Виковете "цигани", които феновете на България използваха срещу арменските футболисти при победата с 1:0 на нашите в световната квалификация, може да донесат сериозно наказание за националния ни отбор.

 

От щаба на Армения са стояли половин час при делегата на двубоя и са пуснали жалба до ФИФА, съобщава "Меридиан Мач". Нейното съдържание се пази в тайна до излизането на решението, но по неофициална информация в нея арменците арменците две оплаквания.

 

Едното от тях е именно заради виковете "цигани", а другото за отсъжданията на швейцарския съдия Щефан Щудер, който изгони двама арменски футболисти.

 

Думата "цигани" е лесно разбираема за арменците, тъй като на руски звучи аналогично – "цыгане". Ако наистина те са ни натопили за проявения в случая расизъм, това означава, че националният тим може да бъде лишен от домакинство за един или два мача.

 

Не трябва да се забравя, че нашитe са с последно предупреждение заради маймунските подвиквания по адрес на Ашли Коул и Ашли Йънг по време на мача с Англия (0:3) от преди година.

Прeзидентът на ФИФА Сеп Блатер даде интервю за френския спортен в "Екип". Той коментира избора на Русия и Катар за домакини на световните през 2018 г. и 2022 г., изминалото световно в ЮАР и новите хоризонти пред световния футбол.

Българският национелен отбор по футбол  завърши 2010 на 49-то място в ранглистата на Световната футболна федерация (ФИФА). През ноември националите бяха с четири позиции по-напред вкласирането.

Проблемът с уредените мачове тормози футбола и се задълбочава все повече и повече, алармира президентът на ФИФА Сеп Блатер.
Той говори пред конгреса на УЕФА, който започна днес в Истанбул. Блатер каза, че идеята на ФИФА да използва системата за ранно предупреждение, която следи за движението на залаганията, дава резултати, но проблемът с манипулирането на мачове става все по-сериозен.

„Отговорни ли сме за всички злини по света? Не. Но трябва да погледнем сериозно на проблема и да бъдем бдителни. Това е нещо ново и тревожи всички в този регион, в който се намираме. Това са нелегалните залагания, които водят до уреждане на мачове“, каза Блатер на конгреса в Истанбул.

 

Той е доволен, че ФИФА, УЕФА и останалите континентални федерации работят съвместно с Интерпол.

 

Премиерът на Турция Реджеп Ердоган също говори за уредените мачове, но каза, че трябва да бъдат наказвани отделни хора, а не клубовете.

 

„Трябва да накажем хората, които са замесени в това. Вината е на отделни престъпници, а не на клубовете или федерациите“, каза Ердоган.

 

Сеп Блатер анонсира още, че новите застраховки на националите от европейските клубове ще покриват щетите при евентуални контузии на играчите, докато играят за националните си отбори.

 

Новото правило ще влезе в сила със старта на квалификациите за Мондиал 2014 през септември.

Цяло чудо е, че централата на ФИФА все още не е щурмувана от специалните части. След излизането на книгата "Мафията ФИФА" няма никакво съмнение, че сделките на асоциацията са повече от съмнителни. Някои скандални факти:

За много хора ФИФА е нарицателно за корупция. Точно затова футболните фенове постоянно освиркват нейния президент Йозеф Блатер. И не без причина. От книгата на Томас Кистнер, спортен журналист от Зюддойче Цайтунг, научаваме до каква степен Блатер и неговите хиляди сътрудници са подчинили най-популярния спорт - футбола - на икономическите си интереси.

 

Книгата "Мафията ФИФА" е плод на 20-годишни журналистически разследвания и всъщност не е книга за футбола, а по-скоро икономическо криминале. Сравняването на международната футболна асоциация с мафията не е игра на думи, нито маркетингова стратегия. То обрисува по-скоро една основна дилема.

 

Свещеното футболно семейство
Въпреки че като световен концерн ФИФА прави милиардни обороти, футболната асоциация е регистрирана и организирана като най-обикновено сдружение. В почти семейните й структури цари неконтролируема система на протежиране. Казано по-простичко - шуробаджанащина. Самият Йозеф Блатер често омаловажава понятието "футболно семейство", в което обаче като единствен кръстник раздава апетитни постове на свои роднини.

 

ФИФА всъщност не е основана от Блатер, а от Хорст Даслер, син на основателя на концерна "Адидас" - Адолф Даслер. Хорст Даслер обединява за първи път спорта с безмилостните икономически интереси и тайно събира данни за всички спортисти и функционери, които имат някакво влияние в световния спортен живот. През 1981 година той назначава за генерален секретар възпитаника си Йозеф Блатер. Оттогава насам Блатер определя линията в "семейството".

 

Блатер не се спира пред нищо в защитата на икономическите интереси на "фамилията". Жената на един от критиците му получава заплахи за отвличане на децата й. Незнайно как от заседанията на ФИФА изчезват аудиозаписи, в забрава потъват "проблемни" протоколи. Частни детективи събират обременяващ материал срещу тези, които се опълчват на "семейството". Телефоните в централата на ФИФА се подслушват. Позовавайки се на "независимостта на спорта", ФИФА забранява всякакво вмешателство в дейността си. Назначената от Блатер етична комисия има право да разследва само това, което позволява шефът.

 

1200 базуки за гласа на Саудитска Арабия
Дори и принципно независими организации биват приобщавани към "семейството" - посредством пари и заплахи. Така например ФИФА прави дарение на международния съюз на спортните журналисти от над 50 000 евро. Кой би писал нещо срещу организацията след този щедър подарък? Интерпол получава цели 20 милиона евро, а един от бившите й директори ръководи службата за сигурност на ФИФА. Кой може по-добре да се "имунизира" срещу полицейски разследвания?

 

На 400 страници Томас Кистнер описва корупционните взаимозависимости, при които дори голямата политика покорно обслужва спорта. Така например само четири дни преди решаващото заседание за домакинството на Световното първенство през 2006, федералното правителство гласува доставката на 1 200 базуки за Саудитска Арабия. И представителят на Саудитска Арабия дава своя глас за Германия.

 

Вездесъщите и могъщи спонсори също танцуват по свирката на Блатер. Защо никой не предприема мерки срещу корупцията? Обяснението на Томас Кистнер е просто: Защото Блатер е шеф на единствения в света истински концерн-монопол. Той единствен има власт над Световните първенства по футбол. И всеки иска да се присъедини към "най-доходоносния рекламен продукт в галактиката". Независимо на каква цена.

 

Скандал след скандал, но какво от това?
Кистнер твърди, че всички носят отговорност за "мръсните сделки със световния футбол". Изглежда никой не може да се изправи срещу машината за пари ФИФА. Въпреки скандалите в нея непрекъснато се вливат пари. В момента около един милиард евро годишно, посочва Кистнер.

 

Въпреки изнесените скандални факти, пред книгата на журналиста от Зюддойче Цайтунг се изправя един проблем: тя няма да промени нищо. В крайна сметка какво им пука на обикновените футболни фенове за корупцията, независимо че техните предубеждения се потвърждават от нови и нови факти? Най-важното за феновете е срещата да се състои, нали? Дори и фактът, че домакинството на Световното първенство през 2022 в Катар е "купено", няма да помрачи въодушевлението от мачовете в пустинната жега. А точно феновете са тези, които плащат телевизионните такси, купуват билетите за мачовете и рекламните продукти. Но това сигурно е материал за друга книга, която би могла да носи заглавието "Как трябва да изглежда ФИФА утре, за да може футболът отново да си възвърне невинността".

 

Deutsche Welle (превод: Гонг)

Глупавото поведение на шепа лумпени ощети цяла България

 

Националният отбор на България беше наказан един мач да изиграе без публика от ФИФА, заради расистки обиди по време на световната квалификация с Дания в София, завършила 1:1.

 

За пореден път шепа група лумпени си показаха рогата, заради което ще страдат всички фенове на футбола у нас, Ивелин Попов, Георги Миланов и компания. Защото тази група "фенове" с плиткоумен мозък, ни лиши от любимата игра, която няма как да съществува без своите поддръжници. Няма значение, че мача е с аусатйдера в групата ни Малта. Даже добре, че е с срещу тях. Представете си какво щеше да стане ако трябваше да посрещнем Италия пред празни трибуни или последното ни домакинство с Чехия, което нищо чудно да се окаже решаващо за класирането на световното първенство в Бразилия.

 

Всичко започна от Сектор "Г", където са настанени феновете на ЦСКА. Някои веднага казаха: Това е вид протест срещу БФС. Защо футболната централа да им е виновна за некадърните собственици на клуба? На ЦСКА и на феновете на отбора все някой им е виновен, всички са срещу тях. Всъщност те са на нож един срещу друг - и в клуба и различните фракции. Но това е друга тема. Да си се оправят сами.

 

Но какъв протест, какви пет лева беше това срещу Дания. Заради тях сега трябва да страда цялата страна. За пореден път въпросните лумпени подбиха и без това малкия авторитет на Република България пред Европа. Да ходят да си викат пред сградата на БФС. Ако не знаят къде се намира - на улица "Цар Иван Асен II" в центъра на София е. А, да, вярно. Вече протестираха там. Беше мижаво. Както беше и онзи ден на "Българска армия". Да си правят такива бойкоти, ако щат и по 10 000 души да се събират. Но да са протести, от които само те могат да пострадат. Не да страда цялата държава заради тъпото и глупавото поведение на няколко невъзпитани лумпени в Сектор "Г". Да бойкотират на техния стадион, не на стадиона на цяла България.

 

Има един рефрен - "Сектор "Г" защо мълчиш?". В случая по точно ще бъде - "Сектор "Г", замълчи!". На всичко отгоре от северната трибуна претендират за интелигентност. Но с това си поведение показаха, че там се намират едни от най-невъзпитаните, агресивни, арогантни и още каквито щете хора у нас, които мразят да ги наричат селяни. А само селяните мразят да ги наричат селяни. По-лошото е, че това не е само там, а подобно поведение навлиза взе повече и повече у нас...

 

Веселин Коларов, Sportline.bg

Между 400 и 500 фенове на швейцарския Сион протестираха в своя роден град срещу отношението към клуба от страна на ФИФА, УЕФА и Швейцарската футболна федерация.

Привържениците се присмиваха на своя сънародник Сеп Блатер, като в един от постерите роденият в близкия град Висп шеф на ФИФА бе сравнен с бос на мафията. В друг пък Блатер и президентът на УЕФА Мишел Платини се търсят "живи или мъртви".

Треньорът на Сион Лорен Русей, както и играчите Горан Обрадович и Джофри Серей Дие се присъединиха към протеста и изказаха благодарността си към феновете.

Както е известно, под заплахата на ФИФА, Швейцарската футболна федерация отне от актива на Сион 36 точки заради нередовни играчи, които бяха привлечени в клуба по време на наложено трансферно ембарго. В момента клубът обжалва решението.

Преди това пък УЕФА изхвърли Сион от Лига Европа, въпреки че отборът бе отстранил Селтик и си бе осигурил място в груповата фаза на турнира.

Около 2 000 бразилци манифестираха в близост до стадион "Маракана" в Рио де Жанейро с искането ФИФА да модифицира календара на мачовете на Мондиал 2014 и да гарантира, че "Селесао" ще играе един мач на "Маракана". 

Манифестантите, облечени в жълто-зелените фланелки на бразилския национален отбор по футбол, хванати за ръце, скадираха "Рио заслужава един мач на Бразилия", а след това изпратиха петиция до ФИФА.

 

Рио де Жанейро ще бъде домакин на четири мача от групова фаза на Мондиал 2014, но без мач на Бразилия според календара на ФИФА, обявен през октомври. Бразилия ще играе мача на откриването в Сао Пауло на 12 юни, след това във Форталеза (17 юни) и в столицата Бразилия (23 юни). 

 

Бразилия ще играе на "Маракана" само ако се класира за финала на Мондиал 2014, според предварителната програма на ФИФА.

FanFace.bg продължава с публикуването на статиите от историческата поредица на в. "Новинар". Темата сега е расизмът и как ФИФА и УЕФА се захващат с него почти век по-късно след първата му проява.

Проблемът с расизма във футбола вероятно е бил изначално заложен, а появата и разпространението му - неизбежни. Любимата игра произлиза от работническите среди и формира у зрителите специфично отношение – отиваш на мач, за да попсуваш, да се накрещиш и евентуално да се сбиеш. Неслучайно още през 13-и век крал Едуард II забранява ритането на топка, а по-късно срещу него се обявяват и представители на църквата.

През 80-те години на 19-и век, когато футболът току-що е придобил организиран характер и съвременен вид, вече има случаи публиката да нахлува на терена. Тя по презумпция и винаги е била недоволна. По-късно ще започнат боевете по трибуните и на агитките срещу полицията, както става през 1909 г. в Глазгоу. Всички тези събития са съчетани с някои порядки в Англия, наследени от колониалната епоха. Те са част от т. нар. британски начин на живот, в който влиза и различното отношение към "другите". Това се пренася и по стадионите - в най-лошата си форма и с най-грубите изрази.

За първа жертва на расизма във футбола се приема Уолтър Тул. Той е първият тъмнокож офицер в британската армия и вторият тъмнокож професионален футболист в историята на тогавашната първа дивизия - днес Висша лига, след вратаря Артър Уортън (друг тъмнокож играч на Острова по това време е Ендрю Уотсън, който през 1881 г. става шотландски национал. Той обаче е аматьор и пионерските му функции често са пренебрегвани).

Тул е роден през 1888 г. във Фолкстоун и умира в края на Първата световна война, месец преди да навърши 30 години. Тленните му останки край френско-белгийската граница никога не са открити. Макар родителите му да са от различни раси (тъмнокож баща и бяла майка), според британските порядки е "блек" (black - черен).

През 1909 г. подписва с "Тотнъм" и през септември дебютира срещу "Съндърланд". След като изиграва 10 мача и бележи 2 гола, става обект на расистки атаки и е закотвен на резервната скамейка. Изразите срещу него бяха по-солени от тези, които можете да чуете на рибната борса в Лондон, свидетелства в. "Футбол стар". По-късно е върнат в отбора и през 1911 г. е харесан и привлечен от легендарния мениджър Хърбърт Чапмън, по онова време в "Нортхемптън". После избухва войната и Тул е мобилизиран, а след боевете при Сома е препоръчан за офицерско звание, макар военните закони да не му дават такова право заради цвета на кожата.

 

Оттогава досега тъмнокожите футболисти често са обект на расистки подигравки. И невинаги само публиката е виновна. През 1991 г. холандският национал Бриан Рой търпи обиди от мениджъра на "Херенвен". Бившият защитник на ЦСКА - сенегалецът Ибрахима Гай, е подигран от треньора на сръбския "Хайдук" (Кула), който го нарича "мангал". По това време Гай е футболист на Цървена звезда.

През 1996 г. Едгар Давидс е низвергнат от националния тим след оплакването си, че тъмнокожите играчи не се допускат до тактическите разбори. Оплаквания имат дори всеобщи любимци, като Руд Гулит. Той играе в Италия – страната, в която расизмът през последните 20 години придоби застрашителни размери. Неотдавна бе засегнат дори италианският национал Марио Балотели, който е от ганайски произход. Страната се прочу и с антисемитските си прояви. След като още през 1989 г. Рони Розентал търпя обиди при гостуването на "Макаби" (Хайфа), през 2005 г. Паоло ди Канио се обърна към публиката на "Лацио" с нацистки поздрав.

Но и феновете в Израел имат свой принос към расизма. Още през 70-те години, когато подписа с "Апоел" (Тел Авив), арабинът Джими Турк бе обект на антиарабски призиви в края на всеки мач, в който играеше. Феновете на "Апоел" пък в изблик на яд пожелаха холокост за съгражданите си от "Макаби". А арабският тим "Бней Шахнин" и до днес е мразен, особено от крайнодесните жители на Израел.

В Замбия пък кандидатът за президент на местната федерация Ханиф Адамс бе обект на расистки изстъпления, защото е от индийски произход. Расизмът се върна и в Германия след обединението на страната през 1990 г. От 1992 г. насам неонацистите отново започнаха да мародерстват на футболните мачове, а обект на тяхната омраза станаха турците и другите етнически малцинства.

През 2007 г. запалянко бе наказан до живот да не посещава мачове заради поведението си на мача "Енерги" – "Бохум". Атакуван от фенове на "Интер", Марк Дзоро от "Месина" пък се опита да прекрати мача. Обиден, той взе топката и напусна терена.

 

В Сърбия феновете на "Борац" и "Рад" сериозно конкурираха колегите си от "Цървена звезда", след като партиди от 37 и 152 души съответно от двата отбора бяха задържани за расистки и антимюсюлмански обиди. В Братислава и на някои места в Германия възродиха името на Хитлер.

На всичкото отгоре от расистки скандал бе разтърсена и самата ФИФА. Бившият вицепрезидент на ФИФА Джон Макбет обвини (впрочем съвсем основателно) в корупция боса на КОНКАКАФ Джак Уорнър. Той го прие като расистка атака, след което стана ясно, че във ФИФА, а и не само там, когато наречеш един корумпиран тъмнокож "корумпиран", това е расизъм.

Всъщност не ксенофобията във футбола е учудваща, а колко късно ФИФА и УЕФА реагираха на проблема на институционално ниво. На Острова още през 70-те стартира кампания срещу нацизма, както и на феновете срещу расизма във футбола. Английското правителство също се размърда след трагедията на "Хейзел" през 1985 г.

Холандското – през 1991 г., като наля почти 1 млн. лири в различни кампании и конференции. Германия промотира през 1996 г. "Да се изправим срещу омразата", след като през 1992 г. играчите на "Санкт Паули" протестираха срещу възраждането на нацизма и ксенофобията, играейки с надпис на фланелките "Моят приятел е чужденец".

През 1997 г. и Еврокомисията се включи и спонсорира различни проекти като част от Европейската година за борба с расизма. Две години по-късно във Виена бе създадена FARE – организация за борба с расизма и ксенофобията във футбола на Стария континент.

Истинските мерки обаче започнаха да се вземат от ФИФА и УЕФА едва през последните 3 години. Националните федерации бяха задължени да приемат антирасистките мерки на ФИФА, а на клубовете им бе вменена отговорността за поведението на техните фенове. Освен глобите като наказание неотдавна бе въведено и прекратяването на мач при расистки изстъпления плюс присъждане на служебен резултат.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

Кой и как успя да пробие Желязната завеса?

 

Как държавите са воювали с футболни средства?

Поредната статия, която FanFace.bg публикува от поредицата на в. "Новинар", е затова как политиката е влияела пряко върху крайния изход на исторически мачове между различни национални отбори.

Има футболни мачове, в които не само стимулът на футболистите, но и различни политически причини имат дял в крайния резултат на терена. А когато в тези събития бръкне и "Божията ръка", нещата стават повече от интересни. Преди тя да се намеси през 1986 г., Аржентина има само 2 победи над Англия в общо 9 мача. Онзи паметен успех на гаучосите на "Ацтека" ще остане и единственият им срещу този съперник на световно първенство, без да се брои победата с дузпи през 1998 г. Оттогава досега синьо-белите все още чакат втория си успех над Англия.

Още преди Диего Марадона да вкара двата си исторически гола, става ясно, че срещата в Мексико Сити ще е "повече от мач". Аржентина среща Англия само 4 години след войната за Фолклендския архипелаг – инвазия на аржентинците, успешно отблъсната от англичаните. В Буенос Айрес не забравят как британците идват от другия край на света, за да ги изгонят от земя на 500 километра от техния бряг. Самият Марадона със сигурност е бил особено надъхан за мача и готов да използва всички средства. А ударът му с ръка не е бил толкова неочакван.

През предишния сезон като играч на "Наполи" на няколко пъти си е позволявал да "пусне ръка" на топката. Така че, когато в 51-вата минута Глен Ходъл услужливо му центрира, а вратарят Питър Шилтън скача, за да избие топката, той вече участва механично в отработена ситуация. По-късно се реабилитира с Гола на столетието, но неудобството остава. Благодарение най-вече на него аржентинците си връщат за военния провал. Това им е вторият футболен реванш, след като през 1984 г. "Индепендиенте" бие "Ливърпул" за Междуконтиненталната купа с 1:0.

Отказ да излезе на терена коства на бившия СССР очертаващо се участие на световното първенство през 1974 г. След като достигат до бараж с Чили, съветските футболисти завършват 0:0 в първия мач в Москва, но отказват да отпътуват за реванша. Причината - Политбюро в Москва решава, че е кощунство техните играчи да влязат на "Естадио Насионал де Чили" в Сантяго, превърнат в затвор и място за мъчения за политическите опоненти на генерал Пиночет.

Два месеца по-рано той е организирал военен преврат срещу социалистическото правителство на Салвадор Алиенде, което е другата причина СССР да реагира така остро. След като ФИФА отхвърля предложението на Кремъл реваншът да се играе в друга държава, Сборная е дисквалифицирана. Това е първият случай, в който отбор бойкотира световно първенство по политически причини. Появяват се съмнения, че отборите на България, Полша и ГДР може да последват съветския, но това не се сбъдва и те участват на мондиала във ФРГ. А в чилийския дори има футболист-дисидент.

Въпреки левите си убеждения, за които в онези дни се е убивало без предупреждение, Карлос Касели записва името си на световното с косвената благословия на Пиночет. Преди отпътуването си тимът гостува на генерала и той лично уведомява играча, че е наясно с политическите му възгледи. Още в първия мач срещу ФРГ обаче "Кралят на малкото пространство", както е известен, получава спорен червен картон и е първият изгонен играч в историята на световните първенства. Социалистът Касели ще участва и на мондиала през 1982 г., а днес е журналист в чилийския "Канал 13".

 

Един-единствен мач се е изиграл между Източна и Западна Германия по времето на Студената война и точно в него ФРГ губи. Игран на 22 юни 1974 г. в Хамбург, това е един от двата последни мача в груповия етап на мондиала. ГДР побеждава с 1:0 с гол на Юрген Шпарвасер и дава своя принос в спортния кръстоносен поход на ГДР срещу Запада, който няма да секне до падането на Берлинската стена.

Идеологическият ефект е огромен - Източна Германия побеждава отбора, който 2 седмици по-късно ще спечели втората си световна титла. С този успех ГДР удължава невероятната си серия без загуба, продължила 14 месеца. През това време тимът играе 15 мача (преди мондиала го спукват от контроли), от които 13 печели, с Англия завършва 1:1, а в 9 не допуска гол. Следващата загуба на железния тим на ГДР ще е на мондиала от Бразилия (0:1). След време Шпарвасер отрича слуховете, че за попадението си е получил накуп къща, кола и пари на ръка.

На световното първенство през 1982 г. Полша отстранява СССР в борбата за място на полуфиналите 18 дни преди премахването на военното положение в страната, въведено заради влошените отношения между двете държави. Причината е в организираната от синдиката "Солидарност" съпротива на поляците срещу комунистическия режим, подкрепян от Москва.

В резултат, през декември 1981 г. в страната е въведен военен режим, който съвпада с мача в четвъртфиналната група на световното. До този момент всеки от тях вече е победил Белгия – съответно с 3:0 (хеттрик на Збигнев Бонек) и 1:0, което дава предимство на поляците. Те се възползват и запазват благоприятното 0:0, елиминирайки един от най-неудобните си съперници. Класирането обаче е платено с втория жълт картон на Бонек, който гледа от пейката загубата от бъдещия шампион Италия (0:2).

През 2001 г. на световния и европейски шампион Франция е организирана контрола с Алжир – страната, от която са корените на суперзвездата Зинедин Зидан. Двубоят на "Стад дьо Франс" в Париж е поредният опит малцинствата в страната да бъдат сплотени около френския национален отбор. През последните 3 години моделът работи, тъй като синята фланелка с гордия петел се носи от множество тъмнокожи футболисти. Отборът печели световна и европейска титла и се използва като контрапункт на националистическите настроения и лично на Жан-Мари льо Пен, който преди това определя Зидан като колаборационист и като "символ на Алжир - страната, воювала срещу Франция".

Във въпросния приятелски мач обаче се получава обратният ефект. В него един срещу друг се изправят бившите метрополия и колония, т.е. бившите господар и слуга, които 8 години са воювали помежду си. Още в началото "Марсилезата" – химнът на домакините, е бурно освиркан, а когато петлите вкарват поредния си гол за 4:1, зрителите нахлуват на терена и мачът е прекратен. Което показва, че проблемът с кризата с идентичността на малцинствата във Франция, както и на други места в Европа, не може да бъде разрешен толкова лесно.

 

Със сериозна символика е натоварен и двубоят Иран – САЩ на мондиала през 1998 г. Това е първият мач между националните отбори на двете страни, зад които стои сянката на кризата с американските заложници в Техеран след ислямската революция през 1979 г. Според мнозина иранският отбор заминава на турнира единствено с мисълта да победи Щатите, без да се интересува особено от другите си мачове. Така и става. Страшно надъхани, персите бият с 2:1, а в другите два се провалят.

Политиката неприятно белязва и една от световните титли. През 1978 г., когато Аржентина е домакин на мондиала, националният тим е подложен на натиск за победа, подобен на този над италианците през 1938 г. и над германските спортисти на лятната олимпиада в Берлин. Нападателят Леополдо Луке разказва как след трудната победа на старта срещу Унгария (2:1, след обрат от 0:1), играчите са предупредени от представители на военната хунта, че ако не излязат от групата, не ги чака нищо добро.

Гаучосите записват още една трудна победа с 2:1 срещу Франция и губят от Италия с 0:1, но продължават напред. Военните, начело с генерал Хорхе Видела, използваха световното първенство за собствена реклама и за да прикрият престъпленията си, обобщава говорителката на обединението "Майките от Пласа де майо".

Организацията, в която са родителките на изчезналите по времето на хунтата, смело демонстрира по време на мондиала, в опит да покаже какво се случва в страната. Въпреки това националният тим печели световната титла, след като един от мачовете им – 6:0 с Перу, завинаги оставя съмнение за уговорка за сметка на Бразилия. А гаучосите печелят може би "най-мръсната" световна титла във футболната история.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

 

Кой и как успя да пробие Желязната завеса?