужда един от друг. Левски, ЦСКА, както Ботев и Локомотив, винаги ще ги има и тяхното съперничество е основно за футбола в България. Не може да се отрече, когато друг отбор постигне нещо значително, но страстите се въртят между тези четири отбора.

 

Мнението ти за случилото се в Солун с агитката на ЦСКА, която пътуваше, за да подкрепи волейболния тим.

 

Гърците за мен са си страхлив, мързелив, двуличен народ и не се съмнявам, че са способни на това. Не е нормално в две съседни държави, членки на ЕС да се случват такива безобразия. В този случай трябва да има активна и адекватна намеса на правителството ни, но досега засъжаление такава няма. Жалко е, когато държавата не се грижи за собствените си граждани. Тук отново се връщаме на мнението на масата, че "футболният фен е втора ръка".

 

Ако трябва да поставиш оценка по шестобалната, как оценяваш представянето на публиката на ЦСКА като цяло - изобретателност, хореографии, песни... По този показател кой е най-големият конкурент на червената агитка?

 

Оценки не бих поставяла, но смело бих заявила, че в София нямаме конкуренция. Виждала съм интересни неща от феновете на Ботев и Локомотив, които наистина заслужават внимание. По отношение на публиката на ЦСКА има още какво да се желае. Важно е всеки да допринесе за по-доброто представяне на агитката като такава. Всичко е в сърцата, душите и умовете ни.

 

В агитката на ЦСКА има няколко фенклуба, съставени само от жени. Ти членуваш ли в някоя подобна организация и мислиш ли, че за да има здрава агитка един отбор, то той трябва да е обединен от фенклуб?

 

Не, не членувам в подобни фракции и фенклубове. Няма нищо лошо да съществуват подобен вид организации на феновете. Все пак едно такова сдружение в повечето случаи е добре организирано, а по този начин се премахва и елементът на хаос в една публика. Не мисля обаче, че трябва да има прекалено голям брои фенклубове.

 

Каква е ролята на набиращите все повече скорост фенски организации, групировки и фенклубове? Тук вече не става дума само за твоя любим ЦСКА, а за всички като цяло.

 

Имат движеща и основна роля. Мога да дам пример с любимия ми немски отбор Борусия Дортмунд. От много години посещаемостта на стадиона е висока, но с появата на подобни организации от "Zuschauer", или зрители, те се превърнаха в ултраси. За една хореография е нужно много време, идеи, средства и всичко това в Дортмунд, например, се прави от подобни организации. Мисля, че съществуването им може само да води до израстване на една публика като цяло.

 

Когато отборът печели, всички са зад него и са му фенове, ходят на мачовете и т.н. Но, когато стане трудна ситуацията - загуби, проблеми и редица такива неща, мнозина започват да псуват и не стъпват на стадиона, докато победите не потекат отново. Ти като какъв тип фен се определяш?

 

Тези, които описа, не бих определила като фенове. Не разбирам такива хора. За мен обяснението е, че нямат пламъка в сърцето си. Това е типично българска черта, не се сещам за други подобни случаи в други държави.

 

 

Бих се определила като армейка

 

 

не мисля, че има друго определение.

 

Ти си от представителите на нежния пол, но не може да не ти правят впечатление хулиганските прояви по стадионите, а и извън тях. Какво е твоето мнение?

 

Хулиганските прояви в повечето случаи са израз на обществено, футболно недоволство. Масови сбивания като в Италия и Сърбия например не съм виждала, но нямам положително мнение. Не разбирам смисъла да нараняваш друго човешко същество и да изпитваш удоволствие от това.

 

Как си обясняваш факта, че голям клуб като ЦСКА няма свой официоз – списание или вестник? На няколко пъти се правиха опити в тази насока, но без успех. Продължава все още да няма и да не се печатат хубави брошури (програмки), които се издават преди всеки мач, а това е нещо нормално отвъд Калотина.

 

Пари, пари и пак пари. Или по-скоро липсата на такива. В повечето случай всичко това на запад се спонсорира от футболния клуб. Ние дори нямаме свестен фен-шоп, камо ли списание или вестник. Проблемът не е в това какво се предлага на пазара с емблемата на ЦСКА и какво не се предлага. Проблемът идва от много по-високо. Да си представим една пирамидална структура: правителството не отделя достатъчно средства и внимание за спорта, няма контрол, няма бази, следователно няма реални инвеститори с реални средства за футболните отбори. Идват едни, други си отиват. Не се инвестира в клуба, в детско-юношески футбол, няма нормална екипировка, няма нормален фен-шоп, няма списание. То почти няма и стадион в България, където да има и нормална тоалетна дори. Смешно е да искаме списания и вестници, когато бъдещите звезди на ЦСКА играят на сгурия.

 

Накъде върви българската фенкултура? Къде поставяш нашите агитки, съпоставени с тези от съседните нам държави, както и с тези на отбори от големите европейски първенства?

 

Като темперамент, идеи и желание не им отстъпваме, в много от случаите дори ги превъзхождаме. Но за жалост пак въпросът се свежда до материалното. Надявам се, че върви нагоре. Искрено се надявам хората да се завърнат по стадионите, много млади да се запалят по това.

 

 

Най-важното е, че имаме лъвски сърца

 

 

и мисля, че ще вървим само напред и нагоре.

 

Какво мислиш за политиката на стадиона, за протестите след случая в Катуница и дали одобряваш самите протести на трибуните, и организирането на агитките за изразяване на гражданска позиция? Ти специално би ли се включила в такива акции?

 

Норамално е футболните фенове да изразяват мнението си за обществените събития. Видяхме, че това може да се случи и извън стадионите. Няма по-голяма обединителна сила от името на България. Децата на нашата родина са най-ценното и щом държавата не може да ги опази или да накаже виновните, това трябва да направи обществото - няма значение цветът, отборът.

 

 

ОЧАКВАЙТЕ В ПЕТЪК ВТОРАТА ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО С ВИКТОРИЯ ТАНЕВА!

"Пазя неща, който някой ден ще показвам на децата си да знаят, че ЦСКА го е имало и винаги ще го има", споделя развълнувано пловдивчанката

 

 

Вики е част от колоритната агитка на ЦСКА, в която има и немалко женско присъствие. Мнозина са свикнали по футболните срещи да ходят предимно мъже, но тя не се притеснява. Виктория е на 23 години, но вече зад гърба си има немалко срещи на живо на любимия ЦСКА. Въпреки че Вики е от Пловдив, нейната голяма страст и любов не е нито Ботев, нито Локомотив, Спартак или Марица, а именно армейският тим. Госпожица Танева е дипломиран икономист, завършила е УНСС, а в момента продължава образованието си в Медицинския университет Пловдив.

 

 

Освен ЦСКА, другата голяма страст й е Борусия Дортмунд. Не случайно поддържа и свой собствен блог за жълто-черните - http://bvbbulgaria.blogspot.com

 

 

Противно на повечето футболни фенове, тя не се интересува само от най-великата игра. Широко скроен човек е и точно поради този факт, тя си харесва поезията, пише стихове, а също така се вълнува и от волейбол, но когато играят предимно мъже. Виктория Танева се съгласи да даде обширно интервю за Fanface.bg (част ІІ), с което да стартира поредица от дами, даващи своето мнение.

 

 

Как ти се струва ЦСКА в момента - управлението на "Титан", селекцията и тоталната разпродажба в момента? Започва да назрява мнението, че червените абдикират от титлата...

 

ЦСКА започна да абдикира още с уволнението на Радуканов. Не мисля, че трябва да се изненадваме от трансферите на Спас Делев и Зику. По-изненадани трябва да сме от допинг скандала. Надявам се да греша. Оптимист съм по природа и до последно ще се надявам на титла. Относно селекцията не мога да кажа нищо все още -

 

 

всичко в момента около ЦСКА е в мъгла

 

 

За „Титан” не искам да казвам нищо, всичко се вижда - Панчарево, „Армията”, ДЮШ и подкупите там и т.н., и т.н. Недопустимо е да оставяш институции да се подиграват с лицето на българския футбол.

 

Какви са очакванията ти за предстоящия полусезон и неговия завършек?

 

Очакванията са ми първо да бием Левски. Мисля, че при една сполучлива селекция може да постигнем добри резултати, титла или купа. За жалост обаче не виждам такива признаци. Искрено си пожелавам титла. Но това зависи от момчетата на терена. А каквото е нужно от нас, феновете, ще го направим.

 

Как би искала да изглежда ЦСКА? Как си представяш клуба след година-две, пет или десет?

 

ЦСКА, изграден предимно от юноши. Силен, непобедим, играещ в Шампионска лига. С перфектна база. Без корупция в ДЮШ. Обичан от милиони!

 

Би ли се снимала за еротичен календар на ЦСКА? Или пък такъв с благотворителна цел.

 

И в двата случая не бих. Не ме влече такава идея. А ако става дума за благотворителност - бих взела всякакво участие, но не и подобно. Виж с удоволствие бих си купила мъжки еротичен календар!

 

 

 

Какво би направила в името на ЦСКА?

 

Банално е. Просто, защото си мисля, че всичко правя за ЦСКА.

 

 

Ако имаше възможност да работиш в любимия ЦСКА, на каква длъжност се виждаш?

 

На каквато и длъжност да работя в ЦСКА със сигурност щях да си върша работата с огромно желание и много любов. В такъв момент ще знам, че допринасям за благото на любимия отбор, а това е най-важното.

 

Лека-полека отиваме и към останалите ти страсти, освен ЦСКА. Фенка си и на Борусия Дортмунд. Защо си избра точно този отбор в чужбина, тъй като нито са армейски клуб, нито са червени, с две думи - нямат много допирни точки с ЦСКА?

 

Заради духа, силата, борбеността и най-вече заради феновете. Немислимо е в локомотивско семейство, като моето, някой да има симпатии към жълто-черен клуб, но... Не мога да обясня защо. Нещо винаги ми е трепвало, когато става дума за ЦСКА, така ми трепва и за Дортмунд.

 

 

Борусия Дортмунд е като феникс - падения, възходи

 

 

а и винаги носят духа на немския шампион и гордостта на Рур!

 

 

Имаш блог за Борусия Дортмунд, който сама поддържаш (http://bvbbulgaria.blogspot.com/). Ти си студентка, имаш и други ангажименти, как успяваш да съчетаваш нещата?

 

 

 

Има още много какво да се желае от блога. Направила съм го най-вече за собствено удоволствие. От друга страна до България стигат оскъдни новини от немския шампионат и то ограничени до Байерн Мюнхен. Мисля, че това е един хубав и приятен начин за мен да пренеса част от духа на Борусия в България. Нещата се съчетават, когато човек има желание. Всичко, което правя, го правя, защото ми харесва, така че или ще върша някаква работа, или няма въобще да се захващам с нея.

 

Като стана дума за Борусия Дортмунд, как се отнасяш към Шалке?

 

Презрително! Забелязала съм, че всички сини отбори не струват. Имам една любима дортмундска фраза:

 

 

"Ако гъзовете можеха да летят, Гелзенкирхен щеше да е летище!"

 

 

Някога ходила ли си на мач на живо на Борусия Дортмунд и по-специално на невероятния според мнозина "Сигнал Идуна Парк"?

 

За съжаление все още не съм. Но винаги има време за това, а и сама не бих отишла. Със сигурност бих се притенисла от 80 000 човека около себе си.

 

Само с пристрастията ти към Борусия Дортмунд зад граница ли се изчерпва интереса ти към световния и европейски футбол?

 

Аз харесвам световния и европейския футбол, дори и азиатския. Интерес имам към футбола като цяло. Борусия просто е единственият чуждестранен отбор, за който милея, обичам и заради който съм плакала или радвала.

 

Ходила ли си на мачове в чужбина?

 

Не съм. Европейските мачове се играят през седмицата, а досега не съм имала работодател, който да ми позволи да почивам повече от ден през седмицата. Просто е невъзможно.

 

Спортът като цяло май ти е приоритет, така ли е? Тренирала ли си нещо преди това?

 

Когато бях студентка в УНСС година и половина тренирах футбол. Но иначе не съм. Като малка бях дете на изкуството - пеене, флейта, китара, рисуване, стихове, а не на спорта.

 

Като си тренирала футбол в УНСС на какъв пост си играла и къде се чувстваш най-добре на футболния терен?

 

Когато тренирах играех на различни постове, но най-добре се чувствах по дясното крило. Тъй като играехме в зала и бяхме по-малко хора, съм играла и като бек, и като крило. Обичам динамиката, изненадата и предпочитам да създам голово положение, отколкото да бележа. Била съм само веднъж на врата, бях трагична. Да си вратар не е за всеки.

 

 

 

Каква е твоята футболна философия за играта?

 

Това напълно зависи от играчите в самия отбор. Имаше години, когато се възхищавах на Реал Мадрид, други години на Ливърпул, дори на Вердер Бремен, когато през 2009г. спечелиха купата на Германия. Един от отборите, който ми допадаше, беше Олимпик Лион. Играеха с лекота и стил. Но имаха Жуниньо Пернамбукано, а той наистина ги носеше на гърба си. Като цяло харесвам немския футбол и бразилския, когато имам възможност да го гледам.

 

А от къде любовта към волейбола?

 

Волейбол започнах да гледам покрай националния ни отбор. Самият спорт е интересен, доста интелигентен дори. Има елемент на изненада въпреки че е спорт, играещ се в залата, има своя заряд.

 

Имаш ли някаква колекционерска страст? Събираш ли фланелки, шалове, календари, снимки и т.н. - нещо, което е нормално за футболните фенове?

 

Колекционирам някои неща. Имам шалове, но предимно си падам по тип "зебри", но рядко има такива с добро качество на пазара. Имам няколко фланелки, шапки, знамена, флагчета, чаши... Навремето дори имаше и кибрити, още си ги пазя. Едни от най-ценните ми неща в колекцията са ми първият ми шал и един пепелник с емблемата на ЦСКА "Септемврийско знаме". Наскоро започнах да си събирам и разни неща на Борусия Дортмунд. Първото, с което се сдобих, беше шампионската фланелка от 1997 година, когато Борусия взе КЕШ. Плакати имам невероятно много! Пазя си всички списания и вестници, които са се издавали през годините. Най-ценното от тях ми е, както споменах преди това, статия от 1998 година от мача с Атлетико.

 

 

14-годишен, пожълтял вестник, който някой ден ще показвам на децата си да знаят, че ЦСКА го е имало и винаги ще го има!

 

 

И малко за мокрите сънища. Кои са за предпочитане - футболистите или волейболистите? И защо?

 

Волейболистите в повечето случаи. Високи, снажни мъже, които наистина ти пълнят душата. 

 

Вълнуваш се от поезия, харесваш стихове, дари самата ти пишеш стихове... Колко хора знаят за това твое увлечение?

 

Нямам представа. Малко знаят вероятно за това мое хоби. Някой ден ще издам стихосбирка и тогава ще има доста изненадани физиономии. Даже

 

 

първите ми стихове са на тема "ЦСКА"

 

 

Сега обаче пиша само за любов и подобни болежки.

 

Любимо стихотворение, поет, писател...

 

Много са, ужасно много... Сергей Есенин, Евтим Евтимов, Лилиев, Дамянов. Любимо стихотворение не мога да кажа, но имам любим роман - невероятният "Тютюн" на още по-невероятния Димитър Димов.

 

Ширещото се мнение е, че голяма част от журналистите насаждат омраза сред феновете. Най-често визираните имена са на Георги Атанасов, Жаклин Михайлов, Кольо Колелото, Ефрем Димитров... Сашо Диков пък е считан за луд, тъй като е мнителен и постоянно съзира някакви уговорки. Какво е мнението ти за четвъртата власт у нас?

 

Преди години исках да стана журналист, но завърших в последствие икономика. В България за жалост в много от случаите липсва обективна журналистика, не само в спорта. Няма нищо лошо да си журналист и привърженик да определен отбор, но има имена, които живеят, за да мразят вечния съперник, което е смешно. Някои от тези имена доста трудно мога дори да окачествя като журналисти. Бих ги нарекла "драскачи". А относно Сашо Диков мога да изпитвам само уважение към него. Може да е мнителен, странен, понякога да не съм била съгласна с него за нещо, но е човек, който според мен си върши работата. Все пак Сашо Диков е навсякъде, където се случва нещо!

 

Букмейкърите са основната движеща сила не само в спорта. Обичаш ли хазарта и залагаш ли на футболни срещи? Какво е мнението ти за черното тото, "хванатите" играчи, уговорените мачове и т.н.?

 

Не обичам хазарта, защото винаги печеля! Не залагам, не ме влече и не ме интересува. Само веднъж играх покер с приятели и победих. Стига ми толкова! Уговорени мачове за жалост има по целия свят. Естествената красота на играта се загуби сред материалната му част. Мисля, че трябва да има закони и тежки санкции. А от друга страна не съм чула за "хванат" играч в България. Това е нещо като обществена тайна.

 

По какъв начин релаксираш най-добре? Футболен мач на живо, среща с приятели, музика, дискотеки, барове... Повечето играчи у нас са си извоювали славата на нощни птици. Одобряваш ли тяхното поведение и това, че постоянно са по страниците на вестниците повече с техните запои, отколкото с подвизите си на терена?

 

Релаксирам само, когато се наспя добре. А относно футболистите - нямам нищо против да се забавляват, те са млади и това е нормално. Не ме интересува какво правят извън терена, но когато това им вреди, съм на друго мнение. Не бива да позволяват личният им живот да опропасти бъдещето им като футболисти. Нека се забавляват, но на терена да показват най-доброто.

 

ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО С ВИКТОРИЯ ТАНЕВА, МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!

Когато Дортмунд не спи с дни, когато Дортмунд празнува с дни. Когато хората са по дърветата, по тераси, по светофари. Когато се лее бира с тонове и когато всички носят хартиени корони на главите си, значи, че Дортмунд е шампион. Стотици хиляди излязоха вчера по улиците на Дортмунд, за да посрещнат шампиона и носителя на Купата на Германия - Борусия. От толкова успехи феновете и футболистите нямаха време да спят.

След победата на финала за Купата, изгледана от близо 14 милиона зрители според данни на ZDF, футболистите празнуваха до 6 сутринта. Поспаха няколко часа, а след това се качиха на полет до Дортмунд с номер 1909. На самолета беше залепено жълто-черно сърце, а футболистите бяха посрещнати като герои от война от близо 1000 човека. 

 

Първата задача на играчите беше да се впишат в Златната книга на Дортмунд, а кметът Улрих Зиирау ги определи като златното поколение в историята на дортмундския спорт. Оттук и шампионската обиколка на града започна. До 17 часа данните за два от основните площади са: 10 000 фена на Борзигплац и 12 000 на Фрийденсплац и още десетки хиляди по улиците, по които щеше да премине откритият МАН, където футболистите щяха да покажат не само Купата, но и Салатиерата. 

 

Въпреки забраните за качване по дърветата, по-изобретателните бяха вече се качили и бяха заели най-добрите места, от където да направят снимки и да видят купите. Хиляди плакати, на които пишеше "Благодаря, момчета!", хиляди знамена, хора от различни националности и градове, обединени и мислещи само за едно - за Борусия. 

 

Автобусът с футболистите се движеше бавно, хората хвърляха шалове и фланелки, други - качили се по дърветата успяха да докоснат и Купата, а феновете се шегуваха, че дори Байерн не са били толкова близо до нея. Улиците се огласяваха от песни, а всички избухнаха от песента "В дни като тези": "Чакам от седмици този ден, и танцувам от щастие... по същото време, на същото място, както последния път... в дни като тези си пожелаваме безкрайност..."

 

Момчетата на Юрген Клоп се качиха и върху автобуса, за да усетят тази безкрайна радост, снимаха почти постоянно жълтото море пред тях. И така с часове. Борзигплац беше задимен от жълти и черни факли. Нетипично за немците се чуха и няколко бомбички. Изобретателността на феновете нямаше край - огромни плюшени мечки с фланелки на Борусия, плюшени котки с жълто-черни шалове. 

 

Почти до полунощ откритият МАН не можеше да стигне крайната си точка. Често не се движеше с по 10-20 минути. Въпреки конната полиция, стюардите и няколкото полицейски коли, които проправяха път през феновете, беше трудно придвижването. Специален хеликоптер прелиташе над централните улици и заснемаше всяко едно място, по което преминаваше автобусът. По данни на Общината и на медиите между 200 000 - 250 000 човека са излязли по улиците през деня. 

 

Няколко минути след полунощ шампионската обиколка приключи. Феновете не се разотиваха толкова бързо. Оставили след себе си хиляди кутии от бира, те щяха да продължат двудневното си безсънно празненство.За такива дни живеят хората тук. В този ден млади, стари, богати и бедни бяха рамо до рамо, прегръщаха се, снимаха се, плачеха заедно. В такива дни няма значение какъв си, колко различен си, защото силата, обединяваща тези хиляди, е много по-голяма от всяко друго социално разделение. Това е силата на футбола. Има ли друга по-обединяваща сила?

 

Виктория Танева (bvbbulgaria.blogspot.com), специално за FanFace.bg

Вътрешният министър на Германия Ханс-Петер Фрийдрих изяви мнението си относно правостоящите места по немските стадиони. Той заяви, че по европейските стадиони в другите държави правостоящи места няма и така би трябвало да е и в Германия. 

В последните седмици се изложи теза от правителството и немската футболна асоциация, че правостоящите места са опасни и събуждат насилствено поведение в привържениците. С опитите да се превърнат феновете от футболни в оперни в Дортмунд се изправят пред огромен проблем. 

 

Ако правостоящите места по стадионите биват забранени, най-голямата трибуна в Европа от близо 24 000 места ще претърпи драстични промени и ще изчезне. За всички е ясно, че настроенито на Вестфаленщадион идва точно оттам. Сърцето, което поддържа този стадион жив, се намира там. А феновете са твърдо против подобни промени. И не само в Дортмунд. Точно тези места са отправна точка за развитието на фен културата. 

 

Това е и един от опитите за борба на полицията и футболната асоцияция с пиротехниката и хулиганите по стадионите. Една от основните теми в дискусията беше и срещата между Фортуна Дюселдорф и Херта Берлин, когато преди края на срещата феновете щурмуваха игрището. Ханс-Петер Фрийдрих заяви, че всички 56 клуба от Първа, Втора и Трета Бунеслига трябва да приемат единни мерки относно сигурността по стадионите и докато едни клубове ги спазват, други си затварят очите. Ръководителят на немската полиция също изрази мнение по темата. 

 

Според него не само трябва да бъдат забранени правостоящите места, но трябва да има по-високи огради и по-строг контрол при влизане на стадиона. Президентът на Лигата, както и президент на Борусия Дортмунд Райнхард Раубал се изказа отрицателно върху тези предложения и заяви, че забраната за правостоящи няма да намали хулиганските прояви по стадионите. 

 

Дали идва краят на Жълтата стена? Дали трябва феновете да се превърнат в камерна публика? Ще спре ли да бие сърцето в Южната трибуна? Не може да се промени манталитета на един фен според мястото му на стадиона, но с такава забрана може да се промени коренно неповторимата атмосфера на 24 000-те хиляди, изпълващи до краен предел трибуната на юг.

 

Виктория Танева, bvbbulgaria.blogspot.com