Някои "форумни историци" се опитват да сравнят първата "светкавична титла" на централния клуб на българската армия с тазгодишната "светкавична" титла на разградския "Лудогорец". Само че, твърдението за два шампиона, "изникнали от нищото" не издържа, доколкото се отнася до тима от Делиормана. Аз съм родом от този край, познавам добре спорта от преди половин век и твърдя, че този стар и достолепен град не е футболно откритие на бизнесмена Домусчиев. Той не е дошъл да инвестира върху "гола поляна", защото тук футболът беше развит не по-слабо от която и да е българска област.

 

Поради разните училищни правилници и педагогически съвети, /от времето след унгарските събития особено/, ми се случваше да си сменям гимназиите, а също и отборите в някогашния русенски окръг / който обхващаше четири големи околии като разградската/. Така имах честта на 17 години да облекла и фанелката на сегашния носител на трите най-високи отличия в българското първенство. Вярно, при юношите, но имам и два мача при мъжете, под името "Червено знаме". Треньор беше една легенда на Славия и на националния отбор – Георги Янков-Гьоцмана, когото след 9 сепрември не са пускали извън граница с националния, нито е можел да упражнява треньорство в столицата. Прекара дълги години в Разград и беше създал добър отбор, може би следващият след Торпедо-Русе, който обаче влезе в елита по заповед на Пенчо Кубадински. Друг спомен от работа на известен специалист в този град е за Никола Ковачев-Тулата, с когото се запознах /и напих/ след един благотворителен мач между ветерани. Запомнил съм, че ми спомена за някаква чанта с пари в съблекалнята, преди мач,който на всяка цена трябва да се спечели. За пръв и последн път било. Смачкайте ги и са ваши...Завършили сме обаче наравно и функционерът си прибрал чантата. /Не го е имало още Сашо Диков, а Тулата е вече покойник, тъй че разследване няма да има.../.

 

Но да не се превръщам в главен герой- да си вървя  по темата, която пак е поредизвикана от "ГА-пасквили" – за безмислието да се наливали милиони в нещо, което ще трае ден до пладне. Каквото със сигурност щял да бъде разградският футбол.

 

Като че ли братя Домусчиеви са се приземили сред някакви аборигени, а онова, което вече е направено, или ще се прави, ще си го занесат в гроба. Аз затова ще наблегна колко спортен град е Разград /не само заради мноите два мача в мъжкия отбор.../, но защото дълги години тук бе център и на леката ни атлетика, с много шампиони на къси и средни разстояния, с един великолепен специалист като Младен Бобев. Това е градът и на Симеон Варчев, който беше и баскетболист, и треньор на един отбор, достигнал до първата петица на България. Да споменавам ли за многото шампиони в борбата и тежката атлетика...

 

Всичко това прави разликата и с "модела Литекс", Нищо чудно постиженията на Гришата да са в основата за мотивация и на този ловешки милионер, но решил да харчи парите си по-далеч от родното място. И тук трябва да откроим разликата между Ганчев, който тъй и не постига всеобща благодарност, и Домусиев – който почти успява уда стане футболен пророк, но извън "собственото село", и "преживе" да бъде канонизиран от запалянковците.

 

Ловеч, вече е ясно, трудно ще се превърне във футболен център. Още навремето, когато ми се случи да бъда на стадиона им с футболен отбор от "Б" група, публиката се прехвърляше през насипа, където започваше ханбален мач. А без публика тази игра вехне.

 

Разград, в това отношение, е доста благодарно място. Не си ли личи колко малко им е трябвало на тези делиорманци, за да започнат да се редят на дълги опашки за най-скъпите билети по всички наши стадиони? То е ясно, че еуфорията ще утихне, ще започнат критики и недоволства, ще има разочарование и у инвеститорите – но къде и с какво не е така? Но районът е жив, има младо населие, за което бизнесът на Домусичеви не означава само зрелище, но и хляб за стотици. Наблизо са градове, градчета и села от области като Русе, Шумен, Силистра, и там живеят българи и турци, в доста по-различни взаимоотношения, отколкото искат да ни внушат някои комплексарски футболни сайтове.

 

"Лудогорец" в момента е и обединителната идея за силен местен отбор и по-голяма представителност за целия Североизток.

 

Не познавам бизнеса на двамата братя, нито съм прекален оптимист, че делото им непременно ще пребъде и всичко ще е цветя и рози през десетилетията. Но се сещам за един разказ на Йордан Радичков, в който по-работливият от персонажите, докато слуша събеседника си, плете някаква сиджимка /въженце/. Мързеливият го пита за какво му е. Ами, имал намерение да хване с нея ламята, която изпивала водата на цялата община. Ами ако не хванел ламята? "Тогава поне сиджимката ще ми остане, пък ти и толкова няма да имаш..."

 

В Разград двамата бизнесмени не само "плетат сиджимка" за ламята, наречена "апатия от кризата", но дори на "Ламя 2012" сиджимката вече е надяната и поведена по европейските пътища.

 

Можем ли в този случай да не се върнем на сравнението между двете "светкавични титли" – на "Септември при ЦДВ" – само след два месеца съществуване, и "Лудогорец"-основан година по-рано?

 

Доставената  на връх 9 септември първа титла, не е била застрашена от "ламята", напротив – самото чудовище, под маската на "народната власт", може да се счита за гарант и доставчик.

 

В Разград пък сме свидетели на титла, гарантирана от "властта на парите", но без намеса на политика, доколкото успешният бизнес може да мине без това. Да се печелят милиони не е като да се плете сиджимка, но при всички случаи се иска трудолюбие и лично участие и отговорност. И не става с укази, директиви, команди или рапорти, както при поредицата титли, печелени от правоимащите по конституция. Нито става със шмекерии и всякакви мутренски хватки, каквото е продължението в наши дни.

 

Има още поводи за сравнения между революционната деветосептемврийска титла, и титлата, хваната със "сиджимката" на предприемчивите, далновидните, способните...

 

За разлика, пак да използвам случая, от "титлоносците-санчопансовци", където никой нищо не е изграждал, никой не е плел "сиджимки", защото, как да ловят ламята, когато тя им е създател...

 

Но стига метафори и иносказания, този път възгласът ми е "Само Лудогорец!" /П.с. – Макар че, ако в родния ми град ме разпознаят, не бих могъл да стъпя там. Ние с "капанците" сме както Левски-ЦСКА.../

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

 

Кое е това което кара футболистите на терена да играят като лъвове когато нещата не вървят на добре, кой може да ги надъха да сътворят чудеса, кой може да ги накара да летят като орли на терена? Изпълнителния директор ли, заплатите ли или пък силиконката до тях която незнае с какъв цвят играе нейиния „възлюбен“? Не, феновете! Да онези идиоти като мене и тебе които си даваме последната пара само и само да ги подкрепим, да запеем песните, да изкрещим имената им така, че и Господ да ни чуе горе. За нас те трябва да се раздват, за ИМЕТО, за емблемата в/у сърцата им, ако изобщо имат такива. Защото ние правим легендите, ние сътворяваме митовете, а със това което видях вчера за части от секундата се зачудих дали има смисъл от това което правя за отбора си и като цяло моята страст и най-важна част от моя живот. 

Днес навсякъде чета че трябва да се срамуваме че сме българи??? Моля ??? Да се срамувам че съм българин – как ли пък не. За какво, защото обиколих половин България да подкрепя момчетат миналата седмица ли и че 2 дни не съм мигнал за да мога да имам щаститето да пея два часа на стадиона ли? Или, че другите запалянковци обиколиха Европа за да се раздадат до колкото душа имат. Цесекарите вчера трябваше да станат свидетели на най-срамното си отпадане на своя клуб в Европа. Левскарите преминаха вчера през безброй премеждия като да ги карат да се събличат чистак голи или, че не са ги пуснали навреме за мача ли? И след всичко това какво получиха в замяна ... 3 гола от някакви си босненски анонимници, безобразна игра, нулев колектив, гавра с фланелката. Момчета няма смисъл да им напомняме да уважават фланелката, повечето от тях не знаят азбуката ни и даже не знаят в коя страна „играят“. А другите, родните ритнитопковци, единственото което им е в глават е : „Защо аз не получавам заплата колкото ... той не е по-добър от мен“ и „Дали тази вечер ще ме хванат папараците пиян на мотика в Студентски град със студентката от 9ти блок“. Ми да, за тези пишлемета това им е от значение - пари, коли, силикон, студентки, и алкохол. И се чувстват кофти, защото вече не могат да пушат в чалготеката или Jim Beam-a където редовно виждам цветнокожите от столичните „грандове“. 

 

Вчера звъня на моя най-добър приятел Н.Г. който е от ЦСКА малко след провала на всичките ни евроидиоти. Веднаха се разбра, че това момче е с разито сърце. Ако някой не го познаваше толкова добре щеше да си помисли, че се случила трягедия в семейството му. Аз се чувствах по същия начин. Това което прави впечетление вече е, че родните ни „евробойци“ нямат хъс, нямат сърце, бездушници със заешки сърчица , цяла България се срамува, че точни вие носите фланелките на нашите клубове. 

 

Не искам да го кажа отново, но когато играеш без юноши е така. Вчера единствения светъл лъч който видях бе на мача на Левски бе включването на Цветелин Тонев, той няма опит или пък голяма физическа сила, но имаше едно нещо което всички други нямаха – СЪРЦЕ. Бе спъван, блъскан, ритън, но той даде всичко от себе си. Имаше един момент в мача когато Цецо бе съборен и вместо да поиска нерушение или да остане на тревата както биха направили неговите колеги, той веднага се изправи на крака и даже отне топката от съперника. Той игра по=малко от 10 минути но единствен той остави поне малък лъч надежда,че този Левски има бъдеще. 

 

И стигнахме дотук, с пернишките боклуци и мустакатите „бай Ганьовци“ стигнахме дотук. Няма Август и вече сме вън от сметките, отбори от Босна и Словения ни елеминират без да се напънат и вече сме на нивото на Сан Марино, Малта, Андора, Косово, Фиджи и „Импантинга“. Ако се състави сборен клуб от Антарктика родните грандове отново няма да са абсолютни фаворити. Това ни е нивото и сега е времето да изажа клишето : ВЕЧЕ УДАРИХМЕ ДЪНОТО! АБОСЛЮТНОТО ДЪНО. Единственото худабаво, че оттук нататък може само да се подобряваме, но едвали.

 

Георги Жеков, специално за FanFace.bg

КОГАТО ЮГОСЛАВСКИТЕ ФУТБОЛИСТИ СЕ ВОДЕХА "ФУТБОЛЕРИ", НАШИТЕ СЕ ВОДЕХА КОМАНДИРИ НА БАТАЛЬОНИ

 

Изчетох каквото изчетох около предизвестения провал в евротурнирите. Из форумите с основателна тревога се питат: до кога ще се търпят недъзите в българския футбол? Според едни – докато го има Боби Михайлов, според други – докато не стъпи на краката си отборът на банкера Цветан Василев, според други – докато не се прочисти "армията" от боклуци. /Т.е. – да остане и без публиката си и най-вече без журналисти като ГА и НА .../. По правилно тълкува наличието на недъзи Владимир Зарков- според него не се следят в достатъчна степен прогнозите, които той залага в своите безброй статии в безброй медии... За мен какво остава – освен да тръгна по следите на недъзите в българския футбол – по любимия си и неотменим маршрут.

 

"Недъгът" потегля от първия пагон, сложен върху рамото на професионален български футболист, облекчен да дели мегдан с колеги без пагони. По-късно такива бяха раздадени на играчите от още три-четири отбора /от различни ведомства/ , а привилегиите, давани от парвенюта, създават други парвенюта. Достигнали лесно тавана си в нашето първенство, и без шанс да се доказват на друго равнище, звездите ни създадоха нашенски критерии за футболно величие и недостижимост. На Георги Аспарухов бе позволено да кара лек автомобил, каквито бяхме виждали само на паркинга на хотел "Балкан",/ днес "Шератон"/. Митата Якимов имаше достъп до покер каретата на висши офицери от министерството, Никола Котков, необезпокояван от папараци, си пиеше по 3-4 мастики в деня пред мачове. Иван Колев и Пижо Миланов бяха трафикантите на ръчни часовници, които никой не пребъркваше на митницата. Може много да се изброява, макар че, на фона на днешните футболни милионери, то не е нищо. Но си е част от привилегиите, гарантирани от парвенютата, властващи около футбола. Пък и какво повече да им осигуряват – офицерски чинове и заплати, ранни пенсии, коли и жилища без чакане на ред – това беше равнището. А, да – и онези "пет лева от Тодор Живков", но те се начисляваха към всяка заплата...

 

Сега ще кажа и защо ми трябва да припомням всичко това– заради отпадането на три наши евроучастника от отбори от бивша Югославия. Динамо си е гранд от едно време, но не знам да е бил на соцпривилегии. А по-интересни са Мура, които събирали помежду си пари за връщане от летище Баку, и Сараево, които бяха подиграни от нашия дембелин-парвеню, че пътували с раздрънкан рейс, вместо с правителксвен самолет..

 

По същество – бивша Югославия е всепризната износителка на футболни таланти в Европа и целия свят. Наскоро прочетох, че само бразилците са повече от сърби, хървати, босненци, черногорци, словени, македонци... из всевъзможните тимове листове – от елита до пет нива по-надолу. А на какво се дължи понятието "югославска школа" ли? Аз мисля, че се дължи и на разминаването с пагоните и опекунството на властници-парвенюта. А в основата на това е разликата между Титовия комунизъм и съветският комунизъм, който се наложи у нас след 1948 година.

 

При нас записването на екскурзия дори по маршрутаКишинев-Ленингград-Москва се предшестваше от проучване на туриста и кратък инструктаж, а "по-западното" население вече свободно обикаляше Европа, учеше езици, печелеше свои пари и събираше акъл, включително и футболен. И докато талантът Георги Денев – Кучето се е водил на щат "командир на батальон" в поделението в Сандански, на паспортите на връстниците му, с имена, завършващи на "ич" /и подобни/, срещу графа "професия" е пишело "футболер"....

 

Сега разбирате ли защо и днес, един с такова име може да си намери треньорска и мениджърска работа дори в Испания, Германия, Аржентина... Докато нашите запасни футболни офицери, не научили повече от десетина чужди думи, се наливат като донски казаци и изкарват нещо над пенсиите, подписвайки парвенюшки декларации...

 

Инак голяма носталгия по онези времена, когато имало ред и дисциплина. А полковник Миланов – Чопъра се върти в главите на ГА-га, НА-на и Зарковци като единственото спасение от днешните недъзи в българския футбол. Той, например, след един такъв резил срещу Мура, на другия ден е щял да нареди на армейските футболисти да дойдат на тренировка в пълно бойно снаряжение – чепици, автомат, шансов инструмент, противогаз...Чувал съм го от Цоньо Василев за след загуби от "Левски" – не като оплакване, а като похвала към дисциплината, майка на армейските успехи. Няма да го чуете от устата на Драган Джаич, примерно, макар и да е играл в отбори,най-малкото  равностойни на нашите славни петилъчковци.

 

Съвсем не между другото, в Югославия срочно служещи войници нямаха право да играят професионален футбол – цели две години. Офицери е имало, но когато един Шекуларацпостъпил в армията, не му разрешили дори на световното да отиде с националния отбор. /А нашите от затвора можеха да го извадят.../

 

Май тук е уместно да дам и друг пример за различната история на двете футболни школи. Случаят стана широко известен от първите страници на вестниците – снимка на четири-пет колони от съблекалнята на ЦСКА "Червено знаме" след полуфиналния мач с Интер. На снимката министърът на отбраната Добри Джуров, застанал пред полуголия автор на победния гол, рапортува: "Поздравявам ви с гола, старшина Радлев!".

 

Момчето, дошло от Локомотив-София само преди месец-два, даже не знае, че на гола глава не се козирува, нямал е и задължителната войнишка клетва, без която нямаш право да излезеш от портала на поделението, камо ли да играеш по стадиони и да пътуваш из чужбина.

 

Запалените по "ерата на Чопъра" може и да са прави, но пък вижте и каква продукция е дала тя – Стойчо Младенов, несвободният, без въображение, разчиташ на мотивации и интриги, готов да изоре земята, да  реже живо месо, да понася удари под кръста... Само не и  да извлече от питомеца си оригиналност, да го накара да импровезира..

 

Същият ще се окаже и Илиян Илиев – безсилен пред едни слабо тренирани сараевски момчета, между които и трътльовци, но освободени да творят на терена, а не да изпълняват зубрашки тактики.

 

Обяснението пак може да се търси в традициите на една истинска футболна школа, далеч от опекунството на футболни властници...

 

Може да изглежда, че прекалено идиализирам футбола в западните ни съседи, още повече, че Лудогорец най-малкото беше равностоен на един от най-видните представители на този модел. Да, прави чест на нашия шампион, но онези 50-60 процента чужденци все пак са факт. В Динамо имаше 2-3, запомних бразилеца Самир, а в Мура и Сараево май нямаше нито един. За сметка на общо двайсетината легионери в трите ни отпаднали отбори.

 

Но на въпроса, /зададен преди половин век от уводната статия на вестник Работническо дело/ – до кога ще се търпят недъзите на българския футбол?

 

Според едни – докато не си върнем полковник Миланов – Чопъра, според други – докато не изгоним боклуците от боклукчийските сектори, според други – докато не си върнем Наско Сираков /дори и Батков да останел.../.

 

Моята прогноза е – докато не мръднем от последното място в Брюкселската класация. Хората са го написали и в доклада, Жаклин Михайлов го преразказва в специална статия. Зарков също дава рецепта, все тъй носталгична – как да се върнел един велик отбор на великото си място. Може би след загуби като от Мура, да се прави "марш на скок", след боклукчийските камиони...

 

Като преднамерен син запалянко, /по преднамерен даже от Катон-младши в Римския сенат/, аз пледирам "футболният картаген" / нещо като футболното кремиковци/ първо да се сравни със земята и да се изгради наново, без сегашните отровни пушеци, от които почвата червенее. А за да бъда по-добре разбран, ще дам пример за отровен червен пушек, наподобяващ едновремешните уводни статии:

 

"И пак стигаме до неизбежното – какво да се прави?... Натиск срещу всички най-важни институции в държавата за решаване на казуса "ЦСКА". Управляващите трябва отлично да разберат, че социалният мир зависи и от моралното здраве на милиони българи, страдащи от гаврата с любимия "червен" отбор. Особено в контекста на приближаващите избори. Правителството винаги има начин да се намеси.... Търговският закон съвсем не е всичко и нещата се решават много бързо. Ако, разбира се, има съответната политическа воля."

 

Ясно нали – най-важните институции на държавата да не бързат да излизат във ваканция, преди да решат "казуса ЦСКА", пише почервенелият от пушеците гуру ГА. Навярно  пак става дума за "онзи казус", подписан в една войнишка столова от трима партийни парвенюта... Това може ли да бъде на дневен ред другаде, освен в народното събрание на корейската народно демократична република?

 

Дори в пробващите се за нов европеизъм бивши югославски републики не може да се случи подобен дневен ред – откровена просия за връщане на някакъв член първи.  "Посткомунизъм" не е някакво нелепо опредление като директивата,  то може да се  обозначи само с носталгията по "чопъра".

 

Затова толкова жалки изглеждаме и на терена, и във всевъзможните класации, особено  извънфутболните. Но когато си създаден от илюзията за някаква вечна кауза, нормално е и да си безпомощен в даването на рецепти за спасяването.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

"Титан" стисна за гушите и "червените" фенове, тези на Левски и Лудогорец ги довършиха

 

От позорния мач ЦСКА - Мура тръгнахме бавно, целите в черно и с наведени глави. Причината - погребението на великия в миналото клуб на "армейците", гордостта на футболна България. Панахидата можеше да се отложи, стига да бяха разкарани гробокопачите от "Титан". Хората, имащи силата да го направят, бяха феновете на "червените". Но не би. Поведението им по време на и след позорния двубой превърна мощния сектор Г в мъртвец, точно какъвто е ЦСКА.

 

Винаги публиката на 31-кратните шампиони и най-вече Северната трибуна, е била движещата сила на отбора. Защото не се страхуваше да се бори за своята кауза ЦСКА. Не преклони глава пред "Мултигруп", пред "Нове", пред Лупи. Отстояваше своята позиция, независимо правилна ли бе тя или не. Какво имам предвид? Васил Божков бе изгонен от "Армията", а не трябваше. При него ЦСКА бе нещо, сега е нищо. Сектор Г умря в ръцете на Димитър Борисов и Иво Иванов. "Титан"-ите убиха и агитката, след като разчлениха отбора. Гърнетата стиснаха здраво за гушите "ултрасите" и затвориха гърлата им.

 

Започна се с внезапния край на протестите миналия сезон, след като Стойчовите влязоха в поредица от победи срещу слабаците на "А" група. Краят бе именно на "Васил Левски" срещу Мура. Плахи скандирания "Пернишки боклуци!" и "Вън боклуците от ЦСКА!" едвам стигаха до гробокопачите в ложата. Разцепеният сектор Г е бледа сянка на себе си. Някои хора скачат на Дучето, но при него агитката бе юмрук, сега не става дори за цигански шамар. "Офанзива" е на парчета. Една част от групировката взима пари от Борисов и Иванов, говори се усилено в Борисовата градина. Именно заради това въпросните запалянковци свеждаха гузни погледи към земята при минорните възгласи срещу "Титан". Други от тях мълчаха, но от страх. Защото отказват банкноти, а в замяна получават заплахи. От кого е ясно и на децата.

 

След мача група от тридесет фена уж обсадиха сектор А да протестират. Скочиха, ама не на когото трябва. Нападнаха грозно журналистите, част от играчите-пионки, най-вече тъмнокожите. И пак закъсняха. Гърнето вече им бе теглил една пернишка и бе отпрашил с джипа. И пак Тошко Янчев на разпит, и пак прегръдки и целувки, обещания...Типъят сценарии се повтаря, плочата се изтърка. Това не е сектор Г! Любовта и смелостта на Трибуната ги няма, заменени от шума на пари и заплахите. А ЦСКА се гърчи, агонизира.

 

"Титан" започна да души агитката на клуба си, феновете на Левски и тези на Лудогорец я довършиха. "Сините" го направиха, като показаха на "брат'чедите" как се прави. Не останаха безразлични към позора в Босна. Обсадиха "Герена" вчера, днес, утре пак са там. Няма Батков, няма Тонев, няма Пеле, Меле, Иво Главата, разни Бижутери...Разбира се, няма как да оправдаем някои техни крайни действия, но привържениците на Левски крещят в лицата на всички, виновни за падението в Сараево: "Не се ебавайте с нас, защото ни има и сме тук! Защото ние сме Левски!". Резултатът ще дойде рано или късно, защото има действия. А къде са тези от сектор Г? Някакъв пич призова за протест в един фенски сайт и си сложи инициалите отдолу. И това е! Слабо, агитката на ЦСКА, много слабо! Така не се спасява любимия отбор.

 

Феновете на Лудогорец пък се събраха на една от последните тренировки. Цели 200 човека застанаха зад Петев и момчетата му. И довършиха "колегите" от ЦСКА, които не спират да се тупат в гърдите как са агитка №1 в България, а тези в Разград са селяни. Да, ама селяните ви сложиха в най-малкия си джоб, Северната трибуна. ЦСКА е в кома и пак не можете да съберете толкова хора на протест пред офиса на Гърнетата, "Армията" или където решите.

 

Време е да видим стария сектор Г. Онзи, който правеше от "Армията" ад за противника. Който не се плашеше от никой и нищо в името на голямата си любов ЦСКА. Къде са феновете, борещи се за отбора на сърецто си? Не ги ли видим отново и в най-скоро време, присъдата ще е само една - сектор Г умря, няма вече ЦСКА! Северната трибуна няма право на това, САМО ТЯ може да освободи клуба си от робството. Докога ще чака?

 

Ангел Домусчиев, Sportline.bg

Кандидатът за завръщане в елите Ботев (Пловдив) и лидерът на "А" група Лудогорец се изправиха един срещу друг в 1/4-финал за Купата на България, спечелен с 3:0 от разградчани.

Повече от 10 000 души се стекоха на стадион "Христо Ботев" въпреки делничния ден и крайно неудобния час за мач. "Трибуна Изток" продължи своя празник покрай честванията на едновековния юбилей на клуба, като създаде обичайната страхотна атмосфера с много пиротехника и колорит.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Снимки: Sportni.bg

Ръководството на Лудогорец отправи призив към работодателите в Разград да проявят разбиране към феновете на отбора и да им дадат свободен ден днес. 

 

"Отправяме молба да освободят желаещите да пътуват за мача на Лудогорец срещу Ботев Пловдив. Очакваме ви на стадион "Христо Ботев"! Разчитаме на вашата мощна подкрепа тимът да извоюва поредната си победа!", се казва в официално обръщение на шефовете до ръководствата на предприятия в града. Очаква се на трибуните да има около 150 човека от Разград. 

 

Предварителната продажба на билети за мача между Лудогорец и Светкавица започва днес. Талони могат да се купят от касата на бистро "Силвена" и пунктовете на "Еврофутбол" в Разград. 

 

В деня на мача - неделя, 18 март, от 10 часа ще работи касата пред сектор Б, а от 12:00 ще са отворени и всички останали гишета. Срещата започва в 13,30 часа.

Фенове на Видима-Раковски запалиха знаме по време на мача срещу лидера в "А" група Лудогорец, пише фенсайтът на тима от Севлиево rakovski1922.weebly.com.

 

Флагът, който горя, бе с надпис "Видима", като по този начин местните фенове простерираха срещу името на клуба. Старото название на отбора от Севлиево е Раковски, но то се промени след обединението с местния заводски тим Видима. Според феновете ръководството се гаври с 90-годишната история на клуба.

 

Изигралият се по-рано през деня двубой завърши при резултат 0:5 в полза на разградчани, като през целия двубой местната агитка освиркваше старши-треньора Костадин Ангелов.

Абонатите на "Булсатком" ще имат възможност да гледат директно всичките сблъсъци от 1/4-финалите за Купата на България.

Цифровият канал ТВ+ ще предава двубоите, които ще се играят в два поредни дни - 14 и 15 март. Както е известно, "Булсатком" държи правата за мачовете за Купата на България.

Така зрителите ще могат да наблюдават в сряда от 14:30 часа Ботев (Пд) - Лудогорец (Разград) и от 17:30 часа на същия ден Литекс - Миньор (Перник).

На следващия ден са срещите Локомотив (Пд) - Левски от 13:00 часа и Септември (Симитли) - ЦСКА от 15:30 часа.

 

Агитка от около 250 привърженици на Берое ще има на трибуните на "Лудогорец Арена" този следобед, когато старозагорци гостуват на лидера в "А" група, информира "Гонг". Мачът е с начален час 15:30 и ще бъде предаван пряко по ТВ7.

Както знаете от нас, две от фракциите на "зелените" - "Rakia Power Beroe" и "Zara Front", решиха да бойкотират мача в Разград, тъй като не одобриха това срещата да се играе на Националния празник на България.

Останалите запалянковци от Стара Загора обаче се възползваха от екскурзията на Националния фенклуб на Берое и ще подкрепят своите.

Най-после безкрайно дългата зимна пауза приключва! Зажаднелите за футбол на живо фенове ще потеглят към стадионите и, вярваме, ще ги позапълнят. Време е за футбол с марка БГ! Силен, слаб, той си е наш и заради това си го обичаме!

По стечение на обстоятелствата и най-вече заради някои "умни" глави в БФС първенството в "А" група бе отложено със седмица заради "лошите метеорологични условия". Всички знаем какво бе времето в цяла България миналия уикенд, но да не отваряме пак тази тема и да се ядосваме с амебите от "Иван Асен II".

Така елитната ни дивизия стартира наравно с двете "Б" групи на връх Националния празник на България, като много привърженици бяха "за" идеята да се играят мачове тогава, но не по-малко бяха и "против".

 

На 3 март безспорно най-сериозен интерес в "А" група от фенска гледна точка предизвиква двубоят в Разград. Феновете на лидера Лудогорец ще пристигнат с шествие на стадиона, като преди това ще поднесат венец пред Мавзолея-костница на падналите за Освобождението на Разград. От агитката се похвалиха, че на трибуните ще има човек с нов тъпан, специално направен за мачовете на Лудогорец.

Със сигурност на мача ще има и гостуваща агитка от Стара Загора. За съжаление в не пълен състав. От фракциите "Rakia Power Beroe" и "Zara Front" се обявиха против мача да бъде на Националния празник и решиха да бойкотират. Все пак от Националния фенклуб на Берое организираха пътуване до Разград и тимът ще има необходимата за този тежък мач подкрепа.

 

Интерес предизвиква и мачът във Враца, където Ботев приема Славия. От "бялата" агитка стягат организация масово да посетят срещата, като преди това ще поднесат цветя на паметника на "Христо Ботев". Няма две мнения, че тези на Ботев ще бъдат на своето място.

На другите два съботни мача не се очакват организирани гостуващи фенове, така че интрига ще има само на терена. Калиакра посреща Монтана, а шампионът Литекс е домакин на Видима-Раковски. В Града на люляците може да се очаква нещо по-интересно от страна на домакинските фенове в лицето на "Ултрас Ловеч", които изявяват сериозни амбиции за развитие на своята трибуна тази пролет.

 

Доста интересно, ако не и повече, ще бъде по трибуните на два стадиона в Източната "Б" група. На "Колежа" в Пловдив те най-вероятно ще бъдат изпълнени. Агитката на "канарчетата" не се спря цяла зима да работи по организацията покрай едновековния юбилей на Ботев и се закани да има над 10 000 "жълто-черни" гърла. Естествено, ще има и подходяща за дербито с Нефтохимик хореография, която няма как да не бъде свързана с предстоящото честване на годишнината.

Бургазлии също няма да стоят безучастно и ще бъдат доста активни по време на футболния празник на "Христо Ботев". От агитката на "шейховете" се заканиха да залеят Града под тепетата с няколкостотин запалянковци, при това от всякакви точки на страната. Там ще бъде небезизвестната фракция "Green Fighters".

 

Достатъчно горещо ще бъде и на стадион "Спартак" във Варна, където едноименният тим среща Несебър. Там обаче настроението ще бъде коренно различно, като атмосферата ще премине под знака на протестите спрямо омразното от феновете на "соколите" ръководство. С акциите си напоследък от групировката "Синдикат 12" недвусмислено показаха на лицата Янко Станев и Живко Великов къде се намира пътя към изхода, и че няма да се спрат, докато не им видят гърбовете.

Любопитен сблъсък се очертава да бъде и Добруджа - Етър. Добричките фенове традиционно оказват сериозна подкрепа на своя тим, използвайки много пиротехника, а от Старопрестолния град ще потеглят доволна група привърженици на "виолетовите" от фенклуба на тима и групировката "Hells Ultras".

 

В неделя са най-интересните футболни дербита. В 13:30 часа Левски приема Черно море, като се очаква "Герена" да бъде посетена от петцифрено число фенове. От ръководството завишиха цените на билетите в сравнение с тези от миналата година, но това надали ще попречи на левскарите да бъдат многобройни.

Заради разстоянието от Варна до София едва ли "моряците" ще имат много сериозна подкрепа на запалянковци откъм численост.

 

Другият столично-морски сблъсък стартира в 15:45, като Черноморец приема ЦСКА. Напрежението между двете ръководства рефлектира и върху феновете. Тези на "акулите" хвърлиха ръкавицата, като облепиха цял Бургас с провокативни афиши и с призив стадионът да се напълни за "битката със злото".

От своя страна цесекарите създават страхотна организация, като към стадион "Лазур" ще потеглят фракции от цяла България начело с ултрас обединението "Офанзива", както и нашумялата в последно време групировка от Варна - "Varna Firm". Нищо чудно този мач да се окаже най-посетеният за кръга. Домакините очакват да бъдат над 10 000, докато "армейците" едва ли ще са под 2000.

Малко по-рано ще започне и мачът Миньор - Светкавица, като прословутият Стадион на мира в Перник ще бъде запълнен единствено с фенове на "чуковете". Те ще запалят 2000 свещи, отдавайки чест на няколкото млади привърженици на тима, които напуснаха този свят от началото на годината.

 

Кръгът в "А" група ще завърши подобаващо в понеделник с "железничарското дерби". Настроенията в двете агитки са смесени. Феновете на софийското Локо от "Железни бригади" са на върха на щастието си, че се завръщат в своя дом в "Надежда", но от друга страна са крайно недоволни от решението на БФС под диктовката на носителите на телевизионни и Интернет права да оставят мача да се играе в делничен ден.

По същия начин мислят и ултрасите от "Трибуна Бесика". Въпреки сериозното неудобство вече текат записванията на "Лаута" за срещата, като в понеделник след обед едва ли по-малко от 500 "черно-бели" ще има в северната част на София.

 

Накрая ще отбележим и активността на феновете на Пирин от новата групировка "Green Eagles". Благоевградските запалянковци ще продължат да бъдат 12-ия играч на "орлетата" по обратния му път към професионалния футбол, като стартират на 4 март с групово посещение на мача с Миньор в Бобов дол.

Завършваме с един призив:

 

Почети Националния празник и подкрепи любимия си отбор!